Върховният административен съд на Р. Б. - Осмо отделение, в съдебно заседание на пети юни две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: Д. П. Членове: В. Ш. М. Т. при секретар С. П. и с участието на прокурора Д. Ш. изслуша докладваното от председателя Д. П. по административно дело № 11726 / 2022 г.

Производството е по чл. 208 и следващите от Административно-процесуалния кодекс, вр. чл. 160, ал. 7 от Данъчноосигурителния процесуален кодекс.

Образувано е по касационна жалба от П. Ц. Б. ООД [ЕИК], чрез адв. Л. Т., срещу Решение № 6370/31.10.2022г. по адм. дело № 4570/2022 по описа на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт № Р-22220221003701-091-001/06.01.2022 г, на органи по приходите при ТД на НАП гр.София, потвърден с Решение № 375/10.03.2022г. на директора на дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика София при ЦУ на НАП. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно и необосновано, постановено при съществени нарушения на материалния закон и процесуалните норми. Касаторът твърди, че по процесната доставка са представени всички изискуеми от закона документи за доказването на реалното извършване на ВОД. Излага конкретни доводи във връзка с приложените документи във връзка с транспортните услуги и разплащанията, като счита, че административният съд е приложил неправилно материалните норми към установените обстоятелства. Моли обжалваното решение да бъде отменено и да бъде постановено друго по съществото на спора, с което да бъде отменен оспореният ревизионен акт. Претендира присъждане на съдебно-деловодни разноски.

Ответникът в производството, Директорът на Д. О. и данъчно-осигурителна практика София при Централно управление на Националната агенция за приходите изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Посочва, че множество доказателства относно транспорта, относно плащанията, относно статута на получателя по доставката във Великобритания, включително факти и обстоятелства установени с официални документи, дискредитират международната товарителница, фактурата и потвърждението, на които се позовава ревизираното дружество. Моли решението да бъде оставено в сила и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за всички инстанции.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Посочва, че изводите на административния съд са обосновани и законосъобразни. Пледира решението да бъде оставено в сила.

Върховният административен съд, състав на VІІІ отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение на изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е подадена в срок и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Предмет на обжалване пред първоинстанционния съд е бил Ревизионен акт № Р-22220221003701 -091 -001 /06.01.2022 г., на органи по приходите при ТД на НАП гр София, потвърден с Решение № 375/10.03.2022г. на директора на дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика София при ЦУ на НАП, с който на ревизираното дружество са определени задължения по Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/, произтичащи от доначислен данък върху добавената стойност /ДДС/ в размер общо на 22 497, 71 лв. във връзка с недоказана вътреобщностна доставка /ВОД/ на стока към клиент DACKS SERVICES LTD PAUL DACK с VIN [номер].

С оглед събраните доказателства органите по приходите приели, че не е доказано безспорно извършването на вътреобщностна доставка, а тъй като стоките не били налични, следователно те са били реализирани на територията на страната, поради което на основание чл. 66, ал. 1, т. 1, чл. 82, ал. 1 и чл. 86 от ЗДДС начислили ДДС върху данъчната основа на доставките, като определили задължения за ДДС в размер на 19 558,30 лева за данъчен период 07.2019 г. и съответните лихви по чл. 175 от ДОПК в размер на 1300,61 лева. Ревизионният акт бил потвърден изцяло с Решение № 375 от 10.03.2022 г. на Директора на Дирекция ОДОП София.

Според констатациите при ревизията през данъчен период м.06.2020г. жалбоподателят е декларирал осъществени ВОД (с предмет - продажба на МПС AUDI А7 Sportback 3.0 diesel blak Chassis № WAUZZZF29KN003721 Motor № DDV008077) по смисъла на чл. 7, ал. 1 от ЗДДС, с получател DACKS SERVICES LTD с VIN [номер]. Към фактурата за британското дружество са представени договор за покупко - продажба на МПС, договор за прехвърляне на лизинг, договор за прехвърляне на МПС в изпълнение на задължения по лизингов договор, свидетелство за регистрация на МПС, платежно нареждане, договори за доставка на МПС за произход на предадената стока, потвърждение от 10.06.2020г. за полученото МПС на посочения адрес от представител на DACKS SERVICES LTD, фактура за транспорт № 0000000510/12.07 2020г, издадена от ЕМ ТЕ ТРАНС ЕООД, [ЕИК], международна товарителница. В хода на ревизионното производство с протокол № 1683166/22.11.2021 г. са присъединени отговори от администрацията на Великобритания за търговското дружество DACKS SERVICES LTD. Ревизиращите органи са се позовали и на данни, които са им служебно известни и касаят посочения в инвойсите и ЧМР получател - британското дружество DACKS SERVICES LTD Към преписката е асоцииран случай, получен при обмен на информация с данъчната администрация на Великобритания, от който е видно, че посоченият контрагент DACKS SERVICES LTD е дружество, което е спряло търговия преди 12 години и никога не е купувало стоки от България.

Предвид установените факти, от правна страна съдът е приел жалбата за неоснователна. Приел е, че ревизионният акт е издаден от компетентни органи, в законоустановената форма, при спазване на изискванията за съдържание и без допуснати нарушения на процесуалните правила.

Относно съответствието на оспорения ревизионен акт с материалния закон съдът е приел, че за да е налице вътреобщностна доставка, чл. 7, ал. 1 и чл. 53, ал. 1 от ЗДДС изискват доставчикът да е регистрирано по ЗДДС лице; получателят да е регистрирано по ДДС лице в друга държава членка; стоките да се транспортират или превозват до друга държава членка, и доставката да е възмездна. За да бъде освободена ВОД от облагане в страната по месторегистрация на доставчика е необходимо правото на собственика за разпореждане със стоката да е прехвърлено на получателя и стоката да е изпратена или превозена в друга държава членка, като вследствие на това изпращане или превозване тя е напуснала физически територията на държавата-членка по доставката. Съдът приема, че в тежест на жалбоподателя е било да докаже, че фактурираните от него стоки действително са транспортирани от територията на Р. Б. и реално са доставени на получателя на територията на Германия. Представената в случая ЧМР (международна товарителница) съдът е приел за несъответстваща на изискванията на чл. 6, т. 1 от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки, и съответно, че е нарушена доказателствената им сила по чл. 9, т. 1 от същата конвенция, като се мотивира с непопълнени клаузи и липсващи данни. Мотивира се и с резултатите от проверките на получателите от страна на британската данъчна администрация. Предвид това, след съвкупна преценка на установените обстоятелства, стоките, съдът е приел, че не е доказано категорично прехвърлянето на собствеността на стоката от доставчика на получателя английско дружество на територията на Германия, което жалбоподателят е искал да докаже единствено с представяне на международната товарителница и потвърждение, в които съдът е констатирал неизрядности. Съдът е посочил още, че жалбоподателят не е взел всички разумни мерки в рамките на неговите възможности, за да се увери, че осъществяваната от него вътреобщностна доставка не го довежда до участие в данъчна измама, и макар да не носи отговорност за последващото поведение на контрагента в Великобритания, нито за неговата дерегистрация по ДДС от приходната администрация, той не е положил необходимите усилия и не разполага с доказателства, установяващи правото му на освобождаване на вътреобщностните доставки. Доколкото реалното осъществяване на доставките е положителен факт от действителността, за него трябва да съществуват преки и косвени доказателства, а тяхната липса обосновава извод за липса на реално осъществени доставки. Предвид липсата на безспорни доказателства, че автомобилът, предмет на ВОД, е действително превозен извън територията на страната и реално предаден на получателя, съдът приема, че изводите в ревизионния акт са правилни и законосъобразни и отхвърля жалбата.

Касационната инстанция възприема фактите, така както са установени от административния съд, и споделя изцяло правните му изводи.

Не се потвърждават твърденията в касационната жалба за процесуални нарушения на съда. Предмет на проверка в първоинстанционното производство са били фактите и обстоятелствата, свързани с декларираните от жалбоподателя вътреобщностна доставка, които той е декларирал с нулева ставка. След като е разгледал представените за установяване на тези факти и обстоятелства доказателства, които от страна на жалбоподателя се ограничават до международна товарителница, която проявява описаните в решението недостатъци, договор и потвърждение, и след съвкупно обсъждане на събраните в ревизионното производство доказателства първоинстанционният съд е достигнал до правилния извод за недоказаност на вътреобщностната доставка. Следва да се посочи, че с ППЗДДС не може да се ограничава процесуалното право на страните в съдебния процес да удостоверяват относимите към спорното материално право факти с всички допустими и относими за това доказателства, независимо от техния вид и съдържание, а тези доказателства следва да бъдат тълкувани от съда в тяхната съвкупност, което е негово основно задължение. Обратно на твърденията в касационната жалба, при своята преценка, съдът е анализирал документите за транспорта и данните за плащанията като косвени доказателства за действителното осъществяване на процесните вътреобщностни доставки и правилно е преценил, че разглеждани в съвкупност наред с международната товарителница, те не позволяват безспорно да се приеме за установено предаването на стоките на територията на Германия на получателя английско дружество, посочено във фактурата. Следва да се посочи, че събраните многобройни данни в ревизионното производство противоречивите обяснения на превозвача от кого и с кой точно автомобил е осъществен превоза, данните от ТОЛ системата, отговорите от данъчната администрация на Великобритания и липсата на деклариране от страна на получателя на ВОП, данните от СДВР относно придобиването от българско дружество на същия автомобил в същия ден 10.06.2020 г., в който е следвало да бъде доставен в Германия, и т. н. и т. н, категорично сочат, че процесният автомобил въобще не е напускал територията на РБългария. Правилен е и изводът на административния съд, че представеното писмено потвърждение, не отговаря на изискванията на чл.45 т.2 б. а от ППЗДДС, тъй като в него не фигурира име на получател, както и не е посочена и длъжността на получателя. Доколкото при касационната проверка не се установяват твърдените в жалбата пороци на обжалваното решение, същото следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора касаторът следва да бъде осъден да заплати на ответната страна разноски за юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 2 424 лева.

Предвид гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс, Върховният административен съд, състав на VІІІ отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 6370/31.10.2022г. по адм. дело № 4570/2022 по описа на Административен съд София-град.

ОСЪЖДА[Фирма 2] [ЕИК], да заплати на Националната агенция за приходите сумата 2 424 ( две хиляди четиристотин двадесет и четири) лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ДИМИТЪР ПЪРВАНОВ

секретар:

Членове:

/п/ ВАСИЛКА ШАЛАМАНОВА

/п/ МАРИЯ ТОДОРОВА