Върховният административен съд на Р. Б. - Първо отделение, в съдебно заседание на петнадесети май две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: Е. М. Членове: БИСЕР Ц. Л. при секретар М. Н. и с участието на прокурора Р. Б. изслуша докладваното от съдията Р. Л. по административно дело № 11779 / 2022 г.
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 160, ал. 7 от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).
Образувано е по касационна жалба, подадена от „Дъбрава“ ЕАД, с [ЕИК], срещу Решение № 1123 от 17.10.2022 г., постановено по адм. д. № 160 по описа на Административен съд – Бургас (АС - Бургас) за 2022 г. С обжалваното съдебно решение е отхвърлена жалбата на „Дъбрава“ ЕАД срещу Ревизионен акт (РА) № Р-02000221001882-091-001 от 26.10.2021 г., издаден от В. Р., на длъжност началник на сектор, възложил ревизията и Ж. Д., на длъжност главен инспектор по приходите, ръководител на ревизията при Териториална дирекция на Националната агенция за приходите (ТД на НАП) - Бургас, потвърден с Решение № 7 от 13.01.2022 г., издадено от директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ (Д „ОДОП) - Бургас при Централното управление на НАП (ЦУ на НАП). Наред с това, на настоящия ответник по касация са присъдени сторените разноски в размер на 2944,64 лв.
Касационният жалбоподател поддържа становище, че обжалваното съдебно решение е неправилно поради противоречието му с материалния закон, поради допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила и поради неговата необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Излагат се множество съображения по същество на спора, които са относими към дейността на приходната администрация в хода на производството по издаване на РА. Изразява се становище, че съдът правилно е изяснил фактическата обстановка въз основа на събраните при ревизията писмени доказателства и в хода на съдебното производство – гласни доказателства и заключения на приети експертизи. Оспорват се обаче направените изводи относно това, че услугите, документирани с фактурите, издадени от ЕТ „Мокър-72-Й. А.“, ЕТ „Н. П.“, ЕТ „И. С.“, ЕТ „Васхолес – И. Д.“ и „Колев – 2015“ ЕООД, не са реално изпълнени от техните издатели, поради което неправилно било прието, че отчетените от „Дъбрава“ ЕАД разходи за тях в размер на 223946,94 лв. за 2016 г. и 350274,34 лв. за 2017 г. не следвало да се признават за данъчни цели на основание чл. 26, т. 2 ЗКПО, доколкото неправомерно бил намален финансовият резултат на дружеството за ревизираните периоди с тях. Развиват се съображения, свързани с характера на дейността – дърводобив и се отправя упрек към съда, че не кредитирал показанията на разпитаните по делото свидетели и документите – разрешителни за сеч, издадени на редица лица за достъп до горски територии с каруци за време, през което за тези територии договор за сеч, рампиране и извоз има само „Дъбрава“ ЕАД. Според касационния жалбоподател, първоинстанционният съд следвало да съобрази общоизвестния факт, че пряката услуга сеч и извоз на дървесина се извършва от физически лица от циганското малцинство посредством моторни резачки и жива тяга за пренос на трупи дървета от труднодостъпни за техника горски места. Като не сторил това и не съобразил безспорните доказателства, представени по делото, съдът направил неправилни изводи, че не са налице доставки на услуги, които да са извършени от посочените търговци. В този смисъл и доколкото по делото било установено, че всички разходи са реално извършени и били налице първични счетоводни документи, в касационната жалба се поддържа становище, че извършеното, на основание чл. 26, т. 2 ЗКПО, увеличение на финансовия резултат е незаконосъобразно и при нарушаване на принципа на документална обоснованост на стопанските операции. Поддържа се становище, че не е възникнала постоянна разлика по чл. 26, т. 1 ЗКПО, във вр. с чл. 10 ЗКПО, с която да се преобразува счетоводния финансов резултат, а предвид извършването на услугите не съществува и основанието за корекция по чл. 16, ал. 2, т .4, във вр. с ал. 1 ЗКПО за поправяне на последиците от отклонение от данъчно облагане. По изложените в жалбата съображения се иска отмяната на обжалваното съдебно решение, отмяната на спорния РА и присъждане на сторените разноски.
В съдебното заседание пред настоящия съд касационният жалбоподател се представлява от упълномощен адвокат, който от негово име поддържа жалбата, а по същество моли да бъде уважена.
Ответникът – директорът на Д „ОДОП“ – Бургас при ЦУ на НАП не се явява, не се представлява в съдебното заседание пред настоящия съд и не изразява становище по касационното оспорване.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано писмено заключение за неоснователност на касационната жалба. Това заключение поддържа и устно в съдебното заседание пред настоящия съд.
Върховният административен съд, състав на първо отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното съдебно решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието му с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, за която обжалваното съдебно решение е неблагоприятно, срещу акт, който подлежи на касационна проверка и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК.
Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.
Производството пред АС - Бургас е било образувано по жалба на „Дъбрава“ ЕАД срещу РА № Р-02000221001882-091-001 от 26.10.2021 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - Бургас, потвърден с Решение № 7 от 13.01.2022 г., издадено от директора на Д „ОДОП“ - Бургас при ЦУ на НАП, с който е увеличен, на основание чл. 26, т. 2, във вр. с чл. 10 от Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) финансовият резултат на „Дъбрава“ ЕАД за 2016 г. с 223946,94 лв. и за 2017 г. с 350274,34 лв., представляващи непризнати разходи за данъчни цели по фактури, издадени от ЕТ „Мокър 72 - Й. А.“, ЕТ „Н. П.“, ЕТ „И. С.“, ЕТ „Васхолес - И. Д.“ и „Колев - 2015“ ЕООД, и са определени задължения по ЗКПО, както следва: за 2016 г. - корпоративен данък в размер на 22394,69 лв. и лихва за забава в размер на 10377,03 лв. и за 2017 г. - корпоративен данък в размер на 35027,43 лв. и лихва за забава в размер на 12688,73 лв.
За да направи изводите си от фактическа страна, съдът съобразил приобщените договори за 2016 г. и 2017 г., сключени между „Дъбрава“ ЕАД и държавни, общински горски стопанства и частни дружества за дърводобив. В тях били определени прогнозни количества и конкретен вид дървесина, които следва да бъдат добити и предаване на добитата дървесина от изпълнителя с двустранен протокол. Съобразил, че от представените от възложителите по тези договори обяснения се изяснявало това, че именно „Дъбрава“ ЕАД е изпълнител и няма регистрирани подизпълнители за осъществяване на сечта, извоза и рампирането на дървесината. Взел предвид, че през ревизираните периоди от „Дъбрава“ ЕАД са отчетени разходи по основната дейност за сеч, извозване и рампиране на дървесина по процесните фактури, издадени от ЕТ „Мокър 72 - Й. А.“, ЕТ „Н. П.“, ЕТ „И. С.“, ЕТ „Васхолес - И. Д.“ и „Колев - 2015“ ЕООД, които били осчетоводени от дружеството като „разход“ и са намерили отражение във финансовия резултат за 2016 г. и за 2017 г. Така фактурираните дейности били възложени от „Дъбрава“ ЕАД с договори за възлагане на дейностите, сключени с издателите на фактурите, в които не била посочена цена на услугата и конкретен вид на дървесината. Съдът взел предвид представените като част от преписката приемо – предавателни протоколи, данните от извършените в хода на ревизията проверки и обяснения от доставчиците, както и липсата на представени от последните писмени доказателства за установяване на изложените обстоятелства – копия от издадени фактури, приемо – предавателни протоколи, данни за лицата, които са участвали в дейността по дърводобив и договорните отношения с тях.
Съдът взел предвид приетото от приходната администрация, че доставчиците по процесните фактури не разполагат с материална, техническа и кадрова обезпеченост да извършат услугите, описани по фактурите, като извършената и фактурирана работа от доставчиците е в обем, какъвто не е възможно да се извърши от едно лице, а те нямат наети работници. Съобразил, че въз основа на констатациите, залегнали в издадения ревизионен доклад (РД) бил издаден спорният РА, с който било прието, че издадените фактури не удостоверяват реално извършени услуги, поради което с отразяването им в счетоводството и намаляване на финансовия резултат със стойностите по тях са нарушени разпоредбите на чл. 26, ал. 1, т. 4 и чл. 3, ал. 3 от Закона за счетоводството, уреждащи принципа на документалната обоснованост. По тези съображения осчетоводените разходи по фактурите били отнесени към данъчни постоянни разлики по чл. 26, т. 2 ЗКПО и не били признати за данъчни цели, като бил изменен финансовият резултат на „Дъбрава“ ЕАД - увеличен бил със стойността по фактурите, издадени от ЕТ „Мокър 72-Й. А.“, ЕТ „Н. П.“, ЕТ „И. С.“, ЕТ „Васхолес-И. Д.“ и „Колев-2015“ ЕООД. При оспорването пред решаващия орган, РА бил потвърден, като констатациите и изводите на ревизиращия екип изцяло били възприети. В допълнение било отбелязано, че документираните сделки са сключени привидно, с цел да прикрият други сделки - тези между „Дъбрава“ ЕАД и участващите в дърводобива физически лица (вписани в разрешителните за достъп), поради което представляват отклонение от данъчно облагане по смисъла на чл. 16, ал. 1, т. 4 ЗКПО.
Съдът направил изводите си относно приетото по делото от фактическа страна въз основа на приобщените писмени и гласни доказателства, и заключенията на приетите съдебно-лесотехническа експертиза (СЛТЕ) и съдебно-счетоводна експертиза (ССЕ). При така установеното взел становище за валидност на РА и за неговата законосъобразност. Приел, че актът е издаден от компетентен орган, в обема на правомощията му, в предвидената от закона форма и при спазване на административнопроизводствени правила.
За да направи изводите си от правна страна по въпроса относно законосъобразността на установените задължения, първоинстанционният съд взел предвид разпоредбите на чл. 10, ал. 1, чл. 16, ал. 2, т. 4 и чл. 26, т. 2 ЗКПО. Определил като спорен по делото въпросът относно предоставянето на услугите по дърводобив, обективирани в процесните фактури от доставчиците - техни издатели. Съобразил, че видно от представените договори за възлагане на сеч, извоз и рампиране до временен склад на маркирана дървесина, сключени между „Дъбрава“ ЕАД и посочените търговци, последните поемат задължение да извършват в определен период от време дърводобив „в спечелени обекти ДГФ и ОГФ“, като не е посочена цена на услугата, а в някои от тях не е определен и обемът на работата, няма данни за изготвени технологични планове, нито за конкретизиране от възложителя на обема на работата и мястото, в което тя следва да се извършва. В този смисъл съдът направил извод, че липсват съществените елементи на договор за изработка - предмет и цена, поради което не приел за установено, че предадената на горските стопанства дървесина е добита от посочените търговци в изпълнение на представените договори. За този извод допълнително се аргументирал, че видно от договорите за възлагане на сеч и извоз на дървесина, сключени с горските стопанства, страните са постигнали съгласие възложената работа да се изпълнява от „Дъбрава“ ЕАД, без участие на подизпълнители. Съобразил, че в представените писмени сведения от горските стопанства изрично се сочи, че такива не са декларирани от дружеството.
Представените протоколи за приемане на извършената работа, подписани от представители на възложителя „Дъбрава“ ЕАД и на съответния търговец съдът ценил наред с останалите доказателства по делото. В тази връзка се позовал на липсата на доказателства за реалното извършване на услугите предвид неустановената по делото материална, кадрова и техническа обезпеченост на доставчиците - търговците, издатели на процесните фактури, нямат наети лица по трудово или гражданско правоотношение. Наред с това съдът отчел, че не се установява същите да разполагат с ДМА, необходими за извършване на сечта и за транспортиране на дървесината; че не са заявени като подизпълнители от „Дъбрава” ЕАД пред възложителите - горски стопанства; че позволителните за сеч са издадени в полза на „Дъбрава” ЕАД и няма данни с такива да разполагат сочените за подизпълнители търговци, както и това, че в протоколите за приемане на извършената работа (сеч и извоз на дървесина) от възложителите - горски стопанства е положен подпис на представител на „Дъбрава” ЕАД, като изпълнител на услугите и липсват подписи на сочените за подизпълнители лица.
Данните за извършени последващи доставки на дървесина към трети лица съдът ценил, но изложил съображения, че само по себе си извършването на последващи доставки не може да обоснове извод за реалност на спорните доставки. Приел, че „Дъбрава“ ЕАД разполага с необходимите ресурси, за да изпълни само дейностите, за които твърди, че е възложил на посочените доставчици. В тази връзка съдът отчел, че видно от разрешителните от ТП „Държавно горско стопанство - М. Т. е разрешен достъп на значителен брой товарни автомобили (около 30), всички собственост на „Дъбрава“ ЕАД, както и на каруци, собственост на физически лица - работници на дружеството. Отчел издадените разрешителни за достъп до горски територии на лицата Й. А., И. С., Н. П. и А. К., но не в качеството им на представители на регистрирани да извършват стопанска дейност в горски територии търговци, а като физически лица, като самите разрешителни са издадени от А. Г. - изпълнителен директор на „Дъбрава“ ЕАД. Съдът приел, че данните по делото сочат, че те действително са взели участие при извършване на дърводобива, но като физически лица - работници, а не чрез регистрираните от тях търговци. Мотивирал се, че по делото не се установява тези лица да разполагат с необходимия ресурс - няма данни за конкретни лица, ангажирани от тях за извършване на работата, разполагащи с необходимата квалификация да извършват сеч с механизирани средства в контекста на изискването по чл. 230, ал. 3 от Закона за горите. Съдът възприел направената от приходните органи калкулация, че тези лица обективно не биха могли да реализират посочените дейности в пълен обем - при средна цена на услугата дърводобив и извозване до временен склад от 10,94 лв. за кубичен метър, добитата от ЕТ „Мокър 72- Й. А.“ дървесина в общ размер 9000 куб. м., изисква време за извършване 900 дни при добив от 10 куб. м. на ден, а добитата от ЕТ „Н. П.“ дървесина в общ размер 18000 куб. м. - 1810 дни при средна цена от 10,00 лв. Съдът взел предвид и това че в дадените пред приходните органи писмени обяснения И. Д. изрично сочи, че не е извършвал никаква дейност като ЕТ „Васхолес-И. Д.“ (издател на част от спорните фактури на обща стойност 41341,28 лв. за 2016 г. и 120857,25 лв. за 2017 г.) - издал фактурите с получател „Дъбрава“ ЕАД срещу заплащане на сумата от 50,00 лв. за всеки 100 куб. м. фактурирани дърва, като след превод на цялата стойност по фактурата по сметка на едноличния търговец в банка „ДСК“, той изтеглял сумата и я връщал на счетоводителя на „Дъбрава“ ЕАД, който му заплащал уговореното възнаграждение за тази услуга. В този смисъл били и сведенията на Дехнев, дадени на 30.06.2020 г., че не е извършвал фактурираните услуги, а фактурите били съставяни от счетоводителката на „Дъбрава“ ЕАД, за което той получавал „процент от сумата“. В дадени по-късно сведения това лице заявило, че е извършвало услугите, заедно с роднини и познати, но са налице данни за регистрирани през 2016 г. и 2017 г. трудови договори на същия с „Янтар“-14“ ЕООД. Съдът кредитирал първите обяснения на лицето като дадени по време, когато споменът за събитията е по-ясен в сравнение с по-късно представените писмени сведения от м. август 2021 г., логични са, последователни и в кореспонденция с други доказателствени източници, включително със сведенията от Дехнев относно механизма на плащането и изготвянето на фактурите.
Съдът не кредитирал показанията на Н. П., тъй като не съответстват на събраните по делото доказателства. За този извод се мотивирал, че видно от приложените протоколи и от заключенията на извършените експертизи, цялото количество изсечена и рампирана дървесина от един обект е отчитано общо, независимо дали е добито от Петрова или от други лица. Съдът взел предвид, че при предаването му на временен склад са съставени „приемо-предавателни протоколи за дървесина по чл. 80, ал. 2, т. 2 от ППЗГ за приемане на извършената работа“, но те са подписани само от представител на „Дъбрава“ ЕАД и двама представители на ДГС. Отчел, че в тях не са положени подписи на лицата, добили дървесината - протоколите за отчитане на тяхната работа са съставяни едва след предаването и́ на временен склад и издаване на фактура, като в тях подпис на служител от горското стопанство не е положен.
По така изложените съображения, първоинстанционният съд достигнал до извод, че услугите по фактурите, издадени от ЕТ „Мокър 72-Й. А.“, ЕТ „Н. П.“, ЕТ „И. С.“, ЕТ „Васхолес-И. Д.“ и „Колев-2015“ ЕООД не са реално изпълнени от техните издатели и отчетените от „Дъбрава“ ЕАД разходи за тях в размер на 223946,94 лв. за 2016 г. и 350274,34 лв. за 2017 г. не следва да се признават за данъчни цели на основание чл. 26, т. 2 ЗКПО, тъй като с тях неправомерно е намален финансовият резултат на дружеството за ревизираните периоди – тоест, законосъобразно е увеличен данъчният финансов резултат със стойностите по фактурите и са определени допълнителни задължения за корпоративен данък за 2016 г. и 2017 г. По тези причини съдът отхвърлил жалбата срещу РА в оспорената пред съда част.
Решението е валидно, допустимо и правилно.
Първоинстанционният съд правилно е издирил и приложил материалния закон, като е провел съдебното производство в съответствие със съдопроизводствените правила. Взел е предвид релевантните за спора факти и обстоятелства, както и изразените от страните становища. Аргументирано е отговорил на значимите за предмета на делото възражения. Събрал е и е обсъдил относимите за правилното решаване на спора писмени и гласни доказателства, и заключенията на приетите по делото съдебни експертизи, като въз основа на тях и след правилната им преценка поотделно и в съвкупност е извел обосновани и подробни фактически и правилни правни изводи – обстоятелствено мотивирани, които се споделят от настоящия състав. Предвид това с настоящото решение, на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ АПК, във вр. с пар. 2 ДР на ДОПК, се прави препращане към мотивите, изложени в обжалвания съдебен акт.
Правилни са изводите, до които е достигнал съдът, че както в хода на ревизионното производство, така и при съдебното оспорване на РА не са представени убедителни доказателства за реалността на спорните доставки. Както правилно е било съобразено от органите по приходите и от съда, анализът на сключените от „Дъбрава“ ЕАД договори с горските стопанства и общини, и представените от тях писмени обяснения, разкрива липсата на уговорка за наемане на подизпълнители, а в някои от тях – дори наличието на изрична забрана за това. Противоречията в дадените обяснения от някои от доставчиците във връзка със спорните доставки, съвсем оправдано съобразени от приходните органи и от съда, са съществени. Не са представени доказателства за ежемесечно определяне вида и количеството „сортименти“ на изпълнителя съгласно т. 4 от договорите от 2016 г. (сключени с ЕТ „И. С.“, с ЕТ „Н. П.“ и с „Колев – 2015“ ЕООД) за добив на дървени материали, дърва и товарене и респективно в представените приемо – предавателни протоколи липсва обвързване с такъв документ. Както правилно е било отчетено от органите по приходите, а и от съда, в нито един от договорите за добив на дървени материали и дърва и товарене в спечелени обекти, не е посочен конкретен обект, количество на дървения материал и цени на услугите за кубичен метър по видове дървесина. Не са представени и доказателства по т. 2 от договорите, сключени с ЕТ „Мокър-72-Й. А.“ за съгласуване на цени. Липсват доказателства за кадровата обезпеченост на доставчиците - за назначени работници по трудови договори или сключени граждански договори с трети лица и не се установява възможността лицата, регистрирани като еднолични търговци, с личен труд да са извършили доставките. Наред с това няма данни за техническата и материалната им обезпеченост за тази дейност, а впрочем и твърдения за това. За преодоляването на тези доказателствени липси неоправдано касационният жалбоподател се позовава на известни, според него, факти каква категория лица и по какъв начин извършват доставките – предмет на спорните фактури.
Доказателствената тежест за установяване на относимите за спора факти при условията на пълно и главно доказване, които го ползват и от които черпи права, е на „Дъбрава“ ЕАД, и тя му е била указана от съда с определение от 03.02.2022 г. и с протоколно определение от съдебното заседание в АС - Бургас на 16.03.2022 г. Въпреки това по делото не са представени годни доказателства, удостоверяващи по убедителен начин действителното изпълнение на проверените в хода на ревизията стопански операции. Приобщените по делото гласни доказателства не допринасят за изясняване на спора от фактическа страна, предвид това, че показанията на свидетелите са твърде общи, разясняват принципни постановки по извършвана дейност от лицата и не могат да бъдат отнесени към конкретна спорна доставка. Предвид това касационните оплаквания, че съдът не ги ценил правилно са неоснователни.
Реалността на доставките не може да бъде потвърдена и от счетоводните записвания на ревизираното лице и изготвеното въз основа на тях заключение по ССЕ. Фактурата е първичен счетоводен документ и като такъв е носител на информация за регистрирана стопанска операция, като няма обвързваща доказателствена сила за съда. Осчетоводяването на фактурите при получателя само по себе си не доказва реалното получаване на стоката/извършване на услугата, защото представлява удостоверяване на това получаване от самото лице, което черпи благоприятни правни последици от осъществяването на твърдения факт. За целите на данъчното облагане е от значение има ли достатъчно данни за осъществената стопанска операция, на която то се позовава.
В обобщение, приобщените по делото доказателства, обсъдени ведно със заключенията на експертизите и гласните доказателства, правилно са оценени от първоинстанционния съд като недостатъчни, за да създадат сигурно убеждение за реалността на процесните доставки, каквато е целта на пълното доказване.
Въз основа на гореизложеното, правилен е изводът на първоинстанционния съд, че спорните фактури, издадени от ЕТ „Мокър 72-Й. А.“, ЕТ „Н. П.“, ЕТ „И. С.“, ЕТ „Васхолес-И. Д.“ и „Колев-2015“ ЕООД не отразяват вярно описаната в тях стопанска операция. По делото не е установено реалното осъществяване на доставките на дървесина от посочените субекти по фактурите, предмет на разглеждане. Този извод следва от съвкупната преценка на представените доказателства и отчитане на значимите обстоятелства, които са останали недоказани – те са свързани не само с липсата на кадрова, материална и техническа обезпеченост на доставчиците, а най - вече с липсата на доказателства за начина, по който са осъществени доставките и съществуващите съществени противоречия в някои от дадените обяснения, събрани в хода на ревизията. Поради това неоснователно и неправилно са осчетоводени процесните разходи – при липсата на документална обоснованост. Споделими са изводите на съда за законосъобразност на извода на приходната администрация, че със спорните фактури е извършено формално документиране на сделки и „движение на документи“ без да е налице фактическо изпълнение на доставката. В този смисъл незаконосъобразно е въз основа на тях намаляването на задълженията на „Дъбрава“ ЕАД за пряк данък за ревизираните периоди. Притежаването на фактури от ревизираното лице не сочи на извод, че те отразяват действителна стопанска операция, респективно начисляването на разход по тях.
Предвид всичко изложено, правилни са изводите на първоинстанционния съд по отношение на установените задължения по ЗКПО за ревизираните периоди в резултат на увеличение на декларирания финансов резултат със сумата на непризнатите разходи по спорните фактури. Изводите на приходните органи и съда, че по фактурите, издадени от посоченото дружество, са отчетени разходи, които не са документално обосновани чрез първичен счетоводен документ, отразяващ вярно стопанската операция, са останали неопровергани в хода на съдебното производство. Липсата на реални стопански операции по фактурите, издадени от посочените доставчици, правилно е квалифицирана от приходните органи и съда като основание по чл. 10, ал. 1, във вр. с чл. 26, т. 2 ЗКПО за коригиране на финансовия резултат. Правилна е и преценката, че с процесните фактури са документирани сделки, с цел отклонение от данъчно облагане, поради което данъчната основа следва да се определи без да се вземат под внимание тези сделки – тоест, налице е и хипотезата на чл. 16, ал .1, във вр. с ал. 2, т. 4 ЗКПО.
По гореизложените съображения изводът на първоинстанционния съд за незаконосъобразност на спорния РА е съответен на материалния закон. По тази причина обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила като валидно, допустимо и правилно.
Въз основа на изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо и изр. второ АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1123 от 17.10.2022 г., постановено по адм. д. № 160 по описа на Административен съд – Бургас за 2022 г.
Решението не подлежи на обжалване.
Вярно с оригинала,
Председател:
/п/ ЕМИЛИЯ МИТКОВА
секретар:
Членове:
/п/ Б. Ц. п/ РУМЯНА ЛИЛОВА