Върховният административен съд на Р. Б. - Първо отделение, в съдебно заседание на девети май две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: Й. К. Членове: П. Ж. Л. П. при секретар Б. П. и с участието на прокурора М. Т. изслуша докладваното от съдията Л. П. по административно дело № 11787 / 2022 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

С решение № 1157 от 11.11.2022 г., постановено по адм. дело № 687/2022 г. по описа на Административен съд София област (АССО), е отхвърлена жалбата на БТВ М. Г. ЕАД срещу Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № РД-12-06/14.06.2022 г. издаден от Съвета за електронни медии (СЕМ), с който на основание чл. 102, ал. 3, т. 3, б. б от Закона за радиото и телевизията (ЗРТ) във връзка с чл. 12, т. 2 от Тарифата за таксите за радио - и телевизионна дейност (ТТРТД) за периода от 01.01.2021 г. 31.12.2021 г. на дружеството е определено задължение в размер на 5 000, 00 лева, ведно със законната лихва. С решението в полза на СЕМ са присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100, 00 лева.

Срещу така постановения съдебен акт е подадена касационна жалба от БТВ М. Г. ЕАД, чрез процесуален представител юрисконсулт М. Б.-Георгиева. В жалбата се поддържа, че решението на административния съд е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и при необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат доводи в подкрепа на жалбата административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Административен съд София област, и вместо него - да постанови друго такова, с което да отмени оспорения АУПДВ. Претендира заплащане на юрисконсултско възнаграждение.

Ответният по касационната жалба СЕМ, представляван от председателя С. М., чрез своя процесуален представител главен юрисконсулт Косева, счита касационната жалба за неоснователна. Претендира заплащане на разноски за юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна.

Предмет на съдебен контрол пред АССО е бил АУПДВ № РД-12-06/14.06.2022 г. издаден от СЕМ, с който на основание чл. 102, ал. 3, т. 3, б. б от ЗРТ, във връзка с чл. 12, т. 2 от ТТРТД за периода от 01.01.2021 г. 31.12.2021 г. на БТВ М. Г. ЕАД е определено задължение в размер на 5 000, 00 лева, представляващо годишна регистрационна такса за регистрираната телевизионна програма bTV International.

С процесното решение първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на БТВ Медиа груп ЕАД, като е приел, че административният акт е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма, при липса на допуснато съществено нарушение на процедурата и в съответствие с материалния закон - чл. 102, ал. 3, т. 3, б. б от ЗРТ. Решаващият съд е преценил като неоснователни аргументите на БТВ Медиа груп ЕАД, за недължимост на цитираното вземане поради неосъществяване на дейността по удостоверението и вследствие упражняване правото по чл. 8, ал. 5 ТТРТД. Според АССО по делото е безспорно, а и приетите писмените доказателства по делото установяват регистрирането на БТВ Медиа груп ЕАД като доставчик на линейна медийна услуга, /телевизионен оператор/, а в публичния регистър е вписана телевизионна програма bTV International, която трябва да се разпространява чрез кабел и сателит. Поради това таксата по чл. 102, ал. 3, т. 3, б. б ЗРТ се дължи от датата на регистрацията до датата на нейното заличаване, а не вследствие неосъществяване на дейността от регистрирания оператор. Съставът на АССО се е позовал и на Тълкувателно решение № 7/12.11.2015 г. по т. д. № 5/2014 г. на ВАС.

Крайният извод е за законосъобразност на оспорения АУПДВ и неоснователност на жалбата.

Решението е валидно, допустимо и правилно.

Касационните оплаквания за неправилност на решението на първоинстанционния съд са за допуснати нарушения на материалния закон и необоснованост. Касаторът поддържа, че съдът е направил неправилен извода, че дружеството е следвало да заплати годишна такса за надзор върху дейността на регистрирания радио - и телевизионен оператор за спазване на заявения програмен проект, програмна концепция, програмен профил или програмна схема за периода 01.01.2021 г. 31.12.2021 г., както и извода на съда за неприложение на чл. 8, ал. 5 ТТРТД на СЕМ. В този смисъл жалбоподателят излага доводи, че уведомяването по смисъла на чл. 8, ал. 4 ТТРТД е достатъчно основание за освобождаване от заплащането на такса надзор върху програмата на доставчика, независимо дали за същата е издадена лицензия или регистрация.

По направените оплаквания настоящата инстанция приема за установено следното:

По делото няма спор за факти. Спорният въпрос по делото е за дължимост/недължимост на годишна такса за надзор върху дейността на регистрирания радио - и телевизионен оператор за спазване на заявения програмен проект, програмна концепция, програмен профил или програмна схема, в случаите когато програмният проект не се използва.

Нормата на чл. 102, ал. 3, т. 3, б. б от ЗРТ регламентира дължимостта на такса надзор за върху дейността на регистрирания радио - и телевизионен оператор за спазване на заявения програмен проект, програмна концепция, програмен профил или програмна схема. Такса за надзор съгласно чл. 125д от ЗРТ е дължима до нейното заличаване от СЕМ, като за последното регулаторният орган извършва съответната преценка дали да заличи регистрацията предвид употребения в закона термин може. В този смисъл законодателят е предвидил дължимост на такса за надзор по смисъла на чл. 102, ал. 3, т. 3, б. б от ЗРТ от регистрирани доставчици като касационния жалбоподател до нейното заличаване. Изложеното обосновава правилния извод на решаващия съд, че до заличаването на регистрацията на доставчика, таксата за надзор се дължи, независимо дали операторът извършва тази дейност или не. Основателно първоинстанционният съд се е позовал и на Тълкувателно решение № 7/12.11.2015 г. по т. д. № 5/2014 г. на ВАС. В диспозитива на ТР № 7/12.11.2015 г. в съответствие с разпоредбата на чл. 8, ал. 4 и 5 от ТТРТД е предвидена възможността за доставчика само по индивидуална лицензия да уведоми в посочения срок СЕМ, че няма да извършва дейност, но не и за регистрираният доставчик, какъвто е настоящият казус. Следователно разпоредбите на чл. 8, ал. 4 и 5 от ТТРТД не се отнасят до регистрираните доставчици на медийни услуги, а само за получателите на индивидуални лицензии.

Следователно независимо от обстоятелството, че дружеството е изпратило уведомление по чл. 8, ал. 4 ТТЗРТ на 22.03.2021 г., то след като СЕМ не е издала решение за заличаване на регистрацията за доставяне на аудио - визуална услуга с наименование bTV International годишната такса за надзор по чл. 102, ал. 3, т. 3, б. а ЗРТ е дължима.

В касационната жалба е направено искане за спиране на съдебното производство и за отправяне на искане за постановяване на тълкувателно решение по въпроса: Дължи ли се годишна такса по чл. 102, ал. 3, т. 3, б. б ЗРТ, в случай, че е подадено в срок уведомление по чл. 8, ал. 4 вр. ал. 5 ТТРТД, с което доставчикът е уведомил Съвета за електронни медии за неосъществяване на дейност по регистриран програма?.

Искането е неоснователно.

Диспозитивът на Тълкувателно решение № 7 от 12.11.2015 г. на ВАС по т. д. № 5/2014 г. съдържа произнасяне относно дължимостта от регистрираните и лицензираните доставчици на таксите по чл. 102, ал. 3, т. 3, б. а и б ЗРТ. Общото събрание на съдиите от I и II колегии във ВАС се е произнесло, че тези годишни такси за надзор върху дейността на лицензиантите, съответно регистрираните радио - и телевизионни оператори, когато те не са осъществявали такава дейност, се дължат, освен когато лицензираният доставчик на радиоуслуги/аудио - визуални медийни услуги е упражнил правата си съгласно условията и в сроковете по чл. 8, ал. 4 и ал. 5 от Тарифата за таксите за радио - и телевизионна дейност, приета с Постановление на Министерския съвет № 108 от 26.04.2011 г., обн., ДВ, бр. 35 от 03.05.2011 г., в сила от 03.05.2011 година. . В контекста на изложеното, съставът на ВАС, първо отделение намира искането за спиране на производството като неоснователно.

С оглед гореизложеното настоящият съдебен състав счита, че не са налице отменителните основания по чл. 209, т. 3 АПК, сочени от касатора, поради което обжалваното решение като правилно на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК следва да бъде оставено в сила.

Предвид изхода на делото и направеното искане от процесуалния представител на ответника по касация в полза на СЕМ следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, определени при условията на чл. 143, ал. 3 от АПК във връзка с чл. 37, ал. 1 от ЗПП и с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на БТВ Медиа груп ЕАД за спиране на съдебното производство.

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1157 от 11.11.2022 г. по адм. дело № 687/2022 г. по описа на Административен съд София област.

ОСЪЖДА БТВ М. Г. ЕАД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление: гр. София, [адрес], да заплати на Съвета за електронни медии гр. София юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 100 (сто) лева.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ЙОРДАН КОНСТАНТИНОВ

секретар:

Членове:

/п/ ПЕТЯ ЖЕЛЕВА

/п/ ЛОЗАН ПАНОВ