О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№. 253

София, 15.06.2022 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, ВТОРО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на тридесет и първи май през две хиляди двадест и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА

ЧЛЕНОВЕ: Н. М.

Г. И.

като изслуша докладваното от съдия Г. И. ч. т.д. № 1082 по описа за 2022 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 2 от ГПК.

ЗК „Лев инс“ АД обжалва определение № 76 от 18.02.2022 г. по в. гр. д. 20213000500299/21 г. на АС – Варна, 1 състав, с което е прекратено производството по въззивната му жалба срещу осъдителната част на решение № 260015 от 09.12.2020 г. по т. д. 39/20 г. на ОС – Разград, за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за горницата над 80 000 лв до 160 000 лв, ведно със законната лихва от 03.05.2019 г.

Излага съображения, че от мотивите на първоинстанционното решение се установява, че справедливият размер на обезщетенията е 160 000 лв. В мотивите на решението на Апелативния съд било установено, че е поправено, затова бил определен размер от 160 000 лв. Поради това било налице основание за обжалване на решението за сумата от 160 000 лв. С определяне на тази сума в посочения размер, неправилно бил приложен принципът на справедливостта, регламентиран в чл. 52 от ЗД, изискващ съда да определи точен паричен еквивалент на болките, страданията и другите морални вреди на увреденото лице, като съобрази доказани юридически факти, спрямо които се прилага принципът на справедливост, икономическите критерии, ориентир за обществено приемливия размер на обезщетенията. Законът и съдебната практика очертавали граници на обезщетенията за неимуществени вреди при смърт, които зависели от обществено-икономическите и житейските отношения в държавата и конкретните взаимоотношения между пострадалия и увредените лица. Следвало да се определи справедлив размер от 80 000 лв Моли да се отмени обжалваното определение, в частта, с която съдът е прекратил производството по въззивната жалба на ЗК „Лев инс“ срещу решение № 260015/09.12.2020 г. по т. д. 39/20 г. по описа на Окръжен съд – Разград.

Върховният касационен съд на Р България, за да се произнесе взе предвид следното:

Частната жалба е допустима, подадена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, от лице, легитимирано да обжалва постановеното определение.

С обжалваното определение № 76 от 18.02.2022 г. по в. гр. д. 20213000500299, въззивният съд е приел, че с предходно определение № 18 от 19.01.2022 г. по същото дело е указал на въззивника да уточни твърдението си, като посочи дали е платил на ищеца обезщетение от 80 000 лв за неимуществени вреди и евентуално кога е сторил това, да посочи ясно обжалваната осъдителна част от диспозитива на решението на окръжния съд, да посочи в какво се състои искането до въззивния съд и бил предупредил страната, че в случай на непоправяне на посочените нередовности, въззивната жалба ще бъде върната, а производството прекратено. Въззивният съд бил констатирал, че е подадена въззивна жалба срещу решението в частта над 80 000 лв до 160 000 лв, но предвид осъдителната част на решението на окръжния съд, само до размер от 80 000 лв – обезщетение за неимуществени вреди, ведно с лихвите върху същата, а в останалата част за горницата над 80 000 лв до претендираните 220 000 лв., искът бил отхвърлен. Така е направен извод, че въззивната жалба на ЗК „Лев инс“ АД срещу диспозитив на решението над 80 000 лв до 160 000 лв, е нередовна. С уточняваща молба, въззивникът бил посочил, че дружеството-застраховател било определило, но неизплатило, обезщетение за неимуществени вреди на ищеца в размер на 80 000 лв. Поради това, че първоинстанционният съд бил определил размер на обезщетението на ищеца в размер на 160 000 лв, в молбата-уточнение въззивникът е посочил, че обжалва именно така определения размер.

Въззивният съд е направил извод, че въззивната жалба на ЗК „Лев инс“ АД в частта, с която е обжалвано решение за горницата над 80 000 лв до 160 000 лв е недопустима. Поради това е прекратил производството.

Настоящият съдебен състав констатира, че по делото е постановено решение № 260015 от 09.12.2020 г. по т. д. 39/20 г. Окръжен съд – Разград, с което е осъден „Лев инс“ АД да заплати в полза на А. П. А. сумата от 80 000 лв, ведно със законната лихва върху общо дължимата в обезщетение сума от 160 000 лв и е отхвърлен като неоснователен иска за горницата над 80 000 лв до предявения размер от 220 000 лв и е прекратено производството в останалата част.

Постъпили са въззивни жалби и от двете страни. Във въззивната жалба на ищеца А. А. е посочено, че се обжалва решението в частта над 80 000 лв до 220 000 лв. Във въззивната жалба на ответника по иска, „Лев инс“ АД е посочено, че се иска отмяна за разликата над 80 000 лв до определената сума от 160 000 лв.

С определение № 258 от 15.07.2021 г. по гр. д. 20213000500299 по описа на Апелативен съд – В., ГК, 1 състав, е прекратено производството по въззивната жалба на ЗК „Левинс“ АД за горницата над 80 000 лв до 160 000 лв. Това определение, на основание чл. 274, ал. 2 от ГПК е обжалвано пред ВКС и с определение № 60 461 от 22.12.2021 г. по ч. т.д. 2577/21 г. е отменено, като е посочено, че следва да се отстрани допусната от първоинстанционния съд очевидна фактическа грешка в решението, за да може да се определи и предмета на въззивното обжалване.

С решение № 26 00 11 от 11.5.2021 г. по т. д. 39/20 г. първоинстанционният съд е допуснал поправка на решението си от 09.12.2020 г. като в диспозитива на ред 7, абзац първи, след израза „законна лихва върху дължимата в обезщетение сума“ вместо 160 000 лв, да се чете 80 000 лв. Срещу това решение е постъпила въззивна жалба от А. А., по която е образувано гр. д. 20213000500299. С решение № 76 от 01.10.2021 г. по посоченото гр. д. 20213000500299 по описа за 2021, е потвърдено решение № 260011/11.05.2021 г. по т. д. 39/20 г. на ОС – Разград за допуснатата поправка на очевидна фактическа грешка. Няма данни по делото да има постъпила касационна жалба срещу това решение, с което е потвърдено решението за поправка на очевидна фактическа грешка и в разглежданото в настоящия случай определение № 76 от 18.02.2022 г. по гр. д. 20213000500299 по описа за 2021 г. изрично е посочено, че това решение е влязло в законна сила.

Предвид формирания диспозитив на първоинстанционното решение, действително следва да се прекрати производството по въззивната жалба на ЗК „Лев инс“ АД за горницата над 80 000 лв до 160 000 лв, така както е формиран извод от въззивния съд. При липса на постановен от първоинстанционния съд диспозитив за осъждане на застрахователя в съдебното решение за сума над 80 000 лв, ЗК „Лев инс“ АД, като ответник по иска, няма правен интерес да обжалва решението на първоинстанционния съд, въпреки изложените мотиви от първоинстанционния съд за следващия се размер на обезщетение от 160 000 лв. Ответникът има правен интерес да обжалва само тази част от съдебното решение, с която е осъден да заплати сумата от 80 000 лв. Мотивите на съдебното решение не подлежат на самостоятелно обжалване (т. 18 от Тълкувателно решение 1/04.01.2001 г. на ОСГТК на ВКС), за да може да се приеме, че ответникът има правен интерес от обжалване. Изводите на въззивния съд, че след оставяне без движение на въззивната жалба за уточняване в коя част въззивният жалбоподател „Лев инс“ АД обжалва първоинстанционното решение, не е налице обосноваване на правен интерес от обжалване, съответстват на предмета на въззивното производство.

По изложените съображения Върховният касационен съд на Р България намира, че следва да потвърди обжалваното решение, в частта, с която е прекратено производството по въззивната жалба на ЗК „Левинс“ АД срещу решението на първоинстанционния съд .

Така мотивиран Върховният касационен съд на Р България

ОПРЕДЕЛИ

ПОТВЪРЖДАВА определение № 76 от 18.02.2022 г. по гр. д. 20213000500299, с което е прекратено производството по въззивната жалба на ЗК „Лев инс“ АД срещу осъдителната част на решение № 260015/09.12.2020 г. на ОС-Разград за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за горницата над 80 000 лв до 160 000 лв., ведно със законната лихва от 03.05.2019 г. до окончателното изплащане.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: