О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 259

гр. София, 14.06.2022 година

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Р. Б. Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на пети април през две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: К. М.

ЧЛЕНОВЕ: Веселка Марева

Емилия Донкова

като изслуша докладваното от съдия В. М. гр. д. № 4883 по описа за 2021 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл. 288 ГПК.

Обжалвано е решение № 40 от 23.07.2021г. по гр. д. № 228/2021г. на Врачански окръжен съд, с което е отменено решение № 317 от 09.12.2019г. по гр. д. № 370/2019г. на Районен съд-Козлодуй в обжалваната част и е постановено ново решение, с което е допусната съдебна делба на наследствен недвижим имот, останал след смъртта на Ц. П. А., починал 1982г., а именно нива от 8,250 дка в местн. „О.”, представляваща имот № * по плана на земеразделяне на [населено място], с идентификатор ***. по КККР между съделители и при квоти: Н. И. К. с 40/432 ид. ч., К. И. К. с 40/432 ид. ч., С. И. К. с 40/432 ид. ч., В. Ц. А. със 120/432 ид. ч., Ц. М. Ц. с 60/432 ид. ч., В. М. З. с 60/432 ид. ч., В. П. П. с 36/432 ид. ч и Т. К. Г. с 36/432 ид. ч.

Касационната жалба е подадена от съделителите В. Ц. А. и Ц. М. Ц., представлявани от пълномощника адв. С.. Поддържа се неправилност на съдебния акт и по-конкретно на възприетия извод, че е преклудирано възражението на жалбоподателя Ц. за придобиване на собствеността по давност, предявено след връщане на делото за ново разглеждане от ВКС. Твърди се, че преди този момент е липсвал интерес Ц. Ц. да предявява възражение за придобиване по давност, тъй като договорът за доброволна делба не е бил своевременно оспорен като нищожен. За обосноваване достъпа до касационно обжалване се поставят правни въпроси, за които се твърди, че са разрешени в противоречие с практиката на ВКС.

Писмен отговор е депозиран от ответниците Н. И. К., К. И. К. и С. И. К.. Те считат, че касационно обжалване не следва да бъде допускано.

Останалите ответници не са представили писмен отговор.

Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима.

Производството е по иск за съдебна делба във фазата по допускането. Въззивното решение е постановено в производство по чл. 294 ГПК - след отменително решение на ВКС. С последното е отменено предходно въззивно решение за отхвърляне на иска за делба на нива от 8,250 дка в м.“О.“, представляваща имот №023083 по плана за земеразделяне и за този имот делото е върнато за ново разглеждане. С касационното решение е даден положителен отговор на въпроса: може ли в делбено производство да се обсъжда довод за нищожност на доброволна делба по чл.17, ал.2 ЗСПЗЗ /отм. 2002г./, извършена след решение по чл. 14, ал.1 т.2 ЗСПЗЗ /отм/, въз основа на която са постановени решения по чл. 27, ал.1 ППЗСПЗЗ за всеки от съделителите по отделно, съобразно уговореното в делбата. Прието е в мотивите на решението, че извършената на 28.04.1993г. доброволна делба между тримата братя М., В. и П. А. е нищожна на основание чл. 75, ал.2 ЗН поради неучастие на тяхната сестра В. Ц. М. - дъщеря на общия наследодател. С оглед на това нивата от 8,250 дка е останала съсобствена на всички наследници на Ц. П. А.. Тъй като не са били налице данни колко е продължил брака между сина П. Ц. П. и съпругата му Ц. Ц. П., а тя е от значение за определяне дяловете на наследниците по чл. 9, ал.2 ЗН, то са дадени указания при новото разглеждане да се съберат доказателства за това обстоятелство.

По време на новото въззивно разглеждане е починал съделителя К. Х. П. и е заместен от наследниците си В. П. П. и Т. К. Г..

Установено е безспорно от фактическа страна, че страните - съделители са наследници на Ц. П. А., починал на 07.09.1982 г., който е наследен от трима сина - В., М., П. и дъщеря В.. Ищците Н., К. и С. К. са наследници на дъщерята В. Ц. М., починала 2006г. Синът М. е починал 1997г. и е наследен от Ц. М. Ц. и В. М. З.. Синът П. е починал 1998г. и е наследен от втората си съпруга Ц. П. и братята и сестрите си, респ. техните низходящи. Съпругата Ц. е починала 2016г. и неин наследник е ответникът К. П., понастоящем починал и заместен от наследниците си В. П. и Т. Г..

Поземлената комисия е признала през 1993г. правото на възстановяване на собствеността върху три земеделски имота на наследниците на Ц. П. А.. На 28.04.1993 г. е сключен договор за доброволна делба на основание чл. 17, ал.2 ЗСПЗЗ /отм. ДВ бр. 99/2002 г./ на трите признати за възстановяване имота между синовете М., В. и П. А.; дъщерята В. Ц. М. не е участвала в делбата като е представен отказ от наследство, заверен в кметството, който не е вписан в районния съд по местооткриване на наследството. Въз основа на този договор ПК е издала отделни решения за възстановяване на земеделските имоти на името на всеки от тримата братя. Делбеният имот - нивата в местн. „О.” с площ 8,250 дка, имот * по плана за земеразделяне, е възстановен на М. Ц. А..

При тези фактически обстоятелства е прието както в отменителното решение, така и в новото въззивно решение, че отказът от наследство, направен от наследницата В. М. е нищожен, тъй като не е извършен по предвидения за това ред в ЗН - не е вписан в особена книга на районния съд по местооткриване на наследството както изисква чл. 52 във вр. с чл. 49, ал.1 ЗН. Като последица от това е нищожна доброволната делба, извършена от наследниците на Ц. П. А. поради неучастие в нея на всички наследници - чл.75 ал.2 ЗН. Въз основа на това съдът е достигнал до извод, че съсобственост върху процесната нива съществува между страните като наследници на общия наследодател Ц. А.. Поради това е допуснал делбата между тях, като при определяне на дяловете в съсобствеността е отчел новоустановеното обстоятелство, че бракът между П. Ц. П. и Ц. Ц. П. е продължил повече от десет години, при което съпругата, понастоящем нейните наследници, получават 2/3 от наследствената на съпруга 1/4 ид. ч. от имота.

Решаващият съд е посочил, че при новото разглеждане съделителят Ц. Ц. е направил възражение за придобиване по давност, което съдът с протоколно определение счел за недопустимо и не е разгледал. Изложените в определението от 30.06.2021г. съображения са, че възражението е преклудирано, тъй като съделителят е следвало да предяви възражението си най-късно при първото въззивно разглеждане когато са били отстранени нередовности на исковата молба, а именно в съдебното заседание на 29.05.2020г., което не е сторено.

При преценка на предпоставките за допускане на касационно обжалване настоящият състав намира, че такива не са установени.

Формулираните от касаторите правни въпроси, спрямо които се твърди разрешаването им в противоречие с практиката на ВКС, са следните: 1/ налице ли е преклузия на доказателствени искания и възражение за придобивна давност, направени в първото заседание пред въззивната инстанция по делбено производство, ако исковата молба е била нередовна и нередовността е констатирана и отстранена във въззивното производство, както и ако възражението на ищците за нищожност на предходна делба не е било прието за разглеждане като недопустимо и на ответниците не са дадени указания, че могат да вземат становище и да сочат доказателства във връзка с това възражение; 2/ кое съдебно заседание се явява първо по смисъла на чл. 342 ГПК когато искът за делба е оставен без движение от въззивния съд с цел индивидуализация на делбените имоти, а впоследствие въззивното решение е отменено от ВКС и делото е върнато за ново разглеждане за конституиране на нови ответници; може ли в първото заседание при новото разглеждане да се предявяват възражения против правото на някоя страна да участва в делбата и против дяловете; 3/ установяването на нищожност на извършена доброволна делба поради неспазена форма, какъв порок на издаденото въз основа на нея решение на Поземлена комисия обуславя; може ли да се допусне делба на земеделска земя, за която е издадено решение на ПК в полза на един от ответниците, ползващо се с конститутивно действие; решението не е оспорено от ищците и те не са поискали осъществяване на косвен съдебен контрол по чл.17, ал.2 ГПК; 4/ допустимо ли е осъществяването на косвен съдебен контрол върху решение на Поземлена комисия служебно от съда относно валидността му, а относно законосъобразността - ако страните по гражданското производство са наследници на страна, участвала в административното производство по издаване на акта.

Първият въпрос, въпреки дългата си формулировка, в крайна сметка се свежда до допустимостта на направеното при новото разглеждане възражение за придобивна давност. Липсва визираното противоречие с т.2 на Тълкувателно решение № 1/2013г. на ОСГТК и с Решение № 304 по гр. д. № 2460/2015г. на ІV г. о., Решение № 307 по гр. д.№ 284/2011г. на ІІ г. о. и Решение № 104 по гр. д. № 6061/ 2016г. на І г. о. Тълкувателният акт в посочената точка дава разрешение, че въззивният съд не следи служебно за допуснати от първата инстанция процесуални нарушения при докладване на делото; ако въззивната жалба съдържа обосновано оплакване за допуснати от първоинстанционния съд нарушения на съдопроизводствените правила във връзка с доклада, то въззивният съд следва да даде указания до страните относно възможността да предприемат тези процесуални действия по посочване на относими за делото доказателства, които са пропуснали да извършат в първата инстанция поради отсъствие, непълнота или неточност на доклада и дадените указания. В същия смисъл са и разрешенията в посочените решения на състави на ВКС. Те нямат отношение към повдигнатия от касатора въпрос дали е преклудирано възражението му за придобивна давност, заявено във второто въззивно производство. Разрешение на този въпрос се съдържа в т.4 на Тълкувателно решение № 1/2013г. на ОСГТК, където е прието, че възраженията на ответника, вкл. тези за погасителна и придобивна давност, поначало се преклудират с изтичане на срока за отговор на исковата молба по чл. 131, ал. 1 ГПК, поради което не могат да се направят за първи път пред въззивния съд; допустимо е да се въведат за първи път пред въззивната инстанция, само ако страната поради нарушаване на съдопроизводствените правила не е могла да ги заяви пред първата инстанция. В пълно съответствие с тези постановки Врачански окръжен съд в определението си от 30.06.2020г. е приел, че възражението за придобивна давност е следвало да бъде предявено най-късно след отстраняване нередовностите на исковата молба в първото въззивно разглеждане. Несъстоятелни са доводите, че преди постановяване на касационното решение за Ц. Ц. е липсвал интерес да предявява възражение за придобивна давност. Вярно е, че първоинстанционният съд и първия въззивен състав са намерили за недопустими възраженията на ищците за нищожност на договора за доброволна делба, приемайки, че се касае до спор за материално право по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ, който следва да бъде разрешен извън делбата. Възражението за нищожност е разгледано и прието за основателно едва в касационното решение. Независимо от това, доводите за нищожност на отказа от наследство и оттам - на делбата, са били наведени по време на първоинстанционното производство, макар и в устните състезания. Касаторът Ц., в качеството си на ответник по иска за делба, е бил длъжен в срока по чл. 342 ГПК да изчерпи всички свои възражения срещу съществуването на съсобственост, каквото се явява и това за придобивна давност в негова полза.

Предвид горните разяснения не може да обуслови допускане на касационен контрол и вторият въпрос - кое съдебно заседание се явява първо по смисъла на чл. 342 ГПК когато искът за делба е оставен без движение от въззивния съд с цел индивидуализация на делбените имоти, а впоследствие въззивното решение е отменено от ВКС и делото е върнато за ново разглеждане за конституиране на нови ответници; може ли в първото заседание при новото разглеждане да се предявяват възражения против правото на някоя страна да участва в делбата и против дяловете. Тук следва да се отбележи и некоректността на втората част на въпроса, тъй като делото не е върнато за ново разглеждане с указание за конституиране на нови ответници, а за събиране на доказателства. По време на второто въззивно производство е настъпило приемство по чл. 227 ГПК поради смърт на страна.

Третият правен въпрос също е зададен непрецизно в първата си част - нищожността на доброволната делба не е поради неспазена форма на договора, а поради неучастие на съсобственик - чл.75, ал.2 ЗН, а до тази нищожност се е стигнало понеже отказът от наследство не е вписан по предвидения в закона ред. На второ място, въпросът за нищожността на доброволната делба е разрешен по окончателен начин в касационното решение и въззивният съд в обжалваното решение е изпълнил дадените указания да установи продължителността на брака и да определи дяловете в съсобствеността. Поради това възприетото от него, че доброволната делба е нищожна, не може да представлява основание за допускане на касационен контрол. Същото се отнася и до останалата част на въпроса, както и за четвъртия правен въпрос, касаещи решението на Поземлената комисия, постановено след извършената доброволна делба по чл. 17, ал.2 ЗСПЗЗ /сега отменен/. По тези въпроси е било допуснато касационното обжалване и те са разрешени в решението на Върховния касационен съд по гр. д. № 2730/2020г. Въззивният съд не е излагал повторни свои мотиви по тях. Чрез поставянето на тези въпроси касаторите се домогват до ревизиране на касационното решение, което е недопустимо.

На основание изложеното следва да се откаже достъп до касационен контрол.

Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на II г. о.

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 40 от 23.07.2021г. по гр. д. № 228/2021г. на Врачански окръжен съд по касационната жалба на В. Ц. А. и Ц. М. Ц..

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: