ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 383

гр. София , 20.07.2021 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ 3- ТИ СЪСТАВ в закрито заседание на деветнадесети юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Камелия Ефремова

Членове: Бонка Йонкова

Евгений Стайков

като разгледа докладваното от Е. С. Ч. касационно търговско дело № 20218003901388 по описа за 2021 година Производството е по чл.274, ал.3, т.2 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на адвокат Ст. В. Б., процесуален представител на Анг. Х. К., срещу определение №1034 от 14.04.2021г., постановено по ч. гр. д.№865/2021г. на Софийски апелативен съд, ГО, 8 състав, в частта му, с която не е уважена молбата на адвокат Б. за осъждането на ответника ЗАД „ДаллБ. Ж. и здраве“ да му заплати на основание чл.38, ал.2 ЗЗД адвокатско възнаграждение в размер на разликата от присъдената сума от 324.80лв. до сумата от 830лв. + 3% от горницата над 10 000лв.

В частната касационна жалба се поддържа, че определението на САС в обжалваната му част следва да бъде отменено. Твърди се, че апелативният състав неправилно е приложил разпоредбата на чл.38, ал.2 ЗЗД във вр. с чл.7, ал.2, т.4 от Наредба №1/2004г. на ВАдвС в резултат на което, присъждайки адвокатско възнаграждение в размер на 324.80лв., е ощетил пълномощника на ищеца. В допълнение към частната касационна жалба от 01.06.2021г. частният касатор поддържа наличието на основанията по чл.280, ал.1, т.1-т.3 и ал.2 ГПК като е формулирал следните въпроси:

1. „Задължителни ли са все още за съдилищата чл.3, чл.4, чл.8 от Закона за съдебната власт, чл.5 и др. от ГПК?“

2. „ При обжалваното определение, то съобразено ли е например със задълженията на съдилищата с изискванията на членовете по т. 1?“ 3. „ Има ли право съд, какъвто и да е той по степен, да издава съдебни актове противоречиви на закона ?“

4. „Противоречи ли обжалваното определение на разпоредбите на Наредба № 1 на Висшия адвокатски съвет за минималните размери на адвокатските възнаграждения ?“

5. „ Противоречи ли по съдържание обжалваното определение на цитираната във въпрос 4 наредба и ако противоречи защо?“

6. „С. К. на Р. Б. действащото европейско законодателство, ГПК и т. н. допустимо ли е неравностойно третиране, т. е. дискриминиране на българските граждани от съдилищата, съгласно волята на законодателя в чл.4 от Закона за защита от дискриминация?“

7. „ Със съдържанието на обжалваното определение третиран ли съм неравностойно и съгласно действащото законодателство, т. е. не е ли безспорно доказано, че съм дискриминиран от съд и ако да защо?“

8. „ Освен по законови критерии съдилищата имат ли право да решават делата по други критерии, например по възрастта, образованието, дължината на носа, цвета на косата, расова принадлежност и всички други законови критерии изброени в чл.4 от Закона за защита от дискриминация на пряка и косвена дискриминация ?“

9. „ Съд различен от ВКС има ли право да законодателства и не се ли доказва такава нормотворческа противозаконна дейност на АС гр. София, като не се съобразява изобщо с цитираната наредба № 1?“

10. „Докога българските граждани явно от правораздавателната система ще бъдат третирани като европейски роби?“

11. „ Освен при европейските роби при други категории налице ли е в РБ такова унизително третиране и ако е налице докога ще продължи и какво прави ВКС с правомощията си действащото законодателство за да го предотврати и да вкара в рамките на закона по-ниските по степен съдилища на тъй нареченото демократично законодателство?“

12. „Има ли право АС гр. София да ме ощетява материално, да извършва деликт, непозволено увреждане спрямо мен ?“

В срока по чл.287, ал.1 ГПК е депозиран писмен отговор на частната касационна жалба от ответника ЗАД „ДаллБ. Ж. и здраве“ – гр.София, в който се поддържа, че обжалваното определение, с което е присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 324.80лв. е правилно и следва да бъде потвърдено.

Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение, след преценка на доводите на страните, намира следното:

Частната касационна жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

С обжалваното определение въззивният състав от Софийски апелативен съд е отменил определение №261529/26.01.2021г. по гр. д.№1278/2018г., с което е била оставена без уважение молбата на адвокат Ст. В. Б. по чл.248, ал.1 ГПК за изменение на първоинстанционното решение в частта му като апелативният състав е допуснал изменение на решение №2142/13.04.2020г. по гр. д.№1278/2018г. на СГС и е осъдил ЗАД „ДаллБ. Ж. и здраве“ да заплати на основание чл.38, ал.2 ЗЗД на адвокат С.Б. – процесуален представител на ищеца Анг. Х. К., адвокатско възнаграждение в размер на 324.80лв. Апелативният състав е посочил, че ответника дължи адвокатско възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 ЗЗД независимо от липсата на изявления в писмен договор за осъществяване на процесуално представителство от адвоката при условията на чл.38, ал.2 ЗЗД. Съдът е определил размера на дължимото възнаграждение от 324.80лв., съобразявайки се с разпоредбата на чл.7, ал.2, т.4 от Наредба №1/2004г. на ВАдвС.

Настоящият касационен състав намира, че не са налице поддържаните от частния касатор основания за допускане на касационно обжалване.

Извън случаите по чл.280, ал.2 ГПК допускането на касационно обжалване предпоставя с обжалвания съдебен акт въззивният съд да се е произнесъл по материалноправен и/или по процесуалноправен въпрос, обусловил правните му изводи по предмета на спора, и по отношение на този въпрос да са осъществени някои от допълнителните предпоставки по т.1 - т.3 на чл.280 ал.1 ГПК. Съобразно разясненията, дадени в т.1 от ТР №1/19.02.2010г. по тълк. д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС, материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалвания акт и за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд.

Поставените от касатора въпроси: №1; №3; №6; №7, №8; №9; №10; №11 и №12 (цитирани дословно по-горе в настоящото определение), не притежават характеристиката на въпроси по чл.280, ал.1 ГПК, обуславящи допускане на касационно обжалване на въззивното определение. Въпросите, свързани с приложението от съдилищата на правните норми в ЗСВ и ГПК и относно недопустимостта за дискриминация на гражданите, са формулирани като общотеоретични въпроси, същите не са обсъждани от апелативния състав и не са обусловили решаващата воля на съда по см. на т.1 от ТР №1/19.02.2010г. по тълк. д. №1/2009г. на ОСГТК на ВКС, т. е. тези въпроси не са били значими при определяне размера на дължимото адвокатско възнаграждение. Формулираните от касатора в допълнението към жалбата въпроси №2; №4 и №5, касаят правилността на обжалваното определение, която извън хипотезата на чл.280, ал.2, предл.3 ГПК, не е предмет на производството по допускане на касационно обжалване. Следва да се има предвид, че независимо от обстоятелството, че нито един от въпросите не покрива общия селективен критерий по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касация, частният касатор не е изложил доводи за наличието на някоя от допълнителните предпоставки по чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК.

Обжалваното определение не е „очевидно неправилно“ по смисъла на чл.280, ал.2, предл.3 ГПК, тъй като присъденият размер на адвокатското възнаграждение от 324.80лв. в случая не е определен нито в явно нарушение на закона (contra legem), нито извън закона (extra legem). Напротив, апелативният състав се е съобразил с практиката на ВКС по приложението на чл.38, ал.2 ЗЗД (определение №492/15.11.2019г. по ч. т.д.№138/2019г. на І т. о., определение №54 от 06.02.2019г. по ч. гр. д.№84/2019г. на ІV г. о. и др), съгласно която адвокатското възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗЗД се определя въз основа на цената на предявения иск по реда на Наредба №1/2004г. на ВАдвС, като така изчисленото минимално възнаграждение се редуцира съразмерно на уважената част от иска. В конкретния случая при иск с цена от 50 000лв. минималното адвокатско възнаграждение по чл.7, ал.2, т.4 от Наредба №1/2004г. на ВАдвС е 2 030лв. (830лв. + 3% от 40 000лв.). При постановено осъдително решение за 8 000лв., дължимото адвокатско възнаграждение, изчислено съразмерно уважената част от иска е в размер на 324.80лв. ( 8 000лв. по 2 030лв., делено на 50 000лв.).

Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение,

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №1034 от 14.04.2021г., постановено по ч. гр. д.№865/2021г. на Софийски апелативен съд, ГО, 8 състав, в обжалваната му част.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.