ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 413
гр. София , 29.07.2021 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ 1- ВИ СЪСТАВ в закрито заседание на двадесет и осми юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател: Тотка Калчева
Членове: Вероника Николова
Мадлена Желева
като разгледа докладваното от В. Н. Ч. касационно търговско дело № 20218003901401 по описа за 2021 година Производството е по чл.274, ал.3 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Т. К. ТЮРК. с. определение № 260126/17.03.2021г. по в. ч.т. д. № 102/2021г. на Пловдивски апелативен съд. С него е потвърдено определение, обективирано в протокол от открито съдебно заседание, проведено на 19.01.2021г. по т. д. № 39/2020г. на Окръжен съд – Кърджали, с което е оставено без уважение искането на частния жалбоподател за главно встъпване на основание чл.225 от ГПК, направено с подадената от него искова молба с вх. № 210194/18.01.2021г. Частният касационен жалбоподател поддържа, че определението е неправилно поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Твърди, че искът по чл.29 от ЗТРРЮЛНЦ на главно встъпилото лице е допустим в настоящото производство, образувано по иск по чл.155 от ТЗ.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК частният касационен жалбоподател поставя следните въпроси: 1/ След като третото лице – помагач на едната от страните по делото предяви свои самостоятелни права върху предмета на иска и след като с иска си то обективно не може да промени процесуалните качества на главните страни, то не следва ли искът да се счита предявен срещу същия ответник, а страната, която го е привлякла в процеса да заеме неговото качество – на трето лице – помагач?; 2/ Съществуват ли процесуални пречки в един такъв процес – при главно встъпване да се разглеждат два различни иска – установителен и конститутивен?; 3/ Приложим ли е принцип за по – голямото основание в настоящия процес и кой от двата иска би следвало да е този, на когото да се даде предимство – искът по чл.155 /от ТЗ/ или този по чл.29 /от ЗТРРЮЛНЦ/?; 4/ Как следва да се квалифицира решението на въззивния съд, в случаите когато той изобщо не се е произнесъл по един от наведените пред него доводи за незаконосъобразност на атакувания пред него съдебен акт, а е повторил изцяло доводите на първоинстанционния съд – като необосновано и/ или недопустимо, тъй като на практика с него се заличава една цяла и то съществена инстанция в процеса, което от своя страна води до нарушаване на един друг законов принцип – чл.10 от ЗСВ за триинстанционното съдебно производство? Сочи, че са налице основанията за допустимост на касационното обжалване, установени в чл.280, ал.1, т.1, като се позовава на Тълкувателно решение №1/09.12.2013г. на ОСГТК на ВКС и Тълкувателно решение №1/30.03.2012г. на ОСГК на ВКС. Твърди, че е налице и допълнителната предпоставка по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК. Поддържа също наличие на предпоставките по чл.280, ал.2, предл.2 и предл.3 от ГПК, поради недопустимост, съответно очевидна неправилност на обжалваното определение.
Ответниците Т. Он. и Дж. Ач. оспорват жалбата, като считат същата за неоснователна. Излагат съображения, че не са налице посочените основания за допускане на касационен контрол по чл.280 от ГПК, съответно за неправилност на обжалваното решение.
Ответникът „Агротек – 2007“ ООД не изразява становище по частната касационна жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отд. констатира, че частната касационна жалба е подадена от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на обжалване по реда на чл.274, ал.3, т.1 от ГПК, като е спазен преклузивният срок по чл.275, ал.1 от ГПК.
За да потвърди определението на Окръжен съд - Кърджали, въззивният съд, съобразявайки разпоредбата на чл.225, ал.1 от ГПК и Тълкувателно решение № 1/09.12.2013г. по тълк. д. №1/2013г. на ОСГТК на ВКС, е приел, че за да бъде допуснато заявеното от третото лице – помагач главно встъпване, следва да е налице тъждество между претендираното от встъпващия право и правото, което се претендира по първоначалния иск. Изложил е съображения, че чрез предявяване на иска по чл.29, предл.2 от ЗТРРЮЛНЦ за установяване недопустимост на извършеното вписване в Търговския регистър третото лице – помагач не заявява самостоятелни права, които да са тъждествени на правата, заявени от ищците Т. Он. и Дж. Ач. по първоначално предявения иск по чл.155, т.1 от ТЗ, с който в качеството им на съдружници в ответното дружество „Агротек – 2007“ ООД са поискали прекратяването му. С оглед на тези съображения, въззивният съд е приел за правилен извода на първоинстанционния съд за неоснователност на заявеното от Т. К. ТЮРК. в качеството му на трето лице – помагач искане за главно встъпване. В допълнение, решаващият състав е споделил и извода на първоинстанционния съд за недопустимост на заявения в молбата за главно встъпване иск по чл.29 от ЗТРРЮЛНЦ, като е изтъкнал, че същият може да бъде предявен единствено срещу ответното търговско дружество, но не и срещу други лица, в това число срещу ищците - съдружници в търговското дружество. Заключил е, че само по себе си това обстоятелство обосновава извод за неоснователност на искането за главно встъпване, тъй като условие за допускането му е заявеният от главно встъпващото лице иск да бъде допустим и срещу двете главни страни в исковия процес.
Настоящият състав намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Не е налице вероятна недопустимост на обжалваното определение по смисъла на чл.280, ал.2, предл.2 от ГПК, доколкото съдът се е произнесъл по предмета, с който е сезиран, а именно проверка на постановения от първоинстанционния съд акт, с частна жалба срещу който е бил сезиран от надлежна страна в установения от закона срок.
Не е налице и основанието по чл.280, ал.2, предл.3 от ГПК за достъп до касация. При постановяване на обжалваното определение не е допуснато нарушение на императивна материалноправна норма, на съдопроизводствените правила, установяващи правото на защита и на равенството на страните в процеса, нито фактическите изводи на въззивния съд са направени при грубо нарушение на логическите и опитните правила, поради което не се установява и твърдяната очевидна неправилност. За да е очевидно неправилен, въззивният акт следва да страда от особено тежък порок, който може да бъде констатиран от касационната инстанция без извършване на присъщата на същинския касационен контрол проверка за обоснованост и законосъобразност на решаващите правни изводи на въззивния съд и на извършените от него съдопроизводствени действия, като всяка друга неправилност, произтичаща от неточно тълкуване и прилагане на закона – материален и процесуален, и от нарушаване на правилата на формалната логика при постановяване на акта, представлява основание за отмяна на съдебния акт, но едва след допускане на касационно обжалване при наличие на някое от специфичните за достъпа до касационен контрол основания.
Поставените в изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК въпроси не осъществяват общата предпоставка по чл.280, ал.1 от ГПК. По аргумент на задължителните разяснения на т.1 на Тълкувателно решение №1/19.02.2010г. по тълк. д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС, обуславящият правен въпрос не трябва да е свързан с правилността на решението, респ. определението, с обсъждането на доказателствата по делото и с възприемането на фактическата обстановка. С въвеждането на въпросите частният жалбоподател единствено цели потвърждаване на доводите му за необоснованост на атакувания акт и допуснати съществени процесуални нарушения от съда, доколкото преповтаря становището си, поддържано в частната касационна жалба, за допустимост на иска по чл.29 от ЗТРРЮЛНЦ, заявен в молбата за главно встъпване в производството, образувано по иск с правно основание чл.155, т.1 от ТЗ. В този смисъл, въпросите, по начина, по който са формулирани, не са правни и обуславящи изхода на делото, а представляват оплаквания за неправилност на обжалвания акт, т. е. обосновават касационното основание по чл.281, т.3 от ГПК и предполагат проверка по съществото на частната касационна жалба, която проверка стои извън предмета на производството по допускане на касационно обжалване.
Следва да се отбележи, че вторият и третият въпрос са поставени хипотетично и не отразяват специфичните за спора обстоятелства.
Въззивният съд не е отрекъл принципно възможността за обективно съединяване за разглеждане в общо производство на установителен и конститутивен иск в хипотезата на главно встъпване, нито е съпоставял първоначалния иск и заявения от частния касационен жалбоподател иск, за да прецени наличието на предимство на единия пред другия. Водещо за преценката за неоснователност на искането на третото лице – помагач за главно встъпване, е становището на съда, че преобразуващото право, предмет на спора по т. д.№39/2020г. на Окръжен съд – Кърджали, е различно от правото, защита на което търси третото лице – помагач Т. К. ТЮРК.. При тези констатации изводът на съда за липса на предпоставките за главно встъпване е изцяло съобразен със задължителните разяснения в т.9б от ТР №1/09.12.2013г. по тълк. д. №1/2013г. на ОСГТК на ВКС, съгласно които съществена характеристика на главното встъпване като процесуална фигура е това, че встъпващият претендира за себе си изцяло или отчасти същото гражданско право, което е предмет на първоначалния иск. Поддържайки, че дружеството не е валидно вписано и претендирайки последиците на иска по чл.29 от ЗТРРЮЛНЦ – заличаване на вписаното обстоятелство, третото лице не претендира за себе си спорното право, а изцяло отрича неговото съществуване.
Поради отсъствие на общата предпоставка по чл.280, ал.1 от ГПК по първите три въпроса, не се налага обсъждане на поддържаните от частния касационен жалбоподател допълнителни предпоставки по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 от ГПК.
Не е обуславящ за изхода на спора и четвъртия поставен от частния жалбоподател процесуалноправен въпрос, доколкото не е в съответствие с данните по делото. Обжалваното въззивно определение е постановено при обсъждане на доводите и възраженията на страните в пълнота, поради което липсва и противоречие със сочената от жалбоподателя задължителна практика на ВКС - ТР №1/09.12.2013г. по тълк. д. №1/2013г. на ОСГТК на ВКС.
По изложените съображения настоящият състав приема, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното определение.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение
№260126/17.03.2021г. по в. ч.т. д. №102/2021г. на Пловдивски апелативен съд. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.