ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 558

гр. София , 14.07.2021 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ 3-ТИ СЪСТАВ в закрито заседание на четиринадесети юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Симеон Чаначев

Членове: Александър Цонев

Филип Владимиров

като разгледа докладваното от Ф. В. Ч. касационно гражданско дело № 20218003102508 по описа за 2021 година Производство по чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК

Образувано е по частна жалба на Б. Ат. Т., чрез пълномощника му адв. П. против определение № 157/26.05.2021 г. по гр. д. № 3901/2021 г. на Върховен касационен съд, трето гражданско отделение. С последното е върната подадената от лицето жалба против окончателното решение № 60/20.04.2021 г. по горното дело.

Излагат се оплаквания за неправилност на обжалваното определение и се иска същото да бъде отменено, а спорът разрешен по същество.

От ответниците отговор в срока по чл. 276, ал. 1ГПК са подали „Ю. Б. АД с ЕИК 000694749 и седалище гр. София в качеството му на универсален правоприемник на „Б. П. Б. АД (дружество, прекратено без ликвидация, поради преобразуване чрез вливане в първото) и С. П. Ж. (Т.а) – лично и като едноличен търговец с фирма „София-Т-София Т.а“ с ЕИК 040721951. Търговската банка изразява становище за недопустимост на частната жалба, а при разглеждане по същество я намира за неоснователна. Претендира разноски. Във втория отговор частната жалба се счита за основателна и подлежаща на уважаване.

С нарочна молба, вх. № 65372/25.06.2021 г. по регистъра на ВКС, жалбоподателят мотивира искане за спиране на настоящото производство до приемане на тълкувателно решение по образуваното тълкувателно дело № 2/2021 г. на ОСГТК на ВКС. Счита, че предметът на това дело е по въпрос с обуславящо значение за произнасянето по настоящия спор, доколкото подадената и върната с атакуваното определение жалба касаела съдебен акт, постановен по молба за отмяна на решение по разпределението (чл. 463 ГПК). По подадената частна жалба настоящият състав на ВКС, трето гражданско отделение, намира следното.

Тя е процесуално допустима – подадена е в срок от легитимирано лице и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

По направеното от жалбоподателя искане за спиране на настоящото производство до постановяване от ОСГТК на ВКС на тълкувателно решение по тълкувателно дело № 2/2021 г.

Искането е неоснователно. Изходът на настоящото производство не е предпоставен от произнасянето по въпрос, включен в предмета на разглежданото тълкувателно дело.

Процесуалният спор, предмет на настоящото дело е дали предходният състав на ВКС е имал основание да върне подадената срещу решението му по чл. 307, ал. 2 ГПК жалба или не. Доводите на страната за обуславящото значение на тълкувателното решение, което ще се приеме по тълкувателно дело № 2/2021 г. на ОСГТК на ВКС, за изхода по настоящото дело са неоснователни. Предмет на тълкуване от страна на ОСГТК на ВКС по посоченото дело е какъв е обхватът на съдебната проверка по реда на чл. 463 ГПК относно законосъобразността на оспорваното разпределение - ограничен ли е съдът от оплакванията в жалбата или може служебно да провери законосъобразността на обжалваното разпределение; респ. какви са правомощията на съда след отмяна на обжалвано пред него разпределение, изготвено от СИ, респ. след отмяна на решение на окръжния съд, с което се потвърждава оспореното разпределение - да реши въпроса по същество, като сам извърши ново разпределение, или да върне делото на СИ, респ. на окръжния съд за извършване на ново разпределение (това е съдържанието на поставените първи и втори въпроси). Тези питания обаче нямат връзка и значение за изхода на настоящия спор, който се свежда до принципната постановка дали решението на ВКС в производство по Глава 24 ГПК (за отмяна на влезли в сила решения) е окончателно или подлежи на последващ инстанционен контрол. По тези аргументи искането на жалбоподателя в горния смисъл като неоснователно ще следва да се остави без уважение.

Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.

За да постанови обжалвания правен резултат предходният състав на ВКС е приел, че сезиращата го частна жалба е с недопустим предмет, тъй като е насочена срещу окончателен съдебен акт, който обективира произнасяне по същество по искането на страната за отмяна на заявените за това основания – по чл. 303, ал. 1, т. т. 4 и 5 ГПК. Обжалваното определение е правилно.

Съгласно чл. 303, ал. 1 ГПК на отмяна подлежат влезлите в сила решения, когато е налице някое от изчерпателно изброените там основания. Постановените в това извънинстанционно производство решения имат за предмет само изследване на въпроса дали е налице наведеното основание за отмяна в кръга на посочените в т. т. 1 - 7 вкл. на разглежданата по - горе разпоредба. Решението по чл. 307, ал. 2 ГПК не подлежи нито на инстанционен, нито на извънинстанционен контрол. Извършената от касационния съд преценка по съществото на искането на страната за отмяна (в случая, че не са налице наведените основания по чл. 303, ал. 1, т. т. 4 и 5 ГПК), е окончателна и не подлежи на последващо обжалване. Затова подадената срещу такъв съдебен акт жалба е процесуално недопустима. Като е достигнал до този извод и я е върнал предходният състав на ВКС е постановил процесуално законосъобразно определение, което ще следва да бъде потвърдено.

При този изход на делото жалбоподателят дължи на ответника – търговска банка заплащане на претендираните от нея разноски в настоящото производство за осъществената защита от юрисконсулт (чрез депозирания писмен отговор по чл. 276, ал. 1 ГПК). При съобразяване на текста на чл. 25, ал.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ (НЗПП), по реда на която, чрез препращащите норми на чл. 78, ал. 8 ГПК и чл. 37 Закона за правната помощ (ЗПП) се определя присъжданото в полза на юридическите лица възнаграждение, когато същите са защитавани от юрисконсулт в полза на „Ю. Б. АД следва да се присъди сумата от 100 лв. Воден от горното, Върховен касационен съд, трето гражданско отделение ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на жалбоподателя Б. Ат. Т. за спиране на настоящото производство до постановяване на тълкувателно решение по тълкувателно дело № 2/2021 г. от ОСГТК на ВКС.

ПОТВЪРЖДАВА определение № 157/26.05.2021г. по гр. д. № 3901/2021г. на Върховен касационен съд, трето гражданско отделение.

ОСЪЖДА Б. Ат. Т. с ЕГН ... и адрес гр. П., бул. К. № , ет ..., ап. ... да заплати на „Ю. Б. АД с ЕИК 000694749 и седалище гр. София сумата от 100 (сто) лева – разноски за настоящото производство, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК и чл. 37 ЗПП, вр. с чл. 25, ал. 1 НЗПП.

Определението не подлежи на обжалване.