ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 105

гр. София , 07.07.2021 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД в закрито заседание на седми юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав: Председател: Ружена Керанова

Членове: Бисер Троянов

Петя Колева

като разгледа докладваното от Б. Т. К. частно наказателно дело № 20218003200623 по описа за 2021 година Производството е по реда на чл. 44 от НПК за разрешаване на повдигнат спор за подсъдност между Свиленградският районен съд и Хасковският окръжен съд.

Прокурор Г.С. от Върховната касационна прокуратура изразява писмено становище, че компетентен да разгледа делото е Свиленградският районен съд, тъй като по правилата на родовата подсъдност първоинстанционният съд допуска обезпеченията в наказателното производство и той следва да ги отмени.

Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като съобрази материалите по делото, намери следното:

С искане от 03.06.2021 г. мл. прокурор при Районна прокуратура - Хасково, Териториално отделение-Свиленград, е уведомил Свиленградския районен съд, че обезпечителната нужда е отпаднала, поради което наложеният по-рано запор върху лек автомобил „О. А. , с д. к. № *** следва да бъде отменен. Прокуратурата е уведомила първоинстанционния съд, че запорът е наложен за обезпечение на наказанието глоба в хода на висящо наказателно производство по д. п. № 195/ 2020 г. на МВР, РУ - Свиленград, с обвинение по чл. 343б, ал. 1 от НК против АТ. Г. АТ.. Наказателното производство било приключило със споразумение от 19.05.2021 г. по н. о.х. д. № 48/ 2021 г. на Свиленградския районен съд с наложени на подсъдимия наказания от девет месеца лишаване от свобода и 190 лева глоба. На 28.05.2021 г. осъденият А. заплатил глобата, за което представил вносна бележка, поради което обезпечителната нужда отпаднала.

Без изобщо да се произнесе със съдебен акт по искането на прокуратурата, с резолюция от 11.06.2021 г. върху съпроводителното писмо съдия от Свиленградския районен съд администрирал искането за разглеждане от Хасковския окръжен съд – от съдебния състав по в. ч.н. д. № 260/ 2020 г.

От преписката по делото е видно, че първоначалното искане за налагане на обезпечение е било отхвърлено от Свиленградския районен съд с определение № 203 от 15.06.2020 г. по ч. н.д. № 303/ 2020 г., актът е отменен след частен протест от Хасковския окръжен съд с определение № 161/ 24.06.2020 г. по в. ч.н. д. № 260/ 2020 г., който е наложил и поискания запор върху лекия автомобил като обезпечение на бъдещо наказание глоба. Хасковският окръжен съд повдигнал спора за подсъдност, позовавайки се на текстове от ГПК, както и на тълкувателните разяснения по ТР № 1 от 21.07.2010 г. на ОСГТК при ВКС.

Върховният касационен съд намира, че искането за отмяна на наложеното обезпечение следва да бъде разгледано от Свиленградския районен съд.

Съгласно общите правила на чл. 87 от НПК обезпечение за бъдещо наказание или за отнемане по чл. 53 от НПК се налага от първоинстанционния съд в хода на досъдебното производство, а в следващата фаза от наказателния процес – от съда, пред който делото е висящо. Макар изрично да не са регламентирани особени правила за отмяна на вече наложеното обезпечение, след отпадане на обезпечителната нужда, редът остава същият – искането се подава пред първоинстанционния съд, който е родово и местно компетентен да го разгледа (освен ако делото не е пренесено пред въззивната инстанция). Същият законодателен подход е прокаран и в чл. 309, ал. 5 от НПК (в случаите на постановена от първата инстанция оправдателна присъда, в т. см. – определение № 167/ 03.11.2011 г. по ч. н.д.№ 2041/2011 г. на ВКС, ІІ н. о.). Съдебният акт подлежи на двуинстанционен съдебен контрол, според субсидиарно приложимите правила на ГПК (чл. чл. 397-403), към които чл. 87 от НПК препраща. Когато наказателното производство е приключило с влязла в сила присъда или споразумение, какъвто е и настоящия случай, отново първоинсатнционният съд е този, който следва да се произнесе по същество на искането за отмяна на обезпечението, след като прецени, че обезпечителната нужда за неговото продължаване е отпаднала.

Затова произволно и без законова опора съдия от Свиленградския районен съд е препратил компетентното нему искане на прокурора за отмяна на обезпечението за произнасяне от въззивния съд. Съдът следва да бъде внимателен в преценките, които извършва в професионалната си дейност, дори и при действията по администриране.

Обстоятелството, че запорът върху моторното превозно средство на осъдения А. е било наложено по реда на инстанционния контрол от Хасковския окръжен съд, не променя правилата за родовата компетентност.

Допълнителен аргумент може да бъде почерпен и от обстоятелството, че актът на Хасковския окръжен съд е бил постановен от него като въззивна инстанция и поредното произнасяне от този съд по отмяна на обезпечението лишава молителя от инстанционен контрол и от правото му на жалба (протест) пред по-горна инстанция, защото производството по обезпеченията е двуинстанционно. Освен всичко това, при основателност на искането на прокуратурата първоинстанционният Свиленградски районен съд следва да отмени обезпечението (запора върху конкретната вещ), а не обезпечителната заповед, издадена в изпълнение на наложения от по-рано запор, нито да отменя съдебния акт на въззивната инстанция, с която запорът е бил наложен.

Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, на основание чл. 44 от НПК

ОПРЕДЕЛИ:

ИЗПРАЩА за разглеждане от Свиленградския районен съд искане от 03.06.2021 г. на мл. прокурор при Районна прокуратура-Хасково, Териториално отделение-Свиленград, за отмяна на обезпечение чрез наложен запор върху лек автомобил „О. А. , с д. к. № ***. Препис от определението да бъде изпратено на Хасковския окръжен съд, за сведение.

Определението е окончателно.