ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 378

гр. София , 16.07.2021 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ 3- ТИ СЪСТАВ в закрито заседание на шестнадесети юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Камелия Ефремова

Членове: Бонка Йонкова

Евгений Стайков

като разгледа докладваното от К. Е. Ч. касационно търговско дело № 20218003901458 по описа за 2021 година Производството е по чл. 274, ал. 3, изр. 2 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на А. Н. Д. и К. Х. М. упражняващи съвместно правомощията на синдик на „К. Т. Банка” АД /н./, гр. София, срещу определение № 189 от 01.04.2021 г. по ч. т. д. № 29/2021 г. на Софийски апелативен съд, в частта, потвърждаваща решение № 260017 от 16.09.2020 г. (с характер на определение), постановено по т. д. № 7664/2015 г. на СГС, VI-9 състав, с което е оставена без уважение подадената от синдиците на банката молба за поправка на очевидна фактическа грешка в определение № 3171 от 30.06.2020 г. по същото дело досежно осъждането им да заплатят държавна такса в размер на 9 779 150 лв., която да бъде събрана от масата на несъстоятелността.

В частната касационна жалба се поддържа, че в посочената му част обжалваният акт е неправилен. Изразено е несъгласие с извода на решаващия състав, че не е налице противоречие между мотивите и диспозитива на определение № 3171 от 30.06.2020 г. по т. д. № 7664/2015 г. на СГС, VI-9 състав досежно осъждането именно на синдиците да заплатят дължимата държавна такса при прекратяване на производството поради направен отказ от предявения иск. Развити са подробни съображения в подкрепа на застъпваната от синдиците теза, че както в изрично уредената в чл. 62, ал. 2 ЗБН хипотеза при отхвърляне на предявен от синдиците на несъстоятелната банка иск, така и в хипотезата на оттегляне или отказ от такъв иск, дължимата държавна такса следва да бъде събрана от лицето, което е освободено от предварителното й заплащане, т. е. от масата на несъстоятелността, а не от физическите лица-синдици. Поради това, че в мотивите на определението за прекратяване на производството по делото е посочено, че държавната такса следва да бъде събрана от масата на несъстоятелността, докато в диспозитива на същото за нея са осъдени физическите лица-синдици, последните твърдят, че са налице предпоставките на чл. 253 ГПК за отстраняване на допуснатата от съдебния състав очевидна фактическа грешка, като вместо осъждане на синдиците да бъде посочено, че таксата следва да се събере от масата на несъстоятелността на банката, а в условията на евентуалност – за заплащането й да бъде осъдена самата банка.

Като значим за изхода на делото, с поддържане на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК е поставен въпросът: „При отказ от предявен иск с правно основание чл. 60а ЗБН кое е лицето, което следва да бъде осъдено с диспозитива на съдебния акт да заплати дължимата в производството държавна такса – синдикът на търговската банка в производството по несъстоятелност или масата на несъстоятелността, респ. банката в качеството й на персонифицирана маса на несъстоятелността“.

В подкрепа на заявеното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК частният касатор се позовава на актове на ВКС, с които за заплащане на държавната такса е осъдена несъстоятелната банка, като е постановено събирането й да се извърши от масата на несъстоятелността.

Ответникът по частната касационна жалба – „Бромак“ ЕООД, гр. София – моли за недопускането й до разглеждане, респ. за оставянето й без уважение по съображения в писмен отговор от 01.07.2021 г.

Останалите страни по делото не заявяват становище.

Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и становищата на страните, приема следното:

Частната касационна жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима.

За да потвърди решение № 260017 от 16.09.2020 г. по т. д. № 7664/2015 г. на СГС, VI-9 състав, имащо характер на определение, с което е оставена без уважение подадената от синдиците на банката молба за поправка на очевидна фактическа грешка в определение № 3171 от 30.06.2020 г. досежно осъждането им да заплатят държавна такса в размер на 9 779 150 лв., която да бъде събрана от масата на несъстоятелността, въззивният съд е преценил, че не са осъществени предпоставките на чл. 247 ГПК. Приел е, че не е налице несъответствие между формираната истинска воля на съда и нейното външно изразяване в писмения текст на акта, доколкото в мотивите на атакуваното решение (с характер на определение) съдът ясно е посочил, че ищци в производството са синдиците на банката в несъстоятелност, поради което в диспозитива на акта именно те са осъдени да заплатят държавната такса, като изрично е уточнено, че събирането на таксата следва да се извърши от масата на несъстоятелността. Според съдебния състав, в депозираната пред СГС молба на синдиците са изложени твърдения за допуснати нарушения на закона във връзка с отговорността за заплащане на държавната такса, които обаче не могат да бъдат квалифицирани като очевидна фактическа грешка и е недопустимо по този ред да се променя съдържанието на вече постановен съдебен акт.

Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато.

Единственият поставен в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК въпрос не е обуславящ за изхода на конкретното дело. Този извод произтича от обстоятелството, че същият не е бил предмет на обсъждане при разглеждането на частната жалба срещу решение № 260017 от 16.09.2020 г. по т. д. № 7664/2015 г. на СГС, VI-9 състав. Неоснователността на посочената частна жалба е аргументирана само с липсата на несъответствие между истинската воля на съда и обективираната такава. Въпросът за това, кой следва да бъде осъден за заплащане на държавната такса при прекратяване на производството поради отказ от иска (синдиците, масата на несъстоятелността или самата несъстоятелна банка), изобщо не е бил коментиран. Следователно, по отношение на този въпрос отсъства общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК. С оглед на това, не подлежи на обсъждане наличието и на специалните предпоставки на поддържаните за него две основания – по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК.

Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на определение №

189 от 01.04.2021 г. по ч. т. д. № 29/2021 г. на Софийски апелативен съд, в частта, потвърждаваща решение № 260017 от 16.09.2020 г. (с характер на определение), постановено по т. д. № 7664/2015 г. на СГС, VI-9 състав, с което е оставена без уважение подадената от А. Н. Д. и К. Х. М. упражняващи съвместно правомощията на синдик на „К. Т. Банка” АД /н./, молба за поправка на очевидна фактическа грешка в определение № 3171 от 30.06.2020 г. досежно осъждането им да заплатят държавна такса в размер на 9 779 150 лв., която да бъде събрана от масата на несъстоятелността.

Определението не подлежи на обжалване.