Върховният административен съд на Р. Б. - Второ отделение, в съдебно заседание на четиринадесети март две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: С. Ч. Членове: С. К. . при секретар А. С. и с участието на прокурора Д. Ш. изслуша докладваното от съдията С. К. по административно дело № 11764 / 2022 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК, във връзка с чл. 219 ЗУТ.

Образувано е по касационна жалба на Главния архитект на О. З. против Решение № 220/20.09.2022 г., постановено по административно дело № 147/2022 г. по описа на Административен съд – Смолян, с което по жалба на А. Х. е отменена издадена от него на 14.07.2020 г. виза за проектиране на обект : Външна стълба в УПИ IV – 1732, кв. 104 по ПУП на гр. Златоград.

В касационната жалба се сочи неправилност на съдебното решение, като по същество се оспорват възприетите от съда правни изводи за незаконосъобразност на процесната виза, поради което се иска неговата отмяна и постановяване на друго, с което същата да се потвърди.

Ответникът С. Г. чрез адвокат Ф. Г. посредством писмен отговор и становище счита касационната жалба за основателна, като излага доводи за неправилност на оспореното съдебно решение, моли за неговата отмяна и потвърждаване на визата.

Ответникът М. Г., редовно призовани, не се явява и не взема становище по спора.

Ответни страни А. Х. и З. Х. се представлява от адвокат Е. В., който посредством писмени отговори оспорва касационната жалба и моли да бъде оставена без уважение. Претендира присъждане на разноски за доверителя му А. Х. в размер на 900 лева за платено адвокатско възнаграждение, а за оказаната безплатна правна помощ на З. Х. - разноски по чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗЗД.

Ответникът Ж. Х., редовно призован, не се явява и не взема становище по спора.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба, поради което предлага съдебното решение да бъде оставено в сила.

Върховният административен съд, състав на Второ отделение счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна.

Разгледана по същество, касационната жалба на Главния архитект на О. З. е неоснователна.

Предмет на съдебен контрол пред Административен съд – Смолян е виза за проектиране по чл. 140 ЗУТ, с която по заявление на С. Г. и М. Г., е разрешено да проектират „Външна стълба“, обслужваща основна жилищна сграда на три етажа, находяща се в УПИ IV – 1732, кв. 104 по плана на гр. Златоград. Лицето, оспорило визата А. Х. се легитимира като собственик на съседния УПИ III – 990, кв. 104, като видно от самата скица – виза е, че проектираната външна стълба е разположена на вътрешната регулационна линия между двата УПИ, от което и произтича правния му интерес да я оспори съгласно чл. 131, ал.2, т. 3 ЗУТ.

След приемане на относимите писмени доказателства и заключение по допусната съдебно-техническа експертиза, съдът е отменил визата, след като е приел, че е издадена в нарушение на разпоредбата на чл. 21, ал. 5 ЗУТ.

Решението е правилно като краен резултат, но по различни от изложените в него мотиви.

На първо място, следва да се отбележи, че разпоредбата на чл. 21, ал.5 ЗУТ, съгласно която свързано „ниско застрояване“ се допуска при наличие на нотариално заверено писмено съгласие на собствениците на съседните урегулирани поземлени имоти, в които се установява свързаното застрояване, е относима само към основното застрояване, а не към допълващото застрояване, както е приел съдът. Този извод произтича от смисловото съдържание на нормата, както и от чл. 23 ЗУТ, според която характерът на застрояването се определя от височината на сградите на „основното застрояване“ и е съответно „ниско, средно и високо“. Такава разграничителна характеристика на допълващото застрояване не е предвидена в закона, поради което изводът на съда в конкретния случай за наличие на свързано допълващо застрояване е неправилен.

Същественото в случая обаче е друго - външната стълба, предмет на визата не представлява допълващо застрояване, както са приели органът и първостепенният съд, а е издатина на сградата на основното застрояване, регламентът за която се съдържа в Глава двадесет и четвърта от Наредба № 7 за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони, озаглавена „Издатини на сградите“. В конкретния случай с процесната виза е допуснато съществено нарушение на изискването за височина и минимално разстояние на издатината, регламентирано в разпоредбата на чл. 88, ал. 1, т. 2 от Наредба № 7 /в приложимата към момента на издаване на визата редакция преди изменението й в ДВ, бр. 84 от 2022 г., в сила от 23.11.2022 г./. Съгласно тази норма, пред вътрешните странични линии на застрояване, се допуска проектирането на входни стъпала с височина до 1,2 м. от средното ниво на прилежащия терен със съответната площадка, ако отстоят от вътрешната регулационна линия най-малка на 2 метра. Не е спазена както максимално допустимата височина на стълбището, така и липсва каквото и да е отстояние до страничната регулационна линия – от заключението на вещото лице се установя, че височината на първото стълбищно рамо от кота 0,00 м. и височината на първата стълбищна площадка, която е допряна до страничната регулационна линия и масивната ограда е 1,48 м. Това нарушение е достатъчно и самостоятелно основание, обуславящо незаконосъобразност на визата, поради което същата правилно е отменена от съда.

Предвид изложените мотиви и като съобрази, че оспореното съдебното решение е валидно, допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора, претенцията на адвокат Велков за присъждане на разноски за настоящата съдебна инстанция е основателна, като на доверителят му А. Х. следва да се присъдят такива в размер на 900 лева за платено адвокатско възнаграждение, а за оказаната безплатна правна помощ на З. Х. на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗЗД, в полза на адвоката следва да се присъди възнаграждение съгласно чл. 38, ал. 2 ЗЗД в размер не по-нисък от предвидения в Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, или 1250 лева.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 220/20.09.2022 г., постановено по административно дело № 147/2022 г. по описа на Административен съд – Смолян.

ОСЪЖДА О. З. да заплати на А. Х. съдебно – деловодни разноски в размер на 900 лева.

ОСЪЖДА О. З. да заплати на Е. В. адвокатско възнаграждение в размер на 1250 лева.

Решението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ СЕВДАЛИНА ЧЕРВЕНКОВА

секретар:

Членове:

/п/ С. К. п/ РАДОСТИН РАДКОВ