Върховният административен съд на Р. Б. - Второ отделение, в съдебно заседание на седми март две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: Г. С. Членове: М. М. Б. М. при секретар И. И. и с участието на прокурора М. Б. изслуша докладваното от съдията М. М. по административно дело № 11817 / 2022 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК, във връзка с чл. 219 ЗУТ.

Образувано е по касационна жалба на кмета на община Доспат против решение № 243/05.10.2022г., постановено по административно дело № 224/2022 г. по описа на Административен съд Смолян, с което е отменен мълчалив отказ на същия административен орган и преписката е върната на органа за ново произнасяне. Жалбоподателят поддържа, че съдебното решение е постановено в противоречие с материалния закон и събраните доказателства и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Моли да бъде отменено и да се постанови нов съдебен акт по същество, с което жалбата на Д.-86 ЕООД срещу мълчаливия отказ да бъде отхвърлена. Претендира и присъждана на направените по делото разноски.

Ответникът Д.-86 ЕООД, [населено място], община Доспат, оспорва касационната жалба. Моли решението на административния съд да бъде оставено в сила, като на дружеството се присъдят разноските по делото.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Като взе предвид изложеното в касационната жалба, доказателствата по делото и служебно провери валидността и допустимостта на съдебното решение съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение, констатира следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от страна, за която оспорения съдебен акт е неблагоприятен, поради което е допустима.

Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.

Решението на административния съд е допустимо, тъй като съдебното производство е образувано по жалба против подлежащ на оспорване административен акт, подадена от лице с правен интерес от оспорването. Мълчаливият отказ по смисъла на чл. 58, ал. 1 АПК представлява липса на волеизявление от страна на административен орган в случаите, когато този орган има задължение да се произнесе по направено пред него искане. В случая кметът на община Доспат не се произнася по искането на Д.-86 ЕООД, [населено място] за издаване на разрешение за поставяне на преместваем обект заведение за бързо обслужване в поземлен имот с идентификатор 23025.52.38, м. [местност], в землището на [населено място], собственост на Д. О. в 14 дневен срок съгласно чл. 49 от Наредба на Общински съвет Доспат за реда за поставяне на преместваеми обекти по смисъла на чл. 56, ал. 1 ЗУТ, приета от Общински съвет Доспат с решение № 109 по протокол № 9 от 29.05.2020 г., а и към момента. Поради това административният съд правилно приема, че в тази хипотеза липсата на волеизявление представлява мълчалив отказ на органа да се произнесе, който подлежи на съдебен контрол.

Възраженията на касатора, че срокът за произнасяне на кмета на община Доспат не е започнал да тече и мълчалив отказ не е формиран, са неоснователни. Действително, съгласно чл. 5в, ал. 2, изр. 1 ЗУТ и аналогичния текст на чл. 30, ал. 3 АПК, на който касаторът се позовава, предвиждат, че срокът за произнасяне на кмета на община Доспат започва да тече от датата на отстраняване на нередовностите или представяне на допълнителните документи, изискани от органа. В случая липсата на ПУП за имота, в който ще се постави преместваемия обект не представлява нередовност на подаденото заявление, тъй като за разполагане на преместваеми обекти в земеделски земи без промяна на предназначението подробен устройствен план не се изисква (арг. чл.59б, ал. 3, т. 5, пр. 2 във вр. чл. 59а, ал. 2 ППЗОЗЗ). Следователно подаденото заявление не е нередовно, указанието на административния орган, дадено с писмото от 15.06.2022 г., е незаконосъобразно и разпоредбите на чл. 5в, ал. 2, изр. 1 ЗУТ и на чл. 30, ал. 3 АПК са неприложими.

Доводът на касатора, че при липсата на схема, одобрена от главния архитект на общината, органът няма задължение да се произнесе, също е неоснователен, тъй като за разполагане на преместваеми обекти в земеделска земя, частна собственост, такава не се изисква (чл. 59б, ал. 3, т. 5 ППЗОЗЗ).

Оспореното решение на Административен съд Смолян е постановено в съответствие с материалния закон и се обосновава от представените доказателства.

Изводът на решаващия съд, че мълчаливият отказ на кмета на община Доспат, формиран по заявлението на Д. -86 ЕООД, е незаконосъобразен и следва да бъде отменен, също се споделя от настоящата инстанция, но по съображения, които не съвпадат изцяло с мотивите на съдебния акт. Мълчаливият отказ е напълно приравнен към изричния такъв, поради което при преценка на неговата законосъобразност съдът следва да се съобрази с всички фактически и правни предпоставки, обуславящи претендираното право и предполагаемите съображения, които са мотивирали административния орган да не уважи искането (ППВС № 4/ 1976 г.). В случая установените в хода на процеса факти и обстоятелства не обосновават извод за неоснователност на искането. Заявлението се отнася за разполагане на преместваем обект заведение за бързо обслужване в земеделска земя, собственост на физическо лице и попада в хипотезата на чл. 59а, ал. 2 ППЗОЗЗ. Представени са всички необходими съгласно чл. 59б, ал. 2 и ал. 3 ППЗОЗЗ документи, включително ситуационна скица за разполагане на преместваемия обект, както и договор за наем между заявителя и собственика на земята.

Доводът на касатора, че цитираната по - горе наредба на Общинския съвет Доспат допуска разполагане на преместваеми обекти само в урегулирани имоти, е неоснователен. Същият се опровергава от текста на чл. 6, ал. 4 от наредбата, който предвижда преместваеми обекти да се поставят в частни поземлени имоти, без промяна на предназначението. Освен това, ако наредбата въвежда ограничения, които противоречат на нормативен акт от по-висока степен (ЗУТ, ППЗОЗЗ) разпоредбите й не следва да се прилагат съгласно чл. 15, ал. 3 ЗНА.

Неизпълнението на указанията, дадени с писмото от 15.06.2022 г., също не обосновава законосъобразност на отказа. Обратно на поддържаната от касатора теза, ПУП за имота не се изисква, тъй като не се предвижда строителство и промяна на предназначението на земеделската земя.

Разпоредбата на чл. 58, ал. 4 АПК, на която касационният жалбоподател се позовава, е неприложима, тъй като засяга случаите на мълчаливо съгласие.

Касационният довод за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила също е неоснователен.

Решението е постановено след изясняване на спора от фактическа страна. Изложените пестеливи мотиви в случая не опорочават съдебния акт, тъй като не се отразяват на правилността на крайните изводи на съда за незаконосъобразност на оспорения мълчалив отказ.

По изложените съображения настоящата инстанция приема, че не са налице основания за отмяна на оспорения съдебен акт. Решението на административния съд е правилно и следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора, направеното искане и доказателствата за действително направени разходи по водене на делото пред касационната инстанция, община Доспат следва да бъде осъдена да заплати на ответника Д. -86 ЕООД сумата 1250.00 лева разноски по делото, представляващи адвокатско възнаграждение.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 243 от 05.10.2022 г., постановено по административно дело № 224/2022 г. по описа на Административен съд Смолян.

ОСЪЖДА община Доспат, гр. Доспат, [улица]да заплати на Д.-86 ЕООД, [ЕИК], със седалище [населено място], община Доспат сумата 1250.00 ( хиляда двеста и петдесет) лева разноски по делото.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ГАЛИНА СОЛАКОВА

секретар:

Членове:

/п/ МАРИЕТА МИЛЕВА

/п/ БРАНИМИРА МИТУШЕВА