Върховният административен съд на Р. Б. - Осмо отделение, в закрито заседание в състав: Председател: С. П. Членове: РОСИЦА Д. К. при секретар и с участието на прокурора изслуша докладваното от съдията Р. Д. по административно дело № 11886 / 2022 г.
Производството е по реда на чл. 157, ал. 4 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) във връзка с чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по частна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика" (ОДОП) Варна при Централно управление (ЦУ) на Националната агенция за приходите (НАП), чрез юрк. Е. В., срещу Определение № 2835/05.10.2022 г., постановено по адм. д. № 989/2022 г. по описа на Административен съд - Варна, с което по молба на „ДЕА 2011 БГ“ ЕООД, [ЕИК], е спряно изпълнението на Ревизионен акт (РА) № Р-03000321002943-091-001/20.12.2021 г., издаден от органи по приходите при Териториална дирекция (ТД) на НАП Варна, потвърден с Решение № 25/29.03.2022 г. на директора на Дирекция „ОДОП“ Варна при ЦУ на НАП.
Оплакванията в частната жалба са, че съдът неправилно е спрял изпълнението на РА, тъй като в случая не са налице законовите предпоставки. Съгласно аргументите, към датата на произнасяне съдът не е взел предвид обстоятелството, че запорът върху движимите вещи не е бил вписан в Централния регистър на особените залози и дружеството би могло да се разпорежда с вещите – предмет на обезпечението. Посочва, че законът не регламентира критериите, по които следва да се извърши преценката дали обезпечението е подходящо, но основното изискване е дали предложеното обезпечение гарантира в максимална степен евентуалното събиране на публичните задължения. Изводите на административния съд в това отношение се оспорват като неправилни по останалите доводи, изложени в частната жалба. Отправя искане за отмяна на обжалваното съдебно определение и произнасяне по същество.
Ответникът по частната жалба – „ДЕА 2011 БГ“ ЕООД, чрез процесуалния си представител адв. Д. П.-Топалова, счита същата за неоснователна по съображения, изложени в писмен отговор и моли съдебното определение да бъде оставено в сила като правилно и обосновано. Претендира присъждането на разноски в размер на 360 лв., съгласно приложените доказателства.
Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, намира частната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 230 АПК. Разгледана по същество е неоснователна.
Предмет на контрол за законосъобразност в производството пред Административен съд - Варна е бил РА № Р-03000321002943-091-001/20.12.2021 г., с който на „ДЕА 2011 БГ“ ЕООД са определени задължения за внасяне в общ размер на 48 505,37 лв. - главница и лихви за просрочие в размер на 4 587,47 лв., в резултат от установени задължения по ЗДДС за данъчни периоди м. 09, м. 10, м. 11 и м. 12.2020 г., м. 03 и м. 04.20201 г. в общ размер на 57 763,51 лв. – главница и лихви за просрочие в размер на 4 587,47 лв., във връзка с отказано право на приспадане на данъчен кредит по фактури, издадени от „Мебико“ ЕООД. В посочения размер на задълженията не е включена сумата от 300,99 лв. за данъчен период м.11.2020 г. по фактура № 03466/11.11.2020 г., издадена от „М. С. ЕООД, в която част РА не е предмет на съдебно оспорване. С Решение № 1263/18.10.2022 г., постановено по адм. д. № 989/2022 г. по описа на Административен съд - Варна е отменен РА, като съдебния акт е в процес на касационен контрол по настоящото дело на ВАС.
В хода на делото пред административния съд жалбоподателят е подал молба за спиране на изпълнението на РА, позовавайки се на наложени от публичен изпълнител при ТД на НАП Варна обезпечителни мерки върху движими вещи - плат синтетика – 23 542,10 кв. м. на обща стойност 30 075,87 лв., плат лен 3 – 2 046,48 кв. м. на обща стойност 24 557,76 лв. или 25 589 кв. м. платове с балансова стойност 54 633,63 лв. за обезпечаване на задълженията по акта в общ размер на 53 452,22 лв., включващи 53 092,84 лв. главница и лихви и 359,38 лв. допълнителни лихви за периода от 21.12.2021 г. до 28.09.2022 г.
За да уважи молбата за спиране на изпълнението на процесния РА, административният съд е преценил фактическата обстановка и представените доказателства за наложени обезпечителни мерки върху имуществото на „ДЕА 2011 БГ“ ЕООД и е достигнал до заключение, че към датата на подаване на искането за спиране задълженията по акта са обезпечени в пълен размер. Според съображенията за това, приоритет при определянето има балансовата стойност, а ако данни за такава липсват съгласно чл. 195, ал. 6 ДОПК, последователността е данъчна оценка, застрахователна стойност и придобивната стойност на вещите, собственост на физически лица. Решаващият съд е посочил, че в случая е налице първата хипотеза на чл. 157, ал. 3, изр. първо ДОПК, в която пълният размер на държавното вземане е вече обезпечено с оглед на представеното по делото Постановление за продължаване действието на наложени предварителни обезпечителни мерки на основание чл. 121, ал. 6 ДОПК с изх. № С220003-139-0000152/21.01.2022 г. За да обоснове направените изводи съдът е уточнил, че между страните не се формира спор по отношение на влизането в сила на постановлението, а липсата на вписване на наложения запор с ПНОМ изх. № С220003-022-0063140/19.09.2022 г. в ЦРОЗ е ирелеванто обстоятелство при преценка в това отношение.
Определението на Административен съд - Варна е валидно, допустимо и правилно.
В настоящия случай не е налице спор по фактите. С Постановление № С210003-023-0003456/15.12.2021 г. е бил наложен запор върху цитираните стоки на дружеството с балансова стойност 54 633,63 лв. На основание чл. 121, ал. 6 ДОПК, действието на обезпечителната мярка е продължена с Постановление № С220003-139-0000152/21.01.2022 г., като в уводната част изрично се посочва издаването му във връзка със задълженията по РА № Р-03000321002943-091-001/20.12.2021 г. При описа на стоките, съгласно протокол от 29.08.2022 г., изготвен от главен публичен изпълнител при ТД на НАП Варна, е направено изброяване на изпълнителните основания по изпълнително дело № 170272242/2017 г. в табличен вид. Аналогична е обстановката и съгласно последващия протокол за опис от 20.09.2022 г., изготвен от главен публичен изпълнител при ТД на НАП Варна. Предвид молбата на процесуалния представител на директора на Дирекция „ОДОП“ Варна в о. с.з. на 28.09.2022 г., съдът е предоставил възможност да бъде потвърдено влизането в сила на постановленията за налагане на обезпечителни мерки.
При проверка на оплакванията в частната жалба се констатира, че същите са неоснователни, а разгледани в тяхната съвкупност са вътрешно противоречиви. В тази връзка частният жалбоподател поддържа становище, че към датата на произнасянето от Административен съд – Варна не са налице определените в закона предпоставки за спиране на изпълнението, тъй като не е извършено вписване в ЦРОЗ. На следващо място твърди, че наложените от страна на главен публичен изпълнител при ТД на НАП Варна обезпечения с постановления от 15.12.2021 г. и 21.01.2022 г. по отношение имуществото на „ДЕА 2011 БГ“ ЕООД не са достатъчни да покрият размера на всички основания по изпълнително дело № 170272242/2017 г. На последно място заявява, че задълженията по изпълнителното дело са в големи размери, а стоките имат конкретен срок на годност и не са представени данни за начина на тяхното съхранение. Същевременно обаче не се представят допълнителни доказателства във връзка с оплакванията и водещи до различни изводи по фактите. По направените възражения настоящата съдебна инстанция съобрази следното:
Първоинстанционният съд правилно е определил и тълкувал приложимата нормативна рамка. От доказателствата по делото е видно, че казусът не се отнася до хипотезите по чл. 153, ал. 4 ДОПК - ако представеното обезпечение е в пари, безусловна и неотменяема банкова гаранция или държавни ценни книжа в съответния размер, тъй като жалбоподателят се позовава единствено на вече наложени обезпечения от публичен изпълнител при НАП. Съгласно чл. 157, ал. 3 ДОПК, в този случай „Към искането се прилагат доказателствата за направеното обезпечение в размер на главницата и лихвите (по ревизионния акт – к. м.), а когато не е наложено обезпечение, искането трябва да съдържа предложение за обезпечение в същия размер“. При това положение се явява обоснован изводът на съда за установеност на първата хипотеза на чл. 157, ал. 3 ДОПК, водещ до ограничаване на дължимата преценка дали обезпечението касае именно спорния РА и дали неговият размер покрива в цялост лихвите и главницата по акта. Целта на публичния изпълнител с наложените в процедурата по чл. 195 и чл. 121, ал. 6 ДОПК обезпечителни мерки, съгласно Постановление № С210003-023-0003456/15.12.2021 г. и Постановление за продължаване № С220003-139-0000152/21.01.2022 г., е да не бъде осуетено или затруднено събирането на публичното вземане по РА. Конкретните обезпечителни мерки - налагане на запор върху движими вещи, собственост на длъжника, представляват регламентиран от закона способ за постигане на целта. Поради тази причина дискредитирането им от страна на приходната администрация е нелогично, доколкото не са представени данни в подкрепа на направените твърдения. Факт е, че запорът върху процесните стоки е наложен в началото на 2022 г. и физическата проверка и описа на стоките от главен публичен изпълнител е извършена след повече от осем месеца. В протокола за опис от 29.08.2022 г. не са констатирани несъответствия или нарушения при съхранението или разпореждането със стоките.
Касационната инстанция намира за обосновани и законосъобразни мотивите на Административен съд – Варна за основателност на искането за спиране изпълнението на процесния РА. В случая не се оспорва, че към датата на подаване искането за спиране изпълнението, подлежащото на обезпечаване публично вземане по РА е в размер на 53 452,22 лв. (53 092,84 лв. главница и лихви и 359,38 лв. допълнителни лихви), а балансова стойност на платовете е в размер на 54 633,63 лв. Правилно административният съд е преценил, че наложеното обезпечение съответства на общия размер на публичните вземания по РА.
Като неотносими за разрешаване на правния спор са обстоятелствата, че по изпълнителното дело фигурира по-голям от посочения в РА размер на публични вземания и доводът на търговското дружество, че задълженията по двата РА № Р-03000321002943-091-001/20.12.2021 г. и № Р-03000321004075-091-001/10.03.2022 г. са установени при сходна фактическа обстановка и с текущата отмяна на първия от Административен съд – Варна, е вероятно и задълженията по втория акт също да бъдат отменени като незаконосъобразни.
Разпоредбата на чл. 157 ДОПК не съдържа конкретно изискване за това какъв може да бъде видът и стойността на активите, които се предлагат като обезпечение – временна оценка по чл. 233, ал. 5 ДОПК, балансова, пазарна или друга стойност. По аналогия е приложима разпоредбата на чл. 195, ал. 6 ДОПК, в която законодателят е регламентирал последователност на стойностите, върху които следва да се допусне обезпечението - балансова, данъчна оценка, застрахователната стойност и придобивна стойност. Не е спорно, че запорираните вещи са с балансова стойност при „ДЕА 2011 БГ“ ЕООД в размер на 54 633,63 лв.
На последно място, неоснователни са оплакванията на частния жалбоподател по отношение вписването на запорите в ЦРОЗ. Следва да се отбележи, че по делото е налице единствено твърдение за липса на извършено вписване от юрк. Е. В. в писмо по електронен път от 04.10.2022 г. (л. 240 и л. 242 от делото), но не и надлежно заверена справка или официален документ в тази насока. Обезпечението на публичните вземания в случая е допуснато предварително по реда чл. 121, ал. 1 ДОПК на 15.12.2021 г. и продължено по реда на чл. 121, ал. 6 ДОПК на 21.01.2022 г., като вписването на запора в регистъра не е елемент от фактическия състав за налагане на обезпечителната мярка и законова предпоставка за спиране изпълнението на РА.
С оглед на гореизложеното настоящият съдебен състав счита, че обжалваното определение е правилно постановено и не са налице основания за неговата отмяна, поради което на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, пр. първо вр. с чл. 236 АПК, същото следва да бъде оставено в сила.
При този изход на спора заявените и дължими разноски на ответника по частната жалба ще бъдат взети предвид при постановяване на окончателно решение по делото.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, пр. първо вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Определение № 2835/05.10.2022 г., постановено по адм. д. № 989/2022 г. по описа на Административен съд – Варна.
Определението е окончателно.
Вярно с оригинала,
Председател:
/п/ СВИЛЕНА ПРОДАНОВА
секретар:
Членове:
/п/ Р. Д. п/ ТАНЯ КОМСАЛОВА