РЕШЕНИЕ № 5886 София, 05.06.2023 г. В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният административен съд на Република България - Пето отделение, в съдебно заседание на деветнадесети април две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: ДОНКА ЧАКЪРОВА Членове: ЕМАНОИЛ МИТЕВ ЕМИЛ ДИМИТРОВ при секретар Мадлен Дукова и с участието на прокурора Нели Христозова изслуша докладваното от съдията Емил Димитров по административно дело № 11859 / 2022 г.
Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба, подадена от министъра на вътрешните работи, чрез процесуален представител, срещу Решение №2018 от 11.11.2022г., постановено по административно дело №915/2022г. на Административен съд-Пловдив/АС-Пловдив/, с което е отменена негова заповед №8121К-2707/22.03.2022г., за налагане дисциплинарно наказание уволнение и прекратяване служебното правоотношение на В. Празов - полицейски инспектор III степен в група Организация и контрол на патрулно-постова дейност на 01 сектор Организация на охранителната дейност към отдел Охранителна полиция при СДВР.
Иска се отмяна на съдебното решение като неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Подробни съображения в подкрепа на касационното основание излага в касационната жалба. Не претендира разноски.
Ответната страна В. Празов чрез процесуален представител оспорва касационната жалба. Съображения излага в писмен отговор. Претендира разноски.
Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.221, ал.1 от АПК и чл.232 от АПК, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
С обжалваното решение първоинстанционния съд, след извършената проверка за законосъобразност приема, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, в писмена форма, в предвидените от чл.195 ЗМВР преклузивни срокове, но в противоречие с материалния закон и при несъответствие с целта на закона.
Съдът е счел, че описаният от ДНО фактически състав на разпоредбата на 203, ал.1, т.13 ЗМВР не е доказано...