Върховният административен съд на Р. Б. - Осмо отделение, в съдебно заседание на седемнадесети май две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: М. Ч. Членове: БИСЕРКА Ц. Н. при секретар Ж. М. и с участието на прокурора К. Н. изслуша докладваното от съдията Б. Ц. по административно дело № 11942 / 2022 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на „Риксен” ООД, чрез адв. Н., срещу решение № 6666/10.11.2022 г., постановено по адм. дело № 5740/2022г. по описа на Административен съд – София-град. Касаторът поддържа, че обжалваният съдебен акт е неправилен и необоснован, поради нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. По същество на спора излага довод, че липсват мотиви, защо е неприложим чл. 74 от Регламента, като административният орган изрично е заявил, че не оспорва представената фактура, както и платената по нея цена. По изложените съображения иска оспореното решение да бъде отменено и да бъде постановено решение, с което да се отмени процесния административен акт. Претендират се разноски съгласно представен списък. Прилага писмена защита.

Ответникът – Директора на Териториална дирекция М. Б. в проведеното о. с.з., чрез юрк. П., излага доводи за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното решение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар. Прилага писмено становище.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава подробно мотивирано заключение за основателност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, за да се произнесе, съобрази следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна по делото, в срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна.

Предмет на съдебен контрол в производството пред АС – София-град е законосъобразността на Решение с рег. № 32-169100/25.05.2022 г. към Митническа декларация /МД/ № MRN 20BG001008020443R7 от 27.05.2020 г. на Директора на ТД Бургас при А. М. с което на основание чл. 70, 1 и 2 и чл.71, 1, буква „д”, подбуква i) от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. е определена нова митническа стойност на внесения от „Риксен” ООД катастрофирал употребяван автомобил, марка Порше, модел-Макан, в резултат на което са начислени допълнително мито за доплащане в общ размер на 3 525,97 лева и ДДС в размер на 7 757,13 лева.

За да достигне до извод за неоснователност на оспорването, първоинстанционният съд е приел от фактическа страна, че след извършен внос от „Риксен” ООД по горецитираната митническа декларация и след извършен последващ контрол от страна на митническия орган, било издадено оспореното решение, с което била определена нова митническа стойност поради възникнали съмнения относно декларираната митническа стойност. При контрола била намерена информация за автомобил със същите характеристики и идентичен номер на шаси на уебсайт www.autoauctions.io с обявена продажна цена на аукцион с дата 11.02.2020 г. за сумата от 25 000 USD, със статус "продаден" (SOLD). Митническият орган приел, че това е действително платена цена на автомобила при продажбата му за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза и тя следва да послужи за определяне на неговата митническа стойност.

При горната фактическа установеност първоинстанционният съд е извел извод, че оспореното решение е законосъобразно като издадено от компетентен орган и в съответствие с материалния закон, тъй като митническите органи са обосновали наличието на „основателни съмнения” по смисъла на чл. 140 от Регламент (ЕС) 2015/2447. Изложени са мотиви, че от доказателствата по делото се установява, че в уебсайт www.autoauctions.io същият автомобил е предлаган в рамките на по-малко от месец преди продажбата му на стойност 5 пъти по-висока, поради което съмненията на митническия орган са надлежно мотивирани. Прието е, че няма забрана, въз основа на какви данни ще се установи, че има основателни съмнения в декларираната стойност, а представеният от дружеството оценителски доклад, в който се сочи цена на процесния автомобил в размер на 9300 лв. не е кредитиран от съда поради това че е частен свидетелстващ документ. Така постановеното решение е неправилно.

Първоинстанционният съд е установил относимите за спора факти и е извършил дължимата проверка за законосъобразност по чл. 168, ал. 1 от АПК на оспореното митническо решение. Правилно е определен спорния по делото въпрос, а именно дали са обосновани „основателните съмнения“ на митническите органи и дали правилно са ценили информацията от интернет сайта за предлагане на същото МПС. Неправилно обаче съдът е приел, че митническият орган е мотивирал приложението на чл. 140 във вр. с чл. 141 от Регламента, поради което законосъобразно е определил нова митническа стойност на процесния автомобил.

Правната уредба на Съюза относно митническото остойностяване цели да установи справедлива, еднообразна и неутрална система, която изключва използването на произволно определени или фиктивни митнически стойности. Съгласно чл. 70, 1 и 2 от МКС, митническата стойност на внасяните стоки е договорната им стойност, т. е. действително платената или подлежаща на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза, без да се засягат корекциите, които при необходимост трябва да бъдат направени в съответствие с чл. 71 и чл. 72 от МКС. Освен това митническата стойност трябва да отразява реалната икономическа стойност на внесената стока и да отчита всички елементи на стоката, които имат икономическа стойност. Когато митническата стойност не може да бъде определена по правилата на чл. 70 МКС, остойностяването на внасяните стоки се извършва по реда на чл. 74 МКС при последователно прилагане на методите в чл. 74, 2, букви а) до г), докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи митническата стойност на стоките. Цитираните критерии за определяне на митническата стойност са в отношение на субсидиарност и само когато митническата стойност не може да бъде определена чрез прилагането на дадено правило, следва да се приложи систематично следващото правило в установената поредност. Независимо, че при митническото остойностяване на стоките приоритетна е договорната стойност по чл. 70 от МКС, разпоредбата на чл. 140, 1 от Регламента за прилагане дава възможност на митническите органи, при наличието на основателни съмнения, дали декларираната договорна стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане цена по чл. 70, 1 от МКС, да поискат от декларатора да предостави допълнителна информация. Ако и след предоставяне на тази допълнителна информация съмненията на митническите органи не отпаднат, то съгласно чл. 140, 2 от Регламента за прилагане, те могат да отхвърлят декларираната цена. Тежестта за доказване на наличието на основателни съмнения обаче лежи върху митническите органи и е предпоставка за неприемането на декларираната митническа стойност.

В Решението по дело С-263/06, т. 52 Съдът на ЕС разяснява, че за да не изглежда намесата на администрацията непропорционална при процедурата по чл. 140, 1 от Регламента за прилагане, то съмненията в справедливостта на декларираната митническа стойност следва да са надлежно мотивирани, а изисканата от декларатора допълнителна информация да е пряко свързана с тези съмнения и да е съобразена с възможностите му. Задължението за мотивиране на решението за стартиране на процедурата по чл. 140 от Регламента за прилагане и впоследствие на решението за корекция, произтича от общото правило на чл. 22, 7 от МКС, изискващо митническите органи да мотивират всяко неблагоприятно за заявителя решение.

В случая към митническата декларация за допускане за свободно обръщение на процесната стока от вносителя са представени фактура, талон на автомобила, фактура за извършен международен транспорт и товарителница. Видно от така представените доказателства, процесният автомобил е закупен от продавач „Chalev`s Rebuildables” LLC на 03.09.2020 г., а не на търг в сочения от ответника интернет сайт, в който в много по-ранен момент /11.02.2020 г./ е установена цена в размер на 25 000 USD. Още повече неправилно съдът е изложил в мотивите си, че чрез процесуалното си поведение и отказа на жалбоподателя да изслуша ССЕ се разкрива нежеланието му да се установи действителната стойност на л. а. Следва да се посочи, че дружеството е представило всички документи, с които разполага и които удостоверяват договорната стойност и реално заплатената цена на процесния автомобил, в т. ч. е представен и оценителен доклад за стойността на автомобила, изготвен от независим оценител. Установяването на действителната цена въз основа на която е изчислена митническата стойност е част от фактическите основания за издаване на административния акт, поради което доказването й е изцяло в тежест на митническия орган, а не на дружеството. Посочените данни от уебсайт www.autoauctions.io, не могат да се ползват с доказателствена сила, тъй като няма никакви доказателства за достоверността на тези данни в интернет сайта, поради което не може да се приеме, че митническите органи са обосновали съмненията си в декларираната договорна стойност на внесената стока така, както е разпоредено в чл. от Регламент (ЕС) 2015/2447. Обстоятелството, че автомобил с идентичен номер на шаси е посочен в интернет с продажна цена от 25 000 USD, не доказва, че именно жалбоподателят е купил стоката на тази цена. Наред с това тези данни от интернет нямат обвързваща доказателствена сила, тъй като не са официални документи по смисъла на чл. 179, ал.1 от ГПК и не са събрани редовно по предвидения в закона ред, за да имат сила пред съда съгласно чл. 171, ал. 1 АПК и да могат да послужат за определяне на нова митническа стойност. В този смисъл оспореното решение на митническия орган е издадено в нарушение на материалния закон и следва да се приеме, че декларираната от лицето стойност на стоката по процесния внос е подлежащата на плащане договорена стойност на същата, респ. реално платената.

Решението на първоинстанционния съд е неправилно и следва да бъде отменено, а на основание чл.222, ал.1 от АПК, следва да се постанови друго по същество на спора, с да се постанови отмяна на Решението на Директора на ТД М. Б. Решението на административния съд следва да бъде отменено и в частта относно присъдените в полза на А. М. разноски за сумата от 1415 лева.

При този изход на спора и своевременно направено искане от процесуалния представител на ответника по делото, в полза на „Риксен“ ООД следва да се присъдят разноски за двете инстанции в общ размер на 2020 лв., от които 1000лв. адв. х. и 90 лв. държавна такса разноски за касационна инстанция и 880 лв. за адв. х. и 50лв. държавна такса за първа инстанция. Възражението на ответника за прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно, тъй като претендираният адвокатски хонорар за двете инстанции не надхвърля минималния размер по чл. 8, ал. 1 във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба №1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 6666/10.11.2022 г., постановено по адм. дело № 5740/2022г. по описа на Административен съд – София-град и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ Решение с рег. № 32-169100/25.05.2022 г. към Митническа декларация /МД/ № MRN 20BG001008020443R7 от 27.05.2020 г. на Директора на ТД Бургас при А. М. с което на „Риксен” ООД са начислени допълнителни задължения за доплащане за мито в общ размер на 3 525,97 лева и ДДС в размер на 7 757,13 лева,

ОСЪЖДА А. М. да заплати на „Риксен” ООД, [ЕИК], гр. София, ж. к. „Младост” 1, бл. 143, ет.3, ап.18, сумата от 2020 /две хиляди и двадесет/ лева, разноски за касационната инстанция.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ МАРИНИКА ЧЕРНЕВА

секретар:

Членове:

/п/ Б. Ц. п/ ТЕОДОРА НИКОЛОВА