ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3173

гр. София, 11.11.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТО 4-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател:Костадинка Недкова

Членове:Николай Марков

Красимир Машев

като разгледа докладваното от Н. М. К. търговско дело № 20258002901381 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Т. И. Д. срещу решение №95 от 08.04.2025 г. по в. гр. д.№74/2025 г. на ОС Враца. С обжалваното решение е потвърдено решение №789/13.12.2024 г. по гр. д.№2002/2024 г. на РС Враца, с което са отхвърлени предявените от Т. И. Д. срещу ЗАД „Армеец“ АД кумулативно обективно съединени искове: 1/ по чл.405, ал.1 КЗ за заплащане на застрахователно обезщетение в размер на 19 059.01 лв. за настъпило събитие по застраховка „Каско на МПС“, ведно със законната лихва върху главницата от 20.06.2024 г. до окончателното изплащане и 2/ по чл.26, ал.1 пр. първо ЗЗД за прогласяване нищожност на клаузата по т.10.11 от ОУ на застрахователя по застраховка „Каско на МПС“, поради противоречието й със закона, съединен евентуално с иск по чл.146, ал.1, вр. чл.143 и 144 ЗЗП за прогласяване нищожност на клаузата т.10.11 от Общите условия на застрахователя по застраховка „Каско на МПС“ поради нейната неравноправност.

В касационната жалба са наведени доводи, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, като в изложение по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК, общото основание за допускане на касационно обжалване е обосновано с произнасяне на въззивния съд по следните въпроси: 1. Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички събрани по делото доказателства и да изложи съображения кои от тях кредитира и защо не кредитира други, както и да обсъди наведените то страните, релевантни за спора доводи и възражения, като изложи мотиви кои от тях намира за основателни и защо. 2. Обвързан ли е застрахования с общите условия на застрахователя, при положение, че същите не са приети и получени от него при условията на чл.147а, ал.2 и ал.5 ЗЗП и може ли да се счита, че ОУ са приети от застрахования и че същият се е съгласил с тях, подписвайки застрахователния договор. 3. Представлява ли проявена то водача груба небрежност, довела до щетата и уговорена в общите условия като изключен риск, при положение, че са налице множество обективни причини за настъпването на ПТП. 4. Извършените от водача действия за причиняване на ПТП, могат ли да се квалифицират като проява на груба небрежност, при положение, че са налице множество обективни, а не субективни фактори. 5. Следва ли съдът да преценява доказателствената стойност на свидетелските показания на посочените в чл.172 ГПК лица. Спрямо четвърти въпрос ес поддържа, че е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, а спрямо останалите – че са решени в противоречие с практиката на ВКС.

Ответникът по касация ЗАД „Армеец“ АД заявява становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване, евентуално за неоснователност на жалбата.

Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени наведените от страните доводи, намира следното:

Касационната жалба е допустима - подадена е от надлежна страна, в предвидения от закона срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че е сезиран с искове по чл.405 КЗ и чл.26, ал.1, пр. първо ЗЗД, съединен евентуално с иск по чл.146, ал.1, вр. чл.143 и чл.144 ЗЗП.

Относно иска по чл.405 КЗ е посочил, че за да се ангажира отговорността на застрахователя, ищецът носи тежестта да докаже в условията на пълно и главно доказване следните факти: наличието на валидно сключен договор за застраховка между страните; настъпване на застрахователно събитие в периода на осигуреното застрахователно покритие; търсената договорната отговорност произтича от предвиден и покрит застрахователен риск; наличие на вреди, за които се претендира застрахователно обезщетение, възникнали в резултат от застрахователното събитие; качеството на ищеца на изправна страна в застрахователното правоотношение, а ответникът носи тежестта за доказване на противопоставените възражения с оглед оборване на заведения иск. Намерил е, че макар и ищецът да е доказал сключване на договор за имуществена застраховка с ответника, настъпване на ПТП, вида и стойността на вредите върху застрахования автомобил и надлежно уведомяване на застрахователя, претенцията за заплащане на обезщетение е неоснователна, поради основателност на стореното от застрахователя правопогасяващо възражение за недължимост на обезщетение на основание чл.10.11 от Общите условия, при които е сключен договорът за застраховка – наличие на груба небрежност. Намерил е за неоснователно възражението на ищеца, че не е получил ОУ от договора, като се е позовал на чл.344, ал.1 КЗ, според който общите условия по застраховката, са неразделна част от договора и обвързват застрахования – ищец по делото по смисъла на чл.348, ал.1 КЗ, с оглед писменото удостоверяване с полагане на подпис върху застрахователния договор от ищеца, че са му били предадени при сключване на застрахователния договор, а в случая е налице такъв подпис, който не е оспорен по реда на чл.193 от ГПК. Анализирайки подробно приетите по делото писмени и гласни доказателствени средства - протокол за ПТП, чиято материална доказателствена сила не е опровергана, влязло в сила НП, относно факта на налагане на административно наказание по АУАН, САТЕ и свидетелските показания, въззивният съд е счел за установено по безспорен начин, че единствено поведението на водача на застрахования при ответника лек автомобил, е довело до процесното ПТП, вследствие на което са се реализирали заявените за обезщетение вреди - ищецът като водач на процесното МПС, грубо, със своите действия, е нарушил правилата за движение по пътищата, превишавайки почти двойно разрешената скорост (движел се е с 92 км/ч, при разрешена скорост от 50 км/ч) и не е положил никаква грижа за запазване от увреда на застрахованото имущество, което прави поведението му проява на груба небрежност. В този случай е намерил, че следва да се приложи уговореното в клаузата на т. 10.11 от ОУ, съответно правоизключващото възражение на ответника, което е противопоставено с отговора на исковата молба, се явява основателно. Не е споделил доводите на ищеца относно кредитирането на свидетелските показания на пътника, пътувал с процесния автомобил, като е посочил, че визираната свидетелка, с която ищеца живее на семейни начала, е в позиция, допускаща висока степен на пристрастност и заинтересуваност, относно внезапната поява на „животинка“, което е довело до загуба на контрол върху МПС, поради което нейните показания не могат да се ценят като надеждни, но дори и тези обстоятелства да се приемат за верни, те нито елиминират, нито омаловажават факта на движение с несъобразена висока скорост от 92 км/ч, при разрешена такава от 50 км/ч, тъй като ако това беше сторено, внезапната поява на животно не би попречило на спирането преди препятствието, респективно – вредите биха били избегнати или незначителни. В този смисъл е достигнал до извод за неоснователност на иска, като по отношение на останалите искове, също е изложил подробни съображения за неоснователността им.

Настоящият състав на ВКС намира, че касационно обжалване не следва да бъде допуснато.

При постановяване на решението въззивният съд е изложил мотиви, съдържащи както обсъждане и преценка на всички събрани по делото доказателства, така и фактически констатации и правни изводи, като е дадено собствено мотивирано разрешение по очертания от ищеца предмет на делото, след произнасяне по приетите за релевантни, с оглед този предмет, доводи и възражения на страните. В решението се съдържа подробен анализ на експертното заключение, приетите писмени доказателства и показанията на разпитаната свидетелка, като е даден и отговор на наведените доводи относно установените по делото действия на ищеца, участник в ПТП, (квалифицирани от съда като груба небрежност дори и при кредитиране на показанията на свидетелката), поради което първият от въпросите, поставен в изложението, не е решен в противоречие с практиката на ВКС, формирана по реда на чл.290 от ГПК. При произнасянето си въззивният съд се е съобразил изцяло и с разясненията на ВКС относно приложение на нормата на чл.172 от ГПК (с оглед което касационно обжалване не следва да се допусне и по петия от въпросите, а и както бе посочено изводите на съда не се променят и при кредитиране на показанията на разпитаната по делото свидетелка), според които към показанията на свидетелите по посочената норма съдът трябва да подходи със засилена критичност, като не съществува забрана въз основа на техни показания да бъдат установени факти, които ползват страната, за която свидетелят се явява заинтересован или такива, които вредят на противната страна, но преценката следва да бъде обоснована с оглед на другите събрани по делото доказателства и да стъпва на извод, че данните по делото изключват възможността заинтересоваността на свидетеля да е повлияла на достоверността на показанията му (която преценка въззивният съд е обосновал подробно в решението).

Касационно обжалване не може да се допусне и по останалите въпроси. Втори въпрос, свързан с обвързаността на ищеца от ОУ, при които е сключена застрахователната полица, не покрива общото основание по чл.280, ал.1 ГПК, тъй като положителен отговор на въпроса не може да доведе до промяна на изхода на спора, доколкото именно в общите условия, а не в полицата, страните са посочили кои са покритите рискове, поради което изводът, че ПТП се покрива от застраховката би бил необоснован, което влече след себе си неоснователност и на претенцията по иска. Трети и четвърти от въпросите са израз на поддържаната от касатора, но невъзприета от съда теза относно наличието на обективни причини/фактори за настъпването на ПТП, като отговорът на посочените въпроси е обусловен от конкретни факти и обстоятелства, които са релевантни за всеки конкретен спор. В този смисъл въпросите не притежават характеристиката на правни въпроси, изведени от становищата на състава и определили постановения по делото резултат и по тях при липсата на общата предпоставка по чл.280, ал.1 от ГПК, касационно обжалване не може да бъде допуснато. Следва да се отбележи, че невъзприемането на поддържаните от дадена страна тези само по себе си не означава, че е налице осъществено от съда нарушение при осъществяване на решаващата му дейност, а несъгласието на тази страна с възприетата в решението фактическа обстановка и направените правни изводи, е предмет на преценка на правилността на решението по същество, на основанията по чл.281, т.3 от ГПК и извън въведеното с ал.2 на чл.280 от ГПК основание за допускане на касационно обжалване – очевидна неправилност, не може да бъде разгледано в настоящата фаза на селекция на касационните жалби.

Предвид изложеното касационно обжалване не може да бъде допуснато, поради което и на основание чл.288 от ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение №95 от 08.04.2025 г. по в. гр. д.№74/2025 г. на ОС Враца.

Определението не може да се обжалва.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: