Върховният административен съд на Р. Б. - Шесто отделение, в закрито заседание в състав: Председател: Т. Т. Членове: В. Н. Н. А. при секретар и с участието на прокурора изслуша докладваното от съдията Н. А. по административно дело № 15/2023 г.
Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 и чл. 251 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/ във връзка с чл. 144 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по молба на С. Д. чрез адв. П. от 29.01.2024г. и молба на Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет, изпълняваща на осн. 23 ал.2 ПЗР на ЗИД Конституция функциите на В. П. съвет от 30.01.2024г. за допълване на Решение № 936/26.01.2024 по адм. дело № 15/2023 г. на Върховния административен съд в частта за разноските, както и по искане от 29.01.2024г. на С. Д. чрез адв. П. за тълкуване на Решение № 936/26.01.2024г. по адм. дело № 15/2023г. на Върховния административен съд.
По молбата на ПК на ВСС,изпълняваща функциите на В. П. съвет на осн. 23 ал.2 ПЗР на ЗИД Конституцията, в срока по чл.248 ал.2 от ГПК във връзка с чл.144 АПК адв. П. като пълномощник на С. Д. е възразила с аргументи за недопустимост, евентуално неоснователност на искането, с оглед предмета на адм. Дело № 6451/2023г по описа на ВАС. В предоставения срок за писмено становище насрещните страни не са депозирали такова.
В срока по чл. 251, ал. 3 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК не са представени отговори от останалите страни.
Видно от решението, чието допълване и тълкуване се претендира, Върховният административен съд е отменил решение по т. 1.4 от протокол № 39 от заседанието на Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет, проведено на 02.11.2022 г, с което на основание чл.160 и чл.193 ал.3 ЗСВ следовател И. И. е повишен на длъжност следовател в Н. С. служба с ранг следовател в НСлС и е изпратил делото като преписка на В. П. съвет за продължаване на конкурсната процедура за повишаване в длъжност следовател в Н. Следствена служба, открита с решение от протокол № 20 от заседание на ПК на ВСС, проведено на 02.06.2021 г., обн., ДВ, бр. 48/08.06.2021 г съгласно задължителните указания по прилагане на закона, като е отхвърлил жалбата на С. Д. с искане за прогласяване на нищожността на решенията по т. 1.7 и т.1.8 от протокол № 39 от заседанието на Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет, проведено на 02.11.2022 г.
След като съобрази доводите на страните и прецени допустимостта и основателността на отделните искания съобразно събраните по делото доказателства, съдът намира следното от правна страна:
По исканията за допълване на решението в частта за разноските при условията на чл. 248, ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК:
Молбите на С. Д. и на ПК на ВСС,изпълняваща функциите по 23 ал.2 на ПЗР на ЗИД Конституцията на Висш прокурорски съвет за допълване на решението в частта за разноските следва да бъдат уважени. С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, основателно се явява искането на жалбоподателката С. Д. за присъждане на разноски, представляващи държавна такса и заплащане на адвокатско възнаграждение в полза на представляващата я адв. П.. Видно от представения по делото списък за извършени от жалбоподателката разноски, се установява, че е заплатила сума в размер на 10 лева, представляваща държавна такса, която следва да им бъде възстановена от бюджета на Прокурорската колегия на ВСС изпълняваща функциите на В. П. съвет на основание 23 ал.2 ПЗР на ЗИДК/ обн. ДВ бр.106/22.12.2023г/ .
Освен изложеното, жалбоподателката е представлявана на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗЗД от адв. П., която моли да й бъде присъдено възнаграждение по чл. 38, ал.2 от ЗЗД. При тези данни и на основание чл. 38, ал. 2 във връзка с чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, Прокурорската колегия на ВСС изпълняваща функциите на В. П. съвет на основание 23 ал.2 ПЗР на ЗИДК/ обн. ДВ бр.106/22.12.2023г/ следва да заплати 1000 лева адвокатско възнаграждение на адв. П..
С оглед на обстоятелството, че по присъединеното дело № 1997/2023г жалбата е отхвърлена, то ще следва на основание чл.143 ал.1 АПК жалбоподателката да бъде осъдена да заплати на Прокурорската колегия на ВСС изпълняваща функциите на В. П. съвет на основание 23 ал.2 ПЗР на ЗИДК/ обн. ДВ бр.106/22.12.2023г/ сумата от 100 лв разноски за юрисконсулт в производството на основание чл.24 от Наредбата за заплащане на правната помощ.
Досежно искането на С. Д. по чл. 251 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК, за тълкуване на съдебния акт и по останалите поставени от нея въпроси и най-вече между кои лица следва да продължи конкурсната процедура и дали класираните кандидати по решенията по т. 1.2,1.3,1.5 и 1.6 от протокол № 39/02.11.2022г на ПК на ВСС Л. Г.,Н. Т.,З. У. и И. Т. следва да участват в новата конкурсна процедура, съдът приема, че искането е процесуално допустимо, но по същество неоснователно и следва да бъде оставено без уважение.
На първо място, съгласно нормата на чл. 177, ал. 1 изр. 2 от АПК, когато оспореният акт бъде отменен или изменен, решението има действие по отношение на всички, а не само спрямо страните по делото. Така и в случая, настъпилата с отмяната на административния акт материалноправна промяна засяга и следва да бъде съобразявана от всички, независимо дали са участвали в съдебното производство.От друга страна обаче в предметния обхват на адм. дело № 15/2023г на ВАС и присъединеното към него адм. дело № 1997/2023г на ВАС са единствено законосъобразността на решението по т 1.4 от протокол № 39/02.11.2022г на ПК на ВСС и нищожността на решенията по т. 1.7 и т.1.8 от протокол № 39/02.11.2022г.Ето защо и силата на пресъдено нещо на решение № 936/26.01.2024г по адм. дело № 15/2023г обхваща единствено обявената незаконосъобразност на решението по т.1.4 от протокол № 39/02.11.2022г на ПК на ВСС и отхвърлената претенция за нищожност на решенията по т. 1.7 и т.1.8 от протокол № 39/02.11.2022г на ПК на ВСС.В останалата част досежно класираните кандидати по решенията по т. 1.2,1.3,1.5 и 1.6 от протокол № 39/02.11.2022г на ПК на ВСС Л. Г.,Н. Т.,З. У. и И. Т. посочените административни актове не са били предмет на разглеждане по адм. дело № 15/2023г, а спрямо тях е била налице претенция за нищожност по адм. дело № 6451/2023г на същият състав на ВАС,Шесто отделение, завършило с решение № 940/26.01.2024г, с което жалбата на С. Д. е отхвърлена.Ето защо и решенията по т. 1.2,1.3,1.5 и 1.6 от протокол № 39/02.11.2022г на ПК на ВСС,с които са повишени в длъжност следоветел в НСлС Л. Г.,Н. Т.,З. У. и И. Т. представляват стабилни административни актове, които подлежат на изпълнение по настоящем.
Според правната доктрина и утвърдената съдебна практика, на тълкуване при условията на чл. 251 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК подлежат съдебните актове, които са неясни, т. е. от които не може да се установи ясно и недвусмислено формираната и изразена воля на съда относно разрешения с акта правен спор. Предмет на тълкуване е единствено диспозитивът на съдебното решение, който се ползва със сила на пресъдено нещо, но не и неговите мотиви, които не са съществена част на съдебното решение, по смисъла на т. 18 от ТР № 1/2001 г. по т. д. № 1/2000 на ОСГК на ВКС, и само когато този диспозитив е неясен. Недопустимо е по реда на тълкуването да се указва на органа какви действия следва да предприеме и как следва да продължи административното производство, респективно как следва да бъдат приложени правните последици на влезлия в сила съдебен акт.
Предвид изложеното и като намира, че процесното съдебно решение е ясно и недвусмислено, настоящият съдебен състав на Върховния административен съд приема, че не е налице необходимост от тълкуването му. Диспозитивът на решението по делото съдържа прецизно формулираната и ясно изразена воля на съда по разгледания и решен от него съдебен спор. Последната е еднозначно отразена и в мотивите на съдебния акт, като е основана на установените по делото факти и приложените по отношение на тях правни норми. Противоречие между мотиви и диспозитив не се констатира. Съдебният състав безусловно е приел, че оспореният административен акт е издаден в нарушение на административнопроизводствените правила и поради това е незаконосъобразен, и е постановил отмяната му. Както в мотивите, така и в диспозитива е отразена ясно волята на съда да изпрати делото като преписка на Прокурорската колегия на ВСС изпълняваща функциите на В. П. съвет на основание 23 ал.2 ПЗР на ЗИДК/ обн. ДВ бр.106/22.12.2023г/ за ново провеждане на конкурсната процедура за повишаване в длъжност следовател в Национална следствена служба, от етапа на избор на конкурсна комисия по чл. 189, ал. 5, т. 10 от ЗСВ досежно отмененото класиране за една щатна бройка измежду неповишените кандидати. Допълване на решението е недопустимо, тъй като с акта си съдът е дал отговор на поставените с жалбата въпроси, респективно произнесъл се е по всички заявени с жалбата искания.
Както в мотивите, така и в диспозитива на решението съдът е посочил ясно и точно от кой етап следва да продължи процедурата. Възникналите впоследствие неясноти и въпроси не следва и не могат да бъдат решавани по пътя на тълкуване на съдебния акт. Противно на твърденията за неяснота на постановеното съдебно решение, съдебният състав прецизно е посочил момента, от който конкурсната процедура следва да продължи и това е моментът на отмененото административнопроизводствено действие. Ето защо, твърденията за неяснота на съдебния акт, чието тълкуване се иска, не се споделят.
Искането за тълкуване на субективните и обективните предели на подлежащия на изпълнение съдебен акт, също е лишено от основание. Съгласно разпоредбата на чл. 173, ал. 1 от АПК, когато въпросът не е предоставен на преценката на административния орган, след като обяви нищожността или отмени административния акт, съдът решава делото по същество. Извън случаите по ал. 1, а и когато актът е нищожен поради некомпетентност или естеството му не позволява решаването на въпроса по същество, съдът изпраща преписката на съответния компетентен административен орган със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. В тази хипотеза, при констатиране незаконосъобразността на оспорените административни актове, съдебният състав е отменил същите и е изпратил преписката на ПК на ВСС, изпълняваща функциите на В. П. съвет на осн. 23 ал.2 ПЗР на ЗИД Конституцията с указания по тълкуването и прилагането на закона. По отношение твърдението на С. Д., поддържано в искането за тълкуване, че не е ясно между кои лица следва да продължи конкурсната процедура от етапа на последното незаконосъобразно действие, както се посочи по-горе, приложение намира нормата на чл. 177, ал. 1 изр. 2 от АПК относно действието на съдебния акт.
Ръководен от изложеното, на основание чл. 248, ал. 1 и чл. 251 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК, Върховният административен съд, първи състав на шесто отделение
РЕШИ:
ДОПЪЛВА Решение № 936/26.01.2024г по адм. дело №15/2023г на ВАС в частта за разноските, както следва:
ОСЪЖДА Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет, която на осн. 23 ал.2 от ЗИД Конституцията изпълнява функциите на В. П. съвет с адрес гр. София, [улица]да заплати на С. Д. [ЕГН] и адрес гр. София, [улица],[адрес], разноски в размер на 10 (десет) лева, а на адв.М. П. адвокатско възнаграждание на основание чл.38 ал.1 т.3 от ЗАдв в размер на 1000/ хиляда/ лв.
ОСЪЖДА С. Д. [ЕГН] и адрес гр. София, [улица],[адрес] да заплати на Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет, която на осн. 23 ал.2 от ЗИД Конституцията изпълнява функциите на В. П. съвет с адрес гр. София, [улица], разноски в размер на 100 (сто) лева за юрисконсултско възнаграждение.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на С. Д. за тълкуване на Решение № 936/26.01.2024 по адм. дело № 15/2023 г. на Върховния административен съд.
Решението не подлежи на обжалване.
Вярно с оригинала,
Председател:
/п/ ТОДОР ТОДОРОВ
секретар:
Членове:
/п/ ВЕСЕЛА НИКОЛОВА
/п/ НИКОЛАЙ АНГЕЛОВ