О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 5140

гр.София, 11.11.2025 г.

Върховният касационен съд на Р. Б.

четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на

трети ноември две хиляди двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борис Р. Илиев

ЧЛЕНОВЕ: Ерик Василев

Яна Вълдобрева

като разгледа докладваното от Б. И. ч. гр. д.№ 2480/ 2025 г.

за да постанови определението, взе предвид следното:

Производството е по чл.274 ал.3 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на К. Т. И., З. И. И., „В ИСИЕ И“ ЕООД и „Ганеша 2012“ ЕООД срещу определение на Софийски апелативен съд № 602 от 28.02.2025 г. по гр. д.№ 1923/ 2022 г., с което е потвърдено решение № 260543/ 28.10.2024 г. по гр. д.№ 12185/ 2016 г. на Софийски градски съд в производство по чл.247 от ГПК и по този начин частните жалбоподатели и „Глобъл лизинг консулт енд практис“ ЕООД са осъдени да заплатят на Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество /КОНПИ/ разноски по делото в размер на 4 400 лева.

В частната жалба се твърди, че искането за допускане на поправка на очевидна фактическа грешка в първоинстанционното решение е било недопустимо и е следвало да се остави без разглеждане по същество. Всъщност под предлог че се отстранява такава грешка било извършено допълване на решението в частта за разноски, без в съответните преклузивни срокове КОНПИ да е подала молба по чл.248 ГПК. Не било допустимо чрез производството по чл.247 ГПК да се заобикаля предвидения в чл.248 ГПК ред и срок за допълване на решение в частта за разноските.Затова молят обжалваното определение да бъде отменено, а като основание за допускането му до касационен контрол формулират правни въпроси, включително процесуалноправен въпрос, свързан с допустимостта на обжалвания акт, който при условията на Тълкувателно решение № 1/ 19.02.2010 г. по тълк. д.№ 1/ 2009 г., ОСГТК, ВКС, съдът уточнява в следния смисъл: допустимо ли е по въззивна жалба срещу решение, постановено на основание чл.247 ГПК за поправка на очевидна фактическа грешка в основното решение по исково производство, въззивният съд да се произнесе с определение в закрито заседание.

Ответната по частната жалба страна КОНПИ поддържа, че обжалваното определение е валидно, допустимо и правилно. Счита, че не е необходимо да се дава отговор на поставените правни въпроси.

Частната жалба е допустима, а налице са и предпоставките за допускане на касационно обжалване.

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по мотивирано искане на КОНПИ за отнемане на имущество от К. Т. И., З. И. И., „В ИСИЕ И“ ЕООД, „Глобъл лизинг консулт енд практис“ ЕООД и „Ганеша 2012“ ЕООД по реда на ЗОПДИППД /отм./. С решение № 266172/ 21.10.2021 г. по гр. д.№ 12185/ 2016 г. Софийски градски съд уважил частично предявените искове, като в мотивите си посочил, че на основание чл.78 ал.1 ГПК ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на ищеца направените разноски в размер на 4 400 лева. В диспозитива на постановения съдебен акт така формираната воля не намерила отражение. По искане на КОНПИ за поправка на очевидна фактическа грешка в това решение, първоинстанционният съд издал решение № 260543/ 28.10.2024 г. по гр. д.№ 12185/ 2016 г., с което на основание чл.247 ГПК поправил основното решение, като осъдил К. Т. И., З. И. И., „В ИСИЕ И“ ЕООД, „Глобъл лизинг консулт енд практис“ ЕООД и „Ганеша 2012“ ЕООД да заплатят на КОНПИ разноски по делото в размер на 4 400 лева. К. Т. И., З. И. И., „В ИСИЕ И“ ЕООД и „Ганеша 2012“ ЕООД са подали въззивна жалба срещу това решение, която въззивният съд разгледал в закрито заседание, след което потвърдил с определение обжалваното решение.

С оглед тези действия на съда, свързаният с допустимостта на обжалвания акт процесуалноправен въпрос е обуславящ, като за касационната инстанция съществува и служебно задължение да допусне касационния контрол, когато има вероятност този акт да е недопустим. По въпроса има ясен отговор в закона - решението за поправката се връчва на страните и може да се обжалва по реда, по който подлежи на обжалване решението /чл.247 ал.4 ГПК/. Режимът на обжалване на поправящото решение е функция от този на поправеното решение. Когато поправеното решение е подлежало на въззивно обжалване по реда на чл.258 и сл. ГПК, по същия ред може да бъде обжалвано и поправящото решение. Съдът е длъжен да насрочи делото за разглеждане в открито съдебно заседание и след като разгледа жалбата да се произнесе с решение. В конкретния случай, макар да е приел, че производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК, съдът се е произнесъл не с решение, а с определение и то в закрито заседание. Уредбата на въззивното обжалване в глава ХХ ГПК не предвижда възможност съдът да се произнесе в закрито заседание, нито пък да разреши спора по същество с определение. Постановеният в отклонение от предвиденото в процесуалния закон акт е недопустим, следва да се обезсили, а делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.

По изложените съображения съдът

О П Р Е Д Е Л И :

ОБЕЗСИЛВА определение на Софийски апелативен съд № 602 от 28.02.2025 г. по гр. д.№ 1923/ 2022 г.

ВРЪЩА делото на Софийски апелативен съд за нова разглеждане съобразно указанията в мотивите на определението.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: