Върховният административен съд на Р. Б. - Четвърто отделение, в съдебно заседание на двадесети март две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: М. Ч. Членове: ТОДОР ПЕ. К. при секретар С. Т. и с участието на прокурора Г. К. изслуша докладваното от съдията Т. П. по административно дело № 53 / 2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба подадена от А. Б., чрез процесуаления представител адвокат И. Х., против решение № 113/19.10.2022 г. постановено по адм. дело № 280/2022 г. на Административен съд - Шумен. Релевирани са доводи за неправилност на съдебният акт, поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост - основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК, по които се претендира отмяната на съдебното решение. Представена е писмена молба.

Ответната страна - заместник-председателят на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет, не изразява становище по касационната жалба.

Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, в настоящият състав на четвърто отделение намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е допустима, а разгледана по същество - неоснователна, по следните съображения:

Производството пред административния съд е образувано по жалбата на А. Б., гражданка на Молдова, против решение №12697 от 10.08.2022г. на заместник-председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет. Административния съд е приел, че административният акт е издаден от компетентен орган, при спазени административнопроизводствените правила, както и че същия отговаря на общите изисквания за форма и съдържание по чл. 59 от АПК. В решението се съдържали както фактически, така и правни основания за издаването му, обосноваващи отказа на органа да предостави статут на чуждия гражданин. Административния орган е анализирал поотделно и в тяхната съвкупност, изложените в бежанската история обстоятелства, при което констатирал липсата на материалноправните предпоставки по чл. 8 ЗУБ за предоставяне статут на бежанец. На следващо място са обсъдени доказателствата, релевантни за предоставянето на хуманитарен статут, като е прието, че не са налице и основанията по чл. 9 ЗУБ. Постановеното решение е правилно.

Неоснователни са възраженията на касатора, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да налагат отмяна и връщане на делото за ново разглеждане. Съдът е спазил всички процесуални задължения по разпоредбите на АПК. Съдебният акт е подробно и надлежно обоснован от фактическа и правна страна. Противно на наведения касационен довод, първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото писмени доказателства, видно е че надлежно е обсъдена причината за напускане на страната на произход, която била свързана с напрежението от войната в Украйна. Не са допуснати нарушения и на материалния закон.

Съгласно чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, статут на бежанец в Р. Б. се предоставя на чужденец, който основателно се страхува от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение, намира се извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 4 от ЗУБ при анализ на понятието "преследване" следва да се разбира нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество и повторяемост.

В настоящия случай не е била установена заплаха, която да поражда у кандидата основателен страх от преследване поради раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение по смисъла на чл. 8, ал. 1 - 6 от ЗУБ. От интервюто пред административния орган става ясно, че касаторът е напуснала Молдова по собствени подбуди поради общата несигурност в страната, породена от военните действия в Украйна, като е заявила, че в Молдова няма война. Следователно може да се обоснове извода, че дочените от чужденката причини за напускане на страната не попадат в хипотезите на преследване по смисъла на чл. 8, ал. 2-5 ЗУБ, както и на риск за бъдещо такова. След като подробно е анализирал всяка вероятност кандидатът за статут да е бил подложен на преследване или да е изпитвал страх от преследване по отношение на своята религия, националност, по политически причини или принадлежност към социална група, първоинстанционният съд е стигнал до обоснован извод за липса на предпоставките, посочени в чл. 8 от ЗУБ.

Правилно съдът е приел, че е налице липсата на материалните предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. Предвид данните, съдържащи се в интервюто на чужденката, съдът правилно е приел, че А. Б. не е била изложена на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко и унизително отнасяне, тежки и лични заплахи срещу живота и личността й като гражданско лице в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. От събраните доказателства по делото се установява, че в оспорения административен акт е направена преценка на ситуацията в страната на произход, като за това е представена справка с вх. № МД-453/21.75.2022 г. на дирекция "Международна дейност" на ДАБ при МС, на която е извършено детайлно анализиране от страна на административния орган, въз основа на което е прието, че в момента не е наличен вътрешен или международен конфликт на територията на Молдова, който да представлява самостоятелно основание за предоставяне на хуманитарен статут. Не се установяват и разширенията, дадени в тълкувателно решение на Съда на Европейските общности от 17.02.2009 г. по дело № С-456/07 и тълкувателно решение на Съда на ЕС от 30.01.2014 г. по дело № С-285/12 по тълкуването на чл. 15, б. "в" от Директива 2011/95/ЕС, които се преценяват във връзка с прилагане на нормата на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ.

Само по себе си нежеланието на чужденеца да се завърне в държавата по произход без наличието на каквито и да било изнесени факти за осъществено спрямо нея насилие, нечовешко отнасяне или съществуването на въоръжен конфликт не може да послужи като основание на лицето да бъде предоставена закрила по чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ.

На следващо място следва да се приеме за неоснователен довода на касатора за неправилно позоваване на представената справка от Дирекция „Международна дейност“ при ДАБ. Справката изработена от Дирекция "Международна дейност" към ДАБ при МС, е изготвена от длъжностни лица в кръга на службата им и отразяват, посочвайки стриктно източника на информация, актуалната политическа и икономическа обстановка в съответната "страна по произход" на кандидатстващия за статут по ЗУБ. Поради това съставляват годно доказателствено средство във всички фази на административните производства по този закон, въз основа на който следва да се извърши преценката за актуалната обстановка в страната на произход на чуждия гражданин.

По тези съображения настоящият състав приема, че като е счел решението на заместник-председателя на ДАБ за законосъобразно и е отхвърлил подадената срещу него жалба като неоснователна, административният съд е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 113/19.10.2022 г. по адм. дело № 280/2022 г. на Административен съд - Шумен.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ МАРИНИКА ЧЕРНЕВА

секретар:

Членове:

/п/ Т. П. п/ КРАСИМИР КЪНЧЕВ