Върховният административен съд на Р. Б. - Първо отделение, в съдебно заседание на двадесет и шести септември две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: Й. К. Членове: ПЕТЯ Ж. П. при секретар Б. П. и с участието на прокурора М. Т. изслуша докладваното от председателя Й. К. по административно дело № 152 / 2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

С решение № 6073 от 21.10.2022г. Административен съд София град, трето отделение, 66-ти състав, е отменил по жалба на „Р. С. ООД акт за установяване на публично държавно вземане № АПДВ -2 от 01.03.2022г. на главен директор на Главна дирекция „Европейски фондове за конкурентоспособност“ и ръководител на Управляващия орган на ОП“Иновации и конкурентоспособност“.

Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от И. И. в качеството й на главен директор на Главна дирекция „Европейски фондове за конкурентоспособност“ и ръководител на Управляващия орган на Оперативна програма “Иновации и конкурентоспособност“ 2014 – 2020г., чрез процесуалния й представител Б. П., главен експерт юрист в Главна дирекция „Европейски фондове за конкурентоспособност“ към министерство на иновациите и растежа. В същата се прави оплакване за неправилност на решението поради неправилно приложение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат доводи в подкрепа на оплакванията. М. В. административен съд да постанови решение, с което да отмени оспореното решение.

Ответното по касационната жалба дружество – „РИАЛ СИСТЕМС“ ООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление гр.София, р-н Триадица, ул.“Алабин“ № 22, ет.2, офис 310, представлявано от управителя Г. С. - Тодорова, чрез процесуалния си представител адв. А. М., в представения по делото отговор и в съдебно заседание, оспорва касационната жалба и моли същата да се остави без уважение като неоснователна. Претендира разноски за касационната инстанция.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото.

Върховният административен съд, състав на първо отделение, като обсъди оплакванията в касационната жалба и данните по делото, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана. По същество е основателна .

С решението си Административен съд – София град е отменил по жалба на „Р. С. ООД акт за установяване на публично държавно вземане № АПДВ -2 от 01.03.2022г. на главен директор на Главна дирекция „Европейски фондове за конкурентоспособност“ и ръководител на Управляващия орган на ОП“Иновации и конкурентоспособност“, с който е установено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане срещу „Р. С. ООД, [ЕИК], в размер на 71 815,11лв. , представляващо недължимо платена сума, финансирана със средства от Европейските структурни и инвестиционни фондове по договор № BG16RF0P002 – 1.005-0137-С01/22.05.2018г. по проект „Разработване на иновативен облачно базиран мултизонов професионален софтуер за енергиен одит и партньорство между „Р. С. ООД и Технически университет – София. Първоинстанционният съд е описал фактическата обстановка по сключването на посочения договор, подадените: първи отчет от 11.03.2019г. за верифицирани разходи на стойност 116 903,49лв., от които разходи за възнаграждения 116 903,49лв.; втори отчет от 13.08.2019г. за верифицирани разходи в размер на 149 382,59лв., в това число разходи за възнаграждения 131 382,59лв.; трети междинен отчет от 13.03.2020г. за верифицирани разходи в размер на 165 644,55лв, от които разходи за вазнаграждения 120 646,55лв., финален отчет от 13.07.2020г. за верифицирани разходи в размер на 99 000лв., от които разходи за възнаграждения 0,00лв. Решаващият съд е описал е разменената кореспонденция между страните във връзка с установени недопустими разходи и издадения акт за установяване на публично държавно вземане. Преди да пристъпи към изграждане на своите изводи за законосъобразност на оспорения акт, административният съд е възпроизвел правната рамка за установяване на недължимо платени или надплатени публични държавни вземания, установена в ДОПК. Предвид ангажираните доказателства по делото е прието, че актът е издаден от компетентен орган, но в нарушение на административно-производствените правила. Мотивите в тази насока са изложени на стр.6 от решението, л.259, гръб, от първоинстанционното дело. Систематизирани за нуждите на настоящето изложение, те могат да бъдат сведени до следното: 1. Отбелязано е, че съгласно чл.35,ал.1,т.2 от Наредба № Н-3 от 22.05.2018 г. за определяне на правилата за плащания, за верификация и сертификация на разходите, за възстановяване и отписване на неправомерни разходи и за осчетоводяване, както и сроковете и правилата за приключване на счетоводната година по оперативните програми и програмите за европейско териториално сътрудничество, издадена от министъра на финансите, бенефициентът възстановява предоставената с акта по чл. 2, ал. 1 финансова подкрепа, когато е недължимо платена или надплатена, както и неправомерно получена или неправомерно усвоена сума по смисъла на чл. 162, ал. 2, т. 8 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. 2. Възпроизведена е нормата на посочения чл.162,ал.2,т.8 , която определя като публично-държавни вземания тези за недължимо платени и надплатени суми, както и за неправомерно получени или неправомерно усвоени средства по проекти, финансирани от средства на Европейския съюз, включително свързаното с тях национално съфинансиране, които възникват въз основа на административен акт, включително финансови корекции, надплатен аванс, надхвърлени процентни ограничения, превишени позиции по бюджета на проекта, кръстосано финансиране, както и глобите и другите парични санкции, предвидени в националното законодателство и в правото на Европейския съюз. 3. Прието е, че към момента на подписването на процесния договор са действали разпоредбите на отменената понастоящем Наредба № Н -3/08.07.2016г. за определяне на правилата за плащания, за верификация и сертификация на разходите, за възстановяване и отписване на неправомерни разходи и за осчетоводяване, както и сроковете и правилата за приключване на счетоводната година по оперативните програми и програмите за европейско териториално сътрудничество, според които редът за установяване на публично държавно вземане е този на ЗУСЕСИФ – издаването на решение за финансова корекция по чл.73,ал.1 или отказ за верификация по чл. 64,ал.3 от същия закон. 4. Предвид изложеното е изведен извод, че сега действащата наредба № Н – 3/22.05.2018г. и по специално нормите на чл.35,ал.1,т.1 и 2 , са неприложими в случая, тъй като административният договор е подписан преди влизането й в сила и тази наредба е неприложима за преуреждане на възникнали преди приемането й правоотношения. 5. Изложен е и мотив, че в производството не се доказва / а и не се и твърди от ответника/ да са отменени вече верифицираните разходи по първи, втори и трети междинен отчет, т. е. същите са приети с влязъл в сила акт за допустими и законосъобразно извършени. 6. На отделен ред са изложени мотиви защо съдът не споделя съображенията в акта, че допустимият размер на разходите за възнаграждения, съгласно чл.57 и чл.58 ЗУСЕФСУ може да бъде изчислен едва след като бъде извършена проверка на финалния отчет и бъдат приспаднати всички недопустими разходи и финансови корекции, ако има такива. Отбелязано е, че посочения подход на управляващия орган обезмисля процедурата по верифициране по чл.62 от закона. Прието е, че след като ЗУСЕФСУ не съдържа регламентация относно изменението и отмяната на влязъл в сила акт, то е приложим реда на чл.99 и сл.АПК, за чието спазване не са ангажирани доказателства.

Направен е генерален извод, че не е налице соченото материално-правно основание на чл.35,ал.1,т.2 и ал.3 от Наредба № Н – 3/22.05.2018г. за прилагането на чл.166,ал.2,т.8 ДОПК, поради което издаденият АУПДВ е незаконосъобразен и като такъв следва да бъде отменен.

Решението на Административен съд – София град е не правилно и не законосъобразно.

В касационната жалба на главния директор на Главна дирекция „Европейски фондове за конкурентоспособност“ и ръководител на Управляващия орган на Оперативна програма “Иновации и конкурентоспособност“ 2014 – 2020г. се правят оплаквания за неправилност на решението поради допуснато нарушение на материалния закон и необоснованост. Излагат се доводи, че нормите на чл.35,ал.1,т.2 и ал.3 от Наредба № Н – 3/22.05.2018г. не са материално-правни, а процесуално правни, поради което намират приложение и по отношение на заварени случаи, а материално-правните основания за дължимост на посочените в акта суми се съдържа в самия административен договор – чл.3.3 и чл.5.2 и приемайки друго първоинстанционният съд е постановил неправилно решение.

По направените оплаквания настоящата съдебна инстанция съобрази следното:

Принципно по делото няма спор за факти, свързани със сключения административен договор № BG16RF0P002 – 1.005-0137-С01/22.05.2018г. по проект „Разработване на иновативен облачно базиран мултизонов професионален софтуер за енергиен одит и партньорство между „Р. С. ООД и Технически университет – София“, извършените две плащания по договор и отказ по заявено трето плащане. Спорът е правен и се свежда до това налице ли са условия за издаване на оспорения АУПДВ. По изложените по-горе мотиви първоинстанционният съд е дал отрицателен отговор на спорния въпрос и е отменил акта като незаконосъобразен.

Настоящата съдебна инстанция не споделя този негов извод, като го намира за необоснован на фактите на делото и изграден при неправилно приложение на материалния и процесуалния закон.

Направените оплаквания относно изводите на административния съд за правния характер на разпоредбите на чл.35,ал.1,т.2 и ал.3 от Наредба № Н – 3/22.05.2018г. са основателни. Въпросните разпоредби са процесуални, а не материално-правни, като те определят реда, по който се възстановява недължимо платена или надплатена, както и неправомерно получена или неправомерно усвоена сума по смисъла на чл. 162, ал. 2, т. 8 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Доколкото става въпрос за приложима процедура, същите са приложими и при възстановяването на недължимо платени, надплатени или неправомерно получени или усвоени суми, възникнали от правоотношения преди влизането им сила.

В този смисъл в съдебната практика на ВАС е решение № 11154 от 06.12.2022г. на настоящия съдебен състав, постановено по адм. д. № 1643/2022г.

Не могат да бъдат споделени и изводите на първоинстанционният съд, че не са налице и материално-правни условия за издаването на акта.

Принципно въпросът за възстановяване на неправомерни разходи по оперативни програми е уреден в Регламент (ЕО, ЕВРАТОМ) № 2988/95 на съвета от 18 декември 1995 година относно защитата на финансовите интереси на Европейските общности. Чл. 1, § 1 от същия разпорежда, за целите на защитата на финансовите интереси на Европейските общности, с настоящото се приемат общи правила, отнасящи се до единните проверки и до административните мерки и санкции, касаещи нередностите по отношение на правото на Общността. Според § 2 от чл. 1, "Нередност" означава всяко нарушение на разпоредба на правото на Общността, в резултат на действие или бездействие от икономически оператор, което е имало или би имало за резултат нарушаването на общия бюджет на Общностите или на бюджетите, управлявани от тях, или посредством намаляването или загубата на приходи, произтичащи от собствени ресурси, които се събират направо от името на Общностите или посредством извършването на неоправдан разход. Нормата на чл. 4, § 1 от нормата въвежда общо правило, изразяващо се в това, че всяко нередност включва отнемане на незаконно придобитата облага: — посредством задължението да се плати или възстанови размерът на сумата, която се дължи или е придобита незаконно, — посредством частичното или пълното усвояване на обезпечението, което е предоставено в подкрепа на искането за авансово плащане или по времето на получаването на облагата.

В националното законодателство нормите на Регламента са доразвити в цитираната по-горе Наредба № Н – 3 от 22.05.2018 г.

Съгласно чл. 162, ал. 2, т. 8 ДОПК публични държавните вземания са тези за недължимо платени и надплатени суми, както и за неправомерно получени или неправомерно усвоени средства по проекти, финансирани от средства на Европейския съюз, включително свързаното с тях национално съфинансиране, които възникват въз основа на административен акт, включително финансови корекции, надплатен аванс, надхвърлени процентни ограничения, превишени позиции по бюджета на проекта, кръстосано финансиране, както и глобите и другите парични санкции, предвидени в националното законодателство и в правото на Европейския съюз.

От фактите по делото се установява, че с оспорения акт се цели възстановяване на сумата от 71 815,11лв. , представляващо недължимо платена такава, във връзка с подадените: първи отчет от 11.03.2019г. за верифицирани разходи на стойност 116 903,49лв., от които разходи за възнаграждения 116 903,49лв.; и втори отчет от 13.08.2019г. за верифицирани разходи в размер на 149 382,59лв., в това число разходи за възнаграждения 120 646,55лв.

При извършена проверка на представения от бенефициера финален технически отчет е установено, че същият е отчел разходи за възнаграждения за бенефициер и партньор общо в размер на 414 630,31лв. за целия проект. Установено е още, че сумата на общо допустимите разходи по проекта възлиза на 532 530,31лв. и че разходите за възнаграждение съставляват 77,86% от общо допустимите разходи, което в противоречие с изискването по т.14.2 „Допустими разходи“ от Условията за кандидатстване по процедура № BG16RFOP002 -1.005 „Разработване на продуктови и производствени иновации, разходите за възнаграждения /вкл. здравни и осигурителни вноски за сметка на работодателя/ на персонала да са до 70% ат общо допустимите разходи по проекта. По същество неизпълнението е свързано с верифициране на разходи в съответствие с процентното съотношение, посочено в т.14.2 от Условията за кандидатстване по административния договор. В случая тези разходи надвишават общо допустимите разходи за тази категория, поради което е налице нарушение на т.14.2 от Условията за кандидатстване по административния договор, чл.57,ал.1,т.2 ЗУСЕСИФ и чл.8.4 от Общите условия към договора за БФП. По тази причина предоставената безвъзмездна финансова помощ в размер на 71 815,11лв. се явява недължимо платена или надплатена по смисъла на чл.3.3 и чл.5.2 от административния договор.

В този смисъл са налице и материално-правни предпоставки за издаване на оспорения акт за установяване на публично държавно вземане.

След като е стигнал до краен извод за наличие на пороци, даващи основания за отмяна на оспорения акт за установяване на публично държавно вземане № АПДВ -2 от 01.03.2022г. на главен директор на Главна дирекция „Европейски фондове за конкурентоспособност“ и ръководител на Управляващия орган на ОП“Иновации и конкурентоспособност“, Административен съд – София град е постановил едно неправилно съдебно решение. При условията на чл.222,ал.1 АПК същото следва да бъде отменено и вместо него следва да бъде постановено друго такова, с което жалбата на „РИАЛ СИСТЕМС“ ООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление гр.София, р-н Триадица, ул.“Алабин“ № 22, ет.2, офис 310, представлявано от управителя Г. С. - Тодорова, против акт за установяване на публично държавно вземане № АПДВ -2 от 01.03.2022г. на главен директор на Главна дирекция „Европейски фондове за конкурентоспособност“ и ръководител на Управляващия орган на ОП“Иновации и конкурентоспособност“, с който е установено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане срещу „Р. С. ООД, [ЕИК], в размер на 71 815,11лв. , представляващо недължимо платена сума, финансирана със средства от Европейските структурни и инвестиционни фондове по договор № BG16RF0P002 – 1.005-0137-С01/22.05.2018г. по проект „Разработване на иновативен облачно базиран мултизонов професионален софтуер за енергиен одит и партньорство между „Р. С. ООД и Технически университет – София, следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

Водим от горното и и на основание чл. 222, ал.1, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 6073/21.10.2022г. на Административен съд - София град, трето отделение, 66-ти състав, постановено по адм. д.№ № 3544/2022г., като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ ЖАЛБАТА на „РИАЛ СИСТЕМС“ ООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление гр.София, р-н Триадица, ул.“Алабин“ № 22, ет.2, офис 310, представлявано от управителя Г. С. - Тодорова, против акт за установяване на публично държавно вземане № АПДВ -2 от 01.03.2022г. на главен директор на Главна дирекция „Европейски фондове за конкурентоспособност“ и ръководител на Управляващия орган на ОП“Иновации и конкурентоспособност“, с който е установено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане срещу „Р. С. ООД, [ЕИК], в размер на 71 815,11лв. , представляващо недължимо платена сума, финансирана със средства от Европейските структурни и инвестиционни фондове по договор № BG16RF0P002 – 1.005-0137-С01/22.05.2018г. по проект „Разработване на иновативен облачно базиран мултизонов професионален софтуер за енергиен одит и партньорство между „Р. С. ООД и Технически университет – София.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ЙОРДАН КОНСТАНТИНОВ

секретар:

Членове:

/п/ П. Ж. п/ ЛОЗАН ПАНОВ