Върховният административен съд на Р. Б. - Второ отделение, в съдебно заседание на двадесет и втори март две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: И. Д. Членове: СЛАВИНА ВЛАД. Р. при секретар А. С. и с участието на прокурора Д. Б. изслуша докладваното от председателя И. Д. по административно дело № 122 / 2023 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на П. Б. против решение № 3438 от 20.05.2022 г., постановено по адм. д. № 7002/2021 г. по описа на Административен съд София - град. Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост – отменителни основания съобразно чл. 209, т. 3 АПК. Моли за отмяната му и претендира присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът – главният архитект на Столична община, чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на юрисконсулско възнаграждение.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество за основателна, като съображенията за това са следните:

С обжалваното решение Административен съд София - град отхвърля жалбата на П. Б. против заповед № 09-09-55/02.06.2021 г. на главния архитект на Столична община, с която, на основание 127, ал. 5 ПЗР ЗУТ, е отказано да се съгласува инвестиционен проект - заснемане за узаконяване и издаване на акт за узаконяване на строеж: „пристройка към съществуващата жилищна сграда с идентификатор 68134.905.618.1“, находящ се в ПИ с идентификатор 68134.905.618 по КККР, кв. 48, местност „Витоша ВЕЦ Симеоново“ по плана на гр. София, район „Лозенец“ – С. О.

За да постанови този резултат съдът приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма и при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Констатира, че постройката, чието узаконяване се иска, не е предвидена в действащ към построяването или към настоящия момент ПУП, което е пречка за издаване на разрешение за строеж, съответно акт за узаконяване. Излага съображения, че строителството не може да бъде узаконено като временно, тъй като съобразно двата акта за узаконяване на сградата същата е със статут на временен строеж и доколкото липсва план за застрояване, то на заварената сграда не е предаден постоянен статут. Позовава се на нормите на чл. 51, ал. 1 ППЗТСУ (отм.) и чл. 51 ЗУТ и констатира, че временните строежи се разрешават еднократно в един поземлен имот и стига да заключение, че доколкото процесното строителство е временно такова, то същото не е допустимо по разпоредбите действали към момента на извършването му и по сега действащите разпоредби на ЗУТ. По тези съображения съдът прави извод за материална законосъобразност на оспорената заповед.

Обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано.

Незаконосъобразен е изводът на първоинстанционния съд, че при издаване на оспорената заповед не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и същата е в съответствие с материалния закон.

От събраните по делото доказателства в т. ч. и от заключението на назначената по делото съдебно-техническа експертиза, неоспорена от страните е установено, че за построената в имота жилищна сграда, която не е предмет на оспорения административен акт, са издадени два акта за узаконяване, влезли в законна сила, като сградата е имала временен характер, тъй като съобразно действащия към момента на издаването на актовете за узаконяване ОУП имотът е отреден за озеленяване. Действащия регулационен план за имота е приет през 2001 г. и е за улична регулация със съответните показатели за застрояване, което изрично е посочено в административния акт. Установено е, че план за застрояване не е одобряван, а съгласно ОУП на Столична община, одобрен през 2009 г. УПИ, в който се намира процесния строеж – „пристройка към жилищна сграда“, попада в устройствена зона „Жилищна зона с преобладаващо малкоетажно застрояване“ (Жм) със съответните устройствените показатели за зоната. Установеното намалено отстояние към страничната граница е от югоизток, което е извън пристроената част. Строителството на пристройката е реализирано през 2000 г. При тези данни изводът на съда, че административният акт е в съответствие с материалния закон, е незаконосъобразен. С приемането на действащия ОУП на Столична община отпада отреждането на имота за озеленяване, като същият попада в устройствена зона - „Жилищна зона с преобладаващо малкоетажно застрояване“. Следователно отпада и временния характер на построената в него сграда, която съответства на определената с действащия ОУП жилищна зона с преобладаващо малкоетажно застрояване. Ето защо в случая разпоредбите на чл. 51 ЗУТ са неприложими. В самия административен акт изрично е посочено, че за имота е налице действаща улична регулация със съответните показатели за застрояване, които не са посочени в заповедта, не са установени и от съда. При тези данни и при действието на ОУП със съответните показатели за зоната, в нарушение на чл. 35 АПК, административният орган не изяснява фактите релавантни за издаване на искания акт за узаконяване на пристройката, а именно не е установено с реализирането на постройката какви устройствени показатели за имота са достигнати и съответствие ли са същите с определените такива в действащите планове. Фактът, че жилищната сграда е с намалено отстояние от югоизток, което е извън пристроената част е ирелевантен, тъй като както бе посочено по-горе за сградата са издадени влезли в сила актове за узаконяване, а предмет на производството е само пристройката към жилищната сграда. Следователно оспорената заповед е издадена при съществени нарушения на административнопроизводствените правила, което обосновава и нарушение на материалния закон, а като прави извод в обратния смисъл първоинстанционния съд постановява решение в нарушение на материалния закон.

С оглед на изложеното обжалваното решение следва да се отмени като се постанови друго по съществото на спора, с което оспорената заповед да се отмени, а административната преписка да се върне на административния орган за ново произнасяне при спазване указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени по-горе.

Предвид изхода на спора, направеното своевременно искане за присъждане на разноски и приложените доказателства, че същите са заплатени следва да се осъди Столична община да заплати на П. Б. сумата 430 лв., от които 80 лв., представляваща заплатени държавни такси и 350 лв., заплатено възнаграждение за вещо лице. Разноски за адвокатско възнаграждение не следва да се присъждат, тъй като по делото е приложено пълномощно, но не и договор за правна защита и съдействие. Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК, когато възнаграждението е заплатено в брой, този факт следва да бъде отразен в договора за правна помощ, а самият договор да е приложен по делото. В този случай той има характер на разписка, с която се удостоверява, че страната не само е договорила, но и заплатила адвокатското възнаграждение. В случая, както бе посочено договор за правна защита и съдействие не е приложен по делото.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 вр. чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд, второ отделение,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 3438 от 20.05.2022 г., постановено по адм. д. № 7002/2021 г. по описа на Административен съд София – град и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ заповед № РД - 09-09-55/02.06.2021 г. на главния архитект на Столична община.

ВРЪЩА административната преписка на главния архитект на Столична община за ново произнасяне съобразно указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на настоящото решение.

ОСЪЖДА Столична община да заплати на П. Б. сумата 430 лв. (четиристотин и тридесет лева), представляваща направени по делото разноски.

Решението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ИЛИЯНА ДОЙЧЕВА

секретар:

Членове:

/п/ С. В. п/ СВЕТЛОЗАР РАЧЕВ