Върховният административен съд на Р. Б. - Шесто отделение, в съдебно заседание на петнадесети март две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: Р. В. Членове: ХАЙГУХИ Б. Н. при секретар М. С. и с участието на прокурора В. Н. изслуша докладваното от председателя Р. В. по административно дело № 219 / 2023 г.
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по касационна жалба на В. Терзи, от [населено място] , област Разград, подадена чрез пълномощника адвокат Н. М. срещу решение № 162 от 02.11.2022г. по адм. дело № 175/2022г. на Административен съд - Разград в частта, с която е отхвърлено оспорването му срещу решение № 1012-16-175/1 от 19.07.2022 г. на Ръководителя на Териториално поделение на Националния осигурителен институт – Разград и не е признат за действителен, т. н. „закупен” стаж за времето, през което жалбоподателят се е обучавал в Институт за подготовка на учители в ІV-VІІІ глас „Д. М. гр.Силистра за периода от 01.10.1975г. до 28.02.1978г.
В касационната жалба се излагат се твърдения за неправилност на съдебното решение в обжалваната му част, като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита, че времето на наборната военна служба правилно е зачетен от съда като действителен стаж по смисъла на §1, ал.1, т.12 от ДР на КСО, но неправилно като такъв в хипотезата на чл.68, ал.3 от КСО не е зачетен стажа за периода 01.10.1975г. до 28.02.1978г., през който Терзи се е обучавал и за който период са били внасяни осигурителни вноски. По подробно изложени съображения в жалбата и допълнително становище се иска отмяна на същото.
Ответникът - ръководителя на ТП на НОИ гр.Разград не изразява становище по касационната жалба.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Касационната жалба е допустима като подадена от надлежна страна, при наличие на правен интерес и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна.
С обжалваното решение Административният съд - Разград е отхвърлил оспорването на В. Терзи срещу решение № 1012-16-175/1 от 19.07.2022 г. на Ръководителя на Териториално поделение на Националния осигурителен институт – Разград. Съдът е приел, че следва да се зачете за действителен осигурителен стаж времето през което Терзи е отбивал наборната си военна служба- 01.12.1973г.-30.09.1975г. От друга страна е приел, че правилно административния орган на основание чл.68, ал.3 от КСО не е признал за действителен, т. н. „закупен” стаж за времето, през което жалбоподателят се е обучавал в Институт за подготовка на учители в ІV-VІІІ глас „Д. М. гр.Силистра за периода от 01.10.1975г. до 28.02.1978г. Направил е краен извод, че не са налице предпоставките на чл.68, ал.3 за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, тъй като Терзи няма необходимия минимален 15 годишен действителен осигурителен стаж. Решението е правилно.
Установено е от фактическа страна, че със заявление вх. № 2113-16-249 от 14.04.2022 г. до директора на ТП на НОИ – Разград В. Терзи е поискал отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание чл. 68, ал. 3 от КСО. Към заявлението са били приложени и съответните документи за доказване на осигурителния стаж, в т. ч. военна книжка серия ПЛ, № 073949 от 27.05.1985 г., от която е видно, че от 01.12.1973 г. до 30.09.1975 г. Терзи е бил на наборна военна служба в частите на Българската армия, както и удостоверение УП-16 № 1021-16-66/1 от 02.02.2022 г. от ТП на НОИ – Разград. От последното се установява, че Терзи е завършил полувисше образование в Институт за подготовка на учители в IV-VIII клас "Д. М. , гр. Силистра с период на обучение от 01.10.1975 г. до 28.02.1978 г., за който период е внесъл дължимите осигурителни вноски за осигурителен стаж на основание чл. 9а, ал. 3 във вр. с ал. 1 от КСО. Съгласно описа на осигурителния стаж на оспорващия е зачетен осигурителен стаж от III-та категория труд в размер на 15 години 00 месеца и 19 дни, в т. ч. 1 година и 10 месеца наборна военна служба като срочнослужещ за времето от 01.12.1973 г. до 30.09.1975 г., и 2 години и 5 месеца обучение за завършено полувисше образование за времето от 01.10.1975 г. до 01.03.1978 г. С разпореждане [номер]-16-235 от 21.06.2022 г. ръководителят на "ПО" при ТП на НОИ – Разград е отказал да отпусне лична пенсия за ОСВ считано от 01.04.2022 г. Административният орган приел, че Терзи има навършена възраст по чл. 68, ал. 3 от КСО, но няма 15 години действителен осигурителен стаж. Зачел е осигурителния стаж по категория и размер, съобразно зачетения в описа на осигурителния стаж, но не е зачел времето на наборната военна служба и периодът на закупеното образование за действителен осигурителен стаж, позовавайки се на § 1, ал. 1, т. 12 от ДР на КСО, като по този начин е приел, че действителния осигурителен стаж на оспорващия по чл. 68, ал. 3 от КСО е 10 години 09 месеца и 19 дни. На това основание е счел, че не е налице изисквания от закона 15 години действителен осигурителен стаж без превръщане по реда на чл. 104 от КСО. Разпореждането е обжалвано пред ръководителя на ТП на НОИ – Разград, който с решение № 1012-16-175/1 от 19.07.2022 г. е отхвърлил жалбата. За да постанови решението си административният орган се е позовал на разпоредбата на § 1, ал. 1, т. 12 от ДР на КСО, като е приел че времето, през което Терзи е отбил наборната си военна служба, не отговаря на определението за "действителен стаж", дадено в тази разпоредба, тъй като не е действително положен.
С оглед на така установеното от фактическа страна правилно първоинстанционният съд е приел, че времето, през което Терзи е отбил наборната си военна служба, следва да бъде зачетено за действителен осигурителен стаж. В нормата на чл. 9, ал. 7 КСО, в редакцията й изм. - ДВ, бр. 15 от 2013г., в сила от 01.01.2014г., изрично е записано, че за осигурителен стаж при пенсиониране се зачита периодът на наборна или мирновременна алтернативна служба. За тези периоди се внасят осигурителни вноски в размера за фонд "Пенсии" за сметка на държавния бюджет върху минималната работна заплата към датата на отпускане на пенсията. В този смисъл е и нормата на чл. 44, ал. 1 НПОС, съгласно която за осигурителен стаж от трета категория се признава времето на наборна военна служба, като за този стаж се дължат осигурителни вноски от републиканския бюджет. При наличие на изрична нормативна уредба на цитирания осигурителен стаж, то липсва правно основание за коментар дали той е действителен или не по смисъла на § 1, ал. 1, т. 12 от ДР на КСО. Периодът на наборна военна служба е 01.12.1973 г. до 30.09.1975 г. и зачитането на осигурителния стаж е било регламентирано от чл. 81 от отменения ППЗП. След като стажът е положен при действието на цитирания текст, допълнителен аргумент за признаването му се черпи и от нормата на § 9, ал. 1 от ПЗР на КСО, изм. обн. ДВ, бр. 102 от 2005 г., в сила от 20.12.2005 г. Стигайки до аналогични правни изводи, първоинстанционният съд правилно е приложил материалния закон. Поради това изложените в административния акт доводи са неоснователни. Поддържаната от пенсионния орган теза, че времето на наборна военна служба не може да бъде зачетено за действителен стаж, е лишена от правно основание. В посочения смисъл е константната практика на Върховния административен съд, VІ отделение–решение № 15446 от 11.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6749/2018 г., VI о., с подробно цитирана съдебна практика, решение на ВАС № 15446/11.12.2018 г. по адм. д. № 6749/2018 г; решение на ВАС № 6234/24.04.2019 г. по адм. д. № 1300/2019 г., решение № 6611 от 02.06.2021г. по адм. дело № 4442/2021г. и др. , Решение № 6611 от 2.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 4442/2021 г., Решение № 6152 от 22.06.2022 г. на ВАС по адм. д. № 1422/2022 г., Решение № 12404 от 7.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6255/2020 г. Отделно, както е приел ВАС в решение № 11681/03.10.2018г. по адм. дело № 10591/2017 г., към военната служба е неприложимо разграничението за действителен и недействителен осигурителен стаж, а същата следва да бъде зачетена само като действителен осигурителен стаж по смисъла на §1, т.12 от ДР на КСО във връзка с чл. 68, ал. 3 от КСО.
Вторият спорен въпрос по делото е свързан с претенцията на Терзи за зачитане на действителен осигурителен стаж периодът на обучение от 01.10.1975 г. до 01.03.1978 г. (2 години и 5 месеца), през който той е следвал полувисшето си образование и за който е внесъл дължимите осигурителни вноски, или т. н. „закупен”стаж. Правилно първоинстанционният съд, съответно административния орган е приел, че този стаж се признава за осигурителен стаж при пенсиониране на основание чл. 9а, ал. 1, т. 1 от КСО / нова разпоредба ДВ бр. 100/2010 г. в сила от 01.01.2011 г. с последващи изменения/, но същият не е действителен по смисъла на § 1, ал. 1, т. 12 от ДР на КСО във вр. с чл. 68, ал. 3 от КСО. Съгласно цитираната разпоредба на чл. 9а, ал. 1, т. 1 от КСО за осигурителен стаж при пенсиониране, ако не е зачетен на друго основание и са внесени осигурителни вноски съгласно ал. 3, се зачита времето на обучение на лицата, завършили висше или полувисше образование, но за не повече от срока на обучение, предвиден по учебния план за завършената специалност. Според чл. 45, ал. 1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС) времето по чл. 9а, ал. 1 от КСО, за което са внесени осигурителни вноски съгласно чл. 9а, ал. 3 от КСО, се зачита за осигурителен стаж от трета категория. То се установява с удостоверение образец УП-16. От представеното по делото удостоверение е видно, че Терзи е завършил полувисше образование в Институт за подготовка на учители в IV-VIII клас "Д. М. , гр. Силистра с период на обучение от 01.10.1975 г. до 28.02.1978 г., за който период на 31.01.2022 г. е внесъл дължимите осигурителни вноски за осигурителен стаж при пенсиониране в размера, определен за фонд "Пенсии". В този смисъл т. н. "закупен" от оспорващия стаж за времето на обучението му правилно е зачетен от пенсионния орган като осигурителен стаж при пенсиониране в общия случай на чл. 68, ал. 1 и ал. 2 от КСО, но не и за действителен такъв в хипотезата на чл. 68, ал. 3 от КСО. В настоящият случай е приложима разпоредбата на § 1, ал. 1, т. 12 от ДР на КСО – в сила от 01.01.2015 г., съгласно която "действителен стаж" е действително изслуженото време по трудово или служебно правоотношение, или времето, през което лицето е работило по друго правоотношение и е било задължително осигурено за инвалидност, старост и смърт. Изложените в обратната насока касационни оплаквания са неоснователни.
С оглед на изложеното правилно първоинстанционният съд е приел, че въпреки признаване на наборната военна служба за посочения период за действителен осигурителен стаж, решението на административният орган като краен резултат е правилно. Жалбоподателят към момента на подаване на заявлението за пенсиониране няма изискуемият се от чл. 68, ал. 3 от КСО 15 години действителен осигурителен стаж, поради което за него не е възникнало правото на пенсия по тази разпоредба. Първоинстанционният съд е изяснил релевантните по спора факти и обстоятелства, обсъдил е представените доказателства, които са относими, допустими и необходими, както и доводите на страните, въз основа на което е извел обосновани и правилни изводи, които се споделят от настоящия състав. Правилно е приел, че като краен извод в случая за жалбоподателя не са налице предпоставките на чл.68, ал.3 от КСО за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст.
По изложените съображения оспореното решение е правилно и законосъобразно. Поради липса на касационни основания, същото следва да се остави в сила.
Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 162 от 02.11.2022г. по адм. дело № 175/2022г. на Административен съд - Разград.
Решението не подлежи на обжалване.
Вярно с оригинала,
Председател:
/п/ РОСЕН ВАСИЛЕВ
секретар:
Членове:
/п/ Х. Б. п/ ВЕСЕЛА НИКОЛОВА