№ 468/08.06.2022 г.Върховен касационен съд на Р. Б. в закритото съдебно заседание на десети май две хиляди двадесет и втора година в състав:Председател: Веска Райчева

Членове: Геника Михайлова

Анелия Цановаразгледа докладваното от съдия Михайлова гр. д. № 4797 по описа за 2021 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Обжалвано е решение № 1029/08.06.2021 г. по гр. д. № 850/2021 г., с което Окръжен съд – Варна, потвърждавайки решение № 261766/22.12.2020 г. по гр. д. №7718/2019 г. на Районен съд – Варна, осъжда Г. Д. Х. да заплати на Р. И. Х. на основание чл. 155, ал. 2, вр. чл. 59 ЗЗД сумата 3 575.70 евро – сбор от платените от ищеца на 22.05.2014 г. и 01.07.2014 г. в качество на ипотекарен длъжник две вноски по договор за кредит № T./13.04.2009 г. с „У. Б. АД, ведно със законната лихва, считано от 21.05.2019 г.

Решението се обжалва от Г. Х. с искане да бъде допуснато до касационен контрол по процесуалноправни въпроси, които се свеждат до следния: Допустимо ли е в новия процес след влязло в сила решение, с което между същите страни изцяло е уважен частичният иск по чл. 155, ал. 2, вр. чл. 59 ЗЗД, ответникът-основен длъжник да оспори регресните права на ищеца-ипотекарен длъжник с твърдения, които не са били заявени по приключилото дело. Касаторът счита въпроса включен в предмета на обжалване (общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационния контрол), а допълнителната по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК обосновава с довод, че въззивният съд го е решил в противоречие с т. 2 от ТР № 3/22.04.2019 г. по тълк. д. № 3/2016 г. ОСГТК на ВКС. По същество се оплаква, че решението е неправилно, доколкото въззивният съд е отказал да събере необходимите доказателства и да се произнесе по възражението за липса на регресно вземане, основано на незаявени твърдения по приключилото дело. Претендира разноските по делото.

Ответникът по касация Р. Х. възразява, че повдигнатите въпроси нямат претендираното значение, а решението е правилно. Претендира разноски в касационното производство.

Настоящият състав намира жалбата с допустим предмет (решението е въззивно, по гражданско дело с цена на иска над 5 000 лв.), от процесуално легитимирана страна (касатор е ответникът по уважения иск), спазен е срокът по чл. 283 ГПК и всички останали предпоставки за редовност и допустимост на жалбата, а решението следва да бъде допуснато до касационен контрол, макар и при основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 2 ГПК. Съображения:

Ищецът е обосновал предявения иск с твърденията, че: 1) е длъжник, обезпечил с ипотека върху собствения си апартамент в [населено място] задълженията на ответника, възникнали с договор за кредит № T./13.04.2009 г. с „У. Б. АД; 2) Банката е отпуснала кредита от 68 000 евро на ответника и 3) ищецът е платил на Банката на 16.04.2013 г., 19.04.2013 г., 20.12.2013 г., 16.01.2014 г., 13.03.2014 г., 22.05.2014 г. и 01.07.2014 г. вноски с настъпил падеж, непогасени от ответника, поради което се е суброгирал в правата на Банката за сумата 7 807.53 евро (сбор от платеното). Заявил е да предявява иска си също като частичен за сумата 3 575.70 евро, на колкото възлиза сборът от последните две вноски, платени на 22.05.2014 г. и на 01.07.2014 г. (2 810 евро + 765.70 евро).

Ответникът е оспорил иска с възражение, че ищецът не разполага с регресни права. Обосновал го е с твърденията, че е предоставил отпуснатите от Банката кредитни средства в заем на ищеца за довършване на строеж на една сграда в [населено място] от „К. Р. Г. АД дружество, на което ищецът е представляващ изпълнителен директор, с уговорка ищецът да връща заема на Банката при същите условия, при които тя е отпуснала кредита на ответника. Ответникът се бил съгласил също да получи в обезпечение собствеността на един апартамент в сградата в [населено място], който му бил продаден от „К. Р. Г. АД с договор по н. а. № 44/14.04.2009 г.

Въззивният съд е приел, че искът е частичен, квалифицирал го е по чл. 155, ал. 2, вр. чл. 59 ЗЗД и го е уважил изцяло. Намерил е за преклудирано възражението на ответника. Позовал се е на приложено влязло в сила решение. С решението по предходно дело между същите страни изцяло е уважен осъдителен иск по чл. 155, ал. 2, вр. чл. 59 ЗЗД за сумата 640 евро - заявена част от 7 807.53 евро (сбор от същите седем вноски с настъпил падеж, които ищецът и по настоящото дело твърди да е платил вместо ответника като ипотекарен длъжник). Въззивният съд е установил, че по приключилото дело ответникът също е оспорил регресните права на ищеца, но с твърдения, че ищецът, а не ответникът е основният длъжник по договора с „У. Б. АД, т. е. че договорът за кредит е нищожен поради персонална симулация и е породил действие между Банката и прикрития длъжник (ищеца). Въззивният съд е приел, че влязлото в сила решение по изцяло уважения частичен иск преклудира възможността ответникът да въведе и в настоящия процес твърденията за липсата на регресни права. Формираната сила на пресъдено нещо на влязлото в сила решение между същите страни по уважения частичен иск е за основанието (юридическите факти, породили вземането по изцяло уважения частичен иск). Оспорените от ответника регресни права с възражението по настоящото дело са част от основанието на иска. Те са материалноправна предпоставка и граница на суброгацията по чл. 155, ал. 2 ЗЗД, каквато е квалификацията и на предявения в настоящото производство иск. Преклудирана е възможността ответникът да твърди, че регресните права на ищеца не са възниквали. Недопустимо е също да се събират доказателства в установяването на преклудирани твърдения, а въззивният съд не дължи да разглежда по същество правоизключващото възражение. Искът по чл. 155, ал. 2, вр. чл. 59 ЗЗД е уважен изцяло до пълния предявен размер за сумата 3 575.70 евро.

При този предмет на решението настоящият състав намира, че касационното обжалване следва да бъде допуснато, но при основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 2 ГПК. Смисълът на нормативното тълкуване, извършено с т. 2 и 3 от ТР № 3/22.04.2019 г. по тълк. д. № 3/2016 г. ОСГТК на ВКС е да е недопустимо след влязло в сила решение, с което между същите страни изцяло е уважен частичен иск, вземането да се претендира повторно в неговия пълен размер. Нов иск е допустим само за другата, непресъдена част. С влязлото в сила решение по предходното дело между същите страни изцяло е уважен частичния иск по чл. 155, ал. 2, вр. чл. 59 ЗЗД между същите страни за сумата 640 евро – част от сумата 7 807.53 евро (сбор от седемте плащания), включително за предявената по настоящото дело част от двете платени на 22.05.2014 г. и на 01.07.2014 г. от ищеца на Банката за сумите 2 810 евро и 765.70 евро. С обжалваното решение искът е уважен за сборът от тези две плащания. Съществува вероятност решението да е частично недопустимо. Повдигнатият процесуалноправен въпрос касае правилността на решението. Ще бъде разгледан заедно със заявените касационни основания, но след като се установи или изключи вероятността за абсолютната процесуална пречка по чл. 299, ал. 1 ГПК.

При тези мотиви, съдътОПРЕДЕЛИ :ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 1029/08.06.2021 г. по гр. д. № 850/2021 г. на Окръжен съд – Варна.

Указва на касатора в 1-седмичен срок от съобщението да представи документ за внесена в полза на Върховен касационен съд държавна такса от 139. 87 лв.

Делото да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание или за връщане на касационната жалба в зависимост от представяне на платежния документ в дадения срок.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.