О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 246

гр. София, 07.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на осемнадесети май две хиляди двадесет и втора година в състав:

Председател: ПЛАМЕН СТОЕВ

Членове: ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА

РОЗИНЕЛА ЯНЧЕВА

като разгледа докладваното от съдия Янчева гр. дело № 643 по описа за 2022 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба вх. № 371296/22.12.2021 г., подадена от Столична община, чрез адвокат А. Д., срещу решение № 266533 от 12.11.2021 г. по гр. д. № 7163/2020 г. на Софийски градски съд в частта, с която е потвърдено решение № 11689 от 14.01.2020 г. по гр. д. № 33673/2019 г. на Софийски районен съд за осъждане на Столична община да заплати на Т. В. М., на основание чл. 49 ЗЗД, сумата от 5000 лв., представляваща стойността на неимуществени вреди, изразяващи се във физически болки и страдания, силен емоционален и психически дискомфорт, претърпени от ищцата вследствие на ухапване от бездомно куче на 22.04.2019 г., около 16.30 ч., в [населено място],[жк], на [улица], в близост до № 21г, ведно със законната лихва от 22.04.2019 г. до окончателното плащане.

Въззивният съд е изложил, че отговорността по чл. 49 ЗЗД е гаранционно-обезпечителна и е производна за възложителя на работата, като възниква доколкото е налице виновно и противоправно поведение на извършителя на работата и зависи изцяло от обема на отговорността на причинителя, която е лична и виновна по смисъла на чл. 45 ЗЗД. Възложителят на работата отговаря по чл. 49 ЗЗД за вредите, причинени от негови работници и служещи при или по повод на възложената им работа, и тогава, когато не е установено кой конкретно измежду тях е причинил тези вреди. За да...