Определение по гр. д. на ВКС , ІV-то гражданско отделение стр.3

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 460

София, 07.06. 2022 година

Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на 02.02.2022 година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Зоя Атанасова

ЧЛЕНОВЕ: Владимир Йорданов

Димитър Димитров

разгледа докладваното от съдия Йорданов

гр. дело № 3002 /2021 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Деари фууд България“ АД срещу въззивно решение № 38 /26.04.2021 г. по въззивно гр. д. № 75 /2021 година на Габровския окръжен съд, с което е потвърдено решение от 11.01.2021 г. по гр. д. № 378 /2020 г. на Севлиевския районен съд, с което е отхвърлен предявеният от жалбоподателя срещу И. М. Я. иск с правно основание чл.207, ал.1, т.2 КТ за сумата 11 604.54 лева, представляваща обезщетение за щета от липса.

Ответникът по касационната жалба И. М. Я. в писмен отговор оспорва наличието на основания за допускане на касационно обжалване.

Жалбата е допустима, тъй като е обжалвано въззивно решение по иск, за който не е предвидено ограничение за касационно обжалване.

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че вредата е с неустановен произход, т. к. парите са били откраднати.

По-подробно за мотивите на въззивния съд:

Искът е с правно основание чл.211 вр. чл.207, ал.1, т.2 КТ.

Към 04.09.2019 г., когато се твърди установяването на липсата на парични средства, ответникът е бил в трудово правоотношение с дружеството и е изпълнявал отчетническа дейност.

За да се реализира пълната имуществена отговорност на работника, изпълняващ отчетническа функция, следва липсата да е с неустановен произход.

Въззивният съд се е позовал на приетото с ППВС 5 /15.10.1955 г., че ответникът може да обори в хода на съдебния процес законовата презумпция за виновност, като докаже, че липсата не се дължи на негови действия и бездействия. Ответникът не отговаря за щетите, ако...