О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 106

гр. София, 07.06.2022 година

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Р. Б. Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на втори юни през две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Камелия Маринова

ЧЛЕНОВЕ: В. М.

Е. Д.

като изслуша докладваното от съдия В. М. ч. гр. д. № 1634 по описа за 2022 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 3, т.1 ГПК.

Образувано е по частна жалба на В. Н. Н. срещу определение № 566 от 20.12.2021г. постановено по ч. гр. д.№583/2021г. на Варненския апелативен съд, с което е потвърдено определение № 3598 от 11.10.2021г. по гр. д. № 3480/2010г. на Варненския окръжен съд за прекратяване на производството по делото на основание чл. 130 ГПК.

В частната жалба се поддържа, че определението е неправилно, незаконосъобразно и в нарушение на гражданските му права по Конституция, по Гражданския процесуален кодекс, както и в нарушение на Етичния кодекс на българските магистрати. В приложеното изложение се позовава на очевидна неправилност на въззивното определение - основание по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК, като счита, че определението е постановено в нарушение на основен принцип в процесуалното право, съобразно разпоредбата на чл. 2 ГПК, съгласно който „съдилищата са длъжни да разгледат и разрешат всяка подадена до тях молба за защита и съдействие на лични и имуществени права“.

С писмения си отговор ответникът по частната жалба УМБАЛ „С. М. ЕАД чрез процесуалния представител гл. юрисконсулт П. Р. поддържа, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване, както и че обжалваното определение е правилно.

Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, намира, че частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от легитимирано лице срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Производството по гр. д. № 3480/2020г. на Варненски окръжен съд е образувано по иск на В. Н. Н. срещу УМБАЛ „С. М. ЕАД с правно основание чл.49 вр. чл. 45 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати обезщетение в размер на 80 000лв. за причинени неимуществени вреди -неприятни преживявания, болки и страдания, уронване на авторитета му в обществото, които са претърпени вследствие невярно и неправилно освидетелстване на ищеца поради незаконосъобразните действия на служител на ответника - д-р С. В., изразяващи се в даване на грешно заключение в качеството му на вещо лице-психиатър по НАХД № 2537/2019г. на Варненския районен съд досежно психиатричния статус на ищеца.

Варненски окръжен съд е прекратил производството по делото като недопустимо. Счел е, че даването на невярно заключение от вещо лице пред съд е престъпление по чл. 291 НК и установяването на това престъпление може да стане само по предвидения в закона ред - с присъда на наказателния съд, съотв. одобрено от такъв съд споразумение или от гражданския съд с установителен иск по чл. 124, ал.5 ГПК, който е допустим само в изрично предвидени от законодателя хипотези. Такива в случая не са налице. Гражданският съд в производство по иск по чл. 49 ЗЗД не може да установява дали е извършено престъпление - чл. 17, ал.1 ГПК.

Варненски апелативен съд е потвърдил преграждащия акт. Посочил е, че разглеждането на предявения иск предпоставя установяване в производството на обстоятелството, че служителят на ответника, изготвил съдебно-психиатрична експертиза, съзнателно е дал невярно заключение като вещо лице по нахд №2537/19г. на Варненския районен съд - с грешни и нагласени диагнози за наличие на психични заболявания, от които в действителност ищецът не страда. Даването на невярно заключение от вещо лице пред съд или пред друг надлежен орган на властта, независимо дали е съзнателно или по непредпазливост /чл.291, ал.1 и ал.2 от НК/, е въздигнато в престъпление от общ характер против правосъдието. Процесуалният способ за установяване на престъпление е с влязла в сила присъда, респ. споразумение по НПК, или с уважен установителен иск за факта на престъплението по чл.124, ал.5 от ГПК, който иск е допустим само в предвидените случаи: когато наказателно преследване против дееца не може да бъде образувано, прекратено е или спряно на посочените в нормата основания, както и ако извършителят е останал неоткрит. Съдът е посочил, че не се твърди, нито се установява наличието на влязла в сила присъда или на някоя от предвидените в чл.124, ал.5 от ГПК хипотези, допускащи установяването на престъпно обстоятелство по гражданскоправен ред. Намерил е за несъстоятелна тезата, че с иска не се цели установяване на престъпно деяние, а само това, че заключението е невярно, с неправилно поставени диагнози. Претенцията на ищеца за обезвреда на вреди е свързана именно с факта на депозиране на това заключение пред съд, изслушването му и приобщаването му към доказателствения материал по делото. След като претенцията за ангажиране на гражданската отговорност за вреди от твърдяно престъпление е предпоставена от установяване на престъпното обстоятелство по надлежния ред, а в настоящия случай такова не е осъществено, то предявеният иск е недопустим.

Настоящият състав на Върховния касационен съд, Второ гражданско отделение намира, че липсва основание за допускане на касационно обжалване.

Въззивното определение не е очевидно неправилно както счита касатора. Не е налице нито една от хипотезите, които биха могли да обусловят очевидна неправилност - нарушение на императивна правна норма, на основни съдопроизводствени правила - липса на мотиви на обжалвания акт, или наличие на явна необоснованост с оглед правилата на формалната логика. От мотивите на съдебния акт и от извършените от съда действия не произтича нарушение на принципа на чл.2 ГПК, задължаващ съдилищата да разгледат и разрешат всяка подадена до тях молба за защита и съдействие на лични и имуществени права. Това задължение за съда възниква само при неговото надлежно сезиране, което предполага редовност и допустимост на исковата молба. Разпоредбата на чл. 130 ГПК задължава съда да извърши проверка за допустимост на предявения иск и ако констатира недопустимост последицата е връщане на исковата молба. Именно така е процедирал първоинстанционния съд - пристъпил е към разглеждане на исковата молба е и установил нейната недопустимост, при което се е произнесъл по предвидения в закон начин - чл. 130 ГПК. Въззивният съд е потвърдил извода за недопустимост на иска поради това, че съдът не би могъл в производството по чл. 49 ЗЗД да установява наличието на престъпно обстоятелство, извън предвидените в закона /чл. 124, ал.5 ГПК/ хипотези. Предвид изложеното съдебният акт не поражда съмнение за очевидна неправилност.

Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о.

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 566 от 20.12.2021г. постановено по ч. гр. д.№583/2021г. на Варненския апелативен съд по частната касационна жалба на В. Н. Н..

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: