О П Р Е Д Е Л Е Н И Е№ 251София, 06.06.2022 година
Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Маргарита Соколова
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Гълъбина Генчева
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 677 от 2022 година, и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба с вх.№4594/25.11.2021г., подадена от „Сдружение на ловците и риболовците в Попово“, чрез процесуалния му представител адв.Б. С. К. от АК-Т., срещу решение №85, постановено на 18.10.2021г. от Апелативен съд – В., I състав по в. гр. д.№252/2021г., с което решението на първоинстанционния съд е отменено в частта, с която искът, предявен от „Димитрови ИВ“ЕООД против „Сдружение на ловците и риболовците в Попово“ за осъждане на ответника да заплати сумата, представляваща разликата над 28287.58лв и до 29334.41лв. и вместо това е осъдил „Сдружение на ловците и риболовците в Попово“ да заплати на „Димитрови ИВ“ ЕООД сумата, представляваща разликата над 28287.58лв. до 29334.41лв., представляваща обезщетение за вреди от пропуснати ползи от нанесени вреди от диви животни (дивеч) в земеделски земи, обработвани от дружеството в землището на [населено място] и засети с био-слънчоглед, настъпили през лятото на 2020г., ведно със законната лихва върху главницата (разликата над 28287.58лв. до 29334.41лв., считано от датата на подаване на исковата молба (20.08.2020г.) до окончателното изплащане на основание чл. 50 ЗЗД вр. чл. 79, ал. 1 ЗЛОД, както и в частта, с която е потвърдено решението на първоинстанционния съд, с което „Сдружение на ловците и риболовците в Попово“ е осъдено да заплати на „Димитрови ИВ“ ЕООД сумата от 28287.58лв., представляваща обезщетение за вреди от пропуснати ползи от нанесени вреди от диви животни в земеделски земи, обработвани от дружеството, в землищата на селата Медовина, С. и Б., [община] и засети с био-слънчоглед, настъпили през лятото на 2020г.
В изложението към касационната жалба се поддържа, че е налице основание за допускане на въззивното решение до касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК и чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК. Касаторът счита за очевидно неправилен извода на въззивния съд, че той следва да носи отговорност за причинените вреди при липсата на доказателства дружеството-ищец да е предприело мерки за опазване на селскостопанското имущество, каквито са предвидени в Закона за опазване на селскостопанското имущество. Поддържа, че след като дружеството-ищец не е предприело нито една от тези мерки, то само се е поставило в неблагоприятно положение и не може да черпи права от собственото си поведение на недобросъвестен стопанин, на когото изрично е възложено предприемането на тези мерки (своя или наета денонощна охрана, използване на отблъскващи дивеча репеленти, заграждане с огради или електропастир, използване на прогонващи дивеча средства, застраховане на селскостопанското имущество срещу вреди, причинени от диви животни).
Навежда довод, че в чл. 80, т. 3 от Закона за лова и опазване на дивеча е изрично предвидено, че обезщетение за щети, нанесени от дивеч, не се изплащат в случаите, когато стопанисващите земеделското имущество не са изпълнили мерките по чл. 78, ал. 2 ЗЛОД, която препраща към З..
Позовава се и на разпоредбата на чл. 80, т. 5 ЗЛОД, според която не се заплаща обезщетение за вреди, нанесени на земеделски култури, в райони където има и домашен добитък, като поддържа, че по делото не е доказано именно диви животни да са нанесли претендираните щети.
За неправилна счита и дадената от съда квалификация на предявения иск, като поддържа, че чл. 50 ЗЗД има предвид отговорност за вреди от домашни животни (кучета, крави, овце), които се намират под надзора на собствениците си и те са длъжни ди ги пазят, водят на повод, държат в съответните помещения, каквито задължения ловците нямат. Излага съображения, че именно поради това ловните сдружения носят отговорност за вреди само в изрично предвидените в закона случаи – ако не са извършили съответните ловностопански мероприятия, предвидени в ЗЛОД (задължителна норма за отстрел, за да не се увеличава прекомерно популацията, както и да правят хранилки в гората за зърнени и листни фуражи и дивечови ниви, за да се отклоняват животните от полето).
Поддържа също така, че в съдилищата в Р. Б. има вече десетки дела, заведени от земеделски производители срещу ловните сдружения за обезщетения за вреди, причинени от дивеч и са постановени стотици съдебни решения, като се очертават две принципни насоки – част от съдилищата приемат, че при щети, причинени на земеделски имоти от дивеч, отговорността е на стопанисващите дивеча ловни сдружения и Държавни ловни стопанства, а друга част от съдилищата приемат, че последиците от щетите, причинени от дивеч, следва да се понесат от земеделските производители, които са задължени да охраняват и опазват земеделските имоти. Счита, че по причина наличие на такава противоречива практика следва да бъде предложено на ОСГК на ВКС по реда на чл. 292 ГПК да постанови тълкувателно решение по приложението на чл. 50 ЗЗД във вр. с чл. 78-80 ЗЛОД във вр. с чл. 2 З. по кардиналния въпрос за отговорността за щети, причинени от дивеч на селскостопански имоти.
В писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК ответникът по касационна жалба „Димитрови ИВ“ ЕООД чрез процесуалния си представител адв. А. Ж. от АК-В. изразява становище, че въззивното решение не следва да бъде допускано до касационно обжалване по изложените в отговора съображения. Претендира присъждане на направените по делото разноски.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.
Досежно наличието на предпоставки за допускане на касационно обжалване съображенията са следните:
„Димитрови ИВ“ ЕООД е предявило срещу „Сдружение на ловците и риболовците в Попово“ иск за заплащане на обезщетение в размер на 58274.15лв. за вреди на селскостопански посеви, нанесени от диви животни, с твърдението, че е земеделски производител и стопанисва земеделски земи, находящи се в землищата на [населено място], [населено място], [населено място] и [населено място], всички в [община], част от които били засети от него за стопанската 2019/2020г. със слънчоглед - биологична продукция (надлежно сертифицирана). Поддържа, че през месец юни 2020г. установил значителни щети от диви животни (дивеч по см. на ЗЛОД), нанесени върху така засетите със слънчоглед площи, за което незабавно сезирал Р.-Шумен. Била съставена комисия със заповед на директора на Р.-Шумен №РД05-00155/26.06.2020г., която на 20.07.2020г. в присъствието на представител на дружеството, извършила оглед на засегнатите имоти, като констатирала нанесени щети върху посевите от благороден елен, кошута и дива свиня, но общият извод бил, че щетите са малки (според посочените в протокола площи) и не следва да бъдат възмездявани, което твърдение представителят на дружеството изрично оспорил и възраженията му са отразени в протокола. Твърди, че за извършване на оглед и замерване на засегнатите площи веднага след това потърсил становище от дипломиран агроном, който констатирал претендираните с исковата молба щети върху площ от 276 дка, върху които са били изцяло унищожени посевите от слънчоглед. Поддържа, че територията на посочените земеделски земи, засегнати от щетите, нанесени от дивеч, се намира в район, стопанисван от „Сдружение на ловците и риболовците в Попово“, [населено място] съгласно договор от 07.08.2009г. за предоставяне на стопанисване на дивеч на ловни сдружения по чл. 30 ЗЛОД, сключен между ТП Д. „Ч. Л.“, [населено място] и „Сдружение на ловците и риболовците в Попово“ и като стопанисващ дивеча това сдружение дължи обезщетение за нанесените от същия щети на осн. чл. 79, ал. 1 ЗЛОД.
В писмен отговор в срока по чл. 131 ГПК „Сдружение на ловците и риболовците в Попово“ е оспорило така предявения иск, като на първо място оспорва твърденията на ищеца за унищожен биологично сертифициран слънчоглед, съответно и посочените от ищеца размери. Поддържа, че изготвената частна експертиза, възложена от ищеца като заинтересована страна, не може да установи надлежно твърденията му, доколкото дадените стойности от същата значително се различават от тези, посочени в протокола на комисията, назначена от директора на Р. Шумен, които са действително установените размери. По негово искане като трето лице-помагач е конституирано ТП Д. „Ч. лом“, което също изразява становище, че предявеният иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
При така очертания предмет на спора въззивният съд е приел, че е сезиран с иск, предявен по реда на чл. 50 ЗЗД, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЛОД.
Изложил е съображения, че нормата на чл. 50 ЗЗД предвижда безвиновна отговорност за вреди, причинени от животни, за собственика и лицето, под чийто надзор се намират животните; че съгласно разпоредбата на чл. 2, ал. 1 ЗЛОД дивечът в Р. Б. е частна държавна собственост (доколкото не се твърдят изключенията, определени в закона) и се стопанисва по ловно-стопански райони на популационен принцип, от посочените в чл. 34 ЗЛОД лица. Взел е предвид, че страните не спорят, а и се установява от представения договор от 07.08.2009г. за предоставяне на стопанисването на дивеча на ловните сдружения по чл. 30 ЗЛОД, сключен между Д.„Ч. Л.“, [населено място] като възложител и „Сдружение на ловците и риболовците в Попово“, като изпълнител, по реда на чл. 29, ал. 8 ППЗЛОД, със срок от 15 години, че на сдружението-ответник по иска е възложено извършването на стопанисването и ползването на дивеча в посочените в договора ловно-стопански райони, в част от които попадат и землищата на [населено място], [населено място], [населено място] и [населено място], всички попадащи в района на дейност на Л. на „Сдружение на ловците и риболовците в Попово“, определен с посочената в договора заповед. Посочено е, че на осн. чл. 79, ал. 1 ЗЛОД обезщетенията за щети, нанесени от дивеча в ловно-стопанските райони на земеделски култури, горска растителност и на домашни животни в разрешените за паша райони, се заплащат от лицата, стопанисващи дивеча, каквото лице се явява ответникът по см. на чл. 34, ал. 1, т. 4 ЗЛОД и чл. 30, ал. 2 ППЗЛОД, а от своя страна той като възложител е сключил с третото лице помагач като ползвател на 26.07.2019г. по реда на чл. 115, ал. 2 ППЗЛОД договор за предоставяне на правото отстрел по реда на организирания ловен туризъм на дивеча в ловно-стопанските райони, стопанисвани от ответника, като ползвателят е поел задължението да заплати обезщетенията за щети, нанесени по селскостопански култури от вида благороден елен, което обуславя и правния интерес от привличането на третото лице помагач.
Взето е предвид, че от представените по делото удостоверения от ОД „Земеделие“, [населено място] и ДФ „Земеделие“ се установява, че ищецът е регистриран като земеделски стопанин за стопанската 2019/2020г. за обща площ от 467, 4182 ха, от която 163, 8176 ха, засети със слънчоглед и е декларирал посочените в писмата площи по схеми и мерки за подпомагане, като посочените в исковата молба площи са включени в декларираните площи, всички, засети със слънчоглед и декларирани като биологично растениевъдство.
За безспорно е прието, че е била проведена изискуемата се от чл. 82 ЗЛОД, вр. чл. 117 ППЗЛОД административна процедура, а именно въз основа на подадено от ищеца заявление с вх. рег.№4709/23.06.2020г. е назначена със заповед от 26.06.2020г. на директора на Р. [населено място] комисия в изискуемия състав по чл. 117, ал. 4 ППЗЛОД, включваща в случая двама представители от ТП Д. „Ч. лом“, представител на общинската администрация, представител от „Сдружение на ловците и риболовците в Попово“ (като лице, стопанисващо дивеча) и представител на ищцовото дружество, като възражения, че заявлението не е било подадено в срока по чл. 117, ал. 2 ППЗЛОД пред първоинстанционния съд страните не са правили.
Взето е предвид, че съгласно съставения протокол от 20.07.2020г. комисията е извършила оглед на посочените в същия недвижими имоти, измежду които попадат посочените в исковата молба 11 бр. имота, като е установила, че всички са засети с маслодаен био-слънчоглед; че в протокола е посочено какво е състоянието на посева на всяка една нива и дали в същата се наблюдават щети, нанесени от дивеч (благороден елен, кошута, дива свиня); че за част от нивите поради недобре отгледаната култура комисията е посочила, че не може да даде обективна оценка за нанесена щета; че за друга част от нивите е констатирано че има видими щети, нанесени от дивеч-прехапване на пити и поваляне на част от стъблата и е посочена площта на засегнатите ниви. Взето е предвид също така, че според протокола не е констатирано да са били взети мерки за опазване на културите от нанасяне на щети на дивеча, че няма назначена охранителна фирма, която да охранява насажденията, като протоколът е подписан от представителя на ищцовото дружество със забележка, че не е съгласен с констатираните щети като % за всички парцели.
Посочено е, че една от предпоставките за възникване право на обезщетение за щети, нанесени от дивеча, съгласно чл. 80, т. 3 ЗЛОД е да бъдат изпълнени мерките по чл. 78, ал. 2 ЗЛОД, съгласно който собствениците на земи и гори изпълняват предвидените в Закона за опазване на селскостопанското имущество, Закона за горите и в други нормативни актове мерки с цел ограничаване на щети, които може да нанесе дивечът, но оплакванията на сдружението-ответник по иска, че нормите на чл.16 и чл.17 от З. задължават земеделския стопанин задължително да опазва земеделските си култури чрез назначаване на полска охрана и след като не е назначил такава, не може да му се следва обезщетение, са приети за неоснователни.
Взето е предвид, че съгласно показанията на св.А.А. (механизатор в ищцовото дружество) и св.И.Д. (търговски пълномощник на ищцовото дружество и баща на управителя му) от дружеството са били вземани мерки за предотвратяване набезите от диви животни, а именно от края на м.05, началото на м.06 посипване на гранули, отблъскващи с миризмата си животни (биологичен препарат, за закупуването на какъвто е представена по делото фактура) по краищата на нивите, гърмене на пиратки, служители са извършвали периодичен ежедневен обход на масивите с автомобили (денем и нощем), охранителната фирма, наета за опазване на посевите от царевица, е извършвала огледи по молба на управителя и на граничещите с тях посеви от слънчоглед. Посочено е, че показанията на тези свидетели следва да се ценят по реда на чл. 172 ГПК, но същевременно същите не противоречат на останалия събран по делото доказателствен материал.
Според въззивния съд е ноторно известно, че при посочените площи на земеделските блокове и начина им на обработка (механизирано и с ежегодно създавани различни масиви за ползване на земеделските земи по реда на чл. 37в ЗСПЗЗ) не биха могли да се поставят от стопанина трайни ограждения, вкл. т. нар. електропастири, които трябва да с дължина стотици километри, като ищецът като земеделски производител няма право сам да унищожи вредителите. От друга страна е прието, че и ответникът също е длъжен да взема мерки на осн. чл. 78, ал. 1 ЗЛОД като изпълнява предвидените в ловно-стопанския план мероприятия за ограничаване на щети от дивеча, като твърдения за изпълнявани такива мероприятия ответникът не е въвеждал в производството.
Предвид така установеното съдът е приел, че не е налице отрицателната предпоставка по чл. 80, т. 3 ЗЛОД.
Взето е предвид, че между страните е спорен въпросът какъв е размерът на щетите, нанесени от диви животни, като ищецът оспорва констатациите, съдържащи се в издадения протокол и се позовава на становище на ангажиран от него дипломиран агроном, който също извършил оглед и замерване на засегнатите площи и изготвил експертно заключение, като същият е разпитан като свидетел по делото. Обсъдени са показанията на свидетелите, които са били членове на комисията, извършила първоначалния оглед, както и показанията на ангажирания от дружеството-ищец агроном Г.Р. и на св.И.Д. (търговски пълномощник на дружеството-ищец и баща на управителя му). Посочено е, че според св.С.Д. (член на комисията) при проверката И.Д. казал, че нямат сключен договор с охранителна фирма, а нямало и електропастири.
Въззивният съд е взел предвид, че стойностите на увредените декари, посочени в протокола на комисията като официален свидетелстващ документ и тези, установени от свидетеля Г.Р. се различават средно за всички БЗС (без този в землището на [населено място]) като е посочил и съответните разлики.
Посочено е, че показанията на свидетелите И.Д. (търговски пълномощник на дружеството-ищец и баща на управителя му), Г.Р. (по твърдения на сдружението-ответник по иска фирмата му е контрагент на ищеца, намират с представляващия я пълномощник в близки приятелски отношения, икономически зависими са, защото конкуренцията на пазара на торове и препарати е голяма) и св.А.А. (механизатор в дружеството-ищец) следва да се ценят при условията на чл. 172 ГПК. Прието е, че следва да се отчете и още едно обстоятелство, а именно, че членовете на комисията, изготвила протокола (с изключение на представителя на общинската администрация - св.С.Д.) са представители на „Сдружение на ловците и риболовците в Попово“ (ответник по иска) и на Д. „Ч. лом“ (трето лице помагач в производството, служител на когото е разпитаният свидетел И.В., той и председател на комисията), които безспорно към датата на изготвяне на протокола ясно са съзнавали обстоятелството (предвид горепосочените сключени договори по ЗЛОД и ППЗЛОД), че така установените от тях щети, нанесени от диви животни, ще следва да се заплащат на пострадалия именно от тези организации. В тази връзка и въззивният съд е приел, че показанията на посочения свидетел също не биха могли да се определят като изцяло безпристрастни. Взето е предвид, че св.С.Д. няма посочените обвързаности, но показанията й установяват твърдения от ищеца метод на измерване-окомерен, като това е посочено и в самия протокол на комисията, а подобни щети, нанесени на площи от множество декари, не би следвало според въззивния съд да се измерват окомерно. За допустимо е прието пострадалото лице, при несъгласие с констатациите на комисията, да установи в исковото производство, че твърдените щети са действително нанесени.
Въззивният съд е кредитирал измерванията, направени от св.Г.Р., като е приел, че твърденията във въззивната жалба за негови икономически обвързвания с ищеца не са установени в производството и е взел предвид, че свидетелят е агроном, т. е. разполагащ с необходимото образование, при което използваният от него метод дава по-точни показания от използвания от комисията окомерен метод. Кредитирал ги е и защото свидетелят е измервал и щетите, нанесени от дивите животни във вътрешността на блоковете, в т. нар. хармани, които са с неправилна форма, като е взел предвид, че свидетелите, водени от ответника, също сочат за такива вреди във вътрешността на блоковете, нанесени от дивеч, но окомерното измерване, което е правено по външния край на блока не може да установи техните размери. По тези съображения въззивният съд е приел, че за всички 10 имота (без този в землището на [населено място]) следва да се възприемат размерите, установени от св.Г.Р., посочени конкретно за всяка от нивите в заключението на цитираната СТЕ.
Досежно размера на обезщетението въззивният съд е взел предвид стойностите, посочени като среден добив на реколтата в заключението на СТЕ. Изложил е съображения, че искът неправилно е бил отхвърлен от първоинстанционния съд с мотива, че имот с композитен № ОСЗ ................. в [населено място] не е посочен в исковата молба, в която той в действителност е посочен на 9-та позиция.
При тези данни и при така изложените от въззивния съд съображения, за неоснователен следва да се приеме доводът на касатора, че дадената от съда правна квалификация на предявения иск е неправилна и че това обосновава наличие на основание за допускане на касационното обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК. На първо място по причина, че съгласно трайно установената и непротиворечива практика на ВКС предметът на спора се определя от заявените от ищеца правопораждащи фактически твърдения и от отправеното до съда искане, като съдът дава квалификацията на спорното право въз основа на изложените от ищеца факти, от които той извлича възникването на правото (определение №783/08.12.2015г. по ч. гр. д.№5808/2015г. на IV г. о. на ВКС). В съответствие с принципа на диспозитивното начало в гражданския процес съдът трябва да разреши правния спор съобразно действителната правна квалификация на предявения иск, след като обсъди релевантните за спора факти, доказателствата по делото и становищата на страните и приложи съответния материален закон (решение №199/23.10.2015г. по гр. д.№369/2015г. на III г. о. на ВКС). Когато в решението си съдът разглежда спорното материално субективно право, съобразно въведените от ищеца твърдения, но определяйки погрешна правна квалификация, решението не е недопустимо (решение №347/24.11.2015г. по гр. д.№1530/2015г. на IV г. о. на ВКС). В този случай, съдът е определил неправилно правната норма, регулираща спорното правоотношение, което би могло да рефлектира върху правилността на постановения съдебен акт. Съобразно принципа на диспозитивното начало в гражданския процес спорът следва да се разреши съобразно действителната правна квалификация на предявения иск, като се обсъдят релевантните за спора факти, доказателствата, доводите на страните и се приложи съответния материален закон (решение №65/13.06.2019г. по гр. д.№3460/2018г. на II г. о. на ВКС). И ако въззивният съд е сторил това и е разрешил спора според действителното правно основание, т. е. според приложимата правна норма, обстоятелството коя разпоредба е посочил в диспозитива на решението си само по себе си не би могло да обоснове и очевидна неправилност на обжалвания акт, на каквато се позовава касаторът. В случая въззивният съд е обсъждал приложимите разпоредби на ЗЛОД, поради което посочването на чл. 50 ЗЗД не би могло да обоснове само по себе си наличие на основание за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Не може да бъде споделена тезата на касатора, че решението е очевидно неправилно поради несъобразяване на разпоредбата на чл. 80, т. 5 ЗЛОД – в съставения по реда на чл. 117 ППЗЛОД изрично е посочено, че в нивите комисията е открила следи от дивеч, а доказателства щетите да са нанесени на земеделски култури и горска растителност в райони, където се извършва паша на домашен добитък по делото не са представени.
Не може да бъде споделена и тезата на касатора, че са налице предпоставките за сезиране на ОСГК на ВКС с искане за образуване на тълкувателно дело и постановяване на тълкувателно решение по въпроси, касаещи приложението на чл. 50 във вр. с чл. 78-80 ЗЛОД във вр с чл. 2 З.. По реда на чл. 292 ГПК съставът може да сезира ОСГК на ВКС с подобно искане само ако установи противоречива практика на различни състави на ГК на ВКС по определен въпрос. В настоящия случай не се установява състави на ГК на ВКС да са се произнасяли по поставения въпрос противоречиво. Единствено в решение №509 от 21.12.2012г., постановено по гр. д.№630/2012г. на IV г. о. на ВКС е прието, че съгласно чл. 79 ал. 1 ЗЛОД обезщетенията за щети, нанесени от дивеча в ловностопанските райони на земеделски култури, горска растителност и на домашни животни в разрешените за паша райони, се заплащат от лицата, стопанисващи дивеча, докато обезщетение за щети, нанесени от кафявата мечка и корморана, се заплащат от МОСВ по реда на чл. 79, ал. 2 ЗЛОД. Тази теза съответства на приетото в обжалваното решение.
Основателно е обаче искането на касатора касационното обжалване да бъде допуснато с цел проверка правилността на извода на въззивния съд, че предвид данните по делото не е налице отрицателната предпоставка по чл. 80, т. 3 ЗЛОД – съдът е приел, че данни за взетите мерки от дружеството се съдържат в показанията на св.А.А. и св.И.Д., които следва да се ценят по реда на чл. 172 ГПК, като същите не противоречат на останалия събран по делото доказателствен материал, отбелязвайки при това в решението си, че според съставения на 20.07.2020г. протокол не е констатирано да са били взети мерки за опазване на културите от нанасяне на щети от дивеч, че няма назначена охранителна фирма, която да охранява насажденията, като представителят на дружеството И.Д. е подписал протокола със забележка, касаеща единствено несъгласие с констатираните щети като % от всички парцели.
Касационното обжалване следва да бъде допуснато по реда на чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК.
Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение №85, постановено на 18.10.2021г. от Апелативен съд-В., I състав по в. гр. д.№252/2021г. в обжалваната от касатора „Сдружение на ловците и риболовците в Попово“ част, с която решението на първоинстанционния съд е отменено в частта, с която искът, предявен от „Димитрови ИВ“ЕООД против „Сдружение на ловците и риболовците в Попово“ за осъждане на ответника да заплати сумата, представляваща разликата над 28287.58лв и до 29334.41лв. и вместо това е осъдил „Сдружение на ловците и риболовците в Попово“ да заплати на „Димитрови ИВ“ ЕООД сумата, представляваща разликата над 28287.58лв. до 29334.41лв., представляваща обезщетение за вреди от пропуснати ползи от нанесени вреди от диви животни (дивеч) в земеделски земи, обработвани от дружеството в землището на [населено място] и засети с био-слънчоглед, настъпили през лятото на 2020г., ведно със законната лихва върху главницата (разликата над 28287.58лв. до 29334.41лв., считано от датата на подаване на исковата молба (20.08.2020г.) до окончателното изплащане на основание чл. 50 ЗЗД вр. чл. 79, ал. 1 ЗЛОД, както и в частта, с която е потвърдено решението на първоинстанционния съд, с което „Сдружение на ловците и риболовците в Попово“ е осъдено да заплати на „Димитрови ИВ“ ЕООД сумата от 28287.58лв., представляваща обезщетение за вреди от пропуснати ползи от нанесени вреди от диви животни в земеделски земи, обработвани от дружеството, в землищата на селата Медовина, С. и Б., [община] и засети с био-слънчоглед, настъпили през лятото на 2020г.
УКАЗВА на касатора в едноседмичен срок от съобщението да внесе по сметка на ВКС държавна такса в размер на 586.68 лв. (петстотин осемдесет и шест лева и 68ст.) и да представи доказателства, че дължимата държавна такса е внесена, като при неизпълнение на това указание в срок касационната жалба ще бъде върната.
Определението е окончателно.
Председател:
Членове: