Върховният административен съд на Р. Б. - Второ отделение, в съдебно заседание на пети април две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: И. Д. Членове: СЛАВИНА ВЛАД. Р. при секретар М. Т. и с участието на прокурора А. П. изслуша докладваното от съдията С. Р. по административно дело № 297 / 2023 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Л. Ч. против решение № 1863/26.10.2022г. постановено по адм. д. № 633/2022 г. по описа на Административен съд Пловдив. С решението е отхвърлена жалбата на касатора против заповед № А-299/7.02.2022г. на кмета на община Асеновград, с която на основание чл. 129, ал. 2 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) е отказано одобряването на проект за изменението на Подробен устройствен план (ПУП), План за застрояване (ПЗ) за УПИ 18.718 жилищно застрояване по КК на Асеновград.

Касаторът смята, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно. Изрично заявява, че основания въпрос за правилното решаване на спора е дали е незаконосъобразен проект за изменение на ПУП-ПЗ, който е изцяло съобразен с позволеното проектиране със заповед по чл. 135 от ЗУТ, издадена по време на процедиране на общия устройствен план на Асеновград, но преди одобряването му. Иска решението да бъде отменено, да бъде отменена оспорената заповед на кмета на община Асеновград и преписката да бъде върната на административния орган със задължителни указания за тълкуване и прилагане на закона. Претендира присъждане на разноските сторени пред двете съдебни инстанции, в условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на разноските претендирани от ответната страна.

Ответникът - кмет на община Асеновград, в писмен отговор оспорва касационната жалба, излага съображения в подкрепа на атакуваното решение, иска същото да бъде оставено в сила и да бъдат присъдени разноски в полза на община Асеновград.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна по следните съображения.

По искане на Л. Ч. кметът на община Асеновград със заповед № А-1917/26.10.2020г., на основание чл. 134, ал. 2, т. 6 и чл. 135, ал.3 от ЗУТ е разрешил изработването на проект за изменение на ПУП-ПЗ за УПИ 18.718 жилищно застрояване по действащ частичен ПУП, който е отреден за ПИ с КИ 00702.18.718 по КК на Асеновград.

С Решение № 642 на Общински съвет Асеновград, обективирано в Протокол № 24 от 21.04.2021г. е одобрен окончателен проект на общ устройствен план на гр. Асеновград и прилежащите му землища, публикувано в ДВ бр. № 46/01.06.2021г.

Със заявление с вх. № 94-Л-47-1/10.11.2021г. /първоначално внесено на 28.04.с. г./ е поискано одобряването на изработеният и внесен проект за изменение на ПУП-ПЗ за УПИ 18.718.

След, като е запознат с отрицателното становище на ОЕСУТ по така представения проект, жалбоподателят е поискал постановяване изричен отказ. Кметът е постановил оспорената пред Административен съд – Пловдив заповед.

Действащият за имота ПУП-ПРЗ, чието изменение е поискано, е одобрен със Заповед № 1980/15.11.2018г. на Кмета на О. А. Предвижданията на този план за УПИ 18.718, са Устройствена зона – жилищно застрояване "Жм"; етажност - 3 (до 10м.); градоустройствени показатели: Пл. - 60%; Кинт - 1,2; процент озеленяване - 40%; Начин на застрояване – свободно.

Съгласно одобрения ОУП на Асеновград зоната в която попада процесния имот е отбелязана като „Жм“, което съгласно чл. 16, т.1 от Наредба № 7 от 22.12.2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони /Наредба № 7/ е жилищна зона с преобладаващо застрояване с малка височина (до 10 м).

С исканото изменение, чието одобряване е отказано, се иска за УПИ 18.718 да бъде установена зона с индекс "Жс" с режим на застрояване с установени показатели Н до 15м, Пл - 70%, Кинт - 2,0 и Позел - 30%. Вярно е, че така внесения проект отговаря напълно на разрешеното със заповедта по чл. 135, ал. 3 от ЗУТ, проектиране, но този факт е ирелевантен за изхода на спора.

Изрично в решението, с което е одобрен ОУП на Асеновград, (т.5) е записано, че проектите за подробни устройствени планове, чието изработване е разрешено по реда на ЗУТ, които не са одобрени към датата на влизане в сила на общия устройствен план, се съобразяват с предвижданията на общия устройствен план и с правилата и нормите за неговото прилагане. Така взетото решение е пълно съответствие с нормата на чл. 103, ал. 4 от ЗУТ съгласно която всеки устройствен план се съобразява с предвижданията на концепциите и схемите за пространствено развитие и устройствените планове от по-горна степен, ако има такива. Несъмнено ОУП е план от по-горна степен в сравнение с ПУП. Следва да се подчертае, че посоченото по-горе решение по т.5 е идентично с нормата на чл. 103а, ал.2 от ЗУТ.

Следователно макар, че внесеният проект съответства на позволеното със заповедта по чл. 135, ал. 3 от ЗУТ проектиране, тъй като след издаването на тази заповед и преди произнасянето /одобряване или отказване/ по внесения проект е влязъл в сила ОУП на Асеновград, то внесения проект следва да се съобрази с предвижданията на този ОУП, а не с разрешеното проектиране. По делото безспорно е установено, че исканото изменение е в противоречие с предвижданията на ОУП, поради което правилно е отказано одобряването му.

Като е отхвърлил оспорването Административен съд Пловдив е постановил правилен, валиден и допустим съдебен акт, който не следва да бъде касиран.

При този изход на спора, основателна се явява претенцията на ответника за присъждане на разноски, които съобразно представения списък и документите удостоверяващи извършването им, следва да бъде уважена в претендирания и доказан размер 1500,- лева изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение. Последното в нетния си размер /без начислен ДДС/ е равно на минималното такова по Наредба № 1/2004г., поради което не се явява прекомерно.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1863/26.10.2022г. постановено по адм. д. № 633/2022 г. по описа на Административен съд Пловдив.

ОСЪЖДА Л. Ч. с [ЕГН] да заплати на О. А. сумата 1.500,- /хиляда е петстотин/ лева, деловодни разходи за касационната инстанция.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ИЛИЯНА ДОЙЧЕВА

секретар:

Членове:

/п/ С. В. п/ СВЕТЛОЗАР РАЧЕВ