Върховният административен съд на Р. Б. - Първо отделение, в съдебно заседание на двадесет и първи февруари две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: Й. К. Членове: ПЕТЯ Ж. П. при секретар Б. П. и с участието на прокурора М. А. изслуша докладваното от съдията П. Ж. по административно дело № 394 / 2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на Териториална дирекция (ТД) М. Р. чрез процесуален представител - главен юрисконсулт Г. С., против Решение № 142/24.11.2022 г., постановено по адм. дело № 260/2022 г. по описа на Административен съд (АС) – Шумен, с което по жалба на „Автомагистрали - Черно море“ АД е отменено Решение № 32-257205/02.08.2022 г. на Директора на ТД Митница – Русе, и делото е върнато като административната преписка на директора на ТД Митница – Русе за произнасяне по искане за издаване на удостоверение за освободен от акциз краен потребител с вх. № 32-136360/27.04.2022 г. на „Автомагистрали - Черно море“ АД. С решението съдът е осъдил ТД М. Р. при Агенция „Митници“ да заплати на „Автомагистрали - Черно море“ АД сумата 600,00 лева разноски по делото.

В касационната жалба се твърди неправилност на обжалваното решение, поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Излагат се доводи, че използваните от дружество енергийни продукти попадат в приложното поле на чл. 4, т. 37 от ЗАДС , тъй като участват в процес, свързан с отделянето на топлина, а доколкото според чл. 24, ал. 2, т. 4 от ЗАДС от акциз се освобождават енергийните продукти, които се използват за цели, различни от моторно гориво или гориво за отопление, то решението за отказ за издаване на удостоверение е законосъобразно. По подробно изложени съображения се претендира отмяна на обжалваното решение и присъждане на разноски по делото. В условията на евентуалност се прави възражение за прекомерност на юрисконсултското възнаграждение на ответника.

Ответното по касационната жалба дружество - „Автомагистрали - Черно море“ АД, с [ЕИК], със седалище и адрес на управление: град Шумен, [улица], чрез процесуалния му представител – главен юрисконсулт И. Д., оспорва касационната жалба като неоснователна по съображения, изложени в писмен отговор. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 100,00 лева съгласно Наредбата за заплащането на правната помощ. В условията на евентуалност се прави възражение за прекомерност на юрисконсултското възнаграждение на касатора.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава подробно мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд счита, че касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения:

С решението си АС - Шумен е отменил Решение № 32-257205/02.08.2022 г. на Директора на ТД Митница – Русе, с което на дружеството е отказано издаване на удостоверение за освободен от акциз краен потребител на „Автомагистрали - Черно море“ АД, със седалище и адрес на управление: град Шумен, [улица] местонахождение на обекта – „Асфалтова база - [населено място]“ в землището на [населено място], общ. Търговище, поземлен имот с идентификатор 39390.53.319, предвид обстоятелството, че дружеството не отговаря на условията на чл. 24, ал. 2, т. 4 от Закона за акцизите и данъчните складове (ЗАДс), и е върнал делото като административната преписка на директора на ТД Митница – Русе за произнасяне по искане за издаване на удостоверение за освободен от акциз краен потребите, подадено от „Автомагистрали - Черно море“ АД.

Първоинстанционният съд е описал установената фактическа обстановка по издаване на оспорения митнически акт – фактическите констатации и правните аргументи за издаването му. Изложени са мотиви, че същият е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, съдържа фактически и правни основания за издаването му и липсват допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Първоинстанционният съд е приел, че актът е издаден в противоречие с материалноправните разпоредби. Аргументите му в тази насока се свеждат до следното:

За да откаже издаването на удостоверение за освободен от акциз краен потребител, административният орган се е позовал на измененията на разпоредбата на чл. 4, т. 37 от ЗАДС, в сила от 01.01.2018 г., и приетото в Решение на СЕС по дело С-240/01, относно позицията на съда как следва да се разбира понятието „използвани като гориво за отопление“ по смисъла на чл. 2, параграф 2 от Директива 92/81/ЕИО на Съвета от 19 октомври 1992 г., като приема, че „Автомагистрали - Черно море“ АД използва продуктите – газьол с код по КН 27101943 и природен газ с код по КН 27111100 в качеството им на „Енергиен продукт за отопление“, поради което използваните от дружеството енергийни продукти не попадат в условията на чл. 24, ал. 2, т. 4 от ЗАДс.

Първоинстанционният съд е приел, че за да се приеме, че даден вид гориво е енергиен продукт за отопление по смисъла на чл. 4, т. 37 от ЗАДС, е необходимо отделяната топлина при използването му да се употребява в основната функция, а в случая от данните по делото и заключението на съдебно - техническата експертиза (СТЕ) е установено, че енергийните продукти – газьол и природен газ, отнасящи се за обекта на жалбоподателя - „Асвалтосмесител Benninghoven“ тип „ТВА 4000“ с технологична инсталационна линия и съоръжение за производство на асфалтови смеси, находящ се в Асфалтова база и кариера за инертни материали в землището на [населено място], област Търговище, се използват единствено в технологията на производствения процес, като чрез изгарянето им се отделя топлинна енергия, която се използва за нагряване на инертни материали и битум за приготвяне на асфалтови смеси. В тази връзка според съда от обстоятелството, че при изгарянето на горивото се отделя топлина, не следва непременно, че тя се използва за отопление или за друга цел, извън производството. Посоченото обстоятелство било установено и от заключението на вещото лице, според което цялата произведена и оползотворена топлина от изгарянето на горивата е за подгряване на асфалтовата смес и е само за производствени нужди, като отоплението в сградите на базата е с климатици и радиатори. Предвид изложеното административният съд е приел за неоснователни изводите на директора на ТД М. Р. че посочените енергийни продукти са енергийни продукти за отопление по смисъла на чл. 4, т. 37 от ЗАДс, като същевременно, предвид данните по делото, е отхвърлил и възможността същите да се използват като моторно гориво в предприятието на дружеството.

За неоснователен е приет и допълнителния аргумент на административния орган с позоваване на Решение на Съда на Европейския съюз (СЕС) по дело С-240/01 по тълкуване на чл. 2, ал. 2 от Директива 92/81/ЕИО, като е посочил, че директивата се отнася до хармонизиране структурата на акцизите върху минералните масла, т. е. тълкуването държи сметка единствено за минералните масла, без да се отчитат особеностите на другите видове енергийни продукти, посочени в Директива 2003/96/ ЕО (арг. т. 1 от преамбюла на последната директива). Посочено е също така, че казусът по обсъжданото решение С - 240/01 на СЕС се отнася за минерални масла, инжектирани в доменни пещи с цел химическа редукция като добавка към кокса, използван като основно гориво, т. е. добавка на енергиен продукт - минерални масла към друг енергиен продукт - кокс, което означава, че този специфичен казус следва да се ограничи само до приложението на Директива 92/81/Е.

В заключение, първоинстанционният съд е приел, че доколкото в конкретния случай по делото по несъмнен начин се установило, че в производственото предприятие на оспорващото дружество, енергийните продукти газьол и природен газ продукт участват в процес, свързан с отделяне на топлина, която не се използва непосредствено или чрез преносна среда в основната функция, а за друга и единствена производствена цел – производство на асфалтови смеси, съставляващи неразделна част от технологичния процес на предприятието, то изводът на административния орган, че използваните от „Автомагистрали - Черно море“ АД енергийни продукти не попадат в условията на чл. 24, ал. 2, т. 4 от ЗАДс, е неправилен, а решението му - издадено в противоречие с материалния закон.

По изложените аргументи административният съд е отменил същото и е върнал делото като административната преписка за произнасяне по искането при даване на задължителни указания по тълкуването и прилагането на материалния закон.

Настоящият касационен състав намира, че решението на Административен съд – Шумен е валидно, допустимо и правилно.

По делото няма спор за факти. Установено е, че ответното по касация дружество е подало писмено искане за издаване на удостоверение за освободен от акциз краен потребител, депозирано по реда на чл. 24а, ал. 4 от ЗАДс до директора на териториалната дирекция по местонахождение на обекта, където ще се получават енергийните продукти - „Асфалтова база - [населено място]“ в землището на [населено място], общ. Търговище, ведно с изискуеми документи, съгласно чл. 24а, ал. 6 от ЗАДС. По същество спорът между страните е правен и е свързан с приложението на материалния закон и в частност разпоредбата на чл. 24, ал. 2, т. 4 от ЗАДс, регламентираща освобождаване от облагане с акциз на енергиен продукт.

Настоящата съдебна инстанция споделя при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК мотивите на първоинстанционния съд по прилагането и тълкуването на материалния закон, като в допълнение следва да бъде посочено следно:

Съгласно чл. 24, ал. 2, т. 4 от ЗАДС от облагане с акциз се освобождават енергийни продукти използвани за цели, различни от моторно гориво или гориво за отопление. Според легалната дефиниция на „енергиен продукт за отопление“ е дадена в разпоредбата на чл. 4, т. 37 ЗАДС, която в редакцията, действаща от 01.01.2018 г., предвижда, че това е продукт, участващ в процес, свързан с отделянето на топлина, която се използва непосредствено или чрез преносна среда. Енергийният продукт за отопление не се ограничава само до използването му за отопление на помещение. Използването на енергиен продукт за отопление включва и всички случаи, когато енергийните продукти се изгарят и получената топлина се използва независимо от крайното предназначение, включително използването в оранжерии, сушилни, бази за вторични суровини, с изключение: а) за цели по т. 10 („енергиен продукт с двойно предназначение“) и т. 33 („минералогични процеси“) и б) за цели, различни от моторно гориво или гориво за отопление.

По същество решаващият довод на митническия орган, че след законодателната промяна на чл. 4, т. 37 ЗАДС, влязла в сила от 1.01.2018 г. дружеството не отговаря на условията за освобождаване от облагане с акциз по чл. 24, ал. 2, т. 4 ЗАДС, е неправилен и необоснован. От данните по делото е видно, че основната функция на отделената топлинна енергия при изгарянето на горивата е получаването на топлина, необходима за осъществяването на производствения процес, а не за отопление или като моторно гориво. От изложеното следва, че използваният от дружеството продукт не може да бъде квалифициран като „енергиен продукт за отопление“ по смисъла на чл. 4, т. 37 ЗАДС и попада в предвиденото в б. „б“ на същата разпоредба изключение. В тази насока правилно първоинстанционният съд е съобразил, че топлината, отделена при изгарянето на продуктите, не се използва непосредствено или чрез преносна среда в основната функция по смисъла на чл. 4, т. 37 от ЗАДС - за отопление, или иначе казано - за поддържане на необходима температура на въздуха в работни и обществени помещения, както и с цел при изгаряне получената топлина да се използва независимо от крайното предназначение, включително в оранжерии, сушилни, бази за вторични суровини, а единствено в технологията на производствения процес за получаване на нови продукти. Освен това вещото лице е установило, че отопление в сградата се осъществява с електричество посредством климатици и радиатори. Доколкото по делото е безспорно установено от заключението на вещото лице по СТЕ, че отделената от процесните енергийни продукти топлина се използва чрез преносна среда само за технологични нужди за производство на асфалтови смеси, то съответстващ на материалния закон е изводът на съда, че енергийният продукт се употребява за производствени цели, различни от моторно масло или гориво за отопление.

След като е стигнал до правни изводи, че оспореният митническия акт е издаден в противоречие с материалния закон, отменил е същия и е върнал делото като административна преписка за произнасяне по искането за издаване на удостоверение за освободен от акциз краен потребител при дадени задължителни указания по тълкуването и прилагането на материалния закон, Административен съд – Шумен е постановил едно правилно съдебно решение, което не страда от пороците, твърдени в касационната жалба, като при условията на чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила.

При този изход на процеса Агенция „Митници“, в състава на която влиза административният орган, издал оспорения акт, следва да бъде осъдена да заплати на ответното по касация дружеството разноски по делото за настоящата съдебна инстанция в размер на 100,00 лева, съставляващи разноски за юрисконсултско възнаграждение, определено при условията на чл. 143, ал. 3 от АПК във връзка с чл. 37, ал. 1 от ЗПП и с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 142/24.11.2022 г., постановено по адм. дело № 260/2022 г. по описа на Административен съд – Шумен.

ОСЪЖДА Агенция „Митници“ – гр. София да заплати на „Автомагистрали - Черно море“ АД, с [ЕИК], със седалище и адрес на управление: град Шумен, [улица], разноски по делото за настоящата съдебна инстанция в размер на 100,00 (сто) лева.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ЙОРДАН КОНСТАНТИНОВ

секретар:

Членове:

/п/ П. Ж. п/ ЛОЗАН ПАНОВ