Върховният административен съд на Р. Б. - Осмо отделение, в съдебно заседание на седемнадесети май две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: Б. Ц. Членове: МИРОСЛАВ МИРЧ. М. при секретар Й. Й. и с участието на прокурора А. Г. изслуша докладваното от председателя Б. Ц. по административно дело № 396 / 2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния кодекс (ДОПК).

Образувано е по касационна жалба на „ТС Пропъртис" ООД, подадена чрез адв. М., срещу Решение № 7120/24.11.2022 г., постановено от Административен съд – София-град по адм. д. № 6932/2022 година. Касаторът релевира доводи за неправилност на решението, поради допуснати нарушения на материалния закон, процесуални нарушения и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди, че съдът преповтаря изводите на приходния орган без изобщо да обсъди фактите и твърденията на другата страна в производството. Възразява срещу твърденията на ревизиращия екип, че клиентът е друго дружество, което не е данъчно задължено лице, поради което мястото на изпълнение на доставката е в България и същата следва да се обложи с 20% ставка. Сочи, че незаконосъобразно на дружеството не е определена лихва по чл. 92, ал. 10 ЗДДС по приключила процедура по приспадане през м.05.2020 г. Иска отмяна на решението и отмяна на РА с присъждане на направените разноски за двете инстанции съгласно представен списък.

Ответникът – Директор на Дирекция "ОДОП" – София при ЦУ на НАП, чрез юрк. К., излага доводи за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, обсъждайки допустимостта на касационната жалба, валидността, допустимостта, правилността на решението на предявените основания и след служебна проверка по чл. 218 от АПК преценява жалбата като процесуално допустима, а разгледана по същество - тя е основателна.

С оспореното решение АС - София-град е отхвърлил жалбата на „ТС Пропъртис" ООД против РА № Р-22002221002603-091-001/11.03.2022 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - гр. София, потвърден с Решение № 905/13.06.2022 г. на Директор на Дирекция "ОДОП" - гр. София, с който на дружеството са определени допълнителни задължения за ДДС за данъчни периоди м. 02.2020 г., м.03.2020 г. и м. 05.2020 г. в общ размер на 24 056,71 лв. и са начислени лихви в размер на 884,54 лв.

За да постанови този резултат административният съд е установил, че оспореният РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. От правна страна съдът е обосновал извод, че не се доказват реално извършени услуги от ревизираното дружество към INNOVUS N.V. – Кюрасао, тъй като липсват доказателства, в какво точно се изразяват консултантските услуги и липсва икономическа логика за услуги с такава стойност да не бъдат съставени никакви документи, които да детайлизират услугата. Изложени са мотиви, че не става ясно, какви са причините плащането да е извършено от Technical Consulting and Management Services Ltd.- Великобритания и кой е фактическият получател на услугата, предвид което приложим е чл. 21, ал. 1 от ЗДДС. Жалбата е отхвърлена и в частта на предявените от касатора претенции за лихви по чл. 92, ал. 10 от ЗДДС, тъй като съдът е установил, че след извършено прихващане, не е налице остатък от данъка за възстановяване, поради което и претенцията за лихва е неоснователна. Решението е валидно и допустимо, но неправилно.

При така очертаната фактическа обстановка спорно по делото е, следва ли да се приеме, че получателят на извършените услуги е данъчно задължено лице по смисъла на чл. 21, ал. 2 от ЗДДС, къде е мястото на изпълнение на услугите и реално ли са извършени те.

В случая, предмет на доставката е консултантски услуги към дружество, установено в Кюрасао. Когато предмет на доставката е услуга, от особено значение във връзка с приложимия режим по ЗДДС е определянето на статута на получателя – данъчно задължено или данъчно незадължено лице, както и мястото на установяване на получателя на услугата. Съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗДДС, мястото на изпълнение при доставка на услуга, когато получател е данъчно незадължено лице, е мястото, където доставчикът е установил своята независима икономическа дейност. Според разпоредбата на чл. 21, ал. 2 от ЗДДС, когато получателят е данъчно задължено лице, мястото на изпълнение при доставка на услуга е там, където получателят е установил независимата си икономическа дейност. Някои части на територията на страните от Европейския съюз, поради своята географска отдалеченост или специално разположение, както и някои от владенията на страните от Общността, имат специален статут по отношение на прилагането на правните норми на ЕС. На 10 октомври 2010 г. Нидерландските Антили прекратяват своето съществуване, като Кюрасао получава статут на автономна част на К. Н. и за целите на ДДС е Европейска външна територия. Документите, които са необходими за доказване статута на получателя - дали той е данъчнозадължено лице или данъчно незадължено лице са установени в Регламент за изпълнение (ЕС) № 282/2011 на Съвета от 15 март 2011 г. за установяване на мерки за прилагане на Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка върху добавената стойност, в сила от 01.07.2011 г., в който са установени доказателствата, които доставчикът следва да получи от получателя. Съгласно цитираната нормативна база, когато получателят по доставката на услуга е лице извън Европейския съюз, освен ако не разполага с информация за противното, доставчикът на услуги може да счита, че получателят, установен извън Общността, има статут на данъчнозадължено лице ако получи от него удостоверение, издадено от компетентния данъчен орган, в потвърждение на факта, че получателят извършва стопанска дейност, с цел да му се предостави възможност да получи възстановяване на ДДС. Втората хипотеза, при която се установява дали получателят, установен извън Общността, има статут на данъчнозадължено лице е ако доставчикът разполага с идентификационния номер по ДДС на получателя или подобен номер, изпълняващ същата функция, използван за идентифициране на данъчнозадължени лица. В случай, че след събиране на горната информация се установи, че получателят е данъчно задължено лице от трета държава, мястото на изпълнение на доставката се определя по чл. 21, ал. 2 от ЗДДС и същата е с място на изпълнение в държавата на получателя. Тогава доставчикът не начислява ДДС, а в издадената фактура във връзка с предоставената услуга се посочва съответното основание за неначисляване на данък.

Видно от доказателствата по делото горните изисквания са спазени от касатора, тъй като е представена извадка от Търговския регистър за INNOVUS N.V., както и данни, че дружеството е данъчно задължено лице с уникален регистрационен номер 102433409. Изложените аргументи от приходния орган взаимно си противоречат, тъй като от една страна в РА е приета нереалност на извършените услуги поради липса на данни за извършена кореспонденция, характера на извършените услуги и тяхното предаване, а в същото време се приема, че с оглед полученото плащане от друго дружество, регистрирано във Великобритания, което е данъчно незадължено лице, услугата е извършена с място на изпълнение, където доставчикът е установил своята независима икономическа дейност, поради което следва да се начисли 20% ДДС. Тези изводи на приходната администрация освен, че взаимно си противоречат, не се подкрепят и от представените по делото доказателства, от които се установява механизма на сделката, причината платец да е трето дружество, както и в какво се изразява услугата и нейното реално извършване. Видно от договор от 10.10.2019 г. сключен между касатора и INNOVUS N.V. – Кюрасао, договорените консултантски услуги са подробно индивидуализирани по вид, стойност и ценообразуване, като същите са свързани с маркетингови и пазарни анализи и консултации на бинго, казино сайтове и онлайн игри. В обясненията си касаторът е уточнил, че са правени маркетингови проучвания на игри сред клиенти, тествани са грешки при участие в игри и са давани препоръки относно оптималния вариант на софтуерите. В доказателство на изложените твърдения са приложени, както копия от търговска кореспонденция водена по имейл, така и извадки от скайп чатове. Относно приемането на услугата е представен и месечен отчет. Във връзка с плащането, извършено от друго дружество, е представен договор, сключен между INNOVUS N.V. – Кюрасао и дъщерното му дружество Technical Consulting and Management Services Ltd. - Великобритания, с който двете дружества са се уговорили Technical Consulting and Management Services Ltd.- Великобритания като дъщерно дружество, регистрирано в Европейския съюз да извършва услуги по финансова обработка, структуриране и обработване на плащания. Следователно именно въз основа на цитирания договор консултантските услуги са заплатени от Technical Consulting and Management Services Ltd.- Великобритания, а не от техния получател INNOVUS N.V. – Кюрасао, на който касатора е издал процесните фактури, поради което неправилно приходният орган е приел, че платецът на услугите е техен получател. По делото е представено в превод и удостоверение за регистрация за данък върху добавената стойност, издаден на Technical Consulting and Management Services Ltd.- Великобритания, поради което няма как да се приеме, че последното не е данъчно задължено лице, в противоречие с изложената теза на приходния орган, възприета и от първоинстанционния съд, който изобщо не е обсъдил това доказателство в решението си. Съвкупният анализ на всички събрани доказателства по делото, води до извод, че ревизираното лице реално е извършило консултантски услуги към данъчно задължено лице, което е установило независимата си икономическа дейност в Кюрасао и на основание чл. 86, ал. 3 от ЗДДС не следва да се начислява данък. Предвид изложеното незаконосъобразно с РА е допълнително начислен ДДС в общ размер на 24 056,71 лв. по издадените фактури от касатора към INNOVUS N.V. – Кюрасао, в резултат на което незаконосъобразно с РА са извършени корекции на декларираните резултати по справки декларации за дан. периоди 02.2020 г., м.03.2020г. и м.05.2020 г.

Основателно касаторът претендира лихва по чл. 92, ал. 10 от ЗДДС, считано от 09.07.2020 г. /справката -декларация по ЗДДС за м. 05.2020 г. е подадена на 08.06.2020 г./ до датата на ефективното възстановяване на данъка. Съгласно текста на чл.92, ал.10 ЗДДС данъкът, подлежащ на възстановяване, невъзстановен без основание или невъзстановен поради отпаднало основание (включително при отмяна на акт) в предвидените в този закон срокове по ал. 1, т. 4, ал. 3 и 4, се възстановява заедно със законната лихва, считано от датата, на която е следвало да бъде възстановен по този закон, до окончателното му изплащане, независимо от разпоредбата на ал. 8 и от спирането на данъчното производство. Целта на разпоредбата е да се обезщетят ревизираните лица за удължените срокове за завършване на ревизията, както и да се акцентира върху отговорността на приходната администрация за по - късното възстановяване на сумите. Предвид незаконосъобразното начисляване на ДДС, което е довело до коригиране на декларирните данъчни основи, то основателно в жалбата се претендират лихви по чл. 92, ал. 10 от ЗДДС за невъзстановен ДДС в срока по чл. 92, ал. 1, т. 4 ЗДДС по приключила процедура за приспадане през м.05.2020 г.

Въз основа на горното се налага извод, че са налице посочените касационни основания при обжалването - необоснованост и нарушение на материалния закон. При пълнота на събрания доказателствен материал, изводите на съда относно фактите по делото са необосновани, което е довело и до неправилно приложение на материалния закон. Решението на първоинстанционния съд е неправилно и следва да бъде отменено, а на основание чл.222, ал.1 от АПК, следва да се постанови друго по същество на спора, с което РА да бъде отменен, като незаконосъобразен. Решението подлежи на отмяна и в частта на присъдени в полза на Директора на Дирекция "ОДОП" – София при ЦУ на НАП разноски.

При този изход на спора в полза на касатора следва да бъдат присъдени разноски за двете инстанции, които са доказани в общ размер на 4 983,18 лв., от които 50 лв. държавна такса заплатена пред АССГ; 199,53 лв. държавна такса за касационно производство; 3173,65 лв. заплатено възнаграждение за един адвокат за касационната инстанция и 1560 лв. адвокатски хонорар за първа инстанция.

Воден от горното, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 7120/24.11.2022 г., постановено от Административен съд – София-град по адм. д. № 6932/2022 година, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ Ревизионен акт /РА/ № Р-22002221002603-091-001/11.03.2022 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - гр. София, потвърден с Решение № 905/13.06.2022 г. на Директор на Дирекция "ОДОП" - гр. София, с който на „ТС Пропъртис" ООД са определени задължения за ДДС за данъчни периоди м. 02.2020 г., м.03.2020 г. и м. 05.2020 г. в общ размер на 24 056,71 лв. и са начислени лихви в размер на 884,54 лв.

ОСЪЖДА Дирекция "ОДОП" - гр. София при ЦУ на НАП да заплати в полза на „ТС Пропъртис" ООД с [ЕИК] и адрес на управление гр. София, ул. „Черковна” № 38, ет. 1, оф. 1, сума в размер на 4 983,18 лв. /четири хиляди деветстотин осемдесет и три лева и осемнадесет стотинки/ - представляващи разноски за двете съдебни инстанции.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ БИСЕРКА ЦАНЕВА

секретар:

Членове:

/п/ М. М. п/ АЛЕКСАНДЪР МИТРЕВ