Върховният административен съд на Р. Б. - Трето отделение, в съдебно заседание на единадесети май две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: М. Д. Членове: СВЕТЛАНА Б. П. при секретар С. М. и с участието на прокурора И. С. изслуша докладваното от съдията С. Б. по административно дело № 408 / 2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба, подадена от „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД (ЕСО), със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Ц. Б. III“, подадена чрез процесуален представител Л. Д., против решение № 6300/28.10.2022 г., постановено по адм. дело № 5127/2022 г. по описа на Административен съд – София-град, с което е отхвърлена жалбата му против Решение № Ж-138 oт 18.02.2021 г. на Комисия за енергийно и водно регулиране и е осъдено да заплати разноски по делото в общ размер на 400 лв. Излагат се доводи, че решението е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон, необосновано и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Иска се отмяна на съдебния акт, както и присъждане на сторените по делото разноски, включително юрисконсултско възнаграждение.

Ответната страна – Комисията за енергийно и водно регулиране /КЕВР/, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Бельова, в съдебно заседание, изразява становище за правилност на обжалваното решение, поради и което моли касационната жалба да бъде отхвърлена. Направено е искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Ответната страна – „Електроразпределение Юг“ ЕАД, не изразява становище по касационната жалба и не се представлява в съдебно заседание

Ответната страна – Х. К.-Чолакова, чрез адвокат Долапчиева, с писмено становище оспорва касационната жалба като неоснователна и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Направено е искане за присъждане на разноски при условията на чл. 38, ал. 2 ЗЗД във вр. чл. 38, ал. 1, т. 3, предл. второ.

Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на жалбата. Излага, че оспореното решение на АССГ е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила.

Настоящият състав на Върховния административен съд, трето отделение, като взе предвид разпоредбата на чл. 218 АПК, приема, че жалбата е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна.

С оспореното решение е отхвърлена жалбата на „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД против Решение № Ж-138 oт 18.02.2021 г. на КЕВР, с което на основание чл. 6, т. 4 от Закона за енергия от възобновяеми източници /ЗЕВИ/ и чл. 147, ал. 2 от Наредба № 3/21.03.2013 г. за лицензиране дейностите в енергетиката във вр. с чл. 22, ал. 1, ал. 5 и ал. 7 от Закона за енергетиката /ЗЕ/ на „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД ([Фирма 2]) и „Електроразпределение Юг“ ЕАД (ЕР Юг) са дадени задължителни указания, а именно: 1. В 7-дневен срок "ECO" ЕАД да оттегли искането си за заплащане на сумата от 7 848 лв. с ДДС за услуга „проучване на условията и начина на присъединяване на обект към преносната мрежа“ като задължително условия преди съгласуване условията за присъединяване на „ФтЕЦ 700 kW“ в ПИ 67338.602.58 в кв. „Промишлена зона“, гр. Сливен; 2. В 7-дневен срок след приключване на дейностите по т. 1, [Фирма 2] да предостави на Комисията доказателства за изпълнението им; 3. В 25-дневен срок след получаване на решението "ECO" ЕАД да изпълни задължението си по чл. 53, ал. 3 от Наредба № 6, като съгласува условията за присъединяване на „ФтЕЦ 700 kW“ в ПИ 67338.602.58 в „Промишлена зона“ гр. Сливен, определени на основание чл. 53, ал. 1 от Наредба № 6 с писмо изх. № 5520/20.07.2020 г. от ЕР Юг ЕАД; 4. В 7-дневен срок след приключване на дейностите по т. 3, [Фирма 2] да предостави на Комисията доказателства за изпълнението им; 5. В 30-дневен срок след извършване на съгласуването от [Фирма 2] по т. 2, ЕР Юг да изготви и предостави писмено становище за условията за присъединяване на Х. К.-Чолакова за заявения обект: „ФтЕЦ 700 kW“ в ПИ 67338.602.58 в „Промишлена зона“ гр. Сливен, обл. Бургас; 6. В 7-дневен срок след приключване на дейностите по т. 5, [Фирма 2] да предостави на Комисията доказателства за изпълнението им.

Производството пред КЕВР е образувано по жалба на Х. К.-Чолакова против предявената ѝ от „Електроразпределение Юг“ ЕАД цена от 7 848 лв., представляваща цената за услуга „проучване на условията за присъединяване“ на „ФтЕЦ 700 kW“ в ПИ 67338.602.58 в кв. „Промишлена зона“ гр. Сливен, на основание писмо с изх. № ЦУ-ECO-5674#1/28.07.2020 г. КЕВР приела, че подадената от Х. К.-Чолакова жалба е основателна и следва да бъде уважена, поради което в изпълнение на правомощията си, произтичащи от чл. 6, т. 4 ЗЕВИ, на основание чл. 147, ал. 2 от Наредба № 3 във връзка с чл. 22, ал. 1, ал. 5 и ал. 7 ЗЕ Комисията дала на „Електроенергиен системен оператор“ EAД и „Електроразпределение Юг“ ЕАД задължителни указания за изпълнение, като и определила срок за това.

При така установената фактическа обстановка, Административен съд София-град приел от правна страна, че Решение № Ж-138 oт 18.02.2021 г. на КЕВР е законосъобразно. Постановено е, че е издадено от компетентен държавен орган, в рамките на очертаната му по чл. 22, ал. 1, т. 1 ЗЕ материална компетентност, при спазване на установените процесуални правила и в съответствие с целта на закона.

Според съда, КЕВР правилно е приложила относимите към случая материалноправни разпоредби. О. К. се е позовала на реда, подробно регламентиран в Наредба № 6 от 24.02.2014 г. за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или към разпределителните електрически мрежи /Наредба № 6/. Според АССГ КЕВР правилно е установила, че „Електроенергиен системен оператор“ EAД не е изпълнило задълженията, предвидени в разпоредбата на чл. 53, ал. 3 от Наредба № 6, съгласно която операторът на преносната мрежа съгласува условията за присъединяване на електрическата централа към електроразпределителната мрежа средно напрежение и сключва предварителен договор за присъединяване в срок от 25 дни, като вместо това е определило цена за извършване на услуга. Това е довело до значително забавяне на процедурата по издаване на становище от „Електроразпределение Юг“ ЕАД. Съдът посочил, че предвиденото съгласуване има за цел да информира дружеството за възникващото му задължение за присъединяване на конкретния обект на производител и че в чл. 53, ал. 2 от Наредба № 6 няма определена цена за съгласуване на становище.

Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно.

Установено е от съда, че по заявление на Х. К.-Чолакова „Електроразпределение Юг“ ЕАД е определило условията за присъединяване на заявения обект и посечено място на присъединяване – стълб № 13 на ЕЛ Феникс 20 KV от електроразпределителната мрежа на ЕР Юг. ЕЛ Феникс 20 KV се захранва от п/ст ТЕЦ Сливен 110/20 KV, собственост на "ECO" ЕАД. За исканата услуга Х. К.-Чолакова е заплатила сумата 925 лв. на „Електроразпределение Юг“ ЕАД.

„Електроразпределение Юг“ ЕАД с писмо изх. № 5520/20.07.2020 г., съгласно чл. 53, ал. 2 от Наредба № 6, е изпратило до „ЕСО“ ЕАД за съгласуване определените от „ЕР Юг“ условия за присъединяване на заявения обект чрез ЕЛ Феникс 20 KV от електроразпределителната мрежа на „ЕР Юг“. В отговор „ЕСО“ ЕАД е уведомило „ЕР Юг“, че е необходимо да се заплати сумата от 7 848 лв. с ДДС за извършване на услугата - „проучване на условията и начина на присъединяване на Вашия обект". В писмото [Фирма 2] е заявило, че след представяне на документ за платена цена за приучване, ще разгледа искането на „ЕР Юг“ и ще му предостави предварителен договор за условията на присъединяване на заявения обект.

Правилно съдът е приел, че КЕВР е спазила разпоредбата на чл. 53, ал. 3 от Наредба № 6, съгласно която операторът на преносната мрежа съгласува условията за присъединяване на електрическата централа към електроразпределителната мрежа средно напрежение и сключва предварителен договор за присъединяване в срок от 25 години.

В съответствие с чл. 116 ЗЕ операторът на електропреносната мрежа, съответно операторът на електроразпределителна мрежа е длъжен да присъедини всеки обект на производител на електрическа енергия, разположен на съответната територия, при условията предвидени в закона, като операторът на електропреносната мрежа, съответно операторът на електроразпределителна мрежа, е длъжен да извършва разширението и реконструкцията на електропреносната или съответната електроразпределителна мрежа, свързани с присъединяването на обекти на производители, до мястото на присъединяването. А съгласно чл. 116, ал. 8 ЗЕ, операторът на електропреносната мрежа няма право да откаже присъединяването на нов обект на производител на електрическа енергия въз основа на възможни бъдещи ограничения в преносната способност на мрежата, като предоставя необходимата информация за преносната мрежа във връзка с присъединяването, включително за начина и сроковете за присъединяване, в съответствие с 10-годишния план за развитие на мрежата.

Неоснователни са доводите на касатора, че съгласуването, съставлява проучване, за което се дължи такса за сключване на договор за проучване. Правилно е посочено в съдебното решение, че се отнася до отделни етапи в процедурата по присъединяване, като съгласуването не е обусловено от заплащане на цена.

Правилно първоинстанционният съд е посочил, че в процесния случаи е неотносима разпоредбата на чл. 116а ЗЕ, която е свързана с присъединяване обекти на оператор на електроразпределителна мрежа във връзка с разширяване, реконструкция и модернизация на електроразпределителните мрежи, както и за присъединяване към тях на обекти на производители и клиенти на електрическа енергия. Този вид присъединяването се осъществява при сключен договор между оператора на електропреносната мрежа и оператор на електроразпределителна мрежа по цени за присъединяване, утвърдени от комисията съгласно съответната наредба по чл. 36, ал. 3, като тази процедура е неотносима за конкретния спор.

В процесния случай се касае до нарушение на оператора на преносната мрежа с въвеждане на ограничения за заплащане на такси и забавяне на процедурата във времето, по който начин създава предпоставки за дискриминационни мерки в процедурата, поради и което КЕВР при упражняване на своите регулаторни функции на контрол е дала задължителни указания на оператора на преносната мрежа. Също така, в случая липсва конкретен и мотивиран отказ за съгласуване на поисканото присъединяване на обект „ФтЕЦ 700 kW“ в ПИ 67338.602.58 в кв. „Промишлена зона“ гр. Сливен, като също така незаконосъобразно е разпоредено заплащане на такса за съгласуване, каквато не се дължи.

Неоснователни са и доводите на касатора, че решението е в противоречие със съдопроизводствените правила и е необосновано. Изложени са бланкетни доводи, че съдът не е изложил мотиви и не е разгледал материалите по делото. Видно от изложените фактически обстоятелства и направени правни изводи, настоящият съдебен състав приема, че решението на първоинстанционния съд е обосновано и в производството не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, които да обосновават неправилност на решението.

Предвид на изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е правилно, не са налице касационни основания за неговата отмяна, поради което следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода от спора разноски на касационния жалбоподател не се дължат.

Следва да бъде уважено искането на ответната страна за присъждане на разноски за адвокатско представителство съгласно чл. 38, ал. 2 ЗЗД във вр. чл. 38, ал. 1, т. 3, предл. второ. По първоначално образуваното дело на АССГ (стр. 100), е представен договор за безплатна правна защита и съдействие при условията на чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗЗД, съгласно който довереникът ще осъществява процесуалното представителство безплатно.

Съгласно чл. 38, ал. 2 ЗЗД в случаите по ал. 1, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има право на адвокатско възнаграждение. Съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 и осъжда другата страна да го заплати. В конкретния случай делото не е с материален интерес, поради което следва да се съобрази чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, поради и което в полза на адвокат В. Д. следва да се присъди размер на адвокатското възнаграждение от 1000 лева.

Също така следва да бъдат присъдени и разноски за юрисконсултско възнаграждение в полза на Комисия за енергийно и водно регулиране, като бъде осъдено „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД да заплати сумата 100 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, трето отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 6300/28.10.2022 г., постановено по адм. дело № 5127/2022 г. по описа на Административен съд – София-град.

ОСЪЖДА „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Ц. Б. III" № 201, да заплати на адвокат В. Д. разноски по делото за адвокатско представителство в размер на 1000 лв. (хиляда лева).

ОСЪЖДА „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Ц. Б. III" № 201, да заплати на Комисия за енергийно и водно регулиране разноски по делото в размер на 100 (сто) лева.

Решението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ МАРИО ДИМИТРОВ

секретар:

Членове:

/п/ С. Б. п/ ЛЮБКА ПЕТРОВА