ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 474

гр. София, 11.11.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД в закрито заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав: Председател:Ружена Керанова

Членове: Красимир Шекерджиев

Елена Каракашева

като разгледа докладваното от Е. К. К. частно наказателно дело № 20258003201003 по описа за 2025 година Производството пред ВКС е по реда на чл. 44, ал. 1 от НПК за разрешаване на спор за подсъдност между Районен съд – гр. Благоевград и Районен съд – гр. Сандански, повдигнат от последния.Спорът е на плоскостта на това, кой е компетентния да се произнесе съд по реда на чл. 432 от НПК по въпроса за прекратяване на мярката „задължително амбулаторно наблюдение на Й. К. Д.“ , взета с определение № 37 от 5.02.2025 г. по ч. н.д. № 30/2025 г. по описа на Районен съд – гр. Сандански, а именно: дали това е съдът по местоживеене на лицето /посочен в текста на чл.428 от НПК/ или този по местонахождение на лечебното заведение, в което е настанено лицето /визиран в разпоредбата на чл.432 от НПК/.

Първоначално, в Районен съд – гр. Благоевград е било образувано ч. н.д. № 1492/2025 г. по повод постъпило писмо от „Център за психично здраве – Благоевград“ ЕООД с приложени към него становище за прекратяване на наложената по реда на чл.89, б.“а“ от НК в производство по чл.428 от НПК принудителна медицинска мярка на Й. К. Д. и определение на РС –Сандански по ЧНД №30/2025г..Определеният с протокол от 27.10.2025г. съдия-докладчик с определение № 685 от 29.10.2025 г. е прекратил съдебното производство и е изпратил делото по подсъдност на Районен съд – гр. Сандански. Според изложените съображения, основани на прочита от съдията-докладчик на разпоредбите на чл.428 и чл.432, ал.3 от НПК и на тези, визирани в чл.91, ал.2 и чл.89, б.“а“ от НК, компетентния да се произнесе по въпроса за прекратяването на наложената принудителна медицинска мярка съд е този по местоживеене на лицето, а именно - районният съд в гр. Сандански.

След получаване на материалите в Районен съд – гр. Сандански с разпореждане (определение) № 472 от 4.11.2025 г. по ч. н.д. № 577/2025 г., съдията-докладчик също е прекратил съдебното производство и е повдигнал настоящия спор за подсъдност. Посочил е, че компетентен в производството по чл. 432, ал. 1 от НПК е съдът по местонахождение на лечебното заведение, което следва от буквалния прочит на закона.

Върховният касационен съд, след като провери материалите по делото, намери, че спорът за подсъдност е повдигнат преждевременно.

В разпоредбата на чл.432 от НПК е установена процедура за разрешаване на въпроса за продължаване, замяна или прекратяване на приложена в производство по чл.428 от НПК принудителна медицинска мярка по чл.89 от НК по отношение на лице, извършило общественоопасно деяние в състояние на невменяемост или изпаднало в такова състояние преди постановяване на присъдата или през време на изтърпяване на наказанието, след изтичане на шестмесечен срок от настаняване на лицето на принудително лечение.Макар в хипотезата на ал.1 на чл.432 от НПК компетентният да разреши посочения въпрос съд да е служебно призван да стори това, в ал.2 на цитираната разпоредба е указано изрично, че преди изтичането на шестмесечния срок от настаняването на принудителното лечение, както и в случаите по чл.89, б.“а“ от НК, съдът може да замени или да прекрати принудителното лечение по предложение на прокурора.

Съотнесени към конкретиката на настоящия казус, цитираните разпоредби на чл.432 от НПК формират извод, че РС-Благоевград не е бил надлежно сезиран от компетентния да инициира производство по чл.432, ал.2 от НПК орган.Това е така, защото в последно цитираната хипотеза, надлежното сезиране на съда би могло да бъде реализирано единствено от прокурора, тъй като само той е органа, притежаващ активна процесуална легитимация да стори това.

Именно поради тази причина писмото на „Център за психично здраве – Благоевград“ЕООД е било изпратено с копие и до РП-Благоевград, която пък със свое писмо от 29.10.2025г. го е изискала от РС –Благоевград, очевидно с оглед извършване на преценка дали да изготви предложението, изискуемо от чл.432, ал.2 от НПК.Вместо да съобрази цитираната разпоредба, изрично лимитираща субекта, който може да сезира надлежно съда, призван да разгледа и разреши въпроса за продължаване, замяна или прекратяване на принудителното лечение, РС-Благоевград е прекратил образуваното пред него съдебно производство и го е изпратил на РС-Сандански , приемайки, че не е местно компетентен.

Това налага делото да бъде върнато на РС-Благоевград, който да предприеме необходимите действия, позволяващи на РП-Благоевград да прецени дали да упражни правомощията си по изготвяне на предложение по чл.432, ал.2 от НПК.Едва след като и ако РП-Благоевград изготви и внесе пред РС-Благоевград такова, т. е. едва след надлежното сезиране на последния от компетентния орган би могло да се постави въпроса за подсъдността.

Предвид гореизложеното, Върховният касационен съд на Р. Б. първо наказателно отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ИЗПРАЩА ч. н.д. № 1492/25 г. по описа на Районен съд – гр. Благоевград (прекратено) на РС-Благоевград за изпълнение на указанията, дадени в мотивната част на настоящото определение.

Препис от определението да се изпрати на Районен съд – гр. Сандански, за сведение.

Определението е окончателно.