Върховният административен съд на Р. Б. - Трето отделение, в съдебно заседание на двадесет и втори май две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: М. Д. Членове: А. А. А. Р. при секретар С. М. и с участието на прокурора А. Г. изслуша докладваното от съдията А. Р. по административно дело № 471 / 2023 г.
Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба от Г. А. от гр. Бургас чрез адв. С. А. срещу решение № 1210/28.10.2022 г., постановено по адм. д. № 2548/2021 г. по описа на Административен съд - Бургас.
Касаторът твърди неправилност на съдебното решение като постановено в противоречие със съдопроизводствените правила, материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли съдебното решение да бъде отменено, като, вместо него, ВАС да постанови друго решение по съществото на спора, с което да уважи изцяло предявения от Г. А. иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ срещу Агенция за социално подпомагане.
Редовно призована за съдебно заседание, касационният жалбоподател, Г. А. от гр. Бургас, не се явява. Представлява се от адв. А., който поддържа касационната жалба, а по същество твърди основателност на същата, съответно неправилност на атакуваното съдебно решение по съображения, подробно развити в касационната жалба и устно в хода по същество. Претендира разноски.
Ответникът, Агенция за социално подпомагане, редовно призован, не изпраща представител. По делото е постъпил писмен отговор на касационната жалба с подробно развити в него съображения за неоснователност на същата, съответно - за правилност на атакуваното съдебно решение.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба.
Върховният административен съд, трето отделение, намира, че касационната жалба е предявена в срока по чл.211, ал.1 от АПК, от надлежна страна, за която съдебното решение е неблагоприятно, поради което е допустима.
Разгледана по същество, същата е частично основателна.
Производството пред АС - Бургас е образувано по иск на Г. А. от гр. Бургас срещу Агенция за социално подпомагане (АСП) за присъждане на обезщетение в размер на 10 000 лв. за неимуществени вреди, изразяващи се в негативни преживявание и влошаване на здравето им, свързано със значителни психически страдания, паник атаки, негативно засягане на личността, достойнството, нормалният начин на живот и социалните им контакти, прекъсване на провеждана рехабилитация и др., претърпени от незаконосъобразен административен акт - Направление за включване в механизма лична помощ № ЗХУ-ИО/Д-А/771 от 25.06.2019 г., отменено с влязло в сила съдебно решение, както и за присъждане на сумата от 1 283,44 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от 29.07.2020 г. до 02.11.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска до окончателното им изплащане
С атакуваното съдебно решение АС - Бургас е отхвърлил изцяло предявените срещу АСП искове за неимуществени вреди, мораторни и законни лихви като неоснователни.
За да стигне до този правен резултат, съдът, след обстоен анализ на събраните по делото писмени и гласни доказателства, както и на приетите като неоспорени от страните съдебномедицинска експертиза и комплексна съдебно-психиатрично психологична експертиза, е заключил, че по делото не се установява наличието на всички, кумулативно изискуеми по закон материално-правни предпоставки за ангажиране отговорността на държавата за вреди по смисъла на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Според съда по делото се установява първата от изискуемите предпоставки - незаконосъобразен административен акт - направление за включване в механизма лична помощ № ЗХУ-ИО/Д-А/771 от 25.06.2019 г., с което първоначално са били определени 63 часа месечно за лична помощ отменено с влязло в сила решение № 2233 от 27.12.2019 г. по адм. дело № 2233/2019 г. на Административен съд - Бургас. След влизане в сила на съдебното решение, по указание на административния орган Ангелова е подала на 13.08.2020 г. ново заявление и на 25.08.2020 г. е попълнила нов формуляр за самооценка. На 26.08.2020 г. водещият случая служител изготвил формуляр, а на 27.08.2020 г. е проведено заседание на комисията в специализирания отдел в ДСП Бургас и, след преглед на документите, е изготвена нова индивидуална оценка на потребностите. Въз основа на индивидуалната оценка директорът на дирекция Социално подпомагане - Бургас е издал направление за включване в механизма лична помощ № 20017622/27.08.2020 г., с което на Ангелова са определени 137 часа месечно за лична помощ за срок от пет години - до 27.08.2025 г. Съдът е приел, че от събраните доказателства се установява наличието само на твърдените от ищцата психически страдания - [заличен текст]. Базирайки се на изслушаната по делото комплексна съдебно-психиатрично психологична експертиза съдът е заключил, че твърдените паник атаки, неудобства и негативни преживявания на ищцата са останали недоказани. Според съда събраните свидетелски показания не следва да се кредитират безрезервно поради близката родствена връзка на свидетелката Т. А. с ищцата и доколкото са налице данни за евентуално настъпили в нейния патримониум имуществени вреди под формата на пропуснати ползи, поради заплащане на по-малко часове за полаганите от свидетелката грижи като личен асистент на ищцата. Реалното настъпване на сочените вреди - психически страдания са обусловени според АС - Бургас единствено от характера и тежестта на заболяването и неблагоприятната му прогноза, а според комплексната експертиза - и от особеностите на личността на ищцата, поради което съдът е приел, че твърдените вреди не са пряка и непосредствена последица от отменения като незаконосъобразен административен акт. По отношение заявените вреди от прекъсване на рехабилитацията и направените допълнителни разходи за съдебните производства по обжалване на направлението, съдът е отбелязал, че заплащането на съдебно-деловодни разноски не представлява пряка и непосредствена вреда от административния акт, доколкото издаването му не е достатъчно условие за нейното настъпване - тя е предпоставена от депозиране на жалба до съда и сключване на договор за правна защита по волята на ищцата и адвоката.
Съдебното решение е валидно и допустимо, но частично неправилно.
Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразен акт, действие или бездействие на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, както и за вредите, причинени от действието на отменени като незаконосъобразни или обявени за нищожни подзаконови нормативни актове. За да възникне отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ следва да е налице отменен по надлежния ред акт, съответно установено незаконосъобразно действие или бездействие и реално причинена вреда, произтичаща от тях в пряка и непосредствена причинно-следствена връзка. По силата на чл. 4 от ЗОДОВ държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждащия незаконосъобразен административен акт, действие или бездействие, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице.
Неправилно и в несъответствие със събраните по делото доказателства административният съд е приел, че недоказани по делото остават твърдените от ищцата неимуществени вреди, независимо че съгласно приетите по делото съдебномедицинска експертиза и комплексна съдебно-психиатрично психологична експертизи преживените психически страдания не изпълняват критериите съгласно Международната класификация на болестите за поставяне на Паническо разстройство. Видно от показанията и на двамата, разпитани по делото свидетели, Г. А. действително е преживяла душевни и емоционални страдания в резултат на отмененото като незаконосъобразно направление. Макар и да са установени поведенчески особености и влошаване на хроничното заболяване, тези фактори не изключват настъпването на вредите както е приел съда, а напротив засилват интензитета им. Свидетелите установяват, че именно след издаване на незаконосъобразното направление за включване в механизма лична помощ Г. А. е започнала да получава [заличен текст], поради което твърдените от ищцата негативни емоции във връзка с невъзможността да получи необходимата за нуждите й лична помощ са доказани. Всички посочени психически страдания са отразени и в изготвените от вещите лица експертизи и въпреки че не покриват определени критерии за поставяне на диагноза те са настъпили именно като вреда за ищцата.
Налице е и пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между претърпените неимуществени вреди и незаконосъобразния административен акт. Обстоятелството, че негативните състояния се дължат както на основното заболяване, така и на преживян в ежедневието стрес, резултат от незаконосъобразния административен акт, не води до липса на причинно-следствена връзка, а обуславя само по - нисък размер на дължимото обезщетение, съобразен със степента на съпричиняване на вредите.
С оглед гореизложеното настоящата касационна инстанция намира, че предявеният иск с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ е основателен поради наличието на всички, изискуеми по закон материално-правни предпоставки за ангажиране отговорността на държавата за вреди, причинени на граждани.
Прекомерен обаче е размерът на претендираното обезщетение за претърпени неимуществени вреди. С оглед разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, както и предвид характера, интензитета и времетраенето на вредите, вкл. предвид обстоятелството, че не всички вреди са настъпили в следствие на незаконосъобразния акт, ВАС, трето отделение намира за справедлив размер на обезщетението сумата от 2 500 лв.
По горните съображения съдебното решение на АС Бургас следва да бъде отменено в частта му, в която е отхвърлен искът на Г. А. за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, причинени й от отмененото като незаконосъобразно Направление за включване в механизма лична помощ № ЗХУ-ИО/Д-А/771 от 25.06.2019 г. на директора на ДСП - гр. Бургас за сумата до 2 500 лв., ведно с мораторна лихва за периода от 29.07.2020 г. до 03.11.2021 г. в размер на 321,52 лв. и законната лихва върху присъдената главница, считано от 03.11.2021 г. до окончателното й изплащане и, вместо него, да бъде постановено друго решение по същество, с което Агенция за социално подпомагане да бъде осъдена да заплати на Г. А. гр. Бургас сумата от 2 500 лв., съставляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от незаконосъобразно Направление за включване в механизма лична помощ № ЗХУ-ИО/Д-А/771 от 25.06.2019 г. на директора на ДСП - гр. Бургас, ведно с мораторна лихва за периода от 29.07.2020 г. до 03.11.2021 г. в размер на 321,52 лв. и законната лихва върху главницата от 2500 лв, считано от 03.11.2021 г. до окончателното й изплащане. Решението на административния съд в останалата му част следва да бъде оставено в сила, като АСП бъде осъдена да заплати на Г. А. съдебни разноски за двете съдебни инстанции в общ размер на 1716 лв. заплатени държавни такси в размер на 15 лв., заплатени депозити за вещи лица в размер на 1101 лв. и адвокатско възнаграждение съразмерно на уважената част на иска в размер на 600 лв.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 1210/28.10.2022 г., постановено по адм. д. № 2548/2021 г. по описа на Административен съд - Бургас В ЧАСТТА МУ, в която е отхвърлен искът на Г. А. от гр. Бургас срещу Агенция за социално подпомагане за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, причинени й от отмененото като незаконосъобразно Направление за включване в механизма лична помощ № ЗХУ-ИО/Д-А/771 от 25.06.2019 г. на директора на ДСП - гр. Бургас за сумата до 2 500 лв. , както и мораторна лихва в периода от 29.07.2020г. до 03.11.2021г. в размер на 321,52 лв., както и законна лихва И , ВМЕСТО НЕГО,ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Агенция за социално подпомагане - гр. София ДА ЗАПЛАТИ на Г. А. от гр. Бургас,[ЕГН] сумата от 2 500 (две хиляди и петстотин) лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени й от отмененото като незаконосъобразно Направление за включване в механизма лична помощ № ЗХУ-ИО/Д-А/771 от 25.06.2019 г. на директора на ДСП - гр. Бургас, ведно с мораторна лихва за периода от 29.07.2020 г. до 03.11.2021 г. в размер на 321,52 лв./триста двадесет и един лв и 52 ст/ , както и ведно със законната лихва върху присъдената главница от 2 500 лв, считано от 03.11.2021 г. до окончателното й изплащане.
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1210/28.10.2022 г., постановено по адм. д. № 2548/2021 г. по описа на Административен съд - Бургас в останалата му част.
ОСЪЖДА Агенция за социално подпомагане гр. София ДА ЗАПЛАТИ на Г. А. от гр. Бургас , ЕГН [ЕГН]разноски в размер на общо 1716 (хиляда седемстотин и шестнадесет) лв. за двете инстанции с оглед на уважената част от исковата молба.
Решението е окончателно.
Вярно с оригинала,
Председател:
/п/ МАРИО ДИМИТРОВ
секретар:
Членове:
/п/ АГЛИКА АДАМОВА
/п/ АЛБЕНА РАДОСЛАВОВА