О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 308

София, 31.05.2022 година

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. Търговска колегия, I отделение, в закрито заседание на единадесети май две хиляди и двадесет и втора година, в състав :ПРЕДСЕДАТЕЛ: Евгений Стайков

ЧЛЕНОВЕ: Ирина Петрова

Елена Арнаучковаслед като изслуша докладваното от съдия Арнаучкова т. д.№ 294 по описа за 2022г., за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на адв.С. М. Ж. – синдик на „ПАЛАС-27“ ЕООД /н/ срещу решение № 209 от 29.11.2021г., постановено по възз. т.д.№ 675/2021г. по описа на Апелативен съд – Пловдив.С него е потвърдено решение № 260130 от 30.03.2021г., постановено по т. д.№ 270/2020г. по описа на Окръжен съд - Пловдив, с което се отхвърля искът на „ПАЛАС-27“ЕООД /н/ против С. Й. М. за заплащане на сумата 208 550лв., представляваща вреда на дружеството, нанесена в качеството му на управител, с извършени тегления от банковата сметка на дружеството, както и искът за заплащане на мораторна лихва върху главницата за периода 21.08.2017.-12.03.2020г. в размер на 54 165.06лв., ведно със законната лихва от завеждане на ИМ на 24.04.2020г. до окончателното плащане, както и се отхвърля искът на „ПАЛАС-27“ЕООД /н/ против С. Й. М. за заплащане на сумата 208 550лв., като получена на отпаднало основание – прекратен договор за управление, и за заплащане на мораторна лихва върху главницата за периода 21.08.2017г.-12.03.2020г. в размер на 54 165.06лв., ведно със законната лихва от завеждане на исковата молба/ИМ на 24.04.2020г. до окончателното плащане.

В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно, като постановено при съществени нарушения на съдо-производствените правила и необосновано. Поддържани са следните фактически твърдения и правни доводи: Липсва коментар/мотиви във въззивното решение по заявеното във въззивната жалба, че през 2012г. ответникът е получавал по своя лична сметка суми, които са били собственост на дружеството – от продажбата на собствени на дружеството имоти, тъй като на купувачите е било указвано да плащат по личната сметка на ответника и, както твърди сам ответникът пред НАП и административния съд, именно с тези постъпили без основание по личната му сметка през 2012г. суми в общ размер 204 000лв. ответникът е заплатил задълженията към „СИ ФИНАНСИ“, вкл. сумата 203 298лв. на 04.12.2013г.Касаторът поддържа, че при наличието на противоречие между твърденията на ответника пред НАП и административния съд и в настоящото производство и липсата на други доказателства, следва да се приеме че сумите, предмет на настоящото дело, не са отчетени ответника по надлежния ред и следва да бъдат възстановени.Въззивното решение е необосновано, като постановено при непълна и неправилно описана/възприета фактическа обстановка, поради оставянето без уважение на направените от касатора доказателствени искания с ИМ и ДИМ и „пълно игнориране“ на признатите за относими и допустими по делото доказателства, необсъждане на представеното и прието по делото решение на АдмС - Пловдив и твърденията на ответника в данъчното производство, които се поддържа изцяло да подкрепят тезата на синдика, че платената сума на „СИ ФИНАНСИ“ е с произход средствата от 2012г., а не сумите, изтеглени от ответника през 2013г.-2014г.

Искането е за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, за неговата отмяна и за постановяване на решение за уважаване изцяло на предявения иск.

Освен основанието чл.280, ал.2, предл.3 ГПК - очевидна неправилност на въззивното решение, обосновано с довод, че решението е постановено при непълна и неправилно описана/възприета фактическа обстановка по спора, пълно игнориране на доказателства, признати за относими и допустими по делото, липса на обсъждане на представеното и прието решение на АдмС - Пловдив и недопускане на заявените в ИМ и ДИМ доказателствени искания, касаторът поддържа и основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК – произнасяне във въззивното решение по правни въпроси, които са разрешени в противоречие със задължителната практика на ВКС.

Формулирани са в изложението следните правни въпроси:

1.Длъжен ли е съдът да прецени всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право, като обсъди в мотивите на решението доказателствата, въз основа на които намира едни от тях за установени, а други за неосъществили се, както и да обсъди всички доводи на страните от съществено значение за делото?За този въпрос е поддържано да е разрешен в противоречие с Тълкувателно решение № 1/2013г. ОСГТК на ВКС и решение по гр. д.№ 4744/2008г.

2.Длъжен ли е съдът да обсъди всички възражения, доводи и събраните по делото доказателства относно релевантните за спора факти в тяхната взаимовръзка? За този въпрос е поддържано да е разрешен в противоречие с решение № 8/19.01.2018г. по т. д.№ 2435/2016г. и цитираните в него решения.

В срока по чл.287, ал.1 ГПК е депозиран писмен отговор на касационната жалба от С. Й. М., чрез пълномощника му адв.Г.К., с който касационната жалба се оспорва, възразява се за допускането на касационно обжалване на въззивното решение.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отделение, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, от надлежна страна, в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел следното:

Безспорно е, че ответникът, като управител на „ПАЛАС-27“ ЕООД, на посочените дати в периода 08.02.2013г.-27.11.2014г., е изтеглил от банковата сметка на дружеството посочените суми в общ размер 208 550лв., както и, че е внесъл на посочените дати, в периода 05.06.2013г. – 27.11.2014г., или по сметка на дружеството, или по сметки на негови кредитора, сума в общ размер 215 796.36лв.Прието е, че за основателността на поддържаната от синдика фактическа теза, че посочените от ответника в отговора на ИМ плащания не са извършени нито с негови лични средства, нито с изтеглените от него средства от сметката на дружеството, а със средства на дружеството, синдикът е трябвало да посочи конкретните длъжници на дружеството, които са погасявали свои парични задължения към дружеството чрез заверяване на личната сметка на ответника, както и точните размери на тези непогасени вземания на дружеството, каквито конкретни твърдения е прието да не са били въведени от синдика.Ето защо, е прието за доказано възражението на ответника, че той няма задължение за връщане на изтеглените от него суми от сметката на дружеството, респективно липсва вреда за дружеството, обусловеното от направените от ответника в полза на дружеството плащания, поради което искът по чл.145 ТЗ е отхвърлен.За да отхвърли евентуалния иск, с правно основание чл.55, ал.1 пр.3 ЗЗ, във вр. чл.141, ал.4 ТЗ, за същата сума, въззивният съд е приел, че оттеглянето на овластяването на управителя на дружеството - само по себе си - не е самостоятелно правно основание за връщане на държаните в личните сметки на управителя суми, собственост на дружеството.

По първото поддържано основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.2, предл.3 ГПК:

Очевидната неправилност предпоставя порок във въззивния акт, установим пряко и единствено от неговото съдържание - мотивите, без извършване от касационния съд на анализ на осъществените процесуални действия на съда и страните и без съобразяване на действителното съдържание на защитата им, събраните доказателства и тяхното съдържание (в т. см. определение № 38/20.01.2021г. по ч. т.д.№ 765/2020г., I т. о.).Съдебната практика приема, че очевидна неправилност е налице при прилагане на несъществуваща или отменена правна норма, прилагане на закона в неговия обратен противоположен смисъл, при неприложена императивна правна норма с оглед приетата от съда фактическа обстановка, при изводим от мотивите отказ за прилагане на процесуална норма или пряко установимо процесуално правило, когато в резултат от това е формиран решаващ правен извод, при явна необоснованост на фактическите констатации на въззивния съд, поради грубо нарушение на правилата на формалната логика, нарушения на основополагащи принципи на съдопроизводството.

В случая, такива пороци на въззивното решение нито са обосновани от касатора, нито се констатират от касационния съд, а доводите на касатора, на които е основано основанието за допускане на касационно обжалване са същите, на които е основано въведеното основание за касационно обжалване по чл.281, т.3 ГПК, на които отговор не може да бъде даден в този етап на касационното производство.

По второто поддържано основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение - по чл.280, ал.1, т. 1 ГПК:Същото предпоставя с обжалваното решение въззивният съд да се е произнесъл по материално-правен и/или по процесуално-правен въпрос, включен в предмета на делото и обусловил решаващите правни изводи, както и по отношение на него да са осъществени допълнителните предпоставки по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК.

Формулираните въпроси в изложението, посочени по-горе в настоящото определение, които могат да се обобщят като такива, касаещи правомощията на въззивната инстанция, са обусловили решаващите изводи на въззивния съд, но за тях не е налице допълнителното основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Въпросите не са разрешени в противоречие със задължителна практика на ВКС, според която непосредствена цел на въззивното производство при действащата процесуална уредба е повторното разрешаване на материално-правния спор, при което дейността на въззивната инстанция, аналогично на тази на първата инстанция, е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма. Въззивният съд е длъжен да мотивира решението си съобразно разпоредбите на чл.235, ал.2 и чл.236, ал.2 ГПК, като изложи фактически и правни изводи по съществото на спора и се произнесе по защитните доводи и възражения на страните в пределите, очертани с въззивната жалба и отговора по чл.263, ал.1 ГПК. В случай, че във въззивната жалба са релевирани оплаквания за допуснато от първата инстанция процесуално нарушение, от което може да се направи извод, че делото е останало неизяснено от фактическа страна или за необоснованост на фактическите изводи /например неправилно установена от първоинстанционния съд фактическа обстановка, необсъдени доказателства, несъобразени или неправилно интерпретирани факти, обстоятелства и доказателства/, въззивният съд е длъжен да обсъди въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания всички събрани относими и релевирани своевременно доказателства, възражения и доводи на страните съгласно чл.235, ал.2 и ал.3 ГПК и да установи фактическата обстановка, към която да приложи относимите материално-правни норми /в този смисъл служебно известните на настоящия съдебен състав решение № 55/03.04.2014 г. по т. д. № 1245/2013г. на ВКС, I т. о., решение № 63/17.07.2015 г. по т. д. № 674/2014 г. на ВКС, II т. о., решение № 263/24.06.2015 г. по т. д. № 3734/2013 г. на ВКС, I т. о., решение № 111/03.11.2015 г. по т. д. № 1544/2014 г. на ВКС, II т. о. и други/.Въззивният съд, при спазване на посочената съдебна практика на ВКС, е обсъдил наведените от страните твърдения, възражения и оплаквания, вкл. оплакването във въззивната жалба във връзка с въведеното в ДИМ фактическо твърдение, че посочените от ответника в отговора на ИМ плащания са извършени със средства на дружеството, по което е формирал свои собствени изводи, чиято правилност не може да се проверява в тази селективна фаза на касационното производство.От друга страна, тъй като касаторът не е формулирал процесуален въпрос за правомощията на въззивния съд да се произнесе по заявените във въззивната жалба доказателствени искания по чл.266, ал.3 ГПК, касационният съд не е длъжен и няма правомощия да го изведе.

Поради изложеното, не следва да се допуска касационно обжалване.

Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение,

ОПРЕДЕЛИ :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 209 от 29.11.2021г., постановено по възз. т.д.№ 675/2021г. по описа на Апелативен съд - Пловдив.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ