2О П Р Е Д Е Л Е Н И Е№ 434

София, 31.05.2022 г.

Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и втората година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ

ДЕСИСЛАВА ПОПКОЛЕВА

като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр. д. № 4068 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационната жалба на Прокуратурата на Република България, чрез прокурор В. Я., против въззивното решение № 96 от 30 юни 2021 г., постановено по в. гр. д. № 144/2021 г. по описа на Окръжен съд Разград, в частта му, с която се потвърждава решение № 260042 от 2 април 2021 г., постановено по гр. д. № 517/2020 г. по описа на Районен съд Кубрат, за осъждане на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ Прокуратурата на Република България да заплати на М. Х. Х. сумата от 15000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от повдигане и поддържане на обвинение за престъпление, за което е оправдан с влязла в сила присъда, ведно със законната лихва от 03.11.2017 г. до окончателното плащане на сумата.

В касационната жалба се твърди, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, несъблюдаване на съдебната практика по сходни случаи и необоснованост. Поддържа се, че присъденото обезщетение е прекомерно завишено и не съответства на действително претърпените неимуществени вреди. При определяне на размера на обезщетението не били взети предвид следните обстоятелства: на ищеца била наложена най-леката мярка за неотклонение; по наказателното дело била постановена оправдателна присъда; след приключване на наказателното производство Х. успял напълно да възстанови обичайния си ритъм на живот; обвинението нямало медиен отзвук; производството протекло в разумен срок. Недоказани останали твърденията, че здравословното му състояние...