Р Е Ш Е Н И Е
№ 65София, 31.05.2022 г. В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Р. Б. първо гражданско отделение, в открито заседание на деветнадесети май две хиляди двадесет и втора година в състав:
Председател: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
Членове: С. К.
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
при секретаря Е. П. като разгледа докладваното от съдия Генчева гр. д. № 3185 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на община Поморие срещу решение № 49 от 07.04.2021 г. по в. гр. д. № 527/2020 г. на Бургаския апелативен съд в обжалваната част, с която е потвърдено решение № 225 от 30.09.2020 г. по гр. д. № 1433/2019 г. на Бургаския окръжен съд в частта, с която община Поморие, при участието на ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД, е осъдена да заплати на А. С. Г., заместена от правоприемника си С. Д. Г., сумата от 34 900 лв., представляваща част от обезщетение за непозволено увреждане, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на увреждането - 25.10.2014 г., до окончателното изплащане. В частта, с която искът е бил отхвърлен за разликата до пълния предявен размер от 60 000 лв. въззивното решение е влязло в сила като необжалвано.
Ответникът С. Д. Г., правоприемник на починалата в хода на въззивното производство ищца А. С. Г., оспорва жалбата.
Третото лице-помагач Застрахователно акционерно дружество „ОЗК-застраховане“ АД счита, че жалбата е основателна.
Касационното обжалване е допуснато на основание чл.280, ал.2, предл.3 ГПК за проверка на извода на въззивния съд, че обективните предели на силата на пресъдено нещо /СПН/ на положителното съдебно решение по първия частичен иск не обхващат общия размер на справедливото обезщетение, а съдът по втория частичен иск може да определи и друг общ размер, преценявайки данните по делото.
За да се произнесе, съставът на ВКС взе предвид следното:
А. С. Г. е предявила срещу община Поморие два частични иска за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди – претърпени болки и страдания вследствие на инцидент, настъпил на 25.10.2014 г., при който при разходка в парка на общината е била притисната от паднало върху нея дърво.
По първия частичен иск А. Г. е претендирала неимуществени вреди в размер на 25 100 лв., част от общия размер от 150 000 лв. В обстоятелствената част на исковата молба е описала обстоятелства, настъпили в периода от датата на увреждането - 25.10.2014 г., до датата на подаване на исковата молба – 29.12.2015 г.: болките и страданията, които е претърпяла при самия инцидент, при поставянето на временна екстензия в Бърза помощ, операцията на лявото бедро от 30.10.2014 г., операцията на десния крак на 03.11.2014 г. и новата операция на десния крак на 21.10.2015 г., настъпилата хипогликемична криза след втората операция, трудното повлияване на болковия синдром, трудното зарастване на раните, невъзможността да стъпва на краката си и да се обслужва. При разглеждане на това дело съдът е определил общ размер на обезщетението за неимуществени вреди в размер на 40 000 лв., като е съобразил и неблагоприятната прогноза за развитие на заболяването, при което изцяло е уважил предявения частичен иск за 25 100 лв. – решение № 410 от 15.01.2018 г. по гр. д. № 2184/2015 г. на Бургаския окръжен съд, потвърдено с решение от 10.07.2018 г. по в. гр. д. № 119/2018 г. на Бургаския апелативен съд, недопуснато до касационно обжалване с определение № 358 от 09.07.2019 г. по т. д. № 2941/2018 г. на Върховния касационен съд.
По втория частичен иск, който е предмет на настоящото дело, А. Г. е претендирала неимуществени вреди в размер на 60 000 лв. В обстоятелствената част на исковата молба тя е повторила същите твърдения за претърпени болки и страдания до края на 2015 г., но е добавила и това, че болките продължават и след този период, като е претърпяла нова четвърта операция през месец ноември 2016 г. поради несрастване на счупванията на костите в продължителен период, което е довело до продължаване на гипсовата имобилизация. По това дело първоинстанционният съд е определил общ размер на обезщетението от 90 000 лв., приспаднал е присъдените 25 100 лв. по първия частичен иск и е уважил изцяло втория частичен иск за търсената сума от 60 000 лв. – решение № 225 от 30.09.2020 г. по гр. д. № 1433/2019 г. на Бургаския окръжен съд.
С обжалваното в настоящото производство решение № 49 от 7.04.2021 г. по в. гр. д. № 527/2020 г. на Бургаския апелативен съд първоинстанционното решение по втория частичен иск е отменено частично и този иск е отхвърлен за разликата над определените от въззивния съд 34 900 лв. до претендираните 60 000 лв. Осъдителното решение на първата инстанция е потвърдено за сумата от 34 900 лв.
Съдът е приел, че решението по първия частичен иск обвързва страните със сила на пресъдено нещо, която се разпростира върху фактите, от които произтичат неимуществените вреди. Всички възражения, които ответникът е направил по фактите относно съществуването на претендираното право, по основанието на вземането на ищцата и правната квалификация, включително възражението за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата, което е било разгледано в процеса по първоначално предявения частичен иск, са преклудирани и е недопустимо да бъдат обсъждани отново в настоящия процес.
Прието е, че съгласно Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2019 г. по тълк. д. № 3/2016 г. на ОСГТК на ВКС в хипотезата на уважен изцяло частичен иск останалата част от вземането също може да съществува, но може и да не съществува. Тъй като обективните предели на СПН на положителното съдебно решение по частичния иск се изчерпват с предмета на делото, по останалата част може да се формира нова, различна СПН. Прието е, че по настоящото дело съдът не е обвързан от определения по първия частичен иск общ размер на справедливото обезщетение от 40 000 лв., тъй като по това дело искът е бил частичен и тъй като към настоящия момент има нови факти и обстоятелства относно здравословното състояние на ищцата, които не са били предмет на обсъждане в предходното производство. За разликата над вече присъдения частичен размер от 25 100 лв. до претендирания по настоящото дело нов частичен размер от 60 000 лв. съдът следва да се произнесе по същество на базата на събраните доказателства за силата, интензивността, степента и продължителността на преживените от ищцата болки и страдания, като вземе предвид и релевантните обстоятелства, настъпили след произнасянето на съда по първия частичен иск.
Приети са за установени твърденията на ищцата за получени физически увреждания, душевни болки и страдания при самия инцидент поради счупване на лява бедрена кост и на двете кости /голям и малък пищял/ на дясната подбедрица. Обсъдени са оперативните интервенции: в деня на инцидента /25.10.2014 г. /, когато е извършена кръвна репозиция на двете кости на подбедрицата с поставена метална осиосинтеза; на 30.10.2014 г. - кръвна репозиция на лява бедрена кост с поставена метална осиосинтеза, фиксирана с метална плака и винтове; на 03.11.2014 г. – операция на големия пищял на десния крак, който също е бил фиксиран с метална плака и винтове; на 20.10.2015 г.- извършена остеопластика на незарасналите счупвания на големия и малкия пищял и поставена допълнителна плака на малкия пищял, като е коригирана плаката на големия пищял на десния крак и дадени предписания да носи гипсова имобилизация за 42 дни. На следващо място съдът е приел, че на 14.11.2016 г. ищцата е приета отново в МБАЛ „Д. М.“, където от контролен рентген е установена остеопороза и псевдоартроза на тибия и фибула. На 15.11.2016 г. е извършена трета оперативна интервенция на десен крак - екстракцио клави, остеоклазия, остеопластика. Изписана от отделението с указание за гипсова имобилизация за 45 дни, без да стъпва на крака. На 31.01.2017 г. при преглед от ортопед е установено - остеопороза и псевдоартроза на голям и малък пищял, несрастване на фрактурата. Натовареност на крайника 25%. Придвижва се трудно с патерици или проходилка. Непълно срастване на фрактурата и необходимост от имобилизация поне още 45 дни. На 15.03.2017 г. при преглед при ортопед е установена остеопороза, псевдоартроза в дистална диафиза на тибията, затегната псевдоартроза. Отново е констатирано непълно срастване на фрактурата, с удължаване на имобилизацията с още 45 дни. Към момента на прегледа 29.06.2020 г. е установено, че здравословното състояние на ищцата е нарушено поради невъзможност да се придвижва самостоятелно. Придвижването се осъществява с помощни средства - инвалиден стол и патерици. От инвалидната количка ищцата слиза с помощта на две патерици и придружител. Движенията на лява коленна става са ограничени до 90 градуса, като при натиск реагира с болка. Десният глезен е оточен, при натиск реагира с болка и има ограничение при движението около 10 градуса. Придвижването е съпроводено с болки, не може да се обслужва сама и се нуждае от чужда помощ. Прогнозата за пълно възстановяване е песимистична. Състоянието се оформя като постоянно. Препоръчително е допълнително оперативно лечение. Необходимо е да се продължи рехабилитация, лечебна физкултура и масажи за подобряване на състоянието. Съобразено е изложеното от вещото лице, че както по време на болничното лечение, така и след това, ищцата постоянно е приемала болкоуспокояващи медикаменти, тъй като болките са били постоянни и много силни; че е налице необходимост от ново оперативно лечение, от което не се знае какъв ще е ефектът и задължително е необходимо ищцата да се имобилизира /обездвижи/; че поради усложненията възстановителният период в случая е много по-дълъг от обикновено, без изгледи за пълно възстановяване; че след инцидента при ищцата се е появила остеопороза, която оказва неблагоприятно влияние върху процеса на оздравяване на костите. Обсъдени са и свидетелските показания за претърпените от ищцата болки и страдания и трудности във възстановителния период, включително и след последната операция. Отчетена е и смъртта на ищцата, настъпила в хода на въззивното производство на 21.01.2021 г.
При определяне на справедливия размер на обезщетението съдът е съобразил също възрастта на ищцата при настъпване на инцидента – 74 г., че до тогава тя е била в добро здраве, живяла е пълноценен живот, била е жизнена, можела е да се грижи за себе си и да се обслужва сама. След получените травми на двата крака животът на ищцата до смъртта на 21.01.2021 г. коренно се променил. През първия четиригодишен период тя е претърпяла четири основни операции на краката и други съпътстващи оперативни интервенции. По време на това лечение, както при болничния престой, така и след изписването, ищцата е изпитвала изключително силни физически болки, които не винаги са били повлияни от приеманите от нея без прекъсване болкоуспокояващи лекарства. След първата операция за един по-продължителен период от 3-4 месеца ищцата е била изцяло обездвижена, на легло. Това е продължавало известно време и след последвалите с оглед усложненията операции, след които на ищцата е бил поставен и гипс. За периодите на пълно обездвижване всички нужди на ищцата, включително хигиенните, са били задоволявани с чужда помощ. Усложненията в оздравителния процес на ищцата, за които при разглеждането на делото по първоначално предявения частичен иск е прието, че по никакъв начин не са съпричинени от нея, са я поставили за периода след инцидента до момента на смъртта в невъзможност за самостоятелно придвижване и битово обслужване, а по времето и непосредствено след болничното лечение при четирите основни операции, и изцяло в леглови режим. Всички изброени обстоятелства се отразили тежко на психиката на ищцата. Тя била притеснена и изплашена, изчезнала нейната жизненост, станала друг човек. Като повод за радост ищцата оценила възможността месеци след инцидента да може да отиде сама до тоалетната, макар и с патерици. След инцидента ищцата не е проходила самостоятелно. Постоянно използвала инвалидна количка, а за кратки разстояния - патерици. Тези движения също били съпроводени с физически болки. Продължителното обездвижване, ведно с напредналата възраст на ищцата, предизвикали остеопороза, която допълнително повлияла негативно на възможността за възстановяване. Нормалната продължителност на оздравителния процес за подобни травми е до шест месеца, но при ищцата този процес е незавършен до смъртта . След последната операция функциите на долните крайници не са били възстановени и ищцата не е проходила самостоятелно. Инцидентът повлиял негативно на нейната психика. Тя била срината психически, най-вече от това, че не може да се обслужва сама. Съществено се влошило качеството на живот на ищцата. Уврежданията и усложненията в процеса на лечение довели до невъзможност за пълноценно физическо, духовно и социално общуване за повече от шест години, до края на живота на ищцата. През този период тя е била в непрекъснат лечебен процес. Въпреки цялостното лечение като комбинация от множество оперативни интервенции, болничен престой, домашно лечение, рехабилитация и постоянен прием на медикаменти, ищцата до края на живота си не се е възстановила физически и духовно.
Съдът е приел, че справедливият размер на обезщетението за претърпени неимуществени вреди е 60 000 лв., като този размер е съобразен и с помощния критерий - икономическите условия в страната към момента на инцидента, преценени от една страна на базата на минималната и средната работни заплати през 2014 г., които са съответно 340 лв. и около 800 лв. месечно, а от друга и по аналогия - с граничния лимит на отговорността при покриване на обезщетения по застраховки „Гражданска отговорност на автомобилистите“, който към момента на увреждането е 1 000 000 лв. Съдът е приел, че нарастващите лимити на застрахователно покритие по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ в случая нямат пряко значение, но субсидиарно се вземат предвид при преценка на конкретните икономически условия.
Решението е очевидно неправилно.
Правилен е решаващият извод на въззивния съд, че при разглеждането на втория частичен иск съдът не е обвързан от общия размер на обезщетението за неимуществени вреди от 40 000 лв., приет за справедлив при разглеждането на първия частичен иск. Този извод съответства на приетото в ТР № 3/22.04.2019 г. по тълк. д. № 3/2016 г. на ОСГТК на ВКС, че решението по уважен частичен иск за парично вземане се ползва със сила на пресъдено нещо само относно правопораждащите факти на спорното субективно материално право при предявен в друг исков процес иск за защита на вземане за разликата до пълния размер на паричното вземане, произтичащо от същото право; че при уважаване на частичния иск обективните предели на СПН обхващат основанието на иска, индивидуализирано посредством правопораждащите факти /юридическите факти, от които правоотношението произтича/, страните по материалното правоотношение и съдържанието му до признатия размер на спорното субективно материално право.
Очевидно неправилен е обаче изводът, че при определяне на справедливия размер на обезщетението по втория частичен иск следва да се съобразява нов факт, свързан с усложняване на здравословното състояние на ищцата, какъвто е операцията от 15.11.2016 г. и свързаните с нея болки и страдания, които не са били преценявани при разглеждане на първия частичен иск. Въпреки че силата на пресъдено нещо на решението по първия частичен иск не се разпростира върху определения общ размер на паричното обезщетение за неимуществени вреди, съдът, който разглежда втория частичен иск, следва да обоснове извода си защо приема различен общ размер на обезщетението. И по двата частични иска се преценяват конкретни обстоятелства, посочени в ППВС № 4/1968 г. и в последващата практика на ВС и ВКС по чл.52 ЗЗД. При едни и същи обстоятелства съдът по втория частичен иск следва да определи същия общ размер на обезщетението, който е бил определен и при първия частичен иск, в противен случай критерият за справедливост ще бъде нарушен. Различният общ размер на обезщетението може да бъде мотивиран от съда по втория частичен иск с обстоятелства, които не са били обсъждани при разглеждането на първия частичен иск, но само ако те са в предмета на делото /например когато се касае за пропуск на съда по първия частичен иск, който не е обсъдил определени обстоятелства, въпреки че е бил длъжен да ги обсъди/. Тук е необходимо да се прецени кои факти и обстоятелства са в предмета на делото, като се направи разлика между бъдещите вреди, които са в предмета на делото по първоначално заведените искове за обезщетяване на вреди от непозволено увреждане, и случаите на ексцес, които не са в предмета на делото. Тази разлика е направена в решение № 196 от 12.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1724/2009 г., IV г. о., решение № 103 от 31.03.2015 г. на ВКС по гр. д. № 3906/2014 г., IV г. о., решение № 60172 от 22.06.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3604/2020 г., IV г. о., решение № 307 от 1.08.2014 г. на ВКС по гр. д. № 773/2012 г., IV г. о., решение № 153 от 2.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 526/2010 г., IV г. о., решение № 317 от 1.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1553/2010 г., IV г. о. Бъдещи вреди са тези, които все още не са настъпили при определяне на справедливия размер на обезщетението, но могат да бъдат предвидени при наличие на медицинска прогноза за неблагоприятно развитие на заболяването. В настоящия случай тези бъдещи вреди са отчетени при разглеждането на първия частичен иск, като изрично е посочено, че на размера на обезщетението влияе и липсата на възможност за пълно възстановяване на ищцата. Ексцесът също се основава на нови обстоятелства, но само такива, които представляват ново страдание и/или съществено утежняване на старите страдания, което ново състояние се отклонява съществено от прогнозата при определяне на първоначалното обезщетение. Ексцесът не би могъл да бъде предвиден, той обосновава ново вземане за обезщетение за вреди, различно от първоначално предявеното. Затова при определяне на справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди по първоначално предявения иск не могат да бъдат съобразявани онези факти и обстоятелства, които обосновават ексцес. Такъв факт в случая е новата операция от 15.11.2016 г. и свързаните с нея болки и страдания, които не се включват в предмета на първоначално предявения иск. От заключението на вещото лице по настоящото дело е видно, че тази нова операция се е наложила поради установеното несрастване на костите и оформилата се псевдоартроза на същите. Това състояние се отклонява от нормалното протичане на оздравителния процес, затова не е могло да бъде предвидено при уважаване на първия частичен иск, когато операцията все още не е настъпила като факт, т. е. тази операция не е в предмета на бъдещите вреди, които са обезщетени при първия частичен иск.
Настоящият състав приема, че предметът на делото по втората искова молба на А. С. Г. срещу община Поморие включва два иска: втори частичен иск за обезщетение за претърпени неимуществени вреди от непозволеното увреждане, настъпило на 25.10.2014 г., и иск за обезщетяване на вреди от ексцес, изразяващи се в болки и страдания от операцията от 15.11.2016 г. Макар да е постановил един диспозитив по двата иска, съдът реално се е произнесъл и по двата, като е преценявал обстоятелствата, относими към всеки от тях. По посочените по-горе съображения неправилно въззивният съд е определил сумата от 60 000 лв. като общ размер на обезщетението от първоначалното увреждане. Тъй като обстоятелствата по двата частични иска са еднакви и тъй като съдът по първия иск не е допуснал пропуск при обсъждането им във връзка с чл.52 ЗЗД, то и по втория частичен иск общият размер на обезщетението възлиза също на 40 000 лв. От тази сума по първия частичен иск са присъдени 25 100 лв. и по настоящото дело следва да се присъди разликата от 14 900 лв., която въззивният съд е присъдил. Настоящият състав приема, че по другия иск за обезщетение на неимуществени вреди, основани на ексцес на основното увреждане, дължимото обезщетение следва да се определи в размер на 15 000 лв. Тази сума е съобразена с обстоятелството, че за болките и страданията, причинени при самия инцидент от 25.10.2014 г. и при последвалите оперативни интервенции на 30.10.2014 г., 03.11.2014 г. и 20.10.2015 г., на ищцата е определено обезщетение в размер на 40 000 лв., което включва обезщетение за всички болки и страдания през посочения период, включително и за бъдещите предвидими вреди при неблагоприятната прогноза за пълно излекуване. Сумата от 15 000 лв. по иска за ексцес е съпоставима с обстоятелството, че по този иск се обезщетяват само вредите от усложненото състояние, наложило операцията от 15.11.2016 г. и съпътстващите болки и страдания от тази операция и следоперативния период. При това положение общият размер на обезщетението по настоящото дело възлиза на 29 900 лв., от които 14 900 лв. по втория частичен иск и 15 000 лв. по иска за ексцес. Исковете по настоящото дело са с цена 60 000 лв., от които за 25 100 лв. има влязло в сила отхвърлително решение. Остатъкът от 34 900 лв. е присъден от въззивния съд, а според настоящият състав дължимото обезщетение възлиза на 29 900 лв. За тази сума въззивното решение следва да бъде оставено в сила, а за разликата над 29 900 лв. до присъдените 34 900 лв. въззивното решение следва да бъде отменено и искът отхвърлен.
При този изход на делото разноските на страните за всички инстанции следва да бъдат определени съобразно уважената и отхвърлената част на исковете.
За първите две инстанции ищцовата страна е направила разноски в размер на 8 240 лв., а за ВКС няма разноски. Спрямо уважената част от исковете – 29 900 лв. от общо 60 000 лв., ответникът следва да бъде осъден да заплати на правоприемника на първоначалната ищца разноски в размер на 4 106,27 лв.
Ответникът е направил разноски за първите две инстанции в размер на 4700 лв., а за ВКС – 710 лв. или общо 5410 лв. Съобразно отхвърлената част от исковете – 30 100 лв., следва да му се присъди сумата от 2 714 лв.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,
РЕШИ :
ОТМЕНЯ решение № 49 от 07.04.2021 г. по в. гр. д. № 527/2020 г. на Бургаския апелативен съд в частта, с която предявените от А. С. Г., заместена от правоприемника си С. Д. Г., срещу община Поморие искове за обезщетяване на неимуществени вреди са били уважени за разликата над 29 900 лв. до 34 900 лв. /т. е. за разликата от 5 000 лв./ и за законната лихва за разликата от 5 000 лв., както и в частта за разноските, и вместо това постановява:
ОТХВЪРЛЯ предявените от А. С. Г., б. ж. на [населено място], починала на 21.01.2021 г. и заместена в процеса от правоприемника си С. Д. Г. от [населено място], ул.“К. Б. I-ви“ № 183, срещу община Поморие искове по чл.50 ЗЗД за обезщетяване на неимуществени вреди от непозволено увреждане, настъпило на 25.10.2014 г. /втори частичен иск и иск, произтичащ от ексцес/, за разликата над присъденото от въззивния съд общо обезщетение в размер на 34 900 лв. до определената от настоящата инстанция обща сума в размер на 29 900 лв., ведно със законната лихва върху разликата от 5000 лв, считано от датата на увреждането - 25.10.2014 г., до окончателното изплащане.
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 49 от 07.04.2021 г. по в. гр. д. № 527/2020 г. на Бургаския апелативен съд в частта, с която е потвърдено решение № 225 от 30.09.2020 г. по гр. д. № 1433/2019 г. на Бургаския окръжен съд, в частта, с която община Поморие е осъдена да заплати на А. С. Г., б. ж. на [населено място], починала на 21.01.2021 г. и заместена в процеса от правоприемника си С. Д. Г. от [населено място], ул.“К. Б. I-ви“ № 183, обезщетение на неимуществени вреди от непозволено увреждане, настъпило на 25.10.2014 г. / втори частичен иск и иск, произтичащ от ексцес/ в размер на сумата от 29 900 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на увреждането - 25.10.2014 г., до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА община Поморие, [улица], да заплати на С. Д. Г. от [населено място], ул.“К. Б. I-ви“ № 183, сумата от 4 106,27 лв. разноски по делото.
ОСЪЖДА С. Д. Г. от [населено място], ул.“К. Б. I-ви“ № 183, да заплати на община Поморие, [улица], сумата от 2 714 лв. разноски по делото.
В производството по делото участва трето лице-помагач на страната на ответника ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: