№ 223
София, 30.05.2022 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Р. Б. гражданска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и втори март през две хиляди двадесет и втора година в състав:
Председател: Камелия Маринова
Членове: Веселка Марева
Емилия Донкова
като изслуша докладваното от съдията Донкова гр. д. № 4575/2021 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК.
Образувано е по касационни жалби, подадени срещу подлежащо на обжалване въззивно решение в срока по чл. 283 ГПК от адв. Г. К., като пълномощник на ЧСИ Д. Д., от А. К. З., като пълномощник по чл. 32, т. 2 ГПК на А. А. З. и от адв. Л. К. като пълномощник на Д. К. М. и М. В. М., срещу въззивното решение № 260195 от 09.06.2021 г. по в. гр. д. № 246/2021 г. на Пазарджишкия окръжен съд. Относно предпоставките за допускане на касационно обжалване се поддържат основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, както и основанието по чл. 280, ал. 2, изр. 3 ГПК – очевидна неправилност.
Ответникът по касация счита, че касационно обжалване не следва да се допуска. Върховният касационен съд на РБ, състав на Второ г. о., при произнасяне по допускане на касационното обжалване, намира следното:
С въззивното решение е потвърдено решение № 2126/15.05.2018 г. по гр. д. № 2514/2019 г. на Пазарджишкия районен съд, с което е признато за установено по предявения положителен установителен иск от „Николетти“ АД срещу А. А. З., правото на собственост на ищеца върху следния имот: самостоятелен обект с идентификатор **** /офис/ по кадастралната карта на [населено място]. Решението е постановено при участието на трети лица – помагачи на страната на ответницата: ЧСИ Д. Д., Д. М., М. М., община Пазарджик, „Ви Ес Инвест“ ООД и „Виргиния ателие“ ЕООД.
Ищецът е изложил твърдения, че е придобил правото на собственост върху процесния имот по силата на постановление за възлагане от 06.10.2017 г. /влязло в сила на 18.10.2017 г./. Въведен е във владение с протокол от 27.10.2017 г.
Ответницата е изложила съображения за неоснователност на иска, с твърдението, че се легитимира като собственик на основание постановление за възлагане от 30.04.2019 г. /по изп. д. № 1063 от 2017 г. на ЧСИ Д. Д./. По аргумент от чл. 496, ал. 2 ГПК, тъй като длъжникът „Ей Ти Ел“ ЕООД не е бил собственик към момента на извършването на публичната продан, постановлението за възлагане в полза на ищеца не е породило вещно-прехвърлителен ефект.
Изпълнително дело № 1063/2017 г. на ЧСИ Д. Д. е образувано на 08.06.2017 г. Взискатели по същото са Д. и М. М.. Длъжници са „Ви Ес Инвест“ ООД и „Виргиния ателие“ ЕООД. Първото дружество е придобило имота като апортна вноска /на 05.03.2014 г./, а на 29.09.2015 г. го е продало на „Виргиния ателие“ ЕООД.
С влязло в сила решение по т. д. № 207/2015 г. на ОС – Пазарджик е обявен за относително недействителен по отношение на кредиторите Д. и М. М., договора за продажба от 29.09.2015 г., между „Ви Ес Инвест“ ООД и „Виргиния ателие“ ЕООД. Исковата молба по чл. 135 ЗЗД е вписана на 19.10.2015 г. В хода на делото /на 27.01.2016 г./ „Виргиния ателие“ ЕООД е продало имота на „Ей Ти Ел“ ЕООД и е учредило ипотека в полза на ищеца „Николетти“ АД, вписана на 19.12.2016 г. Съдебното решение е отбелязано на 12.06.2017 г. На същата дата е наложена възбрана и е насрочен опис върху процесния имот. Опис е извършен на 11.07.2017 г. /видно от протокол за опис и оценка, от който се установява, че същият е във владение на „Ей Ти Ел“ ЕООД/. За пазач е назначен управителят на дружеството. При извършването на описа е присъствал представител на ищеца – ипотекарен кредитор. С протокол от 19.12.2017 г. на съдебния изпълнител, на основание чл. 486 ГПК, е извършена смяна на пазач, като е назначена Д. М.. Ищцовото дружество е уведомено за насрочената публична продан.
В постановлението за възлагане, с което се легитимира ответницата, е посочено, че към момента на налагане на възбраната имотът е собственост на „Ей Ти Ел“ ЕООД – трето лице, придобило имота от длъжника „Виргиния ателие“ ЕООД /нотариален акт № 29 от 27.01.2016 г. за покупко-продажба/, а към настоящия момент – собственост на „Николетти“ АД. Спрямо взискателите Д. и М. М. имотът се счита собствен на длъжника по изпълнителното дело „Ви Ес Инвест“ ООД след успешно проведения иск по чл. 135 ЗЗД, като исковата молба е била вписана на 19.10.2015 г. и съдебното решение отбелязано на 12.06.2017 г.
Изпълнително дело № 505/2017 г. на ЧСИ М. А. с взискател „Николетти“ АД е образувано на 21.07.2017 г. срещу длъжника „Ей Ти Ел“ ЕООД. Изпълнителния лист, въз основа на който е образувано делото, е издаден на 05.07.2017 г. въз основа на заповед по чл. 417 ГПК. Възбрана е била наложена на 24.07.2017 г.
Първоинстанционният съд е изложил съображения, че обявената относителна недействителност е само в отношенията между кредитора и длъжника /в случая Д. и М. М. и техния длъжник „Ви Ес Инвест“ ООД и между взискателите и „Виргиния ателие“ ЕООД/. По отношение на всички останали лица, в това число в отношенията между длъжника и лицето, с което е договарял, действието на сделката се запазва и имуществото се счита собственост на приобретателя /„Виргиния ателие“ ЕООД/. Поради това приобретателят, с когото длъжникът е договарял, като титуляр на правото на собственост върху имуществото може да го прехвърли на трето лице /„Ей Ти Ел“ ЕООД - длъжникът по изп. д. № 505 от 2017 г. на ЧСИ М. А./, а последното на свой ред може да извърши прехвърляне, като във всички случаи разпореждането ще се явява извършено от титуляр. При наличието на такава поредица от разпоредителни сделки кредиторът е увреден не чрез една, а чрез поредица от сделки. Кредиторът може да се защити срещу увреждането му, поради извършеното последващо прехвърляне от съконтрахента на длъжника с иск по чл. 135 ЗЗД, не само по отношение на сделката, сключена между длъжника и неговия съконтрахент, но и по отношение на последващите сделки, сключени с приобретатели, за които се твърди, че са недобросъвестни. Защитата на кредитора по чл. 135 ЗЗД при последваща разпоредителна сделка, извършена от лицето, в чиято полза длъжникът се е разпоредил с имуществото си, е чрез предявяването на иска за недействителност по отношение на него не само на първоначалната сделка с имуществото на длъжника, но и на последващите сделки, които го увреждат. Позовал се е на постановките на тълкувателно решение № 2/2019 г. по т. д. № 2/2017 г. на ОСГТК на ВКС. Целената от взискателите по изпълнително дело № 1063/2017 г. на ЧСИ Д. Д. защита по отношение последния приобретател на имуществото, а това е „Ей Ти Ел“ ЕООД, би се постигнала с уважаването на иска по чл. 135 ЗЗД срещу този приобретател. Липсват данни по делото, а и твърдения такава защита да е била успешно проведена. Към момента на реализиране на публичната продан по изпълнително дело № 505/2017 г. по описа на ЧСИ М. А. титуляр на правото на собственост върху процесния имот е длъжникът по изпълнителното производство „Ей Ти Ел“ ЕООД, поради което ищецът е придобил правото на собственост на твърдяното деривативно основание – реализирана публична продан, в която същият е обявен за купувач на процесния имот чрез влязло в сила на 18.10.2017 г. постановление за възлагане. Ответницата също е придобила право на собственост върху процесния имот на основание публична продан по друго изпълнително дело, като това е станало почти две години по - късно /на 16.05.2019 г./ Налице е конкуренция на права, почерпени от две публични продани по отношение на един и същ имот, която е в полза на ищеца.
Въззивният съд е приел, че публичната продан прехвърля собствеността на продадения имот върху купувача, но при условие, че длъжникът е бил собственик на имота. Ако възложения имот не е бил собственост на длъжника и съдът с влязло в сила решение установи това, купувачът, респективно взискателят, на който е възложен имота, съдебно се отстранява от купения на публична продан имот. По силата на това решение настъпват последиците на евикция. Публичната продан е недействителна, когато е продаден чужд имот. Спрямо истинския собственик проданта е недействителна, тя не може да му се противопостави и той може да ревандикира имота. В този случай без значение е дали собственикът е знаел, че се продава негов имот, че е бездействал или не се е противопоставял на нея. Две са основанията, които водят до отмяна на постановлението за възлагане: обжалване по реда на чл. 435, ал. 3 ГПК и оспорване действителността на продажбата по исков ред. Когато възлагането е било обжалвано и потвърдено, действителността на продажбата не може да бъде оспорвана по исков ред. По несъмнен начин се установява, че постановление за възлагане на недвижим имот от 06.10.2017 г. от проведена публична продан по изп. дело № 505/2017 г. не е обжалвано, същото е влязло в сила на 18.10.2017 г. Недействителността на публичната продан не е обявена и по съдебен ред. От деня на влизане в сила на постановлението за възлагане купувачът придобива всички права, които длъжникът е имал върху имота, и с това се проявява вещноправното действие на възлагането. В случай че при публичната продан е възложен имот, който не е собственост на длъжника, истинският собственик може да го ревандикира-спрямо него публичната продан е недействителна. Титулът за собственост, легитимиращ ищеца като собственик – постановление за възлагане от 06.10.2017 г., не е обжалвано и не е отменено, публичната продан не е обявена за недействителна, имота не е ревандикиран от претендиращ собствеността върху имота, поради което съдът е приел, че ищецът е установил чрез главно и пълно доказване правото си на собственост върху процесния имот на основание постановление за възлагане от 06.10.2017 г. от проведена публична продан по изп. дело № 505/2017 г., влязло в сила на 18.10.2017 г. Ответницата се легитимира като собственик също с постановление за възлагане, но от по-късно проведена публична продан на същия имот, а именно: постановление за възлагане от 30.04.2019 г., влязло в сила на 16.05.2019 г. При тази конкуренция на права, ищецът е този, който се легитимира като собственик на имота. По отношение на съображенията във въззивните жалби, досежно правата на ищците в производството по чл. 135 ЗЗД, момента на вписване на исковата молба по Павловия иск, съдът е посочил, че същите са неотносими към конкретния правен спор – по чл. 124 ГПК между две лица, легитимиращи се като собственици на основание влезли в сила постановления за възлагане.
В изложението към жалбата на ЧСИ Д. Д. се поддържа основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следните въпроси, формулирани от настоящата инстанция съобразно правомощията й по т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС: 1. необходимо ли е за запазване правата на кредиторите, съответно възможността за противопоставянето им на последващите приобретатели, да предявяват искове по чл. 135 ЗЗД по отношение на лицата, придобили права след датата на вписване на исковата молба; 2. следвало ли е въззивният съд да обсъди направените възражения: а/ последвалото след вписване на исковата молба по чл. 135 ЗЗД прехвърляне и придобиването от ищеца чрез публична продан, са непротивопоставими на взискателите, а следователно и на ответницата /по аргумент от чл. 496, ал. 2 ГПК/; б/ спрямо взискателите по изп. д. № 1063/2017 г. длъжникът „Ви Ес Инвест“ ООД се счита за собственик, а правата, придобити от „Ей Ти Ел“ ЕООД и „Николетти“ АД след вписване на исковата молба по чл. 135 ЗЗД, са им непротивопоставими; в/ формираната сила на пресъдено нещо с влязлото в сила решение по гр. д. № 2800/2018 г. на РС – Пазарджик, с което е отхвърлен иск на ищеца срещу съдебния изпълнител с правно основание чл. 45 ЗЗД във вр. с чл. 441 ГПК за заплащане на обезщетение за вреди, причинени от процесуално незаконосъобразно принудително изпълнение – смяна на пазач на 19.12.2017 г. Поддържа се противоречие с ТР № 2/09.07.2019 г. по т. д. № 2/2017 г. на ОСГТК, тълкувателно решение № 5 от 18.05.2017 г. по т. д. № 5/2015 г. на ОСГК на ВКС. С поставените въпроси е обосновано и поддържаното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Очевидната неправилност се извежда от превратното приложение на чл. 135 ЗЗД и на чл. 496, ал. 2 ГПК, обезпечителната функция на Павловия иск и оповестително-защитното действие на исковата молба.
В изложението към жалбата на А. А. З. се поддържа основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следните въпроси: 1. „следвало ли е взискателите да предявят искове по чл. 135 ЗЗД и срещу приобретателя „Ей Ти Ел“ ЕООД“; 2. „недействителни ли са спрямо взискателите придобитите след вписване на исковата молба права“; 3. „противопоставими ли са правата на купувачите на публична продан, когато единият купувач е придобил имота с постановление за възлагане в изпълнително производство, образувано по молба на взискатели на първоначалния длъжник, които са имали право да се удовлетворят от цената на имота, независимо от последващите му прехвърляния, а другият купувач – с постановление за възлагане в изпълнително производство срещу правоприемник на съконтрахент на длъжник, имащ задължение да търпи принудително изпълнение“. Твърди се противоречие с цитираната по-горе тълкувателна практика. Основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК е обосновано със същия въпрос.
В изложението към жалбата на Д. и М. М. се поддържа основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следния въпрос, разрешен в противоречие с тълкувателно решение № 2/09.07.2019 г. по т. д. № 2/2017 г. на ОСГТК на ВКС: „за да се запазят правата по предявен П. иск, необходимо ли е да се водят искови производства и срещу последващите приобретатели, в хипотезата, когато същите са придобили от ответника след вписването на исковата молба по чл. 135 ЗЗД“.
Налице е основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване по поставения в изложенията към трите жалби първи въпрос. Същият е обусловил решаващите изводи на въззивния съд и е от значение за изхода на делото, като уточнен от настоящия състав на ВКС съобразно правомощията му по т.1 на ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, трябва да бъде формулиран по следния начин: ако прехвърлянето на правата е извършено след вписване на исковата молба по чл. 135 ЗЗД, може ли обявената недействителност на сключената от длъжника сделка да бъде противопоставена на последващите приобретатели, придобили права върху имуществото от лицето, с което длъжникът е договарял и длъжни ли са те да търпят принудително изпълнение върху придобитите от тях права. Следва да се прецени съответствието на възприетото в обжалваното въззивно решение с разрешението, обективирано в ТР № 2/09.07.2019 г. по т. д. № 2/2017 г. на ОСГТК на ВКС, т. 3 от същото.
Жалбоподателите дължат внасяне на държавна такса в размер на 138 лв. по всяка жалба /чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифа за държавните такси/ по сметка на ВКС за разглеждане на касационните жалби по същество.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на Второ г. о.
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 260195 от 09.06.2021 г., постановено по в. гр. д. № 246/2021 г. на Пазарджишкия окръжен съд, по касационните жалби на ЧСИ Д. Д., на А. А. З. и на Д. К. М. и М. В. М..
УКАЗВА на жалбоподателите ЧСИ Д. Д., А. А. З., Д. К. М. и М. В. М. в едноседмичен срок от съобщението да внесат по сметка на ВКС държавни такси както следва: ЧСИ Д. Д. - в размер на 138 лв., А. А. З. – в размер на 138 лв., Д. К. М. и М. В. М. – в размер на 138 лв. и представят в същия срок доказателства за внасянето й, като в противен случай касационното производство ще бъде прекратено.
Делото да се докладва на председателя на Второ гражданско отделение за насрочване след представяне на доказателства за внасяне на държавната такса.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: