О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 473

гр.София, 30.05.2022 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на двадесет и шести май две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емил Томов

ЧЛЕНОВЕ: Драгомир Драгнев Геновева Николаева

като изслуша докладваното от съдия Драгомир Драгнев гр. д. № 390 по описа за 2022 г. приема следното:

Производството е по реда на чл.288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Етап-Адресс“ АД против решение № 266302 от 29.10.2021 г., постановено по гражданско дело № 3557 по описа за 2021 г. на Софийския градски съд, II „Д“ въззивен състав, в частите, с които е отменено решение №140762 от 6.7.2021 г. по гр. д. № 22105 по описа за 2015 г. на Софийския районен съд, ГО, 66 състав за отхвърляне на иска с правно основание чл.200 от КТ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди над 9 000 лв. до 15 000 лв., постановено е друго решение за присъждане на тази разлика и е потвърдено първоинстанционното решение за осъждане на „Етап-Адресс“ АД да заплати на В. М. И. 9 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди.

Касаторът твърди, че решението на Софийския градски съд в обжалваните части е необосновано и неправилно поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила-основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК. Като основания за допускане на касационното обжалване касаторът сочи чл.280, ал.1, т.1 и т.3 от ГПК по следните въпроси:

1. Приложима ли е процесуалната преклузия по чл.133 от ГПК към възражението по чл.83, ал.2 от ЗЗД, касаещо последващата вина на ищеца за увеличаване размера на вредите?

2. Следва ли съдът служебно да приложи чл.83, ал.2 от ЗЗД дори и да не е направено възражение от...