Публикувано: Съдебна практика на ВС на НРБ - гражданска колегия, 1983 г., С., Наука и изкуство, 1984 г.

ЗАПОВЕДТА ПО ЧЛ. 100 ЗТСУ, КОГАТО СЕ ОТКЛОНЯВА ОТ ЗАПОВЕДТА ПО ЧЛ. 98 ЗТСУ ПО ОТНОШЕНИЕ ОБЕМА НА ОТСТЪПЕНОТО ЖИЛИЩЕ НА ЛИЦАТА, КОИТО СА ОБЕЗЩЕТЕНИ, Е НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНА, А НЕ НИЩОЖНА.

КОГАТО ЗАПОВЕДТА ПО ЧЛ. 100 ЗТСУ ВЪН ОТ СЛУЧАИТЕ НА ЧЛ. 102 ЗТСУ СЕ ОТКЛОНЯВА ОТ ЗАПОВЕДТА ПО ЧЛ. 98 ЗТСУ ПО ОТНОШЕНИЕ НА ЛИЦАТА, КОИТО СЕ ОБЕЗЩЕТЯВАТ, Е НИЩОЖНА А НЕ НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНА.

НАРЕДБАТА ЗЗД ЦЕНИТЕ НА НЕДВИЖИМИТЕ ИМОТИ НЕ СЕ ПРИЛАГА ЗЗД ОЦЕНКАТА КАКТО НА НЕДВИЖИМИ ИМОТИ, КОИТО ДО 12.11.1979 Г. СА ВЕЧЕ ОТЧУЖДЕНИ С ВЛЯЗЛА В СИЛА ЗАПОВЕД, ТАКА И ЗЗД ОЦЕНКАТА НА ДАДЕНИТЕ В ОБЕЗЩЕТЕНИЕ ОБЕКТИ ВЪВ ВРЪЗКА С ОТЧУЖДАВАНЕТО НА ТЕЗИ ИМОТИ, НЕЗАВИСИМО ЧЕ СЪС ЗАПОВЕДТА ПО ЧЛ. 100 ЗТСУ Е ОТСТЪПЕНО ПО-ГОЛЯМО ЖИЛИЩЕ ОТ ОПРЕДЕЛЕНОТО СЪС ЗАПОВЕДТА ПО ЧЛ. 98 ЗТСУ.

Чл. 98 ЗТСУ

Чл. 100 ЗТСУ

Чл. 102 ЗТСУ

Чл. 140, ал. 1 ЗТСУ

Председателят на Върховния съд на НРБ е направил предложение ОСГК на ВС да се произнесе с тълкувателно решение по въпроса:

Нищожна ли е или незаконосъобразна заповедта по чл. 100 ЗТСУ, когато тя се отклонява от заповедта по чл. 98 ЗТСУ по отношение обема на отстъпеното жилище или относно лицата, които се обезщетяват.

В предложението се поставя и въпросът, по каква цена следва да се заплати частта от жилището, което собственикът получава като обезщетение със заповедта по чл. 100 ЗТСУ, но в нарушение на заповедта по чл. 98 ЗТСУ.

ОСГК на ВС, за да се произнесе по поставените в предложението на председателя въпроси, взе пред вид:

1. С влизане в сила на заповедта по чл. 98 ЗТСУ и след провеждане и извършването на избора на обекта, който имотно обезщетеното лице желае да получи, органът по чл. 95 ЗТСУ издава заповед по чл. 100 ЗТСУ, с която конкретизира обекта и определя окончателната му цена.

Тази заповед съгласно чл. 140, т. 1 ЗТСУ подлежи на обжалване при несъобразяването й с отчуждителната заповед по чл. 98 ЗТСУ. Това налага извода, че несъответствието между заповедите по чл. 98 ЗТСУ и чл. 100 ЗТСУ и по отношение стаите на жилището, което се определя като обезщетение за отчуждения имот, съставлява незаконосъобразност на заповедта по чл. 100 ЗТСУ. Ако това несъответствие съставляваше нищожност, тази заповед изобщо не би подлежала на обжалване, тъй като нищожната заповед не произвежда действие и няма нужда да бъде обжалвана.

Постановената по чл. 100 ЗТСУ заповед в отклонение от съдържанието на влязлата в сила заповед по чл. 98 ЗТСУ ще бъде нищожна тогава, когато е издадена не от органа, посочен в разпоредбата на чл. 95 ЗТСУ, когато излиза извън компетентността на този орган или когато има повторно издадена заповед по чл. 100 ЗТСУ за един и същи конкретен обект, без да е отменена по съответния законноустановен ред първата заповед по чл. 100 ЗТСУ. Щом тези дефекти на заповедта не са налице, сме изправени пред неправилно постановена заповед, която може да бъде отменена по реда на обикновеното обжалване или чрез извънредните способи, предвидени в чл. 226, съответно 231 ГПК, както и за това изрично разпорежда чл. 153, ал. 5 ЗТСУ.

Ето защо такава заповед, докато не бъде отменена, ще бъде валидна и на общо основание задължителна за страните, участвали в отчуждителното производство. Тя не може да бъде обявена за нищожна нито от органа по чл. 95 ЗТСУ, нито по исков ред, нито пък това може да стане по пътя на възражението в друг висящ процес.

Друго е положението, когато заповедта по чл. 100 ЗТСУ се отклонява от заповедта по чл. 98 ЗТСУ по отношение на лицата, които се обезщетяват.

Съгласно чл. 75, ал. 1 ЗТСУ правото на имотно или парично обезщетение принадлежи само на собственика на този имот. Той може по силата на чл. 81, ал. 3 ЗТСУ във връзка с чл. 251-а ППЗТСУ да получи допълнителна жилищна площ или самостоятелно жилище за свои низходящи при наличието на предвидените условия. Лицата, в полза на които се дава допълнителна жилищна площ по реда на чл. 81, ал. 3 ЗТСУ, обаче не придобиват от това никакви вещни или облигационни права. До края на отчуждителното производство те си остават трети лица. Затова, ако при издаването на заповедта по чл. 100 ЗТСУ органът по чл. 95 ЗТСУ впише и тези лица, заповедта в тази й част няма да съответства на заповедта по чл. 98 ЗТСУ и ще бъде нищожна, тъй като, както вече са каза, заповедта по чл. 100 ЗТСУ създава права само на собственика на отчуждения със заповедта по чл. 98 ЗТСУ имот. Органът по чл. 95 ЗТСУ извън случаите по чл. 102 ЗТСУ не може да създава такива права на трети лица и ако е сторил това със заповедта по чл. 100 ЗТСУ, е излязъл вън от своята компетентност.

2. За да отговори на поставения в предложението на председателя на Върховния съд въпрос: по каква цена следва да се заплати частта от жилището, което собственикът получава в обезщетение със заповедта по чл. 100 ЗТСУ, но в нарушение на заповедта по чл. 98 ЗТСУ, ОСГК съобрази:

Заповедта по чл. 100 ЗТСУ представлява единен административно-юрисдикционен акт, с който се разрешават само два въпроса, а именно:

а) конкретизация на отстъпения като имотно обезщетение обект и

б) неговата цена.

Тези две съставки на заповедта са неразделно свързани помежду си и не могат да бъдат разделяни. Щом като заповедта относно конкретизирането на обекта се постанови, тя задължително трябва да посочи и цената на този обект, и то определена съобразно правилата, залегнали в чл. 89 ЗТСУ. Следователно и тази част на заповедта с оглед разпоредбата на чл. 140, т. 2 ЗТСУ е задължителна за страните, участнички в отчуждителното производство, и не може да бъде предмет на преценяване от съда дотогава, докато тя е в сила. Неправилността в начина на определяне на цената е само основание за нейното отменяване по реда на съдебния контрол, а когато заповедта е влязла в сила - по реда на извънредните способи за отмяна съобразно изричния текст на чл. 153, ал. 2 и 5 ЗТСУ. Докато не бъде отменена, заповедта е задължителна за страните в отчуждителното производство. Това означава, че получателят на по-голямо обезщетение от определеното в заповедта по чл. 98 ЗТСУ не е получил нещо без основание, за да може да претендира неговото връщане дотогава, докогато тази заповед е в сила.