О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№466

ГР. София, 30 май 2022 г.

Върховният касационен съд на Р. Б. трето гр. отделение, в закрито заседание на 4.05.22 г. в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА

ТАНЯ ОРЕШАРОВА

Като разгледа докладваното от съдия Иванова гр. д. №4861/21 г., намира следното:

Производството е по чл.288, вр. с чл.280 ГПК.

ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на В. Д. и Н. Д. срещу въззивното решение на Апелативен съд В. Т. по гр. д. №344/20 г. и по допускане на обжалването. С въззивното решение е уважен предявеният от С. Б. срещу касаторите иск по чл.135, ал.1 ЗЗД, като спрямо ищеца/ като кредитор на първата ответница/ е обявена относителната недействителност на извършеното между ответниците, съответно като дарител и надарен, дарение на недв. имот/апартамент в [населено място]/, оформено с нот. акт №19/24.09.14 г. на нотариус с район на действие РС Л..

Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е допустима.

За допускане на обжалването касаторите са позовават на чл.280, ал.1,т.3 и ал.2, пр.3 / очевидна неправилност/ ГПК.

Поставят като значими за спора и за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото следните три правни въпроса: 1. Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички доводи и възражения на страните и да прецени всички събрани по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, а фактическите изводи да основе само на установените от доказателствата факти?; 2. От кой момент възниква вземане на ищеца за половината от погасения след прекратяване на брака му с ответницата В. Д. потребителски кредит, по който съпругата е била поръчител и от кой момент ищецът става кредитор на поръчителя по договора за банков кредит В. Д.?; Има ли поръчителят – съпруг качеството на длъжник към длъжника по договора за банков кредит/ ищеца/, след прекратяване на брака им или се явява само длъжник към банката – кредитор?

Във връзка с поставените правни въпроси, които са общо основание за допускане на обжалването, касаторите не обосновават допълнителните предпоставки на соченото осн. по чл.280, ал.1,т.3 ГПК. Развити са доводи за неправилност на въззивното решение/ касационно осн. по чл.281,т.3 ГПК/ със съображения от съществото на спора, които ВКС не разглежда в това производство. В ТР №1/19.02.10 г. ОСГТК е разяснено, че осн. по чл.280, ал.1 са различни от тези по чл.281,т.3 ГПК и са разграничени целта и приложното поле на двете групи основания.

Освен това първият от поставените въпроси е разработен в практиката на ВКС – вкл. ТР №1/2013 г. ОСГТК, на която въззивното решение съответства. Въззивният съд като втора инстанция по същество на спора е разгледал спора в очертаните с въззивната жалба предметни рамки и е формирал изводите си въз основа на събраните и преценени доказателства и обсъдените доводи и възражения на страните.

Останалите два въпроса са за дълга на отв. В. Д. към ищеца и са разрешени с влязлото в сила на 21.09.18 г. решение по гр. д. №249/18 г. на Ловешки ОС по иск с пр. осн. чл.127, ал.2 ЗЗД, на което ищецът се е позовал в исковата молба, а съдилищата по настоящото дело са зачели в мотивите си. С това решение ответницата В. Д. е осъдена да заплати на ищеца Б. на осн. чл.127, ал.2 ЗЗД, вр. с чл.36, ал.2 СК сумата 8010 лв., представляваща половината от заплатените от него погасителни вноски по договор за потребителки паричен кредит, сключен с посочената банка, за периода 1.07.14 – 8.11.16 г. Или съществуването/вкл. началната дата/ и размерът на дълга са установени между ищеца и първата ответница – длъжник, със силата на пресъдено нещо на влязлото в сила решение и свързаните с тях въпроси не подлежат на преразглеждане в производството по иск с пр. осн. чл.135, ал.1 ЗЗД. В този см. е ТР №2/17 г., т.2 ОСГТК.

Поради изложеното не е налице първото сочено от касаторите основание за допускане на обжалването по чл.280, ал.1,т.3 ГПК.

Второто сочено от касаторите основание за допускане на обжалването е по чл.280, ал.2 ГПК / очевидна неправилност поради грубото нарушение на правилата на формалната и правна логика/. ВКС с оглед дадената в трайната практика на съда дефиниция на очевидната неправилност / опр. по ч. т.д. №1017/19 г. на първо т. о., опр. по ч. т.д. №2401/19 г. на второ т. о. и др./ намира, че такъв особено тежък, изначално установим порок на въззивното решение не се установява – то е подробно мотивирано с обсъждане на събраните доказателства, действащият закон е приложен съобразно неговите смисъл и цел и изводите на въззивния съд не са в грубо противоречие с правилата на формалната логика.

Поради изложеното не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. На ответника по жалба Ст. Б. следва да се присъдят сторените и поискани с отговора на жалбата разноски за тази инстанция в размер на 500 лв., за адв. в.ие. Затова ВКС на РБ, трето г. о.

О П Р Е Д Е Л И:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Апелативен съд В. Т. по гр. д. №344/20 г. от 23.06.21 г.

ОСЪЖДА Н. В. Д. и В. В. Д. да заплатят на С. Н. Б. деловодни разноски за тази инстанция в размер на 500 / петстотин/ лв.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: