4О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 272
гр. София, 18.05.2022 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на първо търговско отделение в закрито заседание на двадесет и седми април две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ЧЛЕНОВЕ: И. П.
ДЕСИСЛАВА ДОБРЕВА
като изслуша докладваното от съдия Добрева т. д. № 1737 по описа за 2021 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Застрахователно акционерно дружество „А. Б. живот“ АД срещу решение № 442/28.04.2021 г. по в. т. д. № 3522/2020 г. на Апелативен съд София, с което, след отмяна на решение № 4073/08.07.2020 г. по гр. д. № 14 421/2018 г. на Софийски градски съд, касаторът на основание чл. 238 КЗ /отм./ е осъден да заплати на А. Д. Н. сума в размер на 107 821, 28 лв. – левова равностойност на 55 128, 15 евро – застрахователно обезщетение по индивидуална застраховка от смесен характер, обективирана в застрахователна полица № [ЕГН]/3, ведно със законната лихва от 02.12.2017 г. до окончателно изплащане на сумата.
В касационната жалба се излагат оплаквания за неправилност на въззивното решение поради допуснати процесуални нарушения при оценка на събрания доказателствен материал, което е довело до необоснованост на изводите. Достъп до касационен контрол се мотивира с предпоставките на чл. 280, ал. 2, предл. III ГПК поради необоснованост, която е установима само от мотивите на решението.
В касационната жалба се прави искане за постановяване на определение, с което въззивното решение бъде допуснато до касационен контрол и отменено с присъждане на разноски.
Ответникът по касация А. Д. Н. оспорва касационната жалба с доводи за нейната неоснователност. В отговора се изразява становище за липса на предпоставки въззивното решение да бъде допуснато до касационен контрол. Заявява се искане за присъждане на разноски.
Касационната жалба е подадена от легитимирана да обжалва страна в преклузивния срок по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване акт, поради което същата се явява процесуално допустима.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е очертал спорния между страните въпрос, а именно дали е налице злополука по смисъла на общите условия на сключения между тях договор застраховка „Живот“. Приел е, че ухапването от куче попада в обхвата на договора, т. е. представлява покрит риск. Счел е за доказано, че в резултат от ухапването на ищеца са причинени вреди от инфекция, довела до сепсис и двустранно възпаление на слуховите нерви с проява на двустранна невросензорна загуба на слуха и вестибуларна дисфункция, засягаща централните отдели, кредитирайки приетата по делото съдебномедицинска експертиза. Съдът е преценил, че поради забава на застрахователя не се е погасило правото на застрахования да получи застрахователното обезщетение при приложение на уговореното в чл. 9.11 от общите условия. Съставът на Апелативен съд София е възприел установената от ТЕЛК трайно намалена трудоспособност на ищеца в размер на 43% – резултат от увреждане на междупрешленните дискове в поясния и други отдели на гръбначния стълб с радикулопатия, спондилоза, шийна и лумбална остеохондроза, коренчева лезия, световъртеж от централен произход, двустранен неврит на слуховите нерви. Въз основа на обема трайно намалена трудоспособност е определил размера на застрахователното обезщетение по реда на чл. 9.6. от общите условия, приложими към застрахователния договор, а именно 43% от застрахователната сума. По възражението за съпричиняване съдът е анализирал установените по делото факти, че след ухапването раната на ищца не била обработена, а той потърсил медицинска помощ пет дни след инцидента, тъй като вдигнал висока температура. Липсата на ваксиниране против бяс/тетанус преценил, че не е основание за отхвърляне на претенцията, а може да доведе само до намаляване на дължимото обезщетение. Решаващият състав е споделил съображенията на вещите лица, че при своевременно поставена ваксина и лекарска намеса е възможно да се предотврати изолирането на болестотворни микроорганизми, но е формирал извод, че по делото не било доказано пълно и главно, че при своевременно поставена ваксина и потърсена лекарска помощ инфекцията би била предотвратима. Като допълнителен аргумент въззивният съд е изтъкнал, че кучето, ухапало Н., не било улично, поради което за ирелевантно е преценил регулярното поставяне на задължителна годишна ваксинация и обезпаразитяване.
Налице е основание за директен достъп до касационен контрол по смисъла на члл. 280, ал. 2, предл. III.
Настоящият състав констатира наличие на очевидно нарушение на правилата на формалната логика, изводимо директно от мотивите на въззивното решение. От една страна съставът на Апелативен съд София е посочил, че обработката на получената от ухапването рана и поставянето на ваксина е от естество да намали или предотврати инфектиране на организма с болестотворни организми, а от друга – че по делото не била доказана по категоричен начин тази връзка. Този извод е житейски необосновим, доколкото е ноторно известно, че обработката на рани с дезинфекциращи препарати и поставянето на ваксина имат за цел да унищожат популациите на болестотворни микроогранизми от бактериален произход, какъвто е и тетанусът, както в организма на човека, така и в този на животните /кучетата/. Ето защо, налице е хипотезата на очевидна неправилност и въззивното решение следва да бъде допуснато до контрол по същество.
На основание чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, касаторът следва да внесе по сметка на ВКС държавна такса в размер на 2 212, 84 лв.
С тези мотиви и на основание чл. 288 от ГПК Върховният касационен съд, първо търговско отделение
ОПРЕДЕЛИ :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 442/28.04.2021 г. по в. т. д. № 3522/2020 г. на Апелативен съд София.
УКАЗВА на „Застрахователно акционерно дружество „А. Б. живот“ АД в едноседмичен срок от получаване на съобщението да представи доказателства за платена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 2 212, 84 лв. При неизпълнение производството по делото ще бъде прекратено.
Да се изпрати съобщение до касатора с препис от определението.
След представяне на вносен документ делото да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.