О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 307

гр. София,18.05.2022 год. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на седми декември през две хиляди и двадесет и първа година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА

ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ

ГАЛИНА ИВАНОВА

като изслуша докладваното К. Н. т. д. N 573 по описа за 2021г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на А. Н. Д. и К. Х. М., в качеството им на синдици на „К. Т. БАНКА“ АД /н/ срещу решение № 12255/05.11.2020г. по в. т.дело № 1486/2020г. на Апелативен съд-София, с което потвърдено решение № 66 от 09.01.2020г. по т. д. № 1140/2017г. на Софийски градски съд, с което са отхвърлени предявените от синдиците на банката субективно съединени искове с правно основание чл.57, ал.3 ЗБН, предявени срещу Л. И. В. и Ю. Т. П., за осъждане на ответниците да заплатят на [Фирма 2] (н) сума в размер на 620 000 евро, представляваща обезщетение за претърпените от банката в несъстоятелност вреди от неизпълнение на задълженията на ответниците, в качеството им на бивши администратори на банката при проучване на искане за кредит и сключване на договор за банков кредит от 29.01.2008г. между [Фирма 2] (н) и „И. А. ЕООД.

Касаторите атакуват въззиното решение като незаконосъобразно. Поддържат, че е необичайно и противоправно администраторите на банката да допускат отпускане на банков кредит при липса на обезпечения и при липса на каквото и да е имущество у кредитополучателя. В конкретния случай се касаело за вземане на решение от ответниците по иска за сключване на очевидно неизгоден за банката договор за банков кредит, което към онзи момент е могло да бъде предвидено и избягнато в случай, че стриктно бяха спазени правилата, залегнали в ПКД и ЗКИ по отношение на проучването на финансовото състояние на кредитоискателите и оценката на кредитния риск. Твърдят, че ответниците, които трябвало да докажат наличие на имущество, годно да удовлетвори банката, не представили такива доказателства както по отношение на имуществото на „И. А. ЕООД към датата на договора за банков кредит, така и към датата на решението на въззивния съд. В подкрепа на това посочват, че на 4.11.2020, С. Г. съд, е постановил решение по т. д. 1651/2019г., с което е обявил неплатежоспособността на „И. А. ЕООД, с начална дата - 25.07.2014г., обявил е в несъстоятелност „И. А. ЕООД и е спрял производството поради липсата на имущество, годно да покрие разноските в производството, определени на 3000 лева. Също така апелативният състав изцяло бил игнорирал част от доказателствата по делото, а именно, че за обезпечаване на всички вземания на Банката, възникнали на основание процесния договор за кредит от 29.01.2008г., кредитополучателят е поел задължението (в раздел VII „Обезпечения” от договора) до 29.02.2008г. да учреди в полза на[Фирма 2] особен залог на закупените с кредита акции, а страните да конкретизират залога в отделен договор. На 12.02.2008г. вместо уговореното в договора за банков кредит, обезпечение особен залог на закупените с отпуснатите средства акции, банката приема като обезпечение по кредита реален залог на корпоративни ценни книжа от „Инкомс-Б. Т. АД, собственик към онзи момент на акциите, за които е отпуснат кредита на „И. А. ЕООД. Излагат становище, че действията на администраторите на банката - ответници по делото, още към момента на сключване на договора за реален залог на акции означават, че същите са били наясно, че кредитът не е използван по предназначението, за което е отпуснат и реално е послужил за финансиране на покупка на ценни книжа от друго лице. Намират същото за доказано от представеното по делото, намиращо се в кредитното досие Бордеро № 95048, с което усвоеният почти пълен размер на отпуснатия кредит - 1 180 000 лева е нареден по сметка на „С. П. АД с основание неотговарящо на основанието за отпускането на същия, а именно: увеличение на капитала на „С. П. АД. На 23.03.2008г. по партидата на дружеството „С. П. АД е вписано увеличение на капитала на дружеството, като от публикувания списък лицата записали новите акции се установявало, че дружеството, което е записало акции е не „И. А. ЕООД, а „Инкомс - Б. Т. АД. От представеното по делото кредитно досие, в което се намира предоставената информация за финансовото състояние на кредитополучателя „И. А. ЕООД било видно, че към датата на предоставяне на банковия кредит, съгласно извлечение от баланса, дружеството е било на загуба. Съгласно справката от Агенция по вписванията - Имотен регистър било видно, че кредитополучателят не притежава и никога не е притежавал недвижимо или друго имущество, от което биха могли да бъдат удовлетворени неговите кредитори.

Ответниците по жалбата и по делото, Л. И. В. и Ю. Т. П., оспорват наличието на основания за допускане на решението до касационно обжалване, съответно поддържат, че жалбата е неоснователна.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:

Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

Производството пред Софийски градски съд е образувано по искова молба на синдиците на [Фирма 2] (н), с която са предявени искове срещу Л. И. В. и Ю. Т. П., както следва: главен иск за осъждане на ответниците да заплатят солидарно на ищеца сумата от 620 000 евро, представляваща обезщетение за претърпени от банката имуществени вреди от неизпълнение на законови задължения на ответниците в качеството им на бивши администратори на банката при сключване и изпълнение на договор за банков кредит от 29.01.2008 г. между [Фирма 2] и „И. А. ЕООД, ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на исковата молба до окончателно й изплащане; евентуален иск за осъждане на ответниците да заплатят солидарно на ищеца сумата от 620 000 евро, представляваща обезщетение за претърпени от банката имуществени вреди от неизпълнение на договорните задължения на ответниците в качеството им на бивши администратори на банката при сключване и изпълнение на договор за банков кредит от 29.01.2008 г. между [Фирма 2] и „И. А. ЕООД, ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на исковата молба до окончателно й изплащане; както и е поискано, в случай, че не бъдат осъдени солидарно за заплащане на обезщетение от неизпълнение на договорните им задължения, ответниците да бъдат осъдени разделно - всеки един от тях да заплати на ищеца сумата от 310 000 евро на същото основание, ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на исковата молба до окончателно й изплащане.

Въззивният съд е намерил, че предявените искове са с правно основание чл.57, ал.3 ЗБН, вр. чл.45 ЗЗД и чл.240, ал.2 ТЗ.

От фактическа страна апелативният състав е определил за безспорно между страните, а и за установено от събраните по делото писмени доказателства, както и от справка в търговския регистър по партидата на [Фирма 2] (н), че ответникът Ю. Т. П. на 10.07.2007г. е сключил с [Фирма 2] (н) договор за търговско управление, по силата на който е бил упълномощен и натоварен да изпълнява функциите на прокурист на банката. Съобразно клаузите по договора, в това му качество е бил длъжен да осъществява търговското управление лично с грижата на добрия търговец като изпълнява задълженията си точно и добросъвестно; при изпълнение на функциите си да полага грижата на добър банкер и да прилага в управлението на банката всички професионални знания, умения и досегашен опит; при изпълнение на задълженията си да спазва разпоредбите на действащото законодателство, устава, вътрешните правила и вътрешните актове на банката, както и да изпълнява законните разпореждания на изпълнителните директори, управителния и надзорния съвет и на общото събрание. Правомощията на ответника Ю. Т. П. като прокурист на банката са прекратени на 15.11.2011г. Ответникът Л. И. В. на 26.01.2005г. е сключил с [Фирма 2] (н) договор за управление, съгласно който изпълнителният директор като член на управителния съвет, управлява заедно с друг изпълнителен директор или друго легитимирано лице (прокурист, търговски пълномощник и др.) банката, като: упражнява цялостен оперативен контрол върху текущата дейност на банката; решава дали да сключи и сключва от името на банката договори и сделки и определя тяхното съдържание, освен в случаите, когато сключването на договори и други сделки се решава надзорния съвет или управителния съвет или съдържанието на техните клаузи се определя от тях; управлява имуществото на банката, като съгласно закона, решенията на общото събрание на акционерите, тези на надзорния съвет или на управителния съвет, се разпорежда с нейните финансови средства и упражнява контрол върху операциите на банката в страната и чужбина и върху нейното счетоводство.. Правомощията на ответника Л. И. В. като изпълнителен директорка банката са прекратени на 19.12.2008г.

Също така е прието за спорно по делото, че на 29.01.2008г., между [Фирма 2] (н) в качеството й на кредитодател, представлявана от Л. И. В. - изпълнителен директор, и Ю. Т. П. – прокурист, от една страна, и от друга страна, „И. А. ЕООД като кредитополучател, е сключен договор за отпускане на банкова кредитна линия, с който банката е поела задължение да предостави на кредитополучателя кредит в първоначален размер на 620 000 евро, като средствата са предназначени за закупуване на акции от капитала на трети лица и други разходи, свързани с тези сделки. Съгласно клаузите по договора, за ползвания кредит кредитополучателят заплаща на банката годишна лихва върху фактически ползваните суми по кредита в размер на 8 % като лихвата се начислява ежедневно върху дебитното салдо по заемната сметка на кредитополучателя и е платима ежемесечно на 25-о число на съответния месец (чл. 10). При нарушаване на срока за погасяване на вноска по главницата или при предсрочна изискуемост на кредита на основанията, посочени в договора, банката, освен договорената лихва, начислява върху просрочената (дължима) главница и събира от кредитополучателя и наказателна надбавка в размер на 10 пункта годишно (чл. 12). За обезпечаване на всички вземания на банката по договора за кредит, кредитополучателят е поел задължение в срок до 29.02.2008 г. да учреди особен залог на закупените с кредита акции (чл. 31).

На 12.02.2008г. между [Фирма 2] (н) и „Инкомс - Битова техника АД е сключен договор за реален залог на корпоративни ценни книжа, по силата на който за обезпечаване на вземанията на банката по договора за кредит от 29.01.2008 г., залогодателят „Инкомс - Битова техника АД учредява в полза на банката реален залог на 200 бр. поименни акции с номинал 100 лв. всяка, с номера от 201 до 400, съгласно временно удостоверение № 2 от 05.12.2007г., и на 11 800 бр. акции с номинал 100 лв. всяка, с номера от 6401 до 18200, съгласно временно удостоверение № 5 от 11.02.2008 г. от капитала на „Сити пропъртиз АД.

Към договор за банков кредит са подписани 4 бр. анекси за изменение на погасителните планове. С анекс № 1/22.01.2010г. е определен нов краен срок за погасяване на кредита до 25.12.2011г., като задължението за връщане на главницата в размер 620 000 евро е разсрочено на 12 месечни вноски с падежи от 25.01.2011г. до 25.12.2011г.; с анекс № 2/27.10.2010г. е определен нов краен срок за погасяване на кредита- 25.12.2012г.; и задължението за връщане на главницата в размер 620 000 евро е разсрочено на 12 месечни вноски с падежи от 25.01.2012г. до 25.12.2012г.; с анекс № 3/10.01.2012г. е определен нов краен срок за погасяване на кредита до 25.12.2013г. и задължението за връщане на главницата в размер 620 000 евро е разсрочено на 12 месечни вноски с падежи от 25.01.2013г. до 25.12.2013г. и с анекс № 4/18.01.2013г; е определен нов краен срок за погасяване на кредита до 25.12.2014г. и задължението за връщане на главницата в размер 620 000 евро е разсрочено на 12 месечни вноски с падежи от 25.01.2014г. до 25.12.2014г.

Анексите не са подписани от ответника Л. И. В., а анекс № 3 и № 4 не са подписани от ответника Ю. Т. П..

От приетата от съда съдебно-счетоводна експертиза и съгласно заключението на вещото лице А. Д., „И. А. ЕООД е усвоило главници по процесния кредит в общ размер на 620 000 евро, които са постъпили в негова разплащателна сметка в евро. На 30.01.2008г. основната част от първоначално усвоената главница в размер на 620 000 евро е превалутирана, като левовата равностойност в размер на 1 180 144,25 лева е постъпила по разплащателна сметка в лева на „И. А. ЕООД, от които 1180 000 лева са изходящ паричен превод с основание „Инкомс - Битова техника АД - увеличение на капитала на „Сити пропъртиз АД. Останалите усвоени главници са удържани от ищеца за лихви и за такса за управление на кредита. Съдът не е констатирал погасявания на главници по кредита. От 25.07.2014г. до края на годината ищецът е започнал ежемесечно да прехвърля редовна главница в просрочена, като е прехвърлил общата сума от 620 000 евро. На 25.06.2015г. цялата просрочена главница в размер на 620 000 евро е отнесена по сметка „Присъдени и признати вземания с аналитичен номер 44509780522920116. Прието е въз основа на предоставеното извлечение по сметката за периода 15.07.2015 г. - 28.03.2019 г., че салдото по сметката към края на периода е дебитно в размер на 620 000 евро, която сума е размерът на непогасената главница по процесния договор за банков кредит към 28.03.2019т. В съдебно заседание вещото лице пояснява, че на 25.07.2014г. е прехвърлена първата вноска от редовна в просрочена главница и в следващите месеци до края годината, съответно на 25.08.2014г., 25.09.2014г., 27.10.2014г., 25.11.2014г. и 29.12.2014г. са прехвърлени останалата част от непогасените главници към онзи момент в общ размер на 620 000 евро, точно толкова, колкото са усвоените главници, от редовна главница са прехвърлени в просрочени. Съдът е констатирал, че съобразно погасителния план по последния анекс, първата погасителна вноска е трябвало да се направи няколко месеца преди 25.07.2014г., като на практика към тази дата фактически вече е имало просрочие по кредита, затова са прехвърлени като просрочени.

В мотивната част на атакуваното решение апелативният състав е посочил, че по делото не са направени твърдения и не се ангажирани доказателства за пълно или частично изпълнение на задължението на „И. А. ЕООД за връщане на главницата по договора за кредит, след настъпване на падежите, определени с анекс № 4/18.01.2013г., поради което, предвид и заключението по счетоводната експертиза, е стигнал до извода, че и към текущия момент дружеството е дължало на банката пълния размер на главницата от 620 000 евро.

За да потвърди първостепенното отхвърлително решение, решаващият състав се е аргументирал, че по делото не са събрани доказателства, от които да се установи при условията на пълно и главно доказване, че вземането на банката в посочения размер не може да бъде удовлетворено от имуществото на „И. А. ЕООД. Въпреки, че по делото са представени доказателства за образувано изпълнително дело от банката за принудително изпълнение на вземането, съдът е констатирал, че липсват доказателства за конкретните изпълнителни действия, предприети по изпълнителното дело, чийто неуспешен резултат да може да обуслови поне косвен извод за невъзможност за удовлетворяване на вземането от имуществото на кредитополучателя.

В мотивната част на атакуваното решение решаващият състав е приел, че всеки един от двамата ответници, съответно Л. И. В. като изпълнителен директор на банката, а Ю. Т. П. като неин прокурист, е имал качеството „администратор към датата на сключване на процесния договор за банков кредит, а за ответника Ю. Т. П. и към момента на сключване на първите два анекса към него. Заключил е, че с предоставянето на кредита на „И. А. ЕООД, двамата ответници са нарушили задълженията си за полагане грижата на добър банкер, което е счел за установено от съдържанието на процесния договор - не е индивидуализирана конкретната инвестиция на кредитополучателя, за чието финансиране е сключен, респективно не е индивидуализирано и уговореното обезпечение на кредита, усвояването на кредита се осъществява преди учредяване на неговото обезпечаване.

Въпреки възприетото апелативният състав е достигнал до извода, че не са налице всички елементи от състава по чл.57, ал.3 ЗБН, за да бъде ангажирана специалната имуществена отговорност на ответниците, а именно да е настъпила имуществена вреда за банката в претендирания размер от 620 000 евро. Аргументирал се е, че намаляването на паричните средства на банката с отпускането на кредита, само по себе си не води до намаляване на патримониума й, респективно до настъпване на имуществена вреда, доколкото е налице и увеличение на актива й с вземане срещу кредитополучателя. Посочено е, че в случая не са ангажирани доказателство, че предоставените в заем средства са несъбираеми (от имуществото на кредитополучателя или учредените обезпечения) и имуществото на кредитодателя се е намалило с размера на същите.

Съдът е намерил за неустановено наличие и на пряка и непосредствена причинна връзка между, от една страна, действия/бездействия на ответниците по сключване на договора и от друга, вреди на банката от неизпълнение му, с оглед сключването на последващите четири анекси към него, които не са подписвани от ответниците и към който момент те вече не са били администратори на банката (за Ю. Т. П. относно последните два анекса).

Предвид изложеното, съдът е намерил са неоснователни предявените главни искове, а доколкото в случая се касаело макар и за специфична, но деликтна отговорност, то е намерил за неоснователни и предявените в условията на евентуалност евентуални искове за ангажиране договорна отговорност на ответниците.

В приложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са посочени следните правни въпроси, за които се поддържа, че са значими за изхода на делото, тъй като са включени в предмета на спора и са обусловили правните изводи на съда: „1/ Нормата на чл.57, ал.З ЗБН урежда ли специална имуществена, договорна или деликтна отговорност, представляваща самостоятелно основание за реализиране отговорността на бившите администратори на банка в несъстоятелност или тази отговорност следва да се търси по реда, уреден в отделни други закони от действащото в страната право?; Сочи противоречие с решение от 29.01.2017г. по т. д. № 3603/2015г. на Софийски градски съд; 2/ Има ли в конкретния случай наличие на вредоносно противоправно деяние - действие или бездействие на ответниците, в качеството им на администратори на банката в несъстоятелност?; 3/ Налице ли е причинно-следствена връзка между противоправното деяние на ответниците и причинената с него вреда?“; Касаторът се позовава на наличието на допълнителната предпоставка по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Също така счита, че обжалваното решение е очевидно неправилно, тъй като с него са нарушени принципите на справедливост, състезателност и равнопоставеност на страните в гражданските отношения и в гражданския процес, поради което казусът попада изцяло в приложното поле на чл.280, ал.2, предложение 3-то ГПК.

Настоящият състав на ВКС намира, че въззивното решение следва да бъде допуснато до касационно обжалване, предвид следното:

Спрямо формулираните от касатора въпроси не е налице общото основание по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на решението до касация. На първо място, противно на твърденията на касатора, във връзка с които е поставен въпрос № 1, решаващият състав изрично е приел в решението си, че разпоредбата на чл.57, ал.3 ЗБН регламентира именно специална имуществена отговорност за вреди на изчерпателно определени от законодателя лица, която произтича от заеманата от тях длъжност администратор. Фактът, че едновременно с това съдът е посочил, че тази отговорност е аналогична на уредената в разпоредбите на чл.145 и чл.240а ал.2 ТЗ, не означава, че при разрешаването на спора е разгледан друг фактически състав, различен от този на чл.57, ал.3 ЗБН, нито че е дадена друга правна квалификация на претенциите, различна от тази по чл.57, ал.3 ЗБН. Отговор на втори и трети въпрос, така както са поставени, може да бъде даден само след извършване на преценка на конкретния доказателствен материал по делото, а от там и на направените фактически и правни изводи от въззивния съд, поради което въпросите са относими към правилността на акта, която обаче не е предмет на разглеждане в настоящата селективна фаза на касационното производство, поради което въпросите не могат да обусловят допускането на решението до касационен контрол.

С оглед липсата на общата предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК, безпредметно е обсъждането на наведения допълнителен критерий по чл.280, ал.1, т.3 ГПК – Тълкувателно решение № 1/2010г. по тълк. д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС.

Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато на основание чл.280, ал.2, предл. трето ГПК. Очевидно неправилно би било съдебното решение, страдащо от особено тежък порок, който може да бъде констатиран, без да се извършва присъщата на същинския касационен контрол проверка за правилност на акта (обоснованост и съответствие с материалния и процесуалния закон). Такъв порок би бил налице, когато въззивният съд е приложил отменен закон, когато е приложил закон в противоречие с неговия смисъл, когато е нарушил основни съдопроизводствени правила или е формирал изводите си в грубо противоречие с правилата на формалната логика. Всяка друга неправилност, произтичаща от неточно тълкуване и прилагане на материален и процесуален закон, или от нарушаване на правилата на формалната логика при разрешаване на правния спор, представлява основание за касационно обжалване и може да бъде преценявана от Върховния касационен съд само при вече допуснат касационен контрол в някоя от хипотезите на чл. 280, ал. 1 ГПК. Въззивното решение не е постановено, нито в явно нарушение на закона, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика.

Предвид изложеното, въззивното решение не следва да бъде допуснато да касационно обжалване.

Водим от горното и на основание чл.288 ГПК, Върховният касационен съд

О П Р Е Д Е Л И

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 12255/05.11.2020г. по в. т.дело № 1486/2020г. на Апелативен съд-София.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.