О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 2198

гр. София, 08.08.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. Търговска колегия, Първо отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и трети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЯН БАЛЕВСКИ

ЧЛЕНОВЕ: КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА

АНЖЕЛИНА ХРИСТОВА

като изслуша докладваното от съдия Б. Б. т. д. № 1916/2023 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 248 ГПК.

Образувано е по молба, подадена от „Дженерали застраховане“ АД, [населено място], чрез пълномощник, с искане за изменение на постановеното по настоящото дело определение № 1245 от 13.05.2024 г., като се намали поради несъответствието му с фактическата и правна сложност на делото присъденото на процесуалния представител на ответника по касация адвокатско възнаграждение на основание чл. 36 ЗАдв във вр. с чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв от 1 575 лв. с ДДС на сума в размер не по-голям от 150 лв.

Искането е мотивирано с твърдение, че присъденото от състава на ВКС в определението му по чл. 288 ГПК адвокатско възнаграждение на оказалия безплатна правна помощ на материално затруднено лице адв. Я. Д. е прекомерно с оглед действителната фактическа и правна сложност на делото и предвид Решение на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22 г. Молителят цитира и определение на ВКС, с разрешението по което обосновава дължимост на възложеното в негова тежест адвокатско възнаграждение, но в размер от 150 лв.

В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК е постъпил писмен отговор от адв. Я. Д. от САК с изразено становище, че определеното му възнаграждение за производството пред ВКС е справедливо и отговарящо на фактическата и правна сложност на делото, както и на извършените процесуални действия. Счита, че решението на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22 г. следва да се тълкува в смисъл, че, ако се установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения, и на която е придаден задължителен характер, противоречи на чл. 101, пар. 1 ДФЕС, националният съд може, но не е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо т. о., като прецени данните по делото и становищата на страните, приема следното:

Молбата за изменение на определението в частта за разноските е процесуално допустима, подадена е от легитимирана страна в законоустановения преклузивен едномесечен срок по чл. 248, ал. 1 ГПК, като е осъществена процедурата по чл. 248, ал. 2 ГПК.

Разгледана по същество, молбата е частично основателна по следните съображения:

Производството по т. д. № 1916/2023 г. на ВКС, І т. о., е образувано по касационна жалба от страна на пълномощника на „Дженерали застраховане“ АД срещу решение № 201 от 09.06.2023 г. по в. т. д. № 219 /2023 г. на Апелативен съд – Варна в частта, с която, след отмяна на първоинстанционното решение по т. д. № 413/2022 г. на Окръжен съд – Варна в съответната част, застрахователното дружество е било осъдено да заплати на М. М. В. допълнително разликата над присъдените 3 500 лв. до 18 500 лв. (или още 15 000 лв.) от общо претендирани 28 500 лв., предявени като частичен иск от 38 500 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от ищцата в резултат на получени травматични увреди при ПТП на 14.05.2021 г. в [населено място], ведно със законната лихва върху главницата, считано от 22.12.2021 г. до окончателното заплащане на задължението, както и сумата от допълнително 0.43 лв., представляваща медицински разходи до претендирания размер от общо 289.69 лв., на основание чл. 432 вр. чл. 429, ал. 2 КЗ.

Настоящият състав с определение № 1245 от 13.05.2024 г. по т. д. № 1916/2023 г. на ВКС не е допуснал въззивното решение до касационно обжалване в атакуваната му част, като с оглед изхода на делото е определил и присъдил на представлявалия ответника по касация адвокат възнаграждение в размер на 1 575 лв. с ДДС за изготвяне на отговор на касационната жалба съобразно чл. 9, ал. 3 във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (НМРАВ) и на основание чл. 36 във вр. с чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв.

По делото молителят е депозирал отговор на касационната жалба, в който своевременно е заявил искане за възмездяване на направените от ответника по касация разноски. От приложения в кориците на делото договор за правна защита и съдействие от 01.11.2023 г. се установява, че страните са се договорили адв. Д. да осъществява безплатно процесуално представителство на ответника по касация по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 вр. ал. 2 ЗАдв. В този случай и съгласно изричната разпоредба на чл. 38, ал. 2 ЗАдв във вр. чл. 36 ЗАдв, съдът определя възнаграждението на адвоката в размер, не по-нисък от предвидения в НМРАВ, дължим от насрещната страна, съобразно правилата на чл. 78 ГПК.

В определение № 50015 от 16.02.2024 г. по т. д. № 1908/2022 г. на ВКС, І т. о., разрешенията в което се споделят от настоящия състав, е извършена преценка на съответствието на нормата на чл. 38, ал. 2 от ЗАдв, която препраща към НМРАВ и задължава съда да определи адвокатско възнаграждение в размер не по-нисък от предвидения в нея в случаите, когато адвокатът е осъществил безплатно адвокатска помощ, с правото на ЕС съгласно Решение на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22 по преюдициално запитване, отправено от Софийски районен съд, което решение на СЕС е задължително за съдилищата съгласно чл. 633 ГПК. Прието е, че решението на Висшия адвокатски съвет за приемане на наредба за определяне на минимални размери на адвокатските възнаграждения представлява съгласуване на цените от всички участници на пазара на адвокатски услуги и преследваните цели, дори и същите да са легитимни за този сектор, не могат да се постигат чрез възлагане на задължение на съда при безплатно процесуално представителство възнаграждението да бъде в посочения в наредбата минимален размер. Въведеното с чл. 38, ал. 2 от ЗАдв правило, че съдът присъжда възнаграждение в определения от Висшия адвокатски съвет размер, който е значително по-висок от приложимите размери в аналогични случаи, без възможност на съда да прецени вида, количеството и сложността на извършената работа, създава изкуствени икономически бариери при защитата на правата и интересите на участниците в гражданския процес и представлява нарушение на конкуренцията по смисъла на член 101, параграф 1 ДФЕС, в какъвто смисъл е даденото тълкуване в решението по дело C-438/22 на СЕС. По тези съображения, нормата на чл. 38, ал. 2 от ЗАдв, препращаща към Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е счетена за несъответстваща на правото на ЕС, поради което не е приложена. Изложени са съображения, че посочените в наредбата размери на адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като ориентир при определяне служебно на възнаграждения, но без да са обвързващи за съда. Тези размери, както и приетите за подобни случаи възнаграждения в НЗПП, подлежат на преценка от съда при определяне цената на предоставените услуги, като от значение следва да са: видът на спора, интересът, видът и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото.

Като съобрази дадените разрешения в цитираната практика, че при определяне на възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв съдът не е обвързан от посочените в НМРАВ минимални размери на адвокатските възнаграждения, настоящият състав намира, че присъденото на адв. Д. адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗЗД за производството по чл. 288 ГПК следва да бъде намалено. В тази връзка, съставът съобразява пренесената в касационната инстанция част от спора, осъществените от ответника по касация процесуални действия, изразяващи се в депозиране на отговор на касационната жалба, фактическата и правна сложност на делото, постановено по спор, по който е налице освен каузална, така и тълкувателна практика на ВКС, приключването на производството в закрито заседание по чл. 288 ГПК и твърдата ставка от НМРАВ по такива дела като насока за адекватно на адвокатския труд възнаграждение. Кумулативната преценка на тези обстоятелства обосновава справедливо възнаграждение в размер на 1 200 лв. с ДДС, до която сума следва да бъде намалено присъденото с определението по чл. 288 ГПК адвокатско възнаграждение на процесуалния предтавител на ответника по касация.

Присъждането на по-ниско от това възнаграждение, в каквато насока са съображенията на молителя – касатор, обосновани с практика на ВКС, се явява непропорционално и неадекватно на положения от адвоката труд, а е и напълно несъобразено с конкретния казус, по който е постановен цитираният от „Дженерали застраховане“ АД съдебен акт.

По тези съображения, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, Първо т. о.

О П Р Е Д Е Л И :

ИЗМЕНЯ на основание чл. 248, ал. 1 ГПК определение № 1245 от 13.05.2024 г. по т. д. № 1916/2023 г. по описа на ВКС, ТК, І т. о., в частта за разноските, като НАМАЛЯВА присъденото в полза на адв. Я. Д. Д. от САК и дължимо от „Дженерали застраховане“ АД адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна правна помощ на М. М. В. в производството по чл. 288 ГПК пред ВКС от 1 575 лв. с ДДС на 1 200 лв. с ДДС.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на „Дженерали застраховане“ АД по чл. 248 ГПК в останалата част.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: