О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 3859
София, 07.08.2024 г.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Четвърто отделение, в закрито заседание на шести август през две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА БОНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН ЦОНЕВ
МАРИЯ ХРИСТОВА
като разгледа докладваното от съдия М. Х. ч. гр. дело № 2904 по описа за 2024г. взе предвид следното:
Производството е образувано по частна касационна жалба от Е. Д. М. лично и чрез назначения му особен представител адвокат И. Ю., срещу постановеното определение №259/05.04.2024г. по в. ч.г. д.№162/2024г. на Софийски окръжен съд, с което е потвърдено определение №62/16.01.2024г. по г. д.№938/2023г. на Районен съд – [населено място] за прекратяване на производството по делото като недопустимо.
Твърди се, че обжалваното определение е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Отправено е искане за неговата отмяна и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия.
Препис от жалбата не се връчва на насрещната страна.
Съставът на Върховен касационен съд намира, че частната жалба е допустима, подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Представено е и изложение на основанията за допускане на касационно обжалване.
В същото се обосновава допускане на обжалването в хипотезите на чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от ГПК, както и поради очевидна неправилност на определението по смисъла на чл.280, ал.2 от ГПК. Наведени са доводи, че в разпоредбата на чл.2в от ЗОДОВ не са предвидени никакви ограничения относно субекта на отговорността, нито за действията/бездействията, за които се търси тази отговорност. Твърди се, че неправилно въззивният съд е приел, че след като Софийски районен съд не се е произнесъл като последна инстанция, не носи отговорност за вреди. Излага се, че след като съдът е допуснал съществено нарушение на правото на ЕС, от което за ищеца са настъпили вреди в периода до евентуалното произнасяне на въззивната инстанция, е налице интерес от предявения иск.
За да се произнесе, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, взе предвид следното:
Въззивният съд е потвърдил определението на първостепенния Районен съд – [населено място] за прекратяване на производството като недопустимо. За да постанови този резултат съдът приел, че делото било образувано по предявен иск от Е. Д. М. предявил иск срещу Софийски районен съд за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 24 000лв., ведно със законната лихва върху нея, считано от предявяване на иска до окончателното изплащане. Изложени били твърдения, че претърпените вреди са от допуснато от Софийски районен съд съществено нарушение на правото на ЕС при разглеждане и решаване на спора по г. д.№5050/2022г. на СРС, 125-ти състав, изразяващо се в незаконно отхвърляне на предявения иск, без мотиви, при грубо изопачаване на фактите, доказателствата и правните норми на правото на ЕС и ООН, при нарушение на практиката на ЕСПЧ и ВКС, с което е бил лишен от правосъдие и от ефективно правно средство за защита на нарушените му права от незаконното му осъждане по непредявени обвинения. С депозирана уточняваща молба ищецът посочил, че производството по г. д.№5050/2022г. на СРС, 125-ти състав не е приключило с влязъл в сила съдебен акт. С оглед на въведените в производството твърдения съдът направил извод за недопустимост на предявения иск като насочен срещу ненадлежен ответник и поради обосноваването му с нарушение на общностното право от невлязъл в сила съдебен акт по неприключило производство. При тези съображения първоинстанционното определение е потвърдено.
Съставът на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване:
Съобразно разпоредбата на чл.274, ал.3 от ГПК допускането до разглеждане на касационната жалба е обвързано от наличието на предпоставките по чл.280, ал.1 от ГПК, а именно: точно и ясно посочване на правния въпрос от касационния жалбоподател, който е включен в предмета на спора и е обуславящ правните изводи на съда по конкретното дело. Върховният касационен съд не е длъжен да извежда въпроса от изложението към касационната жалба, а може само да го уточни и конкретизира. Проверката за законосъобразност на обжалвания акт се извършва след като той бъде допуснат до касационно обжалване.
В конкретния случай, в приложеното към частната касационна жалба изложение липсва формулиран въпрос, отговарящ на посочените по-горе изисквания, което води до извод за липса на основание за допускане на касационно обжалване (т.1 от ТР №1/2010 г. на ОСГТК на ВКС). Твърденията в изложението представляват оплаквания за неправилност и необоснованост на обжалваното определение, които не съставляват основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1 от ГПК. В изложението не са посочени и обстоятелства относно исканията по чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от ГПК, а именно поставения обуславящ въпрос да е разрешен в противоречие с практиката на ВКС, с актовете на Конституционния съд на Р. Б. или на Съда на Европейския съюз или по същия да е налице необходимост от тълкуване на неясна, противоречива или липсваща правна норма, поради липса на практика на ВКС или при установена такава, която следва да бъде изменена поради промяна в законодателството или в обществените отношения.
Не са налице предвидените в чл.280, ал.2 от ГПК основания за служебно допускане на обжалването от касационната инстанция, както и очевидна неправилност на оспорения съдебен акт по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. 3 от ГПК, тъй като въззивното определение е мотивирано и обосновано. При постановяването му съдът не е приложил отменен закон или закон в противоречие с неговия смисъл, не е допуснал грубо нарушение на съдопроизводствени правила, нито е формирал решаващите си изводи в противоречие с правилата на формалната логика. Такава не може да се изведе от мотивите на определението, нито да се направи извод за явно нарушение на закона или необоснованост.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение №259/05.04.2024г. постановено от Софийски окръжен съд по ч. г.д.№162/2024г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: