Върховният административен съд на Р. Б. - Второ отделение, в съдебно заседание на двадесет и първи март две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: Г. С. Членове: МАРИЕТА МИЛ. М. при секретар И. И. и с участието на прокурора Н. Х. изслуша докладваното от съдията Б. М. по административно дело № 433 / 2023 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на Р. К. от гр. Асеновград, чрез пълномощника адв. Р., срещу Решение № 2053 от 16.11.2022 г., постановено по адм. дело № 1180/2022 г. по описа на Административен съд – Пловдив, с което е отхвърлена жалбата му против отказ № 63/31.03.2022 г. за одобряване на изменение на одобрен технически проект и издаване на заповед по чл. 154, ал. 5 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/, издаден от главния архитект на О. А. и е осъден да заплати разноски по делото.

В касационната жалба се релевират касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК – неправилност и необоснованост на съдебното решение, поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Твърди се, че неправилно първоинстанционният съд е приел за законосъобразен оспорения отказ само въз основа на установеното реализиране на измененията в одобрения вече технически проект преди одобряването им, без да се произнесе по всички оплаквания в жалбата. Според касатора извън обсъжданото от съда е останало това, че внесеният проект е придружен от доклад за оценка на съответствието по чл. 142, ал. 5 от ЗУТ. Излагат се доводи за незаконосъобразност на оспорения отказ, поради липсата на мотиви относно съответствието на инвестиционния проект с предвижданията на подробния устройствен план и правилата и нормите за застрояване, както и за неприложимост в случая на чл. 148, ал. 7 от ЗУТ. Претендира се отмяна на съдебното решение и постановяване на друго, с което да се отмени оспорения отказ, както и се присъдят разноски за две съдебни инстанции.

Ответникът – главен архитект на О. А. редовно призован, в съдебно заседание не се явява и не изпраща представител. В приложен по делото писмен отговор, чрез процесуалния си представител юрк. М., изразява становище за неоснователност на касационната жалба.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд /ВАС/, състав на второ отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведеното касационно основание съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Производството пред административния съд е образувано по жалба, подадена от Р. К., срещу отказ № 63/31.03.2022 г. на главния архитект на О. А. да одобри изменение на одобрен технически проект и да издаде заповед на основание чл. 154, ал. ал. 5 от ЗУТ за обект „Жилищна сграда“ в УПИ XIII – 101.505, кв. 57 по регулационния план на [населено място], О. А. Отказът е издаден на основание чл. 146 от ЗУТ и е мотивиран със съставен при извършена проверка констативен акт № 10/21.03.2022 г., в който са описани извършени строително-монтажни работи, представляващи съществени отклонения от строителните книжа по смисъла на чл. 154, ал. 2 от ЗУТ, както и с издадени четири броя заповеди от проектантите при авторския надзор на строежа, недопустими като основание за извършване на строителни работи в отклонение от одобрения проект, и съставен акт за приемане на конструкция /образец 14/03.09.2018 г./, представляващ документ с невярно съдържание. Административният орган е приел също така, че проект за изменение на одобрен технически проект със заявено искане за издаване на заповед за допълване на разрешение за строеж № 1/03.01.2018 г. за изграждане на „Жилищна сграда“ в УПИ XIII – 101.505, е недопустим, тъй като по съществото си представлява проект за узаконяване на констатирано незаконно строителство. Отказът е постановен по подадено от жалбоподателя заявление вх. № 94-Р-99/24.03.2022 г. с искане за одобряване на инвестиционен проект и издаване на заповед за допълване на разрешение за строеж за обект: „Преработка по време на строителство на „Жилищна сграда за обособяване на кухня със санитарен възел и изба на кота - 3.00 и кабинет с тераса в подпокривното пространство на кота +3.15“, находящ се в УПИ XIII – 101.505. В хода на първоинстанционното производство е допусната и приета съдебно-техническа експертиза, съгласно която на място се установяват отклонения по смисъла на чл. 154, ал. 2, т. 5 и т. 7 от АПК на действително извършените строително-монтажни работи от одобрените строителни книжа – изменена е дълбочината на изкопа, като се преработват конструктивните елементи в основите; не се изпълнява целия предвиден насип и се създава обитаем полуподземен етаж с изби, като се заменя армираната стоманобетонова настилка на кота – 0.05 със стоманобетонова плоча; променя се конфигурацията на дървената покривна конструкция като се повдига кота било с по-голям наклон на покрива и се създава обитаем покрив с тераса; в плочата на първи жилищен етаж се прави отвор за достъп с вита дървена или метална стълба; променя се фасада; изпълнени са подпорни стени и укрепващи строително-монтажни работи и се променя вертикалната планировка на терена. Констатирано е от вещото лице още, че описаните строително-монтажни работи в Акт – образец № 10/16.02.2022 г. за спиране на строителството действително са изпълнени на място към момента на съставяне на акта и са в съответствие с процесния проект за изменение в процеса на строителство по части „Архитектурна“ и „Конструкции“, но същите не отговарят на одобрения технически проект за обект: „Жилищна сграда в УПИ XIII – 101.505, кв. 57 по плана на [населено място], О. А. .

За да отхвърли жалбата срещу процесния отказ Административен съд – Пловдив е приел, че същият е издаден в изискуемата от закона писмена форма и от компетентен орган, но не е мотивиран в достатъчна степен. Независимо обаче от констатираната немотивираност на оспорния отказ, съдът е обосновал извод за законосъобразност на акта като краен резултат въз основа на установената по делото фактическа обстановка, при която единственият възможен отговор е именно отказ да се одобри исканото изменение. Позовайки се на приетата по делото съдебно-техническа експертиза съдът е приел, че в процесния случай по несъмнен начин се установява, че се касае за съществени отклонения от одобрения първоначален проект, които към момента на заявяване на исканото изменение вече са били реализирани и именно тяхната фактическа реализация е пречката за издаване на положителен акт по чл. 154 от ЗУТ. Според съда от самият инвестиционен проект за преработка по време на строителство, както и от комплексния доклад за оценка съответствието на техническия инвестиционен проект от 21.03.2022г. също така е видно, че се предвижда обособяване на кухня със санитарен възел и изба на кота - 3 и кабинет с тераса в подпокривното пространство на кота +3.15, както и се предвижда изграждането на покрита веранда с еднораменна стълба, увеличаване площта на сутерена и подпокривното пространство и промяна в конструктивно отношение, като е изпълнена, вместо армирана настилка, плоча - гредова 12/15см., т. е. налице е промяна в предназначението на обекти по смисъла на чл. 154, ал. 2, т. 6 от ЗУТ, която промяна би била допустима, ако не беше извършена преди одобряването. Въз основа на приетите по делото гласни доказателства и заключението на вещото лице относно променената конфигурация на дървената покривна конструкция и повдигането на кота било, съдът е обосновал и извод за наличие в конкретния случай и на отклонения в хипотезата на чл. 156, ал. 2, т. 5 от ЗУТ. Поради всички изложени съображения, съдът е приел, че оспореният акт е законосъобразен, тъй като единственият съответен на закона отговор на подаденото от жалбоподателя заявление за изменения в одобрения инвестиционен проект и издаване на заповед за допълване на разрешението за строеж е постановяването на отказ, поради реализирането на тези изменения преди одобряването, като обратното би означавало узаконяване на незаконно строителство, извършено в отклонение от одобрен проект. Решението е валидно, допустимо и правилно.

Настоящият тричленен състав на ВАС, второ отделение, намира че при напълно изяснена и подробно описана фактическа обстановка, съдът е обсъдил всички доводи, които са били релевантни за постановяването на решение по подадената жалба, като правилно е приел, че не са налице отменителни основания по чл. 146 от АПК, обосноваващи извод за незаконосъобразност на процесния отказ.

Правилно съдът приема, че оспореният акт е издаден в изискуемата от закона писмена форма и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила. В тази връзка следва да се има предвид, че настоящата инстанция не споделя извода на съда, че процесният отказ за одобряване на изменение на одобрен технически проект и издаване на заповед на основание чл. 154, ал. ал. 5 от ЗУТ за обект „Жилищна сграда“ в УПИ XIII – 101.505, кв. 57 по регулационния план на [населено място], О. А. не е мотивиран в достатъчна степен. Действително, видно от съдържанието на отказа, както и от съдържанието на посочения като фактическо основание за постановяване му констативен акт № 10/21.03.2022 г., не са описани всички извършени от заявителя строително-монтажни работи, за които се приема, че са в отклонение от одобрените вече строителни книжа за изграждане на жилищна сграда в УПИ XIII – 101.505 – одобрен инвестиционен проект от 03.01.2018 г. и разрешение за строеж № 1/03.01.2018 г., издадено от главния архитект на О. А. Това обстоятелство обаче не обоснова извод за пълната липса на мотиви на оспорения акт, доколкото решаващият извод на административния орган за липсата на предпоставките за одобряване на процесното изменение на одобрения технически проект и издаване на заповед за допълване, е обоснован с реализирането вече на съществените отклонения от одобрените строителни книжа преди подаване на искането от възложителя за одобряване на исканото изменение. По отношение непосочването от страна на административния орган в постановения отказ на всички извършени съществени отклонения от одобрения инвестиционен проект и неподвеждането им под конкретна хипотеза на чл. 154, ал. 2 от ЗУТ следва да се има предвид също така, че същите са признати за такива по чл. 154, ал. 2, т. 5- т. 8 от ЗУТ от самия възложител с факта на сезиране на главния архитект с искане му по чл. 154, ал. 5 от ЗУТ. Оспореният отказ е издаден и от компетентен орган – главният архитект на О. А. с оглед предвидените в ЗУТ правомощия на главния архитект на общината - чл. 144, ал. 3, във връзка с чл. 145, ал. 1, т. 1 от ЗУТ, във вр. 154, ал. 6 от ЗУТ.

Правилен е и извода на съда, че отказът е издаден при правилно приложение на материално-правните норми. Разпоредбата на чл. 154, ал. 5 от ЗУТ допуска при издадено разрешение за строеж промяна на инвестиционните намерения на възложителя, свързани със съществени отклонения от одобрения вече инвестиционен проект в обхвата по чл. 154, ал. 2, т. 5, т. 6, т. 7 и т. 8 от ЗУТ, въз основа на одобрен инвестиционен проект към издаденото разрешение за строеж, като тези изменения следва да се отразят със заповед за допълване на издаденото разрешение за строеж. За да се одобри обаче инвестиционен проект за изменение на вече одобрен проект и да се издаде заповед по реда на чл. 154, ал. 6 от ЗУТ е необходимо да е спазено императивното изискване на чл. 154, ал. 5, изр. второ от ЗУТ, предвиждащо, че допълването на разрешението за строеж е допустимо само преди реализиране на залегналите в инвестиционния проект съществени отклонения, но не и в случай на вече изградени такива. В настоящия случай от събраните по делото писмени доказателства, включително и от приетата по делото съдебно-техническа експертиза, безспорно се установява, че представеният от възложителя за одобрение инвестицонен проект за обект „Преработка по време на строителство на „Жилищна сграда за обособяване на кухня със санитарен възел и изба на кота - 3.00 и кабинет с тераса в подпокривното пространство на кота +3.15“, находящ се в УПИ XIII – 101.505, касае вече приключило фактическо изграждане на описаните в проекта съществени отклонения по смисъла на чл. 154, ал. 2, т. 5 и т. 6 от ЗУТ от одобрените строителни книжа, което от своя страна изключва наличието на материално-правните предпоставки и правомощия за главния архитект на О. А. да издаде положителен акт по чл. 154, ал. 5 от ЗУТ. Видно от заключението на приетата по делото съдебно-техническа експертиза, вещото лице е констатирало от една страна, че на място място се установяват отклонения по смисъла на чл. 154, ал. 2 от АПК на действително извършените строително-монтажни работи от одобрените строителни книжа. Констатирано е от вещото лице също така, че описаните строително-монтажни работи в Акт за установяване състоянието на строежа при спиране на строителството, поради промяна на инвестиционното намерение – образец № 10/16.02.2022 г., действително са изпълнени на място към момента на съставяне на акта и са в съответствие с процесния проект за изменение в процеса на строителство по части „Архитектурна“ и „Конструкции“, но същите не отговарят на вече одобрения технически проект за обект: „Жилищна сграда в УПИ XIII – 101.505, кв. 57 по плана на [населено място], О. А. , въз основа и на който е било издадено разрешение за строеж № 1/03.01.2018 г. Така установените по делото изменения в първоначално одобрения проект за изграждане на жилищна сграда в УПИ XIII – 101.505, за които не се спори по делото, че са съществени по смисъла на чл. 154, ал. 2, т. 5 – т. 8 от ЗУТ, са могли да се допуснат само преди реализирането им, не и след него. Наличието на изпълнено фактическо строителство, което не отговаря на одобрения инвестиционен проект за процесната жилищна сграда, а съответства изцяло на проекта за изменение в процеса на строителство на жилищната сграда в УПИ XIII – 101.505, е пречка за одобряване на инвестиционния проект за преработка по време на строителството и за издаване на заповед за допълване на издаденото разрешение за строеж, съгласно разпоредбата на чл. 154, ал. 5, изр. второ от ЗУТ, както и правилно е приел административният съд. Обратното, както правилно сочат административният орган и съдът, би означавало узаконяване на незаконно строителство, извършено в отклонение от одобрен инвестиционен проект.

Поради изложеното оспореният отказ № 63/31.03.2022 г. за одобряването на изменение на одобрен технически проект и издаване на заповед на основание чл. 154, ал. ал. 5 от ЗУТ за обект „Жилищна сграда“ в УПИ XIII – 101.505, кв. 57 по регулационния план на [населено място], О. А. издаден от главния архитект на О. А. се явява законосъобразен и правилно жалбата срещу него е отхвърлена като неоснователна от административния съд.

Касационният довод за допуснати при постановяване на решението съществени нарушения на съдопроизводствените правила е неоснователен. Решението е постановено след изясняване на спора от фактическа страна и при цялостна преценка на събраните по делото доказателства, като са изложени обосновани мотиви в подкрепа на направените от съда правни изводи. Доводите и възраженията на страните са разгледани от съда, а приетата съдебно-техническа експертиза е обсъдена заедно с останалите доказателства.

Предвид изложеното настоящата инстанция приема, че решението на Административен съд – Пловдив е правилно и не са налице сочените от касатора основания за неговата отмяна, поради което ще следва да бъде оставено в сила.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 2053 от 16.11.2022 г., постановено по адм. дело № 1180/2022 г. по описа на Административен съд – Пловдив.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ГАЛИНА СОЛАКОВА

секретар:

Членове:

/п/ М. М. п/ БРАНИМИРА МИТУШЕВА