Върховният административен съд на Р. Б. - Пето отделение, в съдебно заседание на седми юни две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: Е. М. Членове: Е. Д. Р. Й. при секретар М. Д. и с участието на прокурора А. П. изслуша докладваното от председателя Е. М. по административно дело № 496 / 2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на Заместник изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие /ДФЗ/ чрез процесуален представител, против решение№ 713 от 31.10.2022 г., постановено по адм. дело № 266/2022 г. на Административен съд - Хасково /АС-Хасково/, с което по жалба на Т. Л. е отменено Уведомително писмо/УП/, с изх. № 02-260-6500/2847 от 10.03.2022 г. на Зам. ИД на ДФЗ, в частта с която са обективирани частичен отказ за финансово подпомагане по Подмярка 13.2/ НР 2, СЕПП, М. Н. 2000, СПП, ЗДП, пълен отказ за финансиране по С3- ДККП и Схема за млади земеделски стопани и е наложена санкция по С3- ДКПП, последната в размер на 20422,91 лв. и преписката е изпратена за ново произнасяне на административния орган.

Касаторът навежда доводи за неправилност на решението, като постановено в нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила - касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Съображения излага в касационната жалба. Иска отмяната му. Претендира разноски за двете съдебни инстанции. Прави възражение за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар.

Ответникът - оспорва жалбата като неоснователна. Счита, че постановеното решение е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на разноски.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Настоящият състав на Върховния административен съд, Пето отделение, приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима.

Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.

От фактическа страна съдът е приел за установено, че Т. Л. е подал заявление УИН [номер] за кампания 2020 г. за оторизиране и изплащане на финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ, както следва: мярка 13 Плащания за райони с природни или други специфични ограничения подмярка 13.2. Компенсационни плащания за други райони, засегнати от значителни природни ограничения /Подмярка 13.2./НР 2/, схемата за единно плащане на площ СЕПП, мярка 12/Натура 2000, схема за преразпределително плащане /СПП/, схема за плащане на селскостопански практики, които са благоприятни за климата и околната среда /зелени директни плащания, ЗДП/, схема за обвързано подпомагане за зеленчуци /домати, краставици, корнишони и патладжан, СЗ-ДККП/, схема за млади земеделски стопани /МЗС/.

В УП изх. № 02-260-6500/2847/10.03.2022 г. на Зам. изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие е обективиран частичен отказ за подпомагане по Подмярка 13.2/НР 2, СЕПП, Мярка 12/Натура 2000, СПП, ЗДП и пълен отказ за подпомагане по СЗ-ДККП и МЗС, както и е наложена санкция по СЗ-ДККП, последната в размер на 20 422,91 лева. В таблица 1 от УП Оторизирани суми /в лева/ се съдържат схема/мярка, заявена за подпомагане за кампания 2020 /колона 1/, исканата сума, формирана на база произведението от декларираната площ и ставката по всяка отделна схема/мярка /колона 2/, намаления /колона 3/ и оторизирана сума, получена като разлика между исканата сума и приложимите намаления и редукции /колона 6/. Посочени са ставките за всяка една от схемите и мерките. Като основания за намаление на субсидията е посочено след извършени административни проверки, при които са установени всички недопустими за подпомагане площи в съответното заявление проверки за площи, заявени от повече от един кандидат, проверки на място или автоматизирани проверки спрямо данните в слоя допустими площи от СИЗП и предоставени данни от МЗХГ и МОСВ, в случаите, когато не са спазени сроковете за подаване и/или редакция на заявлението съгласно Наредба № 5/27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания, наложена ставка на корекция /финансова дисциплина/, определена съгласно чл. 26 от Регламент /ЕС/ № 1306/2013 и чл. 8, 1 от Регламент /ЕС/ № 1307/2013 в изпълнение на Регламент /ЕС/ № 2020/1801 на Комисията от 30.11.2020 г. /за кампания 2020 г. 2,906192 %/. В таблица 2 от УП Извършени плащания /в лева/ се съдържат схема/мярка за подпомагане /колона 1/, дата, на която е извършено плащането /колона 2/, оторизирана сума /колона 3/ и изплатена сума /колона 6/. Липсват данни за прихваната сума и удържан данък, с изключение на прихваната сума в размер на 1636,49 лева по СЕПП /санкция, наложена с УП изх. № 02-260-6500/13590/04.08.2021 г. на зам. изпълнителен директор на ДФ Земеделие, без данни за оспорването му/.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът е направил извод, че оспорения акт е издаден от компетентен орган, но при неспазване на изискуемата писмена форма и при съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Изложил е доводи, че въпреки опосредяването на данните по преписката в табличен вид, в УП не се съдържат ясни мотиви защо не се допуска оторизиране на поисканата сума /чл. 59, ал. 2, т. 4 и т. 5 от АПК/. Липсата на мотиви предпоставя извода за нарушение на производствените правила, от категорията на съществените, като води до ограничаване правото на защита и правото на участие в административния процес /широк смисъл/ на лицето заявител, съответно до отмяна на постановеното УП, както и преценката издаден ли актът в съответствие с материалния закон и неговата цел.

При така установеното от фактическа и правна страна съдът е отменил УП в оспорената му част и е върнал преписката на органа за ново произнасяне.

Решението е правилно.

Нормата на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК предвижда, че административният акт следва да съдържа фактическите и правни основания за издаването му, от което следва, че императивно изискване на закона е административният акт да е мотивиран. Мотивите на административния акт представляват единство от фактическите и правни основания за издаването му и тяхното наличие позволява на адресата на акта да разбере волята на административния орган и да защити адекватно правата и интересите си. Мотивите имат съществено значение и за съда при осъществявания контрол за законосъобразност и липсата им възпрепятства този контрол и представлява самостоятелно основание за отмяна на издадения административен акт. Фактическите и правни основания за издаване на акта, относно отказа за финансово подпомагане, съставляващи мотиви на административния орган се съдържат в табличен вид в оспореното уведомително писмо, включително и разясненията по колони на самите таблици.

В случая съдът правилно е приел, че от събраните по преписката писмени доказателства и обективираното в УП не може да се обоснове категоричен извод кое е основанието да се откаже финансиране площи, заявени от повече от един кандидат, неспазване на срокове за подаване и/или редакция на заявлението, наложена ставка на корекция /финансова дисциплина/, и в хода на каква проверка са установени недопустими за подпомагане площи, посочени в съответното заявление административни проверки /чл. 37, ал. 2 от ЗПЗП във връзка с Наредба № 105/22.08.2006 г. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на ИСАК/, проверки на място /чл. 37, ал. 3 и ал. 4 и чл. 26а-чл. 26б от ЗПЗП/, автоматизирани проверки спрямо данните в слоя допустими площи от СИЗП и предоставени данни от МЗХГ и МОСВ. За извършването на конкретните проверки /административни проверки и проверки на място/ се предоставя информация едва в становище от ответника от 10.05.2022 г., постъпило при реализиране на предоставената с разпореждане от 21.04.2022 г. възможност. Административният орган е задължен да изложи коректно фактите по делото, въз основа на които е формирал и своите правни изводи, още при издаване на административния акт.

Правилно съдът е приел, че е недопустимо осъществилата се фактическа обстановка да се установява въз основа на твърдения досежно фактите и обстоятелствата от значение за случая, изложени от страните за първи път в хода на съдебното производство, в което съдът осъществява контрол за законосъобразност на оспорения акт и същият не следва да допълва/изменя волята на административния орган, изразяващо се в подмяна на съображенията, мотивирали преценката на органа.

Липсата на ясно и точно посочени фактически основания и съответните на тях изводи, нарушава правото на защита на засегнатото от издадения акт лице и поставя същото в невъзможност да формира конкретните си възражения срещу неблагоприятния за него краен резултат, съответно изключва възможността за осъществяване на реален съдебен контрол и проверка относно фактическите и правни основания за постановяване на оспорения акт. Недопустимо е в хода на съдебното производство да се установяват фактическите основания, мотивирали административният орган да издаде оспорения акт посредством представяне на становище след приключване на процедурата по издаване на административния акт. От друга страна не може да се приеме, че в конкретния случай фактически основания за издаване на УП се съдържат в документите, представляващи част от административната преписка по издаване на оспорения акт.

Предвид изложеното настоящия състав приема, че обжалваното решение е валидно допустимо и правилно и следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на спора претенцията на ответника по касация - Т. Л. за присъждане на разноски следва да бъде уважена, като своевременно направена и доказана.

Видно от представения по делото договор за правна защита и съдействие /л.136 от първоинстанционното дело/ е уговорено и заплатено адвокатско възнаграждение за двете съдебни инстанции в размер на 1500лв. В производството пред първоинстанционният съд в полза на жалбоподателя са били присъдени 510лв /адвокатско възнаграждение и държавна такса/.

Предвид изложеното настоящата инстанция счита, че на основание чл. 78, ал. 5 ГПК във вр. с Наредба №1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в полза на ответника Лаков следва да бъдат присъдени разноски в размер на 500/петстотин/ лева, възнаграждение за един адвокат.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо предл. първо АПК, Върховният административен съд, пето отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 713/31.10.2022 г., постановено по адм. дело № 266/2022 г. на Административен съд Хасково .

ОСЪЖДА Държавен фонд Земеделие да заплати на Т. Л. от 500 /петстотин / лева разноски за касационната инстанция.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ЕМАНОИЛ МИТЕВ

секретар:

Членове:

/п/ ЕМИЛ ДИМИТРОВ

/п/ РУМЕН ЙОСИФОВ