Върховният административен съд на Р. Б. - Пето отделение, в съдебно заседание на първи ноември две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: Й. Д. Членове: ВИОЛЕТА ГЛ. Н. при секретар Н. А. и с участието на прокурора В. Д. изслуша докладваното от председателя Й. Д. по административно дело № 503/2023 г. Производството е по чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационната жалба на заместник-изпълнителния директор на ДФЗ против решение №250/ 29.11.2022 г. по адм. д.№ 89/2022 г. по описа на Административен съд - Сливен. Иска отмяна на решението като неправилно и навежда трите касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди, че неправилно е приложен чл. 35 от АПК, а съдът избирателно е ценил доказателствата. Главният архитект е нанесъл виза за проектиране при условията на чл. 140, чл. 37 и чл. 147 от ЗУТ, поради което органът правилно е приел, че става въпрос за съоръжение, а не за преместваем обект по пар. 5, т. 80 от ДР на ЗУТ, за който не е необходимо одобряване на инвестиционен проект. Затова правните изводи на съда са неправилни. Съдът няма специалните познания, за да заключи, че съоръженията се приближават като конструкция до парници по пар. 5, т. 84 от ЗУТ. Съдът е назначил вещо лице, което заявява, че халетата не са преместваеми обекти, защото при монтаж ще загубят индивидуализацията си като такива. Претендира разноски за две инстанции. Прави възражение и за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответната страна.

Ответната страна Д. Б. оспорва касационната жалба като неоснователна. Правилно съдът приема нарушение на чл. 35 от АПК, защото органът се произнася без да изследва какъв е характера на мобилните халета. Отговорът на въпроса дали се изисква разрешение за строеж е получен едва в съдебната фаза в смисъл, че не се изисква такова разрешение, защото монтирането на халетата не е строителство на нов строеж. Правото на строеж е различно от понятието "разрешение за строеж". Мобилните халета в случая представляват съоръжения и за тях не се изисква учредяване на право на строеж, а само писмено съгласие по чл. 56, ал. 5 от ЗУТ. Иска оставяне на решението в сила и претендира разноски.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба по подробни писмени бележки.

Върховният административен съд, пето отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, намира същата за допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

Административното производство е по реда на чл. 25, ал.1 от ЗУСЕФСУ, чл. 19, ал. 7, т. 4 от ПМС №162/ 2016 г. във връзка с подадено проектно предложение с идент. № BG06RDNP001-4.008-0091 в ИСУН по Процедура за подбор "Целеви прием на земеделски стопани в сектор "Животновъдство"", подмярка 4.1 "Инвестиции в земеделски стопанства в материални активи" от мярка 4 "Инвестиции в материални активи" от ПРСР 2014 - 2020 г. Д. Б. е кандидатствала за сумата от 971 659.00 лв., за закупуване на машини, съоръжения, оборудване и специализирани земеделски транспортни средства, сред които две мобилни халета /л.59/. След проведено административно производство с УП № 01-6500/1637/ 2.03.2022 г. на заместник-изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", Балтова е уведомена, че е извършена оценка на проектното предложение от оценителна комисия. Разходите за трактор са недопустими, разходите за консултантски услуги са намалени. Относно разходите за двете мобилни халета е прието, че са недопустими, защото не отговарят на изискването на т. 19 и т. 21, б. "д" и "г" от Условията за за допустимост на дейностите. Посочено е, че не са представени разрешение за строеж, документ за собственост върху имота или учредено право на строеж, което е основание за отказ за финансиране.

Съдебното производство е образувано по жалба срещу т. 2 и т. 3 от УП, относно отказа за финансиране на мобилните халета. В съдебната фаза административният орган защитава тезата, че въпреки дадените указания, кандидатът не е представил доказателства за учредено право на строеж за срок не по-малко от 6 години, с което собственикът на имота "РЕК-АРТ" ЕООД да е разрешил изграждането на съответните конструкции. Правото на строеж е запазено в полза на търговското дружество /л.357/.

За да уважи жалбата и да отмени УП в оспорените части, съдът приема, че в случая монтирането на халетата не представлява строеж по смисъла на пар. 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, поради което неправилно административният орган изисква документ за учредено право на строеж от страна на собственика. Халетата не са сгради, нито елементи от техническата инфраструктура по чл.181 и чл. 182, ал. 2 и пар. 5, т. 31 от ДР на ЗУТ. Допуснато е съществено нарушение на административнопроизводствените правила, защото не е изяснен характера на процесните халета - преместваеми съоръжения или временни съоръжения. В случай, че монтирането им не представлява изграждане на нов строеж, пристрояване, надстрояване и/или пристрояване, е следвало да се изиска само документ за ползване на имота за срок не по-малко от 6 години, какъвто има по делото.

Решението е правилно и следва да се остави в сила.

В хода на административното производство са дадени указания до Д. Б. с т.4 от писмо на основание раздел 21. 2, т. 1 от Условията за кандидатстване, утвърдени със заповед № РД-09-522/ 3.07.2020 г. /л.134/, да представи разрешение за поставяне на мобилните халета, издадено в съответствие със ЗУТ. В отговор на това кандидатката представя разрешение за строеж в полза на "РЕК - АРТ" ЕООД, собственик на ПИ с идент. 67338.871.571 по КК на НТП "За животновъден комплекс", м. "през Тунджа" в землището на [жк], гр.Сливен /л.135 и л. 166/. Към преписката е приложен договор за наем от 11.11.2016 г. /вписан в АВ/ за срок от 10 години, съгласно чл. 2 от договора, т. е. до 11.11.2016 г. /л.272/. Основанието обаче, на което е направен отказа за финансиране е друго - непредставяне на документи на името на кандидата за учредено право на строеж или документ за собственост и разрешение за строеж, като непрецизно е посочена само т. 19 от Условията за кандидатстване /л.324/, която в т.19.1 и т.19.2 съдържа две различни хипотези.

Безспорно няма издадено разрешение за строеж и не е учредено право на строеж на името на физическото лице Д. Б.. Разрешението за строеж е на юридическото лице, собственик на имота. Настоящата съдебна инстанция споделя правния извод на първоинстанционния съд, че разрешение за строеж и за учредено право на строеж в полза на физическото лице не са и необходими, защото не е налице хипотезата на т. 19, т.1 от Условията за кандидатстване. Правният извод на съда е обоснован с писмените данни от административната преписка и изслушаната в съдебната фаза съдебно-техническа експертиза.

Мобилните халета са две фабрично изготвени, сглобяеми метални конструкции с леко покритие /обект шеста категория по чл.137, ал.1 ЗУТ/, едното предвидено за складиране на бали сено и селскостопанска техника, а второто за подслоняване на животни. В СТЕ и конструктивното становище към заявлението / л.78 и сл./ е посочено, че халетата са "временни халета" с конкретни параметри, отделните конструктивни елементи се сглобяват на болтова връзка, стоманената конструкция е поцинкована, монтажът се извършва на равна земна повърхност без бетонов фундамент, като системата се монтира на терена върху позиционирани плочи, закрепени към земната повърхност посредством колчета /съдебният експерт посочва, че не му е ясно как точно ще се закрепи скелета на халетата към основните плочи, но това не променя резултата по делото/. Покритието е леко. От така описаните халета е видно, че изграждането им не представлява строеж по смисъла на пар. 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, защото не са сгради или постройки, нито пристройки, надстройки, укрепителни, възстановителни работи, консервация, реставрация, реконструкция на недвижими културни ценности, огради, мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура, благоустройствени и спортни съоръжения, както и техните основни ремонти, реконструкции и преустройства със и без промяна на предназначението.

Правилно съдът приема, че не е изяснен от административния орган какъв точно е характера на халетата - преместваеми обекти по смисъла на пар. 5, т. 80 от ДР на ЗУТ или временни съоръжения. Указанията в хода на административното производство са за представяне само на разрешение за поставяне на халетата, каквото се изисква по реда на чл. 56, ал. 2 и сл. от ЗУТ за преместваем обект. Като е поискал от кандидата разрешение за поставяне, а впоследствие е постановил отказ за финансиране поради непредставяне на разрешение за строеж и документ за учредено право на строеж, каквито указания няма, административният орган е нарушил съществено разпоредбите на чл. 34 за участие на кандидата в производството и на чл. 35 от АПК за събиране на относимите за спора доказателства. Съдът се позовава на чл. 151, ал.1, т.17 от ЗУТ, но той е неотносим към случая, защото има предвид парници с временна преносима конструкция, какъвто не е настоящия случай. В случай, че проектното предложение се приеме от административния орган като такова за закупуване и инсталиране на съоръжения или за строително-монтажни работи извън тези по т.19.1 от Условията за кандидатстване, следва да се спази т.19,2, б. "б" от Условията, като от кандидата се изисква представяне само на документ за ползване на имота за срок не по-малко от 6 години от датата на подаване на проектното предложение /договорът за наем изтича през 2026 г., а по делото няма данни кога е подадено проектното предложение/. В случай, че приеме, че е преместваем обект, следва да се спази и чл. 56, ал. 5 от ЗУТ, в какъвто смисъл е и защитната теза на ответника.

Като е приел, че административният орган е изложил мотиви, които не съответстват на установените факти, съдът е постановил обосновано, материално законосъобразно решение при спазване на съдопроизводствените правила.

Ответникът претендира присъждане на разноски, но доказателства за направени такива не са представени до даване на ход по съществото на спора и затова не следва да се присъждат.

По изложените съображения Върховният административен съд, пето отделение, на основание чл. 221, ал. 2 от АПК

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение №250/ 29.11.2022 г. по адм. д.№ 89/2022 г. по описа на Административен съд -Сливен.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ЙОВКА ДРАЖЕВА

секретар:

Членове:

/п/ В. Г. п/ МАРИЯ НИКОЛОВА