Върховният административен съд на Р. Б. - Пето отделение, в съдебно заседание на осемнадесети октомври две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: В. Г. Членове: МАРИЯ НИ. Г. при секретар Н. А. и с участието на прокурора Ч. С. изслуша докладваното от председателя В. Г. по административно дело № 507/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на директора на Регионална инспекция по околната среда и водите (РИОСВ) - Бургас срещу решение № 1307/14.11.2022 г. постановено по адм. дело № 263/2022 г. на Административен съд (АС) –Бургас.

Касационният жалбоподател обжалва решението като неправилно, постановено в противоречие с материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Счита, че съда неправилно е установил размера на основното трудово възнаграждение на А. К. при определяне на претендираното от нея обезщетение след възстановяването й на работа на 15.08.2022 г. Твърди, че към датата на влизане в сила на решението, с което е признато за незаконосъобразно нейното уволнение, все още не е налице индивидуална заплата, която да определя по-висок размер на възнаграждение (от 1720 лв.), а все още е била в сила основната месечна заплата в размер на 1638 лв. Моли обжалваното решение да се отмени. Претендира разноски за двете съдебни инстанции. Касационният жалбоподател в съдебно заседание се представлява от адв. В..

Ответникът по касация – А. К., чрез адв. В. оспорва касационната жалба, като неоснователна по съображения изложени в писмен отговор. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Претендира разноски за касационната инстанция.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в законния срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт.

Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна.

С обжалваното решение Административен съд – Бургас е осъдил Регионална инспекция по околната среда и водите (РИОСВ) - Бургас да заплати на А. К. сумата от 10 320 лева, заедно със законната лихва върху сумата, считано от 10.08.2022 г. – дата на влизане в сила на решението за отмяна на незаконното уволнение, представляваща обезщетението за времето, през което не е била на работа поради незаконно уволнение със заповед № ЧР-0208/02.02.2022 г., издадена от директора на РИОСВ - Бургас, за периода от 02.02.2022 г. – 02.08.2022 г. Със същото решение РИОСВ – Бургас е осъдена да заплати разноските по делото.

За да се произнесе по спора съдът е приел, че са изпълнени кумулативните предпоставки по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл. за уважаване на исковата претенция: с влязло в сила решение е била отменена заповедта за прекратяване на служебното правоотношение на ищцата, за процесния период същата не е полагала труд по трудово или служебно правоотношение, поради което й се дължи обезщетение по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл. Относно периода на претендираното обезщетение, съдът е приел, че А. К. не е била назначена на друга държавна служба и не е била в трудово правоотношение за периода от прекратяване на служебното й правоотношение (02.02.2022г.) до възстановяването й на работа със заповед № ЧР-0185/15.08.2022 г. на и. д. изпълнителния директор на РИОСВ - Бургас. Размера на обезщетението за този период съдът е определил като е взел предвид представената по делото заповед № РД-131/23.08.2022 г. на и. д. директор на РИОСВ - Бургас, съгласно която на служителката Ковачева е определена индивидуална месечна заплата в размер на 1720 лева, считано от 01.08.2022 г. При тези данни съдът е обосновал извод за основателност на исковата претенция в цялост. Решението е правилно.

При напълно изяснена фактическа обстановка, административният съд е обосновал законосъобразни правни изводи относно наличието на основание за присъждане на обезщетение по чл. 104, ал. 1 от ЗДСЛ, без да бъдат допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. Изводите му са логични, последователни и отразяват формирането на вътрешното му убеждение. Доводът за необоснованост на решението е неоснователен.

По делото е безспорно установено, че А. К. е заемала длъжността главен юрисконсулт в дирекция „Административни финансови и правни дейности“ в РИОСВ – Бургас, служебното й правоотношение е прекратено на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл. С решение № 971/25.07.2022 г., постановено по адм. дело 244/2022г. на Административен съд - Бургас е отменена посочената по - горе заповед за прекратяване на служебното правоотношение на служителката, влязло в законна сила на 10.08.2022г.

С отмяната на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение е възникнало правото на служителя да претендира обезщетение за времето, през което не е заемал държавна служба поради незаконното прекратяване на служебното му правоотношение, по реда и на основание чл. 104, ал. 1 ЗДСл. В съответствие с представените писмени доказателства по делото - служебна бележка с изх. №60-02-02-23142 от 07.10.2022 г., издадена от Агенция по заетостта, съдът обосновано е приел, че за периода от 09.02.2022 г. – 14.08.2022 г. А. К. не е работила по трудово правоотношение и същата била регистрирана като търсещо работа лице. Съгласно правилото на чл. 104, ал. 1 ЗДСл., служителят има право на обезщетение за период от шест месеца в размер на основната си заплата. Видно от представената по делото заповед за определяне на индивидуални месечни възнаграждения от 23.08.2022 г., на служителката е определен размер от 1720 лв., считано от 01.08.2022 г. Това е размера на основното месечно възнаграждение, относимо към момента на влизане в сила на съдебното решение за отмяна на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение, за длъжността, заемана от служителката и правилно същият е възприет от съда като база за изчисляване на дължимото обезщетение, по аргумент от чл. 104, ал. 1 ЗДСл. В съответствие с установените фактически обстоятелства и релевантните правни разпоредби, съдът е осъдил РИОСВ – Бургас да заплати на ищцата сумата от 10 320 лева, представляваща обезщетение за периода от 6 месеца, през който служителят не е работил по друго служебно или трудово правоотношение, ведно с дължимите лихви, считано от датата на влизане в сила на съдебния акт - в случая 10.08.2022г. Правилно е определен дължимият размер на обезщетението, съгласно представената заповед за размера на основната заплата за длъжността главен юрисконсулт, определена към момента на признаване на уволнението за незаконно, както и дължимата лихва, при началния момент на забавата, посочен в ТР № 3/22.04.2005 г. на ОСГК на ВКС по т. д. № 3/2004 г. т. 4 от същото, съгласно който мораторната лихва върху присъдената сума може да се претендира от влизане в сила на решението, с което е отменен незаконосъобразен или унищожаем административен акт поради незаконно уволнение.

Неоснователно е наведеното от касатора оплакване, че съдът неправилно е определил размера на присъденото обезщетение, с твърдение, че същото следва да бъде определено въз основа на трудовото възнаграждение към момента на възстановяване на служителката на работа, а именно 1638 лв., а не както е определил съда 1720 лева. Горното твърдение е в противоречие с разпоредбата на чл. 104, ал. 1 от ЗДСл., в която изрично е посочено, че държавният служител има право на обезщетение в размер на основната си заплата, определена към момента на признаване на уволнението за незаконно. За служителя това е 10.08.2022г. - датата на влизане в сила на решението на АС - Бургас за отмяна на заповедта като незаконосъобразна, а определеното индивидуално месечно възнаграждение съгласно заповед от 23.08.2022 г. е 1720 лв. с изричното отбелязване, че това възнаграждение е определено считано от 01.08.2022 г. Правилно първоинстанционният съд е изчислил размера на дължимото обезщетение, като е съобразил именно сумата, която тя е следвало да получи при възстановяването й на работа за месец август, а именно 1720 лева.

По изложените съображения и при липсата на касационни основания за отмяна, решението, като валидно, допустимо и правилно следва да се остави в сила.

С оглед изхода на спора претенцията на ответника по касация за присъждане на разноски е основателна, като своевременно направена и доказана и следва да бъде уважена, като му бъдат присъдени направените по делото разноски в размер на 1200 (хиляда и двеста) лева договорено и заплатено възнаграждение за един адвокат, съгласно представения договор за правна защита и съдействие от 04.01.2023 г.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, пето отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1307/14.11.2022 г. постановено по адм. дело № 263/2022 г. на Административен съд – Бургас.

ОСЪЖДА Регионална инспекция по околната среда и водите - Бургас да заплати на А. К., с [ЕГН], сумата от 1200 (хиляда и двеста) лева разноски за касационната инстанция.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ВИОЛЕТА ГЛАВИНОВА

секретар:

Членове:

/п/ М. Н. п/ МИРЕЛА ГЕОРГИЕВА