Върховният административен съд на Р. Б. - Осмо отделение, в съдебно заседание на пети април две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: М. М. Членове: Х. К. А. М. при секретар Й. Й. и с участието на прокурора Ц. Б. изслуша докладваното от съдията Х. К. по административно дело № 511 / 2023 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба от Началник отдел Оперативни дейности - Варна в Главна дирекция Фискален контрол при ЦУ на НАП, чрез процесуален представител, срещу Решение № 1513/21.11.2022г., постановено по адм. дело № 2010/2022г. по описа на Административен съд Варна, с което е отменена Заповед за налагане на принудителна административна мярка № 157-ФК/23.08.2022г., издадена от началник отдел Оперативни дейности - Варна в Главна дирекция Фискален контрол при ЦУ на НАП.

Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради необоснованост и нарушение на материалния закон, представляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Сочи, че срокът за налагане на мярката е обстойно мотивиран с установената фактичeска обстановка и неговата продължителност е съобразена с принципа на съразмерност.

Моли за отмяна на атакувания съдебен акт и отхвърляне на жалбата срещу оспорената заповед, ведно с присъждане на осъществените разноски в първоинстанционното и касационното производство.

Ответникът по касационната жалба В. ВВ ЕООД, не изразява становище по жалбата.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, за да се произнесе, съобрази следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу съдебен акт, който подлежи на инстанционен контрол. Разгледана по същество е неоснователна.

Предмет на обжалване пред административния съд е била процесната заповед № 157-ФК/23.08.2022г., издадена от началник отдел ОД гр. Варна в ГД Фискален контрол при ЦУ на НАП, с която е запечатан търговски обект магазин за месни изделия, находящ се в гр. Варна, [улица] постановена забрана за достъп до него, за срок от 14 дни.

По делото е установено, че на 20.08.2022г., в 13:17 часа приходните органи са извършили проверка в търговския обект, като е установено извършване на покупка на 1бр. суджук и месо на обща стойност 21.00лв., заплатена в брой от купувача, за която не бил издаден фискален касов бон или касова бележка. След легитимиране на проверяващите било установено наличие на положителна касова разлика в размер на 163.45лв. Прието от проверяващите е, че дружеството не е изпълнило задължението за направено плащане да издаде фискална касова бележка нарушение на чл. 118, ал. 1 ЗДДС.

Първоинстанционният съд е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, не е налице съществено процесуално нарушение при издаването на акта, което самостоятелно да води до отмяната му.

Съдът е обсъдил събраните по делото доказателства и въз основа на тях е приел, че горепосоченото нарушение е извършено от дружеството.

За да отмени ЗПАМ, първоинстанционният съд е приел, че определеният 14 дневен срок на ПАМ не съответства на целта на закона. Направен е извод, че изложените в оспорената заповед мотиви относно продължителността на срока са изцяло бланкетни и общи. Съдът е посочил, че от мотивите не става ясно кои конкретни обстоятелства са от значение и каква е тяхната тежест, за да се определи 14 дневен срок на ПАМ.

Първоинстанционното решение е правилно.

Разпоредбата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. а във вр. с ал. 3 ЗДДС предвижда налагането на ПАМ с мотивирана заповед на органа по приходите или от оправомощено от него длъжностно лице, която съдържа изложение на предвидените в закона предпоставки. Според чл. 186, ал. 1, т. 1, б. а ЗДДС, принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не издаде съответен документ за продажба по чл. 118. Последният въвежда задължение за лицата да регистрират и отчитат извършените от тях доставки/продажби в търговски обект, чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Редът и начина за издаване на фискални касови бележки е уреден с Наредба № Н-18/2006 г. на МФ. Нормата на чл. 187, ал. 1 ЗДДС сочи, че при прилагане на принудителната административна мярка по чл. 186, ал. 1 ЗДДС се забранява и достъпът до обекта. Мярката се прилага за обекта или обектите, където са установени нарушения.

От цитираните разпоредби следва, че при установено по съответния ред неспазване на задължението за отчитане на продажбите чрез издаване на ФКБ или касова бележка от кочан, административният орган, при условията на обвързана компетентност, налага на търговеца ПАМ - запечатване на обект и забрана за достъп до него. Мярката се налага спрямо обекта/тите, където е извършено и установено нарушението. Органът съобразява продължителността на срока на мярката с оглед на всички факти и обстоятелства в конкретния случай, като при определяне на продължителността на срока органът действа при условията на оперативна самостоятелност, което следва и от използвания в чл. 186, ал. 1 израз до 30 дни.

В конкретния случай, принудителната административна мярка е наложена за нарушение на чл. 118, ал. 1 ЗДДС, поради неиздаване на фискална касова бележка от ФУ за осъществена продажба на стойност 21.00лв. Противно на доводите на касатора, преценката на изложените в оспорения акт мотиви сочи, че същите не обосновават срока, за който е предприета процесната ПАМ. В тази връзка правилно решаващият състав е съобразил, че при упражняване на правомощието за определянето на срока, административният орган действа при условията на оперативна самостоятелност, поради което на съдебен контрол подлежи съответствието на акта с целта на закона и спазването на пределите на оперативната самостоятелност, като част от задължителната преценка за издаването на административния акт при правилно приложение на материалния закон. Релевантно в този аспект е дали нарушението по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. а ЗДДС е еднократно и произлезли ли са от него конкретно определени вредни последици за фиска, чийто размер да обуславя налагането на ПАМ за срок от 14 дни. При липсата на конкретни мотиви в оспорената заповед, които да дифинират тежестта на нарушението и избраната продължителност на налагане на ПАМ, обосновано първоинстанционният съд е прием, че този срок засяга права и законни интереси на данъчно задълженото лице в по-голяма степен от необходимото за целта, за който актът се издава. Поради това налагането на ПАМ за срок от 14 дни е в пряко нарушение на чл. 6, ал. 2 АПК и е незаконосъобразно.

Като е достигнал до същия краен извод и е отменил оспорената заповед, АС - Варна е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила.

Мотивиран така, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1513/21.11.2022г., постановено по адм. дело № 2010/2022г. по описа на Административен съд Варна.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ МИРОСЛАВ МИРЧЕВ

секретар:

Членове:

/п/ ХРИСТО КОЙЧЕВ

/п/ АЛЕКСАНДЪР МИТРЕВ