Върховният административен съд на Р. Б. - Второ отделение, в съдебно заседание на двадесет и първи март две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: С. Ч. Членове: С. К. . при секретар А. С. и с участието на прокурора Г. Х. изслуша докладваното от съдията Р. Р. по административно дело № 619 / 2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Управителния съвет на Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране (УС на КИИП), чрез процесуален представител адв. М. Я., против Решение №6607 от 08.11.2022г., постановено по адм. дело №4852/2022г. на Административен съд София-град.

В касационната жалба и в съдебно заседание се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния и процесуалния закон. Прави се искане за неговата отмяна и постановяване на друго, с което да се остави без уважение жалбата против решението на УС на КИИП от 25.02.2022г. Допълнителни съображения излага в представена писмена защита. Претендира се присъждане на направените по делото разноски за две инстанции.

Ответникът – П. С., редовно призован, се представлява от адв. К., който излага съображения за неоснователност на касационната жалба и моли решението да бъде оставено в сила. Претендира разноски по представен списък.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на второ отделение, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, срещу неблагоприятен за нея съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна.

Производството пред административния съд е образувано по жалба на П. С. от гр. София, срещу Решение по Протокол 190/25.02.2022 година на УС на КИИП, в частта, с която е отказано вписването му в Регистъра на Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране – София. Съдът, след като е обсъдил доказателствата по делото, е извел изводи за материална незаконосъобразност на оспорения отказ на УС на КИИП. Приел е, че отказа е издаден от компетентен орган, като съдържа ясни мотиви и разпоредителна част, поради което отговаря на изискванията на чл. 59, ал. 2 от АПК. Приел е, че жалбоподателят е доказал условията по чл. 7, ал. 1 от Закона за камарите на инженерите в инвестиционното проектиране /ЗКАИИП/ за придобиване на ограничена проектантска правоспособност, тъй като е представил диплома от акредитирано висше училище с професионална квалификация "инженер-магистър". Същият е доказал придобитата си правоспособност по специалност от регулираната професия "инженер в инвестиционното проектиране", даваща му правото да бъде вписан в Регистъра по чл. 6, т. 3 от ЗКАИИП. Същият е представил всички изискуеми документи по чл. 12, ал. 2, т. 1-5 от същия закон, установяващи тази правоспособност, поради което е следвало да бъде вписан, на основание чл. 13, ал. 1, а не да му се отказва. Решението е валидно, допустимо и правилно.

Установено е от съда, че ответникът П. С. притежава образователно-квалификационна степен "бакалавър" по специалността "Макроикономика", която не е в областта на Техническите науки, както и че е придобил образователно-квалификационна степен "магистър-инженер" по специалност "Отоплителна техника, вентилационна и климатична техника" в Технически университет - София, която е от областта на Техническите науки, направление "Енергетика" /по код 5. 4 от Класификатора на областите на висше образование и професионалните направления, приет с ПМС №125/2002г. /, издадена от Технически университет – София. Не е било спорно, че Техническият университет е акредитирано висше училище в съответното професионално направление и че със завършване на магистърската програма на обучение Статев е придобил професионална квалификация "магистър инженер". Видно от представената Диплома за висше образование на Статев е, че същият е завършил магистърската програма през 202 г. с 60 бр. кредити от обучението. В приложението към дипломата са посочени изучаваните учебни дисциплини. Представена е и Академична справка № 94-00-400/18.08.2021г., от която е видно какви предмети са изучавани и в какъв хорариум.

При тези данни правилни са изводите на решаващия съд, че оспореното решение на УС на КИИП, с което е отказано вписването на П. С. в Регистъра на проектантните с ограничена правоспособност за секция "ОВКХТТГ" е материално незаконосъобразно. Условията и редът за придобиване и признаване на ограничена проектанска правоспособност за упражняване на професията "инженер" в устройственото планиране и инвестиционното проектиране са уредени в Закона за камарите на архитектите и инженерите в инвестиционното проектиране /ЗКАИИП/. Съгласно чл.7, ал.1 от този закон, лицата, получили дипломи от акредитирано висше училище с професионална квалификация "инженер", с образователно-квалификационна степен "магистър", притежават ограничена проектанска правоспособност и могат да предоставят проектантски услуги в областта на устройственото планиране и инвестиционното проектиране след вписването им в регистъра на проектантните с ограничена проектанска правоспособност в съответната камара.

Законосъобразен е изводът на съда, че в случая ответника П. С. е доказал условията по чл.7, ал.1 от ЗКАИИП, тъй като е представил диплома от акредитирано висше училище с професионална квалификация "инженер", получена след една година обучение като магистър. Този закон не поставя други изисквания за признаване на правоспособността. Такива изисквания за придобиване на ОКС "магистър" поставя Закона за висшето образование, който в чл. 42, ал.1, т.2, б."в", вр. с т.1, б."б", изисква образователно-квалификационна степен не по-малко от 60 броя кредита от курса на обучение след придобита "бакалавър", които кредити в случая са налице, видно от дипломата за висше образование на Статев, където броят на кредитите е 60.

На следващо място, в случая не става въпрос за признаване на проектанска правоспособност, която е регламентирана в Закона за признаване на професионални квалификации, а за вписване в съответния регистър, а самата правоспособност се придобива при условията на чл. 7, ал. 1 и 2 от ЗКАИИП и се упражнява след вписване в съответния регистър. Следователно постановявайки решение, с което се отказва гласуване за "признаване на ограничена проектанска правоспособност", УС на КПИИ се произнася по искане, за което не е сезиран, което също обосновава неговата незаконосъобразност.

Органът не разполага с компетентност да отрече доказателствената сила на официалните документи, удостоверяващи професионалната квалификация и да ревизира изискванията за придобиване от акредитирано висше училище на магистърска след бакалавърска степен по друга специалност от направление в областта "Технически науки". Правомощията на УС се ограничават до проверката на условията за придобиване на проектантска правоспособност – чл.13, ал.1, изр.1 и чл.22, т.3 ЗКАИИП, и при констатацията за наличието им е длъжен да се произнесе с решение за вписване в регистрите. Оперативна самостоятелност за повече от едно възможни решения в тази хипотеза не му е предоставена от закона.

От изложеното следва, че ответникът е доказал придобитата си правоспособност по специалност от регулираната професия "инженер в инвестиционното проектиране", даваща му правото да бъде вписан в Регистъра на чл.6, т.3 от ЗКАИИП. Същият е представил всички изискуеми документи по чл.12, ал.2, т. 1-5 от този закон, установяващи правоспособността му, поради което е следвало да бъде вписан, на основание чл.13, ал.1 от закона. При извършване на преценката за наличие на условията за придобиване на проектантска правоспособност, УС на КИИП е постановил отказ, с който е нарушил материалния закон, тъй като е приложил норми, които са неотносими към правоспособността на ответника.

Предвид изложеното, съдът намира, че по отношение на обжалваното решение, не са налице отменителните основания по чл.209, т.3 от АПК, поради което следва да се остави в сила.

С оглед изхода на спора и своевременно направеното искане в тази връзка, на ответника П. С. следва да се присъдят сторените разноски за адвокатско възнаграждение за касационната инстанция, които са своевременно поискани и доказани и са в размер на 1200 /хиляда и двеста/ лева.

Воден от изложеното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №6607 от 08.11.2022г., постановено по адм. дело №4852/2022г. на Административен съд София-град.

ОСЪЖДА Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране, да заплати на П. С., [ЕГН], сумата от 1200 /хиляда и двеста/ лева, представляваща разноски за касационната инстанция.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ СЕВДАЛИНА ЧЕРВЕНКОВА

секретар:

Членове:

/п/ С. К. п/ РАДОСТИН РАДКОВ